Клайв Къслър
Съкровище (63)

62

27 октомври 1991

Вашингтон, Колумбия

Дейл Никълс и Мартин Броган стояха и чакаха пред стъпалата на Белия дом, докато президентът слезе от хеликоптера и закрачи бързо през моравата.

— Имате ли нещо за мен? — попита очаквателно президентът, като се здрависваше.

Никълс не можеше да сдържи вълнението си.

— Току-що получихме доклад от генерал Додж. Неговите Сили за специални операции са превзели обратно „Лейди Фламбъро“ в южната част на Чили. Корабът е непокътнат. Сенатор Пит, Хала Камил и президентите Де Лоренцо и Хасан са спасени и са в добро състояние.

Президентът бе уморен от поредица безкрайни съвещания с канадския премиер в Отава, но сега грейна като светофар.

— Благодаря на Бога. Това наистина е добра новина. Имало ли е жертви?

— Двама души от ССО са ранени, нито един от тях сериозно, но трима души от НЮМА са получили доста тежки огнестрелни рани.

— Хора от НЮМА са били там?

— Дърк Пит бе този, които проследи и откри туристическия кораб. Той и още трима са попречили на похитителите да избягат заедно със заложниците.

— Значи е помогнал при спасяването на собствения си баща.

— Той несъмнено има големи заслуги за постигнатия успех.

Президентът разтри доволно длани.

— Вече е почти пладне, господа. Защо да не полеем случая с бутилка вино на един обяд. Освен това ще можете да ми представите и пълния доклад.

 

 

Към групата за обяда се присъединиха също и държавният секретар Дъглас Оутс, Алън Мърсиър, президентския съветник по националната сигурност, както и Джулиъс Шилър. След десерта Мърсиър раздаде копия от доклада на генерал Додж, които бяха съставени на базата на стенографския протокол.

Докато четеше текста, президентът си играеше с вилицата. След това вдигна глава, като на лицето му бе изписана смесица от изненада и тържествуване.

— Топилцин!

— Той здравата е загазил — каза Броган. — Топилцин е осигурил мексиканския екипаж от терористи, както и съда за размяната с туристическия кораб.

— Значи той наистина е влязъл в заговор с брат си, с цел да отвлекат „Лейди Фламбъро“ — каза поверително президентът.

Никълс кимна.

— Натам сочат фактите, но няма да е лесно да се докаже.

— Някакви идеи относно самоличността на човека, който стои зад тази операция?

— Знаем кой е — отвърна кратко Броган. — Това е един сбит доклад за него. — Той направи пауза, за да даде на президента втора папка. — Той е извършил забележителна работа по отношение на дегизировката си, за да изглежда като капитана на кораба по време на похищението, а след това е сложил маска. По-късно Дърк Пит се е срещнал лице в лице с него по време на едно примирие преди сражението. Името, което му съобщил, било Сюлейман Азис Амар.

— Изглежда странно защо този Амар се е отпуснал и е разкрил името си — размишляваше Шилър. — Трябва да е някакъв псевдоним.

Броган поклати глава.

— Името е напълно истинско. Имаме куп сведения за него. Също и Интерпол. Амар трябва да си е въобразил, че Пит неминуемо ще умре и че нищо няма да загуби, ако му съобщи истинското си име.

Очите на президента се присвиха.

— Според вашия доклад той е заподозрян, че е бил пряко или косвено замесен в убийството на повече от петдесет видни правителствени служители. Възможно ли е това?

— Сюлейман Азис Амар е считан за един от най-добрите в професията си.

— Терорист до мозъка на костите си.

— Убиец. — Броган поправи президента. — Амар се е специализирал само в политически убийства. Кое от кое по-хладнокръвни и жестоки. Притежава завидни способности в дегизирането и детайлното планиране. Както се пее в песента — „Никой не го прави по-добре“. Половината от ударите му били толкова чисти, че били сметнати за нещастен случай. Той е мюсюлманин, но е работил и за французите и германците, дори и за израелците. Получава огромни възнаграждения в долари. Натрупал е значително богатство от успешните си операции из Средиземноморието.

— Заловили ли са го?

— Не, сър — призна Броган. — Не е бил сред убитите или ранените.

— Избягал? — попита остро президентът.

— Ако е все още жив, Амар не може да стигне далеч — увери го Броган. — Пит смята, че е изпратил поне три куршума в него. Започнало е щателно претърсване. Той не може да избяга от острова. Би трябвало да бъде намерен до няколко часа.

— Той може да даде много ценна информация на разузнаването, ако успеят да го убедят да говори.

— Генерал Додж вече е вдигнал по тревога своя строеви командир, полковник Мортън Холис, и му е заповядал да вземе всички предпазни мерки, за да залови Амар жив. Но полковникът е на мнение, че има достатъчно основания да се смята, че Амар ще се застреля, когато го хванат на тясно.

Никълс сви примирено рамене.

— Холис вероятно е прав.

— Няма ли други оцелели от похитителите? — попита президентът Броган.

— Осем, които можем да разпитаме. Но те изглежда са само наемници, събрани от Амар, а не радикални последователи на Язид.

— Ще ни трябват техните признания, за да докажем, че Амар е работил за Язид и Топилцин — каза президентът без оптимизъм.

Шилър не смяташе, че това е някаква спънка.

— Погледнете нещата от светлата им страна, господин президент. Корабът и заложниците са спасени, без да има жертви. Президентът Хасан знае много добре, че Язид е искал да го убие и е стоял зад отвличането. Той ще започне да преследва Язид с всичката власт, с която разполага.

Президентът го изгледа, след което очите му обходиха лицата около масата.

— Господа, и вие ли гледате по този начин на нещата?

— Джулиъс познава добре Хасан — каза Мърсиър. — Той може да стане много опасен, когато е ядосан.

Дъг Оутс кимна, съгласявайки се.

— При положение, че нещата не приемат неочакван обрат, аз смятам, че предположението на Джулиъс е абсолютно правилно. Хасан може би няма да отиде толкова далеч, че да рискува да предизвика безредици и евентуална революция, като арестува Язид и го даде под съд за държавна измяна. Но той със сигурност ще започне да пипа по-твърдо и ще направи всичко, изключая убийство, за да подрони авторитета на Язид.

— Ще се получи обратна реакция срещу Язид — прогнозира Броган. — Умерените от египетските мюсюлмански фундаменталисти отхвърлят тактиката на тероризма като средство за борба. Те ще обърнат гръб на Язид, докато парламентът на страната ще подкрепи с огромно болшинство президента Хасан. Също така погледнато през най-розовите очила, военните ще се откажат от своите амбиции към властта и ще потвърдят лоялността си към Хасан.

Президентът отпи за последен път от виното и постави чашата на масата.

— Трябва да призная, че това, което чувам, ми се нрави.

— Кризата в Египет далеч не е приключила — предупреди държавният секретар Оутс. — Язид ще бъде изместен от центъра на събитията за известно време, но в отсъствието на президента Хасан мюсюлманското братство на фанатичните фундаменталисти е влязло в съюз с либералната и със социалистическата лейбъристка партия. Заедно те ще работят за дестабилизиране на управлението на Хасан, за да поