Клайв Къслър
Съкровище (70)

69

Дългият мерцедес спря пред дока на яхтения клуб в пристанището на Александрия. Шофьорът отвори вратата и от задната седалка слезе Робърт Капестер. Облечен в бял ленен костюм и сиво-синя риза с отговаряща по цвят вратовръзка, той не приличаше ни най-малко на Топилцин.

Той бе поведен надолу по няколко каменни стъпала към една моторна лодка, която го чакаше. Той се облегна назад върху възглавниците и започна да се наслаждава на пътуването през пристанището. Скоро излязоха през неговия изход, където в древността се бе издигал прочутият александрийски фар, висок 135 метра, едно от седемте чудеса на света. От останките му бяха останали едва няколко камъка, които по-късно бяха вградени в една арабска крепост.

Моторницата се насоки към една голяма яхта, която бе пуснала котва извън пристанището край широкия и дълъг плаж. Капестер се беше разхождал по нейните палуби и преди. Той знаеше, че яхтата бе дълга четиридесет и пет метра. Тя бе построена в Холандия и имаше меки аеродинамични форми. Тя спадаше към презокеанския клас яхти и развиваше скорост от тридесет възела.

Когато се приближиха до стълбата за качване, лоцманът намали газта и включи моторницата на заден ход. Капестер бе посрещнат на палубата от един мъж с отворена копринена риза, къси панталони и сандали. Те се прегърнаха.

— Добре дошъл, братко — каза Пол Капестер. — Отдавна не сме се виждали.

— Имаш здрав вид, Пол. Бих казал, че ти и Ахмад Язид сте наддали около осем фунта.

— Дванадесет.

— Доста необичайно е да те видя без униформа — каза Робърт.

Пол сви рамене.

— Започва да ми писва от облеклото на Язид и онази тъпа чалма.

Той отстъпи назад и се усмихна на брат си.

— Много си елегантен. Не те виждам в твоите одежди на ацтекско божество.

— Топилцин временно е в отпуска. — Робърт направи пауза и кимна към палубата. — Виждам, че си взел яхтата на чичо Тиъдър.

— Той почти не я използва, след като фамилията напусна бизнеса с наркотици. — Пол Капестер се обърна и поведе брат си към трапезарията. — Заповядай. Обядът е сложен. След като научих, че си станал ценител на шампанското, аз избърсах праха от една бутилка от най-хубавата реколта на чичо Тиъдър.

Робърт пое предложената му чаша.

— Мислих си, че президентът Хасан те е поставил под домашен арест.

— Единствената причина, поради която купих вилата, е заради съществуването на един таен тунел с дължина сто метра, който върви под земята и излиза в една механична ремонтна работилница.

— Която също е твоя собственост.

— Разбира се.

Робърт вдигна чашата си.

— Да пием за грандиозния план на майка и татко.

Пол кимна.

— Въпреки че в този момент твоето положение в Мексико изглежда по-обещаващо от моето в Египет.

— Ти не си виновен за фиаското на „Лейди Фламбъро“. Планът бе одобрен от семейството. Никой не можеше да предвиди хитростта на американците.

— Онзи идиот Сюлейман Азис Амар — каза грубо Пол, — той издъни операцията.

— Има ли данни за оцелели?

— Агентите на фамилията докладваха, че повече са били убити, включително Амар и твоя капитан Мачадо. Неколцина са били взети в плен, но те не знаят нищо за нашето участие.

— Тогава можем да се похвалим с късмета си. След като Мачадо и Амар са мъртви, нито една разузнавателна служба в света не може да се добере до нас. Те бяха единствената улика.

— На президента Хасан не е било никак трудно да прозре цялата истина, иначе аз нямаше да съм под домашен арест.

— Да — съгласи се Робърт, — но Хасан не може да предприеме никакви действия срещу теб, без да има солидни доказателства. Дори и да опита, твоите последователи начаса ще се вдигнат и ще осуетят всякакви опити за съдебен процес. Съветът на фамилията е да останеш известно време в сянка, докато заздравиш и укрепиш позициите си. Трябва да изчакаш поне една година, за да видим как ще се развият събитията.

— Сега събитията се развиват в полза на Хасан, Хала Камил и Абу Хамид — гневно каза Пол.

— Бъди търпелив. Скоро нашето ислямско фундаменталистко движение ще те вкара в египетския парламент.

Пол погледна Робърт предпазливо в очите.

— Откриването на съкровищата от Александрийската библиотека би могло да ускори до известна степен нещата.

— Чете ли последните новини? — попита Робърт.

— Да, американците твърдят, че са намерили пещерата хранилище в Тексас.

— Притежанието на древните геологически карти може да ти даде големи козове в ръцете. Ако те сочат местонахождението на богати нефтени и минерални запаси, ти може да получиш подкрепата на целия народ, за да оправиш икономиката на Египет.

— Проучил съм тази възможност — каза Пол. — Ако правилно съм разбрал Белия дом, президентът ще използва ценните предмети и свитъците като разменна монета. Докато Хасан се моли и пазари за една нищожна част от египетското наследство, аз мога да изляза пред народа и да представя това като оскърбление към паметта на нашите достойни прадеди. — Пол се поколеба, като мисълта му скачаше напред. След малко той продължи с присвити очи. — С подходяща фразеология мисля, че ще мога да дам друго тълкуване на мюсюлманския закон и на Корана и да призова с тях всички на въстание, което да помете правителството на Хасан.

Робърт се засмя.

— Когато говориш, помъчи се все пак да бъдеш малко по-обективен. Християните може да са изгорили по-голямата част от ръкописите през 391 година след Христа, но мюсюлманите са тези, които през 646 година са унищожили Библиотеката завинаги.

Сервитьорът започна да сервира шотландска пушена сьомга и ирански хайвер. В продължение на няколко минути те се хранеха мълчаливо.

След известно време Пол наруши мълчанието:

— Осъзнаваш, надявам се, че задачата за завладяването на съкровището пада изцяло върху твоите плещи.

Робърт го изгледа втренчено над ръба на чашата си за шампанско.

— На мен ли казваш това, или на Топилцин?

Пол се засмя.

— На Топилцин.

Робърт постави чашата върху масата и бавно вдигна ръце, сякаш искаше да хване муха на тавана. Очите му придобиха хипнотичен израз и той започна да говори със завладяващ тон.

— Ние ще се вдигнем с десетки, със стотици хиляди. Ще пресечем реката като един и ще си възвърнем това, което е било заровено в нашата земя, земя, която американците са откраднали от нашите деди. Мнозина ще загинат, но боговете искат да си вземем обратно това, което по право принадлежи на Мексико.

След това той свали ръцете си и се ухили.

— Разбира се, трябва малко да се поизглади.

— Мисля, че си взел назаем моя сценарий — каза Пол, като го аплодираше.

— Има ли някакво значение, щом сме едно семейство. — Робърт бодна с вилицата си парченце сьомга за последен път. — Вкусно. Бих могъл да изям цяла лодка с пушена сьомга.

Той я преглътна с чаша шампанско.

— Да речем, че успея да сложа ръка върху съкровището, после какво?

— Искам само картите. Всичко друго, което може да бъде изнесено тайно, ще бъде за фамилията или ще го продадем на черния пазар на богати колекционери. Съгласен?

Робърт помисли за момент и после кимна.

— Съгласен.

Сервитьорът донесе поднос с чаши, бутилка бренди и кутия с пури.

Пол бавно запали една дълга пура. Той погледна въпросително брат си през облачетата дим.

— Как възнамеряваш да сложиш ръка върху съкровището на Библиотеката?

— Бях планирал да проведа едно масирано и невъоръжено нахлуване в пограничните американски щати, след като спечеля властта. Сега ми идва на ум, че мога да използвам настоящата възможност, за да направя един опит. — Робърт разклати чашата си и се загледа в тъмната течност. — Веднага щом се задвижи механизмът на моята акция, бедните от градовете и селяните от провинцията ще бъдат събрани и закарани на север до Рома, щата Тексас. За четири дни мога да събера триста, дори четиристотин хиляди души на нашия бряг на Рио Гранде.

— Как ще реагират американците на това?

— Нито един войник, граничен патрул или шериф в Тексас не ще може да спре нахлуването. Планирам в първата вълна от хора, която ще премине по моста и през реката, да сложа жени и деца. Американците са много сантиментални като нация. Въпреки че колеха селяни във Виетнам, сега няма да посмеят да стрелят по невъоръжени цивилни граждани пред прага на собствения им дом. Мога също така да разчитам и на това, че Белият дом ще се уплаши да не бъде въвлечен в неприятен международен инцидент. Президентът няма да посмее да даде заповед за стрелба. Пасивната им съпротива ще бъде просто пометена от човешката вълна, която ще нахлуе през Рома и ще влезе в подземната пещера, където се намира съкровището на Библиотеката.

— И Топилцин ще ги предвожда?

— Да, аз ще предвождам.

— Колко време смяташ, че ще може да задържим пещерата? — попита Пол.

— Толкова, колкото ще бъде необходимо на преводачите на древни езици да изследват и да вземат онези свитъци, които съдържат информация за отдавна изгубени находища на нефт и скъпоценни камъни.

— Това може да отнеме седмици. Няма да имаш време. Американците ще прегрупират силите си за отбрана и за няколко дни ще изтласкат хората ти обратно в Мексико.

— Не и ако заплаша, че ще изгоря свитъците и ще унищожа произведенията на изкуството. — Робърт изтри устните си със салфетка. — Реактивният ми самолет трябва вече да е презареден. Време е да се връщам в Мексико и да се захващам с организирането на тази операция.

В очите на Пол се появи уважение към находчивостта и изобретателността, която брат му бе проявил в разсъжденията си.

— Щом бъде притиснато до стената, американското правителство няма да има друг избор, освен да преговаря. Това ми харесва.

— Несъмнено най-голямото нашествие на хора, което ще нахлуе в Съединените щати след британците по времето на Революцията — каза Робърт. — На мен това ми харесва още повече.