Клайв Къслър
Съкровище (33)

32

Мощен взрив от аплодисменти избухна в галериите за журналисти и се понесе над делегатите в залата долу, когато Хала отказа всякаква помощ и бавно се отправи към подиума на патерици. Тя застана зад трибуната, спокойна и изпълнена с достойнство, и заговори високо и убедително. Жестовете й бяха сдържани и точно премерени. Тя развълнува присъстващите с прочувствен призив да се спре безсмисленото избиване на невинни хора в името на религията. Едва когато призова да се бламират онези правителства, които затварят очите си за действията на терористичните организации, някои от делегатите се размърдаха неспокойно на местата си и впериха разсеяни погледи в пространството.

Нейното съобщение за предстоящото откриване на Александрийската библиотека предизвика тих шепот, когато присъстващите осъзнаха огромните възможности, които то щеше да разкрие. После дойде ред на унищожителна атака срещу Ахмад Язид. Тя открито го обвини в опитите за покушение срещу живота й.

В заключение Хала заяви твърдо, че заплахите срещу нея няма да я принудят да се откаже от поста си на генерален секретар и че смята да остане на този пост, докато колегите и делегати не поискат нейната оставка.

Присъстващите откликнаха на речта й, като се изправиха на крака и започнаха да я аплодират. Аплодисментите станаха гръмотевични при вида на гипсирания й глезен, когато тя се отдръпна от трибуната.

— Невероятна жена — заяви президентът с възхищение. — Какво не бих дал тя да бъде член на правителството ми!

Той натисна бутона за изключване върху устройството за дистанционно управление и телевизионният екран угасна.

— Чудесна реч — каза сенаторът Пит. — Тя направи Язид на пух и прах — и отдели нужното внимание на проекта за издирване на библиотеката.

Президентът кимна.

— Да, и по двата пункта направи това, което очаквахме от нея.

— Вие, разбира се, знаете, че тя ще отпътува за Уругвай за консултации с президента Хасан.

— Дейл Никълс ми докладва за разговора, който сте провели с нея на борда на самолета — потвърди президентът. Той седеше зад писалището си в Овалния кабинет. — Докъде сме стигнали с издирването?

— Компютърният център на НЮМА работи за установяване на местонахождението му — отговори сенаторът.

— Близо ли са до целта?

Сенаторът поклати глава.

— До момента успехът им убягва. Не са научили нищо повече от това, което знаеха и преди четири дни.

— Не можем ли да ускорим нещата? Да привлечем група от консултанти, хора от университетите, както и от други правителствени служби?

По лицето на сенатора Пит се изписа съмнение.

— НЮМА разполага с най-добрата в света компютърна библиотека за океаните, моретата и езерата. Ако те не успеят да открият крайната цел на египетската флотилия, никой друг не би могъл да го стори.

— А археологическите и историческите архиви? — предложи президентът. — Може би в миналото е открито нещо, което би послужило като ключ към загадката.

— Струва си да опитаме. Познавам един първокласен изследовател от щатския университет в Пенсилвания. До утре по това време той може да осигури тридесет души, които да се разровят из архивите тук и в Европа.

— Добре, да се захваща за работа.

— Сега, след като Хала и средствата за информация разпространиха новината — каза сенаторът, — правителствата на половината страни в света, както и повечето от търсачите на съкровища ще се впуснат да издирват сбирката на библиотеката.

— Взех пред вид тази възможност — заяви президентът. — Но подкрепата на президента Хасан и неговото правителство е от първостепенно значение. Ако първи открием местонахождението й, а после се престорим, че отстъпваме пред прочувственото и настоятелно искане на президента Хасан находките да бъдат върнати на Египет, това ще го направи герой в очите на народа и популярността му рязко ще нарасне.

— И ще предотврати заплахата Язид и хората му да вземат властта — добави сенаторът. — Единственият проблем е самият Язид. Той е абсолютно непредсказуем. И най-добрите ни експерти по въпросите на Близкия Изток не могат да предугадят действията му. Твърде възможно е да извади някой скрит коз и отново да спечели предимство.

Президентът го изгледа втренчено.

— Не виждам никакъв проблем да го отстраним от сцената, след като находките бъдат предадени на президента Хасан.

— Съгласен съм с вас, господин президент, но да се подценява Язид е опасно.

— Той далеч не е безгрешен.

— Да, но за разлика от аятолах Хомейни, Ахмад Язид притежава невероятен интелект. Той е това, което рекламните агенции наричат човек с блестящи концепции.

— В областта на политиката, но не и по отношение на политическите убийства.

Сенаторът повдигна рамене и се усмихна многозначително.

— Плановете му, без съмнение, бяха провалени от собствените му протежета. Като президент вие по-добре от всеки друг знаете как някой съветник или сътрудник може да обърка и най-простата работа.

В отговор президентът се усмихна мрачно. Той се отпусна на стола и започна да върти из ръцете си химикал.

— Твърде малко знаем за Язид, що за човек е, какви подбуди го движат.

— Той твърди, че е прекарал първите тридесет години от живота си в скитане из Синайската пустиня, разговаряйки с Аллах.

— Е, това го е заимствал от житието на Исус Христос. Какво друго знаем за него?

— Може да попитате Дейл Никълс — отговори сенаторът. — Доколкото разбирам, той работи заедно с ЦРУ за съставянето на биографична справка и психологически портрет на Язид.

— Да видим дали са открили нещо. — Президентът натисна един от бутоните на интеркома. — Дейл, би ли дошъл за минута?

— Идвам веднага — долетя гласът на Никълс от говорителя.

Нито един от мъжете в Овалния кабинет не проговори през петнадесетте секунди, които бяха необходими на Никълс, за да дойде от кабинета си. Той почука, после отвори вратата и влезе.

— Тъкмо си говорехме за Ахмад Язид — обясни му президентът. — Успяха ли хората на Броган да открият някакви данни за миналото му?

— Преди час говорих с Мартин — отговори Никълс. — Каза, че неговите аналитици до ден-два ще съставят досие за него.

— Искам да го видя веднага щом бъде изготвено — каза президентът.

— Нямам намерение да променям темата — започна сенаторът Пит, — но не мислите ли, че някой трябва да уведоми президента Хасан какво смятаме да направим в случай, че успеем да определим точно местонахождението на сбирката в следващите няколко седмици?

Президентът кимна.

— Определено. — Той погледна към сенатора. — Смяташ ли, че ще можеш да се измъкнеш без излишен шум за четиридесет и осем часа и да направиш това от мое име, Джордж?

— Искате да се срещна с Хасан в Уругвай? — Това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.

— Имаш ли нещо против?

— Това е по-скоро работа за Дъг Оутс от Държавния департамент. Той и Джо Арнолд от Министерството на финансите са вече в Кингстън и провеждат предварителни срещи с чуждестранните министри на икономиката. Мислите ли, че ще бъде разумно да сторя това зад гърба му?

— При нормални обстоятелства, не. Но ти си по-добре информиран по проекта за издирването. Освен това вече си се срещал четири пъти с президента Хасан и си близък с Хала Камил. Казано просто, ти си най-подходящия за целта човек.

Сенаторът разпери примирено ръце.

— В Сената няма предстоящи гласувания по важни проблеми. Моят екип ще се справи и без мен. Ако можете да уредите правителствен самолет, ще отпътувам оттук рано във вторник, ще се срещна с Хасан същата вечер и ще ви докладвам на другия ден следобед.

— Благодаря ти, Джордж. Ти си винаги готов като истински скаут. — Президентът замълча за момент и после окончателно затегна примката. — Има и още нещо.

— Винаги е така — въздъхна сенаторът.

— Бих искал да уведомиш президента Хасан насаме, в най-строга тайна, че ако реши да отстрани Язид, може да разчита на пълното ми съдействие.

В гласа на сенатора прозвуча негодувание.

— Откога Белият дом се занимава с политически убийства? Умолявам ви, господин президент, не принизявайте авторитета на своя пост, като си цапате ръцете с Язид и останалите терористи.

— Ако някой бе проявил достатъчно далновидност да отвлече Хомейни и да му види сметката преди дванадесет години, сега Близкият Изток щеше да бъде много по-спокойно място.

— Крал Джордж би могъл да каже същото за Джордж Вашингтон и останали колонисти през 1778 година.

— Хайде, Джордж, стига. Бихме могли да прекараме цял ден в сравнения. Хасан следва да вземе окончателното решение. Той трябва да даде съгласието си.

— Лоша идея — решително заяви сенаторът. — Изпитвам сериозни съмнения за такова предложение. Ако това се разчуе, мандатът ви ще бъде провален.

— Уважавам твоите съвети и честност. Ето защо ти си единственият човек, комуто мога да се доверя да предаде това съобщение.

Сенаторът се предаде.

— Ще направя това, за което ме молите и с удоволствие ще съобщя на Хасан за предложението относно библиотеката, но не очаквайте да го агитирам за убийството на Язид, дори и да е заслужено.

— Ще се погрижа екипът на Хасан да бъде уведомен за пристигането ти — намеси се дипломатично Никълс.

Президентът се надигна иззад писалището, като показа, че съвещанието е приключило. Той се ръкува със сенатора.

— Благодаря ти, стари приятелю. Ще очаквам доклада ти в сряда следобед. Ще си направим ранна вечеря.

— Дотогава, господин президент.

— Приятен полет.

Когато сенаторът Пит напусна Овалния кабинет, го обзе мрачно предчувствие, че никак не е изключено президентът да вечеря сам в сряда.