Клайв Къслър
Съкровище (64)

63

Бавно и неохотно Пит се надигна от черната бездна на дълбокия сън и се устреми към ярко осветената повърхност на съзнанието, само за да открие, че това бе придружено от сковаваща, пулсираща болка. Той понечи да се върне обратно в приятната забрава на тъмната бездна, но очите му се ококориха и той се събуди напълно. Първото нещо, върху което се фокусира погледът му, бе едно усмихнато червендалесто лице.

— Браво, браво, той отново е сред живите — каза бодро първи офицер Фини. — Ще отида да информирам капитана.

Когато Фини излезе през вратата, Пит започна да движи очите си, като държеше неподвижно главата си и откри един дребен плешив мъж да седи на един стол до леглото му. Корабният лекар, спомни си Пит, но не можеше да се сети за името му.

— Съжалявам, докторе, но не мога да си спомня вашето.

— Хенри Уебстър — отгатна мисълта му той и се усмихна топло. — И ако се чудите къде се намирате, вие сте в най-хубавия апартамент на борда на „Лейди Фламбъро“, който в момента е теглен на буксир от „Саундър“ към Пунта Аренас.

— Колко време съм бил в безсъзнание?

— Докато пишехте доклада си до полковник Холис, аз се погрижих за раните ви. Скоро след това ви дадох силно приспивателно. Били сте в безсъзнание около дванадесет часа.

— Нищо чудно, че умирам от глад.

— Лично ще се погрижа нашият готвач да изпрати тук един от специалитетите си.

— Как са Джордино и Финдли?

— Колко възхитително от ваша страна първо да попитате за приятелите си, а не за себе си. Джордино е много издръжлив мъж. Извадих четири куршума от него, но нито един от тях не беше попаднал в жизненоважни органи. До Нова година той трябва да е готов за танци. Раните на Финдли бяха далеч по-сериозни. Той е получил попадения в дясната си страна и куршумите са заседнали в белия му дроб и единия бъбрек. Направих каквото можах за него на кораба. Той и Джордино бяха транспортирани по въздуха до Пунта Аренас и оттам са отлетели за Вашингтон, малко след като ви дадох приспивателното. Финдли ще бъде опериран от специалисти по огнестрелни рани в медицинския център Уолтър Рийд. Ако няма усложнения, той ще се възстанови и ще бъде в добра форма. Между другото, вашият приятел Руди Гън сметна, че те се нуждаят от него повече, отколкото вие и затова ги придружи по пътя им към дома.

Преди Пит да може да отговори, един цифров термометър бе вкаран и изкаран от устата му.

Доктор Уебстър прочете показанието и кимна:

— Колкото до вас, мистър Пит — вие ще се възстановите скоро. Как се чувствате?

— Не мисля, че мога да се кандидатирам за триатлон, но ако се изключи пулсирането в главата и щипещото усещане по врата, смятам, че ще се справя.

— Имали сте голям късмет. Нито един от куршумите не е попаднал в кост, вътрешен орган или артерия. Заших ви крака и врата, или по-точно, трапецовидния мускул. Също и едната ви буза. Една пластична операция би трябвало да скрие белега, освен ако не смятате, че нежният пол ще го намери за подчертаващ вашата сексапилност. Ударът по главата е довел до сътресение. Рентгеновите снимки не показаха дори и най-малка фрактура. Прогнозата ми е, че след три месеца ще сте в състояние да преплувате Ламанша и да свирите на цигулка.

Пит се засмя. Почти веднага след това той се стегна, тъй като болката го жегна от всички страни. Лицето на Уебстър бързо придоби загрижено изражение.

— Наистина съжалявам. Страхувам се, че когато изпълнявам функциите на болногледач, понякога прекалявам с развеселяването на пациентите си.

Пит се отпусна и болката скоро утихна. Той обичаше английския хумор, както и английския начин на изразяване. Те бяха от най-висока класа, помисли си той. Усмихна се енергично и погледна Уебстър с нескрито уважение. Знаеше, че докторът бе подценил способностите си и труда от скромност.

— Ако от това се умира — каза Пит, — по-добре е още сега да платя сметката за лечението.

Сега беше ред на Уебстър да се засмее.

— Внимателно, не бих искал да развалите моето съвършено ръкоделие.

Пит предпазливо се надигна до седнало положение и протегна ръка.

— Благодарен съм за това, което направихте за трима ни.

Уебстър се изправи и разтърси протегнатата ръка на Пит.

— Беше чест да ви лекувам, мистър Пит. Сега трябва да тръгвам. Изглежда вие сте човекът на деня. Мисля, че отвън са се събрали няколко изтъкнати личности, които желаят да ви видят.

— Довиждане, докторе, и благодаря ви.

Уебстър му намигна и кимна. След това отиде до вратата, отвори я и направи знак всички да влязат вътре.

Пръв влезе сенатор Пит, следван от Хала, полковник Холис и капитан Колинс. Мъжете се ръкуваха, а Хала се наведе и леко целуна Пит.

— Надявам се, че сте намерили медицинското ни обслужване на кораба задоволително — каза приветливо капитан Колинс.

— Никой досега не се е възстановявал в по-прекрасна болница — отвърна Пит. — Съжалявам само, че не мога да се излежавам в такъв разкош още един месец.

— За нещастие, до утре трябва да осигурите присъствието си на север — каза Холис.

— О, не — изпъшка Пит.

— О, да — каза сенаторът, като вдигна часовника си. — След деветдесет минути „Саундър“ ще ни закара на доковете в Пунта Аренас. Там чака един транспортен самолет на военновъздушните сили, с който ти, мис Камил и аз ще отпътуваме за Вашингтон.

Пит направи безпомощен жест с двете си ръце.

— Свърши се с моето луксозно пътешествие.

След това, както обикновено, заваляха въпроси, изпълнени със загриженост за неговото състояние. След няколко минути Холис насочи разговора към неговия текущ проблем.

— Бихте ли познал Амар, ако го видехте отново? — попита той Пит.

— Бих могъл с лекота да го позная от цяла редица други хора. Не го ли намерихте? Дадох ви подробно описание на неговия ръст, тегло и външен вид преди доктор Уебстър да ме нокаутира.

Холис му подаде малко тесте снимки.

— Това са снимките на телата на похитителите, включително и на тези, взети в плен, направени и проявени от корабния фотограф. Виждате ли Сюлейман Азис Амар измежду тях?

Пит бавно преся снимките, като разучаваше отблизо чертите на мъртвите. Те изглеждаха безлични по време на битката, спомни си той и се зачуди с болезнено любопитство кои от тях бяха загинали от неговата ръка. Накрая вдигна поглед и поклати глава.

— Не го виждам нито между живите, нито между мъртвите.

— Сигурен ли сте? — попита Холис. — Раните и предсмъртните конвулсии могат силно да изменят чертите на лицето.

— Аз стоях по-близо до него, отколкото съм сега до вас и то при такива обстоятелства, които не могат лесно да бъдат забравени. Трябва да ми вярвате, полковник, когато казвам, че Амар не е измежду тези на снимките.

Холис извади една по-голяма снимка от един плик и я подаде на Пит без коментар.

След няколко секунди Пит хвърли въпросителен поглед към Холис.

— Какво искате от мен да кажа?

— Това ли е Сюлейман Азис Амар?

Пит върна обратно снимката.

— Прекрасно знаете, че е той, иначе нямаше да вадите като фокусник негова снимка, правена по друго време и на друго място.

— Мисля, че това, което полковникът премълчава — каза бащата на Пит, — е, че Амар или неговите останки тепърва трябва да бъдат открити.

— Тогава неговите хора трябва да са скрили тялото му — каза твърдо Пит. — Сигурен съм, че го улучих. Един куршум в рамото и два в лицето. Видях как един от хората му започна да го влачи към прикритието, след като той падна. Изключено е той да обикаля из острова.

— Възможно е тялото му да е погребано — съгласи се Холис. — Щателното претърсване по въздух и земя не успя да открие никаква следа от него.

— Значи лисицата не е била хваната в капана — тихо промълви Пит на себе си.

Сенаторът го погледна.

— Това пък какво е?

— Нещо, което Амар спомена за един койот и една лисица, когато се срещнахме — отвърна замислено Пит. След това той огледа посетителите си. — Обзалагам се, че се е изплъзнал от мрежата. Някой иска ли да се хване с мен на бас?

Вместо това Холис изгледа мрачно Пит.

— По-добре се надявай той да е мъртъв като баракуда в пустинята, защото ако не е, името Дърк Пит ще оглави следващия му списък за убийства.

Хала се доближи с грациозна походка до горната част на леглото на Пит, облечена в роба от златна коприна с осъвременени йероглифни мотиви. Тя постави леко ръка около рамото му.

— Дърк е много изтощен — каза тя с равен глас. — Има нужда от добра храна и почивка, преди да дойде време да напусне кораба. Предлагам да го оставим насаме през следващия един час.

Холис пъхна обратно снимките в плика и се изправи.

— Трябва да се сбогувам. Един хеликоптер чака да ме върне в Санта Инес, за да продължим да търсим Амар.

— Предайте моите най-добри поздрави на майор Дилинджър.

— Ще ги предам.

За момент Холис изглеждаше неспокоен. След това той се доближи до леглото и се ръкува.

— Извинявам се, Дърк, на теб и на твоите приятели, за това, че така силно ви подцених. Винаги когато желаете да се преместите от НЮМА в Силите за специални операции, аз ще бъда първият, който ще подпише препоръка.

— Опасявам се, че няма да можем да се сработим много добре — ухили се Пит. — Имам алергия към изпълняването на заповеди.

— Да, видяхме го вече — каза Холис, като се усмихна слабо.

Сенаторът се приближи и стисна ръката на Пит.

— Ще се видим на палубата.

— Аз също ще се сбогувам там — каза капитан Колинс.

Хала не каза нищо. Тя изведе мъжете от стаята. След това тихо затвори вратата и завъртя ключа. Върна се назад и застана до леглото. Гънките на робата й се разлюляха и нещо в небрежния начин, по който дрехата увиваше тялото й, подсказа на Пит, че тя бе гола отдолу.

Хала го доказа, като разхлаби широкия си колан и с леко свиване на раменете съблече робата. Той чу шумоленето на коприната, която се плъзгаше по нежната й плът. Тя застана като бронзова статуя, с изпъкнали гърди, опряла длани в бедрата и леко изнесла единия си крак напред. След това тя се пресегна и издърпа завивките.

— Дължа ти нещо — каза дрезгаво тя.

Пит зърна отражението си в огледалото на вратата на гардероба. Върху себе си имаше само бели марли. Горната част на главата му и едната му буза бяха увити в бинтове, както и врата, и ранения му крак. Той не беше се бръснал цяла седмица и очите му бяха кървясали. В собствените си очи Пит изглеждаше като някой презрян парий, когото всяка себеуважаваща се грозновата дебелана би подминала.

— Аз съм една тъжна пародия на Дон Жуан — промърмори той.

— В моите очи ти си красив — прошепна Хала, като внимателно легна до него и нежно прокара пръсти по окосмената му гръд. — Трябва да бързаме. Имаме по-малко от час.

Пит изпусна дълбока въздишка. Щеше да си навлече гнева на доктор Уебстър, ако се пренапрегнеше и скъсаше шевовете си. Жалка капитулация. Защо се получава така, чудеше се той, че мъжът крои планове, по-сложни и потайни от тези на разузнавателните служби, за да прелъсти една жена, само и само да я накара тя да му се отдаде при най-невероятните обстоятелства, когато той най-малко очаква това? Пит бе убеден повече от всякога, че животът на Джеймс Бонд в действителност не е бил чак толкова за завиждане.

 

 

Когато Амар се събуди, той видя само тъмнина. Рамото го болеше така, сякаш вътре в плътта му горяха живи въглени. Той се опита да вдигне ръце към лицето си, но едната му ръка експлодира от болка. Тогава той си спомни как китката и рамото му бяха ударени от куршуми. Вдигна здравата си ръка, за да докосне очите си, но с върха на пръстите си напипа само една здраво стегната превръзка, която бе увита около главата му и покриваше лицето му от челото до брадичката.

Той знаеше, че очите му не можеха да бъдат спасени. Само не и живот в пълна слепота, помисли си той. Опипа около себе си за оръжие или каквото и да е друго, с което би могъл да се самоубие, но единственото, което докосна, бе влажната плоска повърхност на една скала.

Амар не можеше да потисне страха от безпомощността си и изпадна в отчаяние. Той се изправи с мъка на крака, спъна се и падна.

Тогава две ръце го сграбчиха за раменете.

— Не прави никакви движения и не говори, Сюлейман Азис — прошепна Ибн. — Американците ни търсят.

Амар сграбчи ръцете на Ибн за успокоение. Опита се да каже нещо, но откри, че не може да произнася членоразделни думи. Изпод подгизналата от кръв превръзка, която държеше разтрошената му долна челюст, се чуха само животински гърлени звуци.

— Намираме се в малка ниша в една от минните галерии — тихо шепнеше Ибн в ухото му. — Те дойдоха съвсем наблизо, но аз успях да построя една стена, която прикри скривалището ни.

Амар кимна и направи отчаян опит да бъде разбран.

Ибн като че ли успя да премине през безкрайната тъма на съзнанието на Амар и да прочете мислите му.

— Ти искаш да умреш, Сюлейман Азис? Не, няма да умреш. Ние ще си отидем заедно от този свят, но не и минута по-рано от мига, в който реши Аллах.

Амар се потопи в черно отчаяние. Никога преди той не беше се чувствал така дезориентиран, така напълно изгубил самообладание. Болката бе непоносима. Мисълта, че може да изживее дните си в затворническа килия с максимално строг режим, сляп и осакатен, го извади от равновесие. Инстинктът му за самосъхранение го бе напуснал изцяло. Той не можеше да понесе мисълта, че ежедневното му съществуване щеше да зависи от някого — дори този някой да беше Ибн.

— Почини си, братко мой — грижовно каза Ибн. — Ще имаш нужда от цялата си сила, когато дойде време да бягаме от острова.

Амар се строполи и се претърколи на една страна. Раменете му опряха в неравния под на галерията. Земята бе мокра и влагата започна да се просмуква през дрехите му, но той изпитваше твърде силна болка, за да забележи допълнителното неудобство.

Амар все повече и повече отпадаше духом. Провалът му се бе превърнал в кошмар. Той видя Ахмад Язид да стои над него и да се усмихва самодоволно. След това в дълбините на съзнанието на Амар се появи една завеса, която бавно се отвори. Там замъждука слаба светлинка, усили се, грейна и избухна с ослепителен блясък. Точно в този смразяващ миг той зърна бъдещето и намери отговора.

Той ще оцелее, за да отмъсти!

Амар започна да повтаря тези думи, докато накрая самодисциплината му се върна отново.

Първият проблем, който трябваше да реши, бе кой от двамата да убие собственоръчно, Язид или Пит? Той не можеше да действа сам. Вече не беше физически в състояние да убие сам и двамата. В главата му започна да се оформя план. Ще трябва да повери на Ибн част от отмъщението.

Амар изпита болка от това решение, но в края на краищата нямаше друг избор.

Ибн щеше да накара койота да излезе от дупката си, а последният акт на възмездие се падаше на Амар, който щеше да убие усойницата.