Клайв Къслър
Съкровище (61)

60

Постепенно Амар осъзна, че в поведението на Пит има нещо, което не бе както трябва.

Пит не падна мъртъв. Вместо това, той се обърна и Амар видя усмивката на самия дявол.

Изумен, Амар разбра, че е бил надхитрен. Той осъзна сега, че Пит бе очаквал подло нападение отзад и бе защитил гърба си с бронирана жилетка под широкото скиорско яке.

Вцепенен от ужас той видя, че ръката с ръкавицата, която висеше от ръкава, бе изкуствена. Магически номер. Истинската ръка се появи, хванала един голям автоматичен колт, калибър 45, чието дуло се подаде през отвора, оставен от незакопчания догоре цип на скиорското яке.

Амар вдигна отново рюгера, но Пит стреля пръв.

Първият изстрел на Пит засегна Амар в дясното рамо и го завъртя настрани. Вторият разби брадичката му и долната челюст. Когато той вдигна ръка към лицето си, третият пръсна едната му китка. Четвъртият куршум мина през лицето му като влезе от едната страна и излезе през другата.

Амар се стовари върху чакъла и се претърколи по гръб, без да съзнава или да обръща внимание на пушечната стрелба, която изригна над него, без да знае, че Пит бе скочил невредим през вратата на мелницата, преди хората на Амар да открият огън със закъснение.

Единственото, което той смътно усещаше, бе, че Ибн го влачеше към едно безопасно място зад някакъв стоманен резервоар за вода и че един кратък залп от вътрешността на мелницата надупчи земята около тях. Пръстите му бавно заопипваха ръката на Ибн, като се местеха нагоре, докато накрая не сграбчиха здравото и мускулесто рамо. След това той придърпа приятеля си надолу.

— Не мога да те видя — каза със стържещ глас той.

Ибн извади голяма хирургическа превръзка от един пакет на колана си и леко я положи върху разкъсаната плът, където преди се намираха очите на Амар.

— Аллах и аз ще се погрижим за теб — каза Ибн.

Амар се закашля и изплю кръвта, която се бе стекла вътре в гърлото му от изпотрошената долна челюст.

— Искам онзи Сатана, Пит, и заложниците да бъдат насечени на парчета.

— Атаката ни започна. Остава им да живеят само няколко секунди.

— Ако умра… убий Язид.

— Ти няма да умреш.

Амар изпадна във втори пристъп на кашлица и трябваше да мине известно време, преди да може отново да говори.

— Няма значение… американците сега ще унищожат хеликоптера. Трябва да намериш друг начин, по който да избягаш от острова. Остави… остави ме. Това е последната ми молба към теб.

Без да продума, и без да се вслуша в молбата, Ибн вдигна Амар на ръце и започна да се отдалечава от полесражението.

Когато Ибн заговори, гласът му беше дрезгав, но тих.

— Бъди със силен дух, Сюлейман Азис — каза той. — Ще се върнем в Александрия заедно.

 

 

Пит едва успя да скочи през вратата, да съблече набързо двете бронирани жилетки изпод скиорското си яке, да постави обратно едната на гърдите си и да върне втората на Джордино, когато градушка от съсредоточен огън проби тънките дървени стени.

— Сега пък якето се съсипа — изсумтя Пит, като притисна тяло в пода.

— Щеше да бъдеш къс мъртво месо сега, ако те беше надупчил в гърдите — каза Джордино, като се извиваше, за да си нахлузи жилетката. — Как позна, че той ще стреля, когато му беше обърнал гръб?

— Имаше лош дъх и малки лъскави очички.

Финдли започна да скача от прозорец на прозорец, като мяташе гранати толкова бързо, че едва сварваше да издърпва щифта, който задействаше взривателя.

— Те са тук! — изкрещя той.

Джордино се претърколи по дъсчения под и откри продължителен огън иззад една количка пълна с руда. Пит сграбчи томпсъна точно навреме, за да спре двама терористи, които бяха успели някак си да се покачат до разбития страничен офис.

Малката армия на Амар нападна сградата от всички страни, като оръжията им сипеха огън и жупел. Надигналите се в безумна атака терористи не можеха да бъдат спрени. Навсякъде гъмжеше от тях. Острият пукот на малокалибрените АК-74 на арабите и басовата накъсана стрелба на 45-калибрения „Томпсън“ на Пит бяха придружени от тътена на ловджийската пушка на Финдли.

Джордино се втурна назад към мелницата за руда и откри огън, за да прикрие Пит и Финдли, докато и тримата не стигнаха до временното прикритие, осигурено им от тяхната малка крепост. За момент терористите бяха стъписани от това, че не завариха враговете си да треперят от страх или да вдигат ръце, предавайки се в плен. След като бяха влезли в сградата, те очакваха, че ще разгромят беззащитните си врагове просто чрез численото си превъзходство. Вместо това те се оказаха беззащитни пред унищожителния залп от мелницата и бяха покосени като въртящо се в кръг стадо добитък.

Пит, Джордино и Финдли отблъснаха първата вълна. Но арабите бяха смели до фанатизъм и умееха бързо да си извличат поука. Непосредствено преди да се втурнат в следваща атака, те откриха ожесточен огън и хвърлиха няколко гранати, чийто трясък погълна просторното помещение на мелницата.

Настана истинска лудница. Мъртвите падаха един връз друг на пода и арабите се прикриваха зад техните тела. Това бе смразяваща кръвта сцена — оръжия гърмяха, гранати експлодираха, викове и проклятия се сипеха на два езика, които идваха от две култури, различни като деня и нощта. Сградата се тресеше от кънтящата стрелба и от трусовете на гранатите. Шрапнели и куршуми набраздяваха страните на огромната механична мелница, от тях изхвърчаха искри като от кофа с разтопена стомана. Въздухът бе изпълнен с острия мирис на барут.

На дузина места избухна огън, но никой не му обърна капка внимание. Джордино хвърли една граната, която откъсна задната перка на хеликоптера. Сега вече бе изчезнала и последната надежда за бягство, но арабите продължиха да се бият още по-ожесточено въпреки очевидната безсмисленост на тяхната битка.

Възстарият „Томпсън“ на Пит гръмна оглушително и спря. Пит изхвърли петдесетпатронния въртящ се барабан и постави нов — последния, който имаше. В очите му се четеше една студена, пресметната решителност, която той никога не бе изпитвал преди. Той, Джордино и Финдли нямаха никакво намерение да се предават. Те отдавна бяха преминали точката, след която нямаше връщане назад. Дори и сега те не изпитваха страх от смъртта, а продължаваха да се сражават твърдо и непоколебимо, борейки се за самото си съществуване, като на всеки удар отвръщаха с удвоена сила.

Три пъти арабските терористи бяха отблъсквани и три пъти те се хвърляха с открито лице срещу убийствения опън. Техните силно оредели редици се прегрупираха отново и те се хвърлиха в последна самоубийствена атака, като затягаха обръча все повече и повече.

Арабските мюсюлмани не можеха да разберат ожесточението на враговете си и не можеха да проумеят защо те се сражаваха с такава кръвожадна безпощадност. Непонятна им бе тяхната безумна предизвикателност. Те не знаеха, че американците се биеха отчаяно с единствената цел да оживеят, докато те самите търсеха благословената смърт и мъченичеството, за да спасят душите си.

Очите на Пит пареха от дима и по бузите му се стичаха сълзи. Цялата мелница за руда се тресеше. От стените рикошираха куршуми като побеснели стършели, четири от които разкъсаха ръкава на Пит и леко одраскаха бузата му.

Арабите се хвърлиха безразсъдно към мелницата и се изкачиха по импровизираната барикада. Стрелбата бързо бе заместена от ръкопашен бой и двете групи бързо се сляха в една свирепа, крещяща маса от тела.

Два куршума удариха Финдли откъм незащитената му страна. Той падна долу, но все пак успя да се задържи на колене, като немощно размахваше празната си ловджийска пушка като бейзболна бухалка.

Джордино, ранен на пет места, енергично вдигаше късове руда с дясната си ръка, докато лявата висеше безполезна поради куршум в рамото.

Томпсънът на Пит изстреля последния си патрон и той запрати голямата картечница в лицето на един арабин, който внезапно изникна пред него. След това той измъкна автоматичния колт от колана си и започна да стреля по всяко лице, което се мернеше през дима. Усети ужилване в основата на врата си и разбра, че е ударен. Колтът бързо се изпразни и той продължи да се бие, удряйки с тежкия пистолет като с малка тояга. Започна да усеща горчивия вкус на разгрома.

Реалността престана да съществува. Пит имаше чувството, че води битка с някакъв кошмар. Една граната се взриви наблизо и съкрушителната експлозия го оглуши. Едно тяло падна отгоре му, той загуби равновесие и падна назад.

Главата му се удари в стоманена тръба и в съзнанието му избухна огромно огнено кълбо. Тогава, като огромна приливна вълна, кошмарът изпълзя над него и го погълна.