Клайв Къслър
Съкровище (8)

7

Екипажът на ледоразбивача беше предупреден за приближаването на самолета от показанията на радиолокатора. Мъжете, които се намираха в командния мостик, неволно се приведоха, когато боингът с фучащи като армия призраци отработени газове от форсираните двигатели, прелетя над главите им на запад, към брега на Гренландия.

Грохотът изпълни отсека за електронна апаратура и той се изпразни като езеро през разкъсан бент. Найт изскочи и се втурна към командния мостик, следван по петите от Пит и Джордино. Нито един от мъжете, които работеха в мостика, не се обърна, когато капитанът връхлетя през вратата. Всички бяха отправили погледи към отдалечаващия се самолет.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Найт вахтения офицер.

— Неидентифициран самолет, който насмалко щеше да се блъсне в кораба, капитане.

— Военен?

— Не, сър. Успях да зърна крилата отдолу, когато профуча над нас. Нямаше никакви опознавателни знаци.

— Разузнавателен самолет, може би.

— Съмнявам се. Всички илюминатори светеха.

— Пътнически самолет — предположи Джордино.

По лицето на Найт се изписа съмнение. Той изглеждаше леко раздразнен.

— Какво си мисли пилотът, та да излага на опасност кораба ми? И какво всъщност прави по тези места? Намираме се на стотици мили от трасетата за пътнически самолети.

— Губи височина — каза Пит, загледан в примигващите светлини, които се смаляваха на изток. — Бих казал, че се спуска.

— Господ да им е на помощ, ако кацнат в тази тъмнина в морето.

— Струва ми се странно, че не е включил прожекторите за кацане.

Вахтеният офицер кимна с глава в знак на съгласие.

— Наистина странно. Пилот, който е попаднал в беда, при всички положения ще започне да подава сигнал за бедствие. В радиозалата не са чули нито звук.

— Опитахте ли се да установите радиовръзка с него? — попита Найт.

— Веднага щом се появи на екрана на радиолокатора. Никакъв отговор.

Найт пристъпи към прозореца, взря се навън и започна замислено да потропва с пръсти. Това продължи не повече от четири секунди. После се обърна и погледна към вахтения офицер.

— Дръжте същия курс и продължете претърсването по райони.

Пит го изгледа.

— Разбирам решението ти, но не мога да кажа, че заслужава поздравления.

— Намирате се на кораб на Военноморските сили, мистър Пит — твърдо отсече Найт. — Ние не сме Брегова охрана. Нашата задача е по-важна.

— На борда на този самолет може би се намират жени и деца.

— Фактите не предвещават трагедия. Той все още е във въздуха. Ако „Поулър Иксплорър“ е единствената надежда за спасение в тази част на морето, защо няма сигнал за бедствие, защо не направи опит да сигнализира с прожекторите за кацане? Нищо не говори, че се готви за принудително приводняване. Вие сте летец, кажете ми защо пилотът не започна да кръжи над кораба, ако самолетът наистина е в беда?

— Може би се опитва да стигне до сушата?

— Моля да ме извините, капитане. Забравих да спомена, че клапите за кацане бяха спуснати.

— Това все още не е доказателство за предстояща катастрофа — продължи да упорства Найт.

— По дяволите състраданието, пълен напред — студено каза Пит. — Това не е война, капитане. Става дума за милосърдна мисия. Не искам да ми тежи на съвестта гибелта на сто човека само защото съм стоял със скръстени ръце. Флотът може да си позволи да изразходваме горивото, което ще е необходимо, за да проверим какво става.

Найт кимна с глава към празната картографска зала, като затвори вратата след Пит и Джордино, които влязоха.

— Трябва да се съобразяваме с нашата задача — продължи спокойно да настоява той. — Ако сега се отклоним от курса, руснаците ще се досетят, че сме открили тяхната подводница и ще се насочат към този район.

— Имаш право — съгласи се Пит. — Но все пак можеш да ни включиш в играта с Джордино.

— Слушам те.

— Ще използваме хеликоптера на НЮМА, който се намира на кърмовата палуба, а ти ще ни дадеш твоя медицински екип и няколко здравеняка. Ние ще поемем след самолета, а „Поулър Иксплорър“ ще продължи претърсването по отсечките.

— А наблюдението на руснаците? Какво ще ги помислят техните аналитици от разузнаването?

— Първо ще си помислят, че това не е случайно. Вероятно вече се опитват да направят някаква връзка. Но ако, не дай си боже, самолетът се разбие и се установи, че действително е пътнически, тогава поне ще имаш основателна причина да се отклониш от курса и да започнеш спасителна оперния. След това ще продължим търсенето по райони както досега и ще се опитаме да надхитрим руснаците, като разчитаме, че ще успеем да обърнем непредвиденото стечение на обстоятелствата в наша полза.

— А вашият полет с хеликоптера, те ще следят всяка ваша стъпка?

— Ал и аз ще използваме открита радиовръзка и непрекъснато ще докладваме как върви издирването на падналия загадъчен самолет. Това би трябвало да разсее подозренията им.

Найт впери поглед надолу, към нещо, което се намираше отвъд палубата. После въздъхна, повдигна глава и погледна към Пит.

— Губим време. Пригответе птичката за полет и започвайте да подгрявате двигателите. Аз ще се погрижа за медицинския екип и група доброволци.

 

 

Рубин не направи опит да кръжи над „Поулър Иксплорър“ поради почти несъществуващата височина и тъй като, за жалост, не умееше да пилотира самолет. Съществуваше реална възможност да блокира двигателите поради загуба на скорост и да потопи самолета в развълнуваното море.

Самата гледка на кораба беше разпалила плаха искрица надежда в пилотската кабина. Сега вече ги бяха забелязали и спасителите щяха да знаят къде да търсят оцелелите. Макар и малка, това все пак беше някаква утеха.

Тъмните води на морето изведнъж се превърнаха в дебела ледена покривка, която, увеличена от светлината на звездите, се въртеше главоломно под предното стъкло. Рубин имаше усещането, че се вози с шейна по нея. Когато до предстоящия удар оставаха броени секунди, той най-после се сети да нареди на Ибара да включи прожекторите за кацане.

Мексиканецът трескаво затърси с поглед по командното табло, откри обозначените превключватели и ги постави в положение „Включено“. Внезапно бликналият сноп светлина улови една изненадана полярна мечка, която изчезна някъде зад самолета. Те се носеха над гола, скована от лед равнина.

— Света Богородице — промълви Ибара. — Виждам хълмове в дясно. Успяхме да достигнем сушата.

Махалото на съдбата най-сетне се залюля в полза на Рубин. Хълмовете, които Ибара беше видял, се оказаха самотна планинска верига, която се простираше на стотици километри в двете посоки. По някакво чудо, Рубин беше успял да ги избегне и беше насочил губещия височина боинг към средата на фиорда Арденкапл. Самолетът летеше над тесния залив към морето под тях, между върховете на скалите, които се спускаха стръмно надолу. И отново съдбата беше извикала насрещен вятър, който даваше допълнителна подемна сила на самолета.

Струваше му се, че ледът е толкова близо, та би могъл да протегне ръка и да я прокара по него. На светлината на прожекторите се виждаше калейдоскоп от бързо променящи се цветове. Пред самолета изникна тъмна грамада. Той леко натисна десния педал на вертикалното кормило и грамадата се плъзна встрани, като остана ляво от борда.

— Спусни колесниците! — извика Рубин.

Ибара безмълвно се подчини. При обичайните за аварийно кацане процедури, това беше възможно най-лошото нещо, което можеше да се направи, но в незнанието си те неволно бяха взели най-правилното за терена под тях решение. Колесниците се спуснаха от гнездата си и самолетът бързо загуби скорост поради допълнителното ветрово съпротивление.

Рубин стисна щурвала така, че кокалчетата на пръстите му побеляха и впери поглед надолу към носещия се бързо под тях лед. Струваше му се, че блестящите кристали се надигаха към тях, за да ги посрещнат, докато изпълниха цялото му зрително поле.

Рубин затвори очи, като се молеше да кацнат върху мекия сняг, вместо да се ударят в твърдия лед. Той и Ибара не можеха да сторят нищо повече. Краят наближаваше с ужасяваща скорост.

За щастие, той не знаеше, нямаше как да знае, че дебелината на леда беше само метър — твърде малка, за да издържи теглото на боинг 720-В.

Лабиринтът от лампички на приборите беше полудял и всички светеха на червено. Ледът изплува от тъмнината. Рубин изпита усещането, че се е втурнал през черна завеса и се е озовал в бяла пустош. Той дръпна назад щурвала и скоростта на боинга рязко спадна, а носът му се повдигна нагоре за последен път в напразен опит да се задържи във въздуха.

Ибара седеше ужасен. Забравил триста и двадесет километровата скорост в час, замръзнал от уплаха, той не направи никакъв опит да дръпне ръчките за газ рязко назад. В объркването си той изобщо не се сети да спре подаването на гориво и да изключи електрическите превключватели.

В този момент дойде ударът.

Рубин и Ибара инстинктивно вдигнаха ръце пред лицата си и затвориха очи. Гумите на колесниците докоснаха леда, плъзнаха се и оставиха върху него две еднакви следи. Левият вътрешен двигател поддаде, откъсна се от монтажните опори и с бясно въртене изчезна в тъмнината. В същото време двата двигателя откъм десния борд заораха в леда, заседнаха и изкривиха крилото, което се превърна в скърцаща, смачкана купчина метал. После захранването отпадна и светлините изгаснаха.

Килнат на една страна, боингът се носеше по леденото поле на фиорда, оставяйки след себе си шумно падащи парчета метал, като градушка от частици след комета. Той се блъсна в ръба на леда, който се беше образувал при пропадането му. Носовият колесник се огъна и влезе в предната долна част на корпуса, като разкъса преградата на адската дупка. Носът се наклони и заора в леда, огъвайки тънките алуминиеви плочи навътре към пилотската кабина. Най-после инерцията намаля и смачканият самолет, огънат и осакатен, завърши опустошителното си пътешествие. Той спря само на тридесет метра от група разпръснати назъбени скали, близо до скования от лед бряг.

За няколко секунди настъпи мъртва тишина. После ледът започна шумно да пука, металните части започнаха да се огъват и да скърцат при допира си една с друга и разбитият самолет започна бавно да потъва през леда в студената вода.