Клайв Къслър
Съкровище (49)

48

Лекият сняг се бе превърнал в противна лапавица, която се носеше на пориви от вятъра върху най-южния град в света. В миналото Пунта Аренас бе процъфтял като пристанище, в което корабите са спирали за временен отдих. След построяването на Панамския канал обаче, той отново бе замрял. По-късно, с течение на времето, градът постепенно се беше разраснал като център за отглеждане на овце. Сега, след като в околностите му бяха открити нефтени полета, той отново бе започнал да живее пълнокръвен живот.

Холис и Дилинджър стояха на кея на пристанището и чакаха нетърпеливо да се качат на „Саундър“. Температурата бе спаднала с няколко градуса под точката на замръзване и влажен суров студ щипеше откритите им лица. Те се чувстваха като камили в Арктика. Със съдействието на чилийските власти те бяха скрили истинската цел на посещението си и бяха сменили бойното си облекло с униформи на служители от имиграционните служби.

Както бе планирано, самолетът им бе кацнал на едно близко военно летище, докато бе все още тъмно. Бурята дойде като допълнително предимство, тъй като видимостта бе намалена до няколкостотин метра и пристигането им мина незабелязано. Чилийското военно командване прояви най-голяма щедрост в своето гостоприемство и осигури място в хангарите за малкия отряд на Холис от самолети С-140 и Оспри, за да може те да бъдат паркирани, скрити от чужди очи.

Когато въжетата за акостиране на научноизследователския кораб бяха хвърлени върху кнехтовете и стълбата бе спусната, Холис и Дилинджър излязоха от завета на склада. И двамата се олюляха, когато леденият вихър връхлетя отгоре им с пълна сила.

На крилото на мостика се появи един висок мъж с набръчкано, дружелюбно ухилено лице, облечен в скиорско яке. Той сви ръце на фуния около устата си.

— Senor Lopez? — извика той през лапавицата.

— Si! — извика в отговор Холис.

— Кой е вашият приятел?

— Mi amigo es Senor Jones — отвърна Холис, като кимна към Дилинджър.

— Дори и в китайските ресторанти говорят на по-добър испански — промърмори Дилинджър.

— Моля, качете се на борда. След като стигнете до главната палуба, качете се по стълбата вдясно и елате горе на мостика.

— Gracias.

Двамата командири на елитния боен отряд на Америка послушно тръгнаха по наклоненото мостче и се качиха по стълбата, както бяха упътени. Голямо любопитство гризеше Холис отвътре. Един час преди да стигнат в Пунта Аренас, той бе получил спешно кодирано съобщение от генерал Додж, който му заповядваше тайно да посрещне „Саундър“, когато последният акостира в пристанището. Без обяснения, без допълнителни инструкции. Единственото, което той бе научил от един набързо направен инструктаж във Вирджиния, бе, че изследователският кораб и екипажът му са тези, които бяха открили измамата, извършена с мексиканския товарен кораб и „Лейди Фламбъро“. Нищо друго. Той силно се интересуваше да научи защо „Саундър“ се бе появил внезапно в Пунта Аренас, почти в едно и също време с неговия отряд от ССО.

Холис не обичаше да бъде държан в неведение и затова бе в извънредно сприхаво настроение.

Мъжът, който ги приветства, все още стоеше на крилото на мостика. Холис се взря в чифт зелени очи с опалов отблясък, които имаха хипнотизиращо въздействие. Те принадлежаха на един строен, широкоплещест мъж, в чиято черна коса, която не бе скрита под шапка, блестяха малки снежинки скреж. Мъжът изгледа изпитателно двамата офицери в продължение на пет секунди, време достатъчно, за да ги проучи. След това бавно извади дясната си ръка от джоба на якето си и я подаде.

— Полковник Холис, майор Дилинджър, казвам се Дърк Пит.

— Изглежда, че ни познавате по-добре, отколкото ние вас, мистър Пит.

— Положение, което ще бъде бързо поправено — каза бодро Пит. — Моля, последвайте ме в капитанската каюта. Кафето е сложено и ще можем да поговорим насаме на топло местенце.

Те с благодарност прекрачиха вътре, оставяйки студа зад себе си и последваха Пит до долната палуба, където се намираше каютата на Стюарт. След като влязоха вътре, Пит представи Гън, Джордино и капитан Стюарт. Офицерите от ССО се ръкуваха с всички и с благодарност приеха кафето.

— Седнете, моля — каза Стюарт, като предложи столове.

Дилинджър потъна в един стол, но Холис поклати глава.

— Благодаря, предпочитам да стоя прав. — Той хвърли един въпросителен поглед към четиримата мъже от НЮМА. — Ако мога да говоря открито, бихте ли ми казали какво, по дяволите, става тук?

— Очевидно то засяга „Лейди Фламбъро“ — каза Пит.

— Какво има да се обсъжда? Терористите са го унищожили.

— Той все още си плава спокойно — увери го Пит.

— Не съм получавал подобна информация — каза Холис. — Последната спътникова снимка не показа и следа от него.

— Може да ми вярвате.

— Дайте ми доказателствата си.

— Не сте от тези, които си губят времето в празни приказки, нали?

— Момчетата и аз сме прелетели цялото това разстояние дотук, за да спасяваме хора — каза грубо Холис. — Но никой с нищо не ми е показал досега, че все още има шанс хората на този кораб да бъдат спасени. Дори и моите шефове не разполагат с такива данни.

— Вие трябва да разберете, полковник — каза Пит с глас, който режеше въздуха като удар с камшик, — че този път ние нямаме насреща си някои от вашите терористи, които знаят само да натискат спусъка. Водачът им е изключително изобретателен. Досега той успя да надхитри най-големите умове в областта на разузнаването, като и в този момент не спира да го прави.

— Все пак някой успя да разкрие измамата — каза Холис, подхвърляйки един двусмислен комплимент.

— Имахме късмет. Ако „Саундър“ не изследваше тази част на морето, той можеше да открие „Генерал Браво“ чак след месец. А сега ние сме намалили преднината на похитителите на един-два дни.

Песимизмът на Холис започна да се стопява. Този човек не отстъпваше нито на педя. Той се запита дали спасителната операция, в края на краищата, няма да се състои.

— Къде е корабът? — рязко попита той.

— Не знаем — отвърна Гън.

— Поне някакво приблизително местонахождение?

— Най-доброто, което можем да ви предложим, е едно интелигентно предположение — каза Джордино.

— Базирано на какво?

Гън погледна очаквателно към Пит, който се усмихна и пое щафетата отново.

— На интуиция.

Надеждите на Холис започнаха да се стопяват.

— Да не би да гледате на карти или си имате кристално кълбо? — попита язвително той.

— Всъщност предпочитам да хвърлям боб — върна му го Пит.

Настъпи кратко, студено мълчание, което сякаш продължи цяла вечност. Холис усети, че нищо няма да постигне, ако продължава да се държи агресивно. Той допи кафето си и започна да върти чашката в ръцете си.

— Добре, господа. Съжалявам, малко попрекалих. Не съм свикнал да имам вземане-даване с цивилни.

Лицето на Пит не изразяваше неприязън, а само леко забавление.

— Ако това ще ви накара да се чувствате по-удобно, аз съм с чин майор от военновъздушните сили.

Холис се намръщи:

— Мога ли да попитам какво правите на кораб на НЮМА?

— Да го наречем дългосрочна задача — но това е дълга история, за която нямаме време да се впускаме в подробности.

Дилинджър се сети пръв. Холис щеше да се сети още в мига, в който бяха представени, но тогава в ума му витаеха безброй въпроси.

— Случайно да имате някаква връзка със сенатора Джордж Пит? — попита Дилинджър.

— Той ми е баща.

Крайчецът на завесата леко се повдигна и през пролуката двамата офицери видяха лъч светлина. Холис придърпа един стол и се намърда в него.

— Окей, мистър Пит, разкажете ни, моля, какво сте открили.

Дилинджър се намеси внезапно:

— Последният доклад сочеше, че „Лейди Фламбъро“ се е отправил към Антарктика. Вие казвате, че той все още е на повърхността. Новите снимки лесно ще го открият сред плаващата ледена маса.

— Ако разчитате на Каспър СР-деветдесет — каза Пит, — напразно си губите времето.

Дилинджър хвърли един безрадостен поглед към Холис. Бяха ги изпреварили. Тази необичайна компания от океанографи и моряци разполагаше със също толкова информация, колкото и те самите.

— СР-деветдесет може да заснеме триизмерни изображения на разстояние сто хиляди километра с такава разделителна способност, че ще можете да различите шевовете на футболна топка — заяви Холис.

— Безспорно. Но ако топката е направена да изглежда като скала?

— Все още не разбирам.

— Ще разберете по-добре, когато ви го покажем — каза Пит. — Екипажът е организирал малка демонстрация на палубата.

Върху откритата палуба на кърмата бе разгънат голям непрозрачен лист от бяло пластмасово фолио, който бе здраво закрепен, за да стои добре изпънат и да не се издува от неуморния бриз. До него стоеше капитан Стюарт с двама души от екипажа, които държаха един противопожарен маркуч.

— По време на нашето изследване на дъното около „Генерал Браво“, ние се натъкнахме на руло от това пластмасово фолио — започна лекцията си Пит. — Допускам, че то е паднало случайно от „Лейди Фламбъро“, когато двата кораба са се срещнали. То лежеше на дъното сред празни варели от боя, която похитителите са използвали за дегизирането на туристическия кораб с цел той да наподобява на външен вид мексиканския товарен кораб. Съгласен съм, че доказателството е неубедително. Ще трябва просто да ми повярвате. Всички следи водят към още една камуфлажна история. На последната спътникова снимка не е имало нищо, защото погледите на всички са търсили кораб. „Лейди Фламбъро“ вече не изглежда като кораб. Главатарят на терористите трябва да е голям ценител на изкуството. Той е заимствал метода на оспорвания от мнозина скулптор Кристо, известен със своите скулптори от пластмаса, разположени на открито. Той опакова с пластмасови покрития сгради, заливи и острови. Той провеси една огромна завеса в Райфъл Гап, щата Колорадо и построи ограда, която се простираше на много мили в Мърин Каунти, Калифорния. Водачът на похитителите е отишъл още по-далеч, като е опаковал целия туристически кораб, който не е много голям. Характерните очертания на корпуса може би са променени посредством подпори и скелета. След като фолиото е било нарязано на отделни части, номерирани съобразно положението им, стотината заложници и похитителите са могли да свършат цялата работа точно за десет часа. Те са били вече започнали, когато Ландсат е преминал по орбита над тях. Компютърното увеличение на снимката не е било достатъчно ясно, за да се видят подробности от тяхната дейност. Половин ден по-късно, когато над тях е преминал Сийсат, не е имало нищо за идентифициране — нито кораб, нито някакви наподобяващи кораб очертания. Бързам ли много?

— Не… — бавно каза Холис. — Но въобще не мога да разбера, по дяволите, какъв смисъл има всичко това.

— Тоя трябва да е от щата Мисури — направи кисела физиономия Джордино. — Да му покажем ли?

Пит леко кимна на капитан Стюарт.

— Давайте момчета — обърна се Стюарт към двамата моряка. — Още веднъж, внимателно.

Единият от тях отвори крана, докато вторият насочи струйника на маркуча. Върху пластмасовото покритие започна да пада фина мъгла. Отначало вятърът отнесе половината от мъглата зад борда. Морякът коригира ъгъла и скоро пластмасата бе покрита със слой вода.

Преди да бе изминала и една минута, мразовитата атмосфера превърна водата в лед.

Холис замислено наблюдаваше трансформацията. След това се доближи до Пит и протегна ръка.

— Моите уважения, сър. Хрумването ви е било блестящо.

Дилинджър бе зяпнал като селяндур, който е открил, че е обран до шушка на някой пътуващ карнавал.

— Айсберг — промърмори яростно той, — кучите му синове са направили кораба да изглежда като айсберг.