Клайв Къслър
Съкровище (75)

74

Те тръгнаха един час след падането на мрака.

Мъже, жени и деца, някои от които една вървяха, всички носеха запалени свещи. Ниските облаци, които бавно се изнизваха след бурята, бяха обагрени в оранжево от огромния океан трепкащи пламъчета.

Като една огромна човешка вълна, мексиканците се надигнаха и тръгнаха към брега на реката. Гласовете им се чуваха все по-близко и по-силно, като постепенно се обединяваха в мелодията на древна ацтекска песен. Тихите напеви скоро прераснаха в оглушителен многохиляден хор, който прелетя над реката и накара прозорците в Рома да задрънчат.

Бегълци от селата, градски бедняци, оставили своите бордеи от кал, колиби от вълнообразна ламарина и убежища от картонени кутии в потънали в мизерия селца или нездравословни предградия — всички се бяха надигнали като един. Те бяха наелектризирани от обещанието на Топилцин за нов разцвет на могъщата някога Ацтекска империя върху предишните й територии в Съединените щати. Това бяха отчаяни хора от най-долното стъпало на бедността и мизерията, готови да прегърнат и най-малката надежда за по-добър живот.

Те се движеха с бързината на охлюв и се придвижваха крачка по крачка към чакащата ги флотилия от лодки. Слизаха към брега по пътищата, които бяха разкаляни от дъжда и осеяни с локви. Малки деца хленчеха от страх, когато майките ги носеха или качваха върху нестабилните салове, които се накланяха и подскачаха под тежестта им.

Стотици бяха избутани в реката от прииждащите зад тях редици. Невръстни деца нададоха сподавени викове, когато паднаха в реката и водата ги заля през глава. Много от тях потънаха или бяха отнесени от течението, преди някой да може да им се притече на помощ, което бе почти невъзможно, тъй като болшинството от мъжете се бяха групирали по-назад на брега.

Бавно, без организация и ред, стотиците лодки и салове се отделиха от брега и се отправиха към американската страна.

Прожекторите на американската армия, към които бяха прибавени и тези на телевизионните екипи, ярко осветиха надигналата се кипяща вълна от лодки и хора. Стъписани, войниците наблюдаваха трагедията, която се разиграваше пред очите им и се взираха с тревога в стената от човешки тела, която приближаваше към тях.

Генерал Чандлър стоеше на покрива на полицейския участък в Рома, който се намираше на върха на хълма. От светлината на прожекторите лицето му бе станало сиво, а в очите му се четеше отчаяние. Гледката бе ужасна и бе надминала и най-лошите му опасения.

Той заговори в един малък микрофон, закачен за яката му.

— Виждате ли, господин президент? Виждате ли безумието?

В Залата за кризисни ситуации, президентът гледаше втренчено в огромния монитор.

— Да, генерале, картината, която получаваме, е ясна.

Той седеше на края на една дълга маса, от двете страни на която седяха най-близките му съветници, членовете на кабинета и двама от Обединените началник-щабове. Всички те се бяха вторачили в невероятното зрелище, което идваше при тях със стереозвук и ярки цветове.

Най-бързите лодки бяха стигнали до отсрещния бряг и пътниците им бързо изскочиха от тях. Те изчакаха да пристигнат всички хора от първата вълна и едва след като флотилията бе поела по обратния си път, тълпата се събра и тръгна напред. Неколцината мъже, които бяха прекосили реката, крачеха нагоре-надолу по брега и подвикваха през рогове от бик, за да окуражат и подтикнат жените да вървят напред.

Хванали в ръце свещите и децата си, жените запяха в монотонен хор и тръгнаха в колони по утъпканите пътеки край брега, като заобикаляха хълма подобно на армия от мравки, чийто път е препречен от малко камъче, което те заобикалят, за да се срещнат отново от другата му страна.

Камерите ясно показваха сгърчените от ужас лица на децата и решителното изражение в очите на жените, когато те се изправиха срещу зиналите към тях дула на оръжията. Топилцин им бе внушил, че неговата божествена сила ще ги запази невредими и те му вярваха безрезервно.

— Боже господи! — възкликна Дъг Оутс. — Цялата първа вълна се състои само от жени и малки деца.

Никой не коментира тревожното наблюдение на Оутс. Мъжете в Залата за кризисни ситуации наблюдаваха с растящ ужас как друга тълпа жени поведоха децата си по моста, като се насочиха към танковете и бронираните коли, които бяха блокирали плътно пътя.

— Генерале — каза президентът, — можете ли да изстреляте един залп над главите им?

— Да, сър — отвърна Чандлър. — Наредих на войниците си да заредят халосни патрони. Ако използваме истински боеприпаси, съществува голям риск да поразим невинни хора в града зад тълпата.

— Мъдро решение — каза генерал Меткалф от Обединените началник-щабове. — Къртис си знае работата.

Генерал Чандлър се обърна към един от помощниците си.

— Дайте команда за залп с халосни заряди.

Помощникът му, който бе с чин майор, излая в един радиоприемник:

— Залп с халосни, огън!

Гръмотевичен тътен разтърси нощта. Дулата на оръжията избълваха дълги огнени езици и осветиха за миг тълпата. Ударната вълна от залпа се понесе като силен порив на вятър и угаси много от свещите, които жените държаха в ръце. Цялата долина заехтя от оглушителните гърмежи на танковите оръдия и пукота от лекото стрелково оръжие.

Десет секунди. Десет секунди изминаха от командата „Огън“ до „Прекрати огъня“ и още десет, за да отекне тътенът в ниските хълмове зад Рома.

Над стъписаното множество се възцари смразяваща тишина, пропита с острата миризма на кордит.

След миг обаче тишината бе раздрана от женски писъци, бързо последвани от тъничките гласчета на децата, които запищяха, обзети от смъртен ужас. Повечето се строполиха на земята, загубили ума и дума от страх, а останалите продължиха да стоят, замръзнали от уплаха. Мощен вик последва от другия бряг. Мъжете, които по план трябваше по-късно да прекосят реката, бяха изпаднали в ужас от мисълта, че жените и децата им може да са убити или ранени.

Избухна оглушителна врява и настана пълен хаос и безредие. В продължение на няколко минути нашествието на имигрантите изглеждаше като че ли бе отблъснато и спряно.

Изведнъж на мексиканския бряг блеснаха прожектори и осветиха една фигура, застанала на малка дървена площадка, която няколко мъже в бели туники носеха на раменете си.

Топилцин стоеше с разтворени ръце като пародия на Христос и крещеше от високоговорители, като нареждаше на жените, които се бяха свили върху земята, да станат и да тръгнат решително напред. Постепенно шокът отмина и всички започнаха да проумяват, че няма окървавени и разкъсани тела. Мнозина започнаха да се смеят истерично след като откриха, че са невредими. Възторжен възглас на прослава разцепи въздуха, тъй като хората бяха изтълкували по свой начин случилото се и бяха убедени, че божествената сила на Топилцин бе тази, която по някакъв чудодеен начин бе отклонила смъртоносния огън, запазвайки ги живи и невидими.

— Той обърна нещата в наша вреда — обезсърчено каза Джулиъс Шилър.

Президентът поклати тъжно глава.

— Също както се е случвало не един и два пъти в историята на нашата държава, когато на нашите хуманни усилия са отвръщали с удар.

— Чандлър се намира в много трудно положение — каза Никълс.

Генерал Меткалф бавно кимна с глава:

— Да, всичко сега е струпано на плещите му.

Часът за съдбоносното решение бе ударил. Болезненият проблем не търпеше повече отлагане. Седнал в добре защитеното укритие, дълбоко в подземията на Белия дом, президентът запази странно мълчание. Той умело бе прехвърлил бомбата с часовниковия механизъм на военните, с което бе превърнал генерал Чандлър в евентуалната изкупителна жертва.

Президентът бе изпаднал в патова ситуация. От една страна той не можеше да позволи на армия от чужди нашественици да нахлуе безпрепятствено през границите. От друга страна обаче, той не можеше да рискува пълния крах на администрацията си, който неминуемо щеше да последва, ако той дадеше изрична заповед на Чандлър да открие огън по жени и деца.

Никога един президент не беше се чувствал толкова безпомощен.

 

 

Пеещите жени и деца бяха само на няколко метра от войниците, които се бяха окопали близо до бреговата линия. Онези, които бяха начело на извитата като змия колона от запалени свещи по международния мост, бяха стигнали толкова близо до танковете, че можеха спокойно да видят дулата им, ако вдигнеха нагоре глава.

Независимо от това, че генерал Къртис Чандлър имаше зад себе си дълга и блестяща военна кариера, той нямаше да може да преодолее угризенията на съвестта си. Съпругата му се бе поминала предишната година след продължително боледуване, освен това те нямаха деца. На пагоните си имаше една звезда — той бе бригаден генерал и през краткото време, което оставаше до излизането му в запаса, той не можеше да се надява на повишение. Сега той стоеше на хълма, като наблюдаваше как стотици хиляди нелегални имигранти нахлуват в родината и се чудеше защо трябваше да изпита такава горчивина и мъка в края на живота си.

Лицето на помощника му бе придобило почти обезумяло изражение.

— Сър, заповедта за стрелба.

Чандлър се загледа в малките деца, стиснали уплашено ръцете на майките си и на светлината на свещите той видя широко отворените им черни очи.

— Генерале, какво ще заповядате? — попита го умолително помощникът.

Генералът измърмори нещо, но помощникът му не успя да го чуе от силното пеене.

— Извинявам се, генерале, „Стреляйте“ ли казахте?

Чандлър се обърна и очите му заблестяха.

— Пуснете ги да минат.

— Сър?

— Това е заповедта ми, майоре. Да пукна, ако си отида от този свят като убиец на бебета. И за бога, в никакъв случай не изговаряй думите „Не стреляйте“, за да не би някой безмозъчен взводен командир да ги разбере погрешно.

Майорът кимна и забързано заговори в микрофона си.

— До всички командири. Заповедта на генерал Чандлър е да пропуснете имигрантите през линията на нашата отбрана, без да проявявате враждебни действия към тях. Повтарям, оттеглете се от позициите си и ги пуснете да минат.

С огромно облекчение американските войници свалиха оръжието си. В продължение на няколко минути те стояха на едно място, неспокойни и напрегнати, след това обаче някои от тях започнаха да флиртуват с жените; други коленичиха и се заиграха с децата, като ги утешаваха нежно и ги подканяха да си избършат сълзите.

— Простете ми, господин президент — каза Чандлър, като говореше в една камера. — Съжалявам, че трябва да завърша по този начин кариерата си на военен, като отказвам да изпълня заповед на главнокомандващия, но предвид възникналите обстоятелства, аз сметнах, че…

— Не се тревожи — отговори президентът. — Ти свърши великолепна работа.

След това той се обърна към генерал Меткалф.

— Не ме интересува на кое стъпало се намира той във военната йерархия. Моля да се погрижите Къртис да получи още една звезда.

— Ще бъда повече от щастлив да го направя, сър.

— Добре разчетен ход, господин президент — каза Шилър, който осъзна, че мълчанието на президента е било само един блъф. — Вие, без съмнение, познавате добре генерала.

В очите на президента се появи лека усмивка.

— С Къртис Чандлър сме служили заедно като лейтенанти от артилерията в Корея. Той би открил огън по всяка озлобена или необуздана въоръжена тълпа, но по жени и деца — никога.

Генерал Меткалф също прозря истината зад паравана.

— Но вие и сега сте поели огромен риск.

Президентът кимна в съгласие.

— Сега ще трябва да отговарям пред американския народ за това, че не съм оказал съпротива срещу масовото нахлуване на нелегални имигранти в неговата земя.

— Да, но вашата демонстрация на въздържаност ще бъде силен коз в бъдещите преговори с президента Де Лоренцо и другите лидери от Централна Америка — утеши го Оутс.

— Междувременно — добави Мърсиър, — нашите военни и полицейски сили тихомълком ще обкръжат последователите на Топилцин и ще ги върнат обратно през границата, преди американският народ да успее да сформира доброволни отряди за защита, които да обявят война на пришелците.

— Искам операцията да бъде проведена с възможно най-голяма хуманност — твърдо каза президентът.

— Не забравихме ли нещо, господин президент? — попита Меткалф.

— Генерале?

— Александрийската библиотека. Сега нищо не може да попречи на Топилцин да плячкоса историческите находки.

Президентът се обърна към сенатор Пит, който през цялото това време бе седял мълчаливо на края на масата.

— Е, Джордж, армията се оттегли и ти оставаш единственото главно действащо лице. Би ли посветил всички присъстващи тук в тайните на твоя алтернативен план?

Сенаторът сведе поглед надолу към масата. Той не искаше другите да видят тревожното и неспокойно предчувствие в очите му.

— Това е последното, отчаяно средство. Една измама, създадена от сина ми, Дърк. Не знам по какъв друг начин мога да го опиша. Но ако всичко тръгне като трябва, Робърт Капестер, известен още и като Топилцин, няма да сложи ръка на знанието на древните. Но ако всичко се провали, както някои скептици вече предположиха, фамилията Капестер ще завладее Мексико и съкровището ще бъде безвъзвратно загубено.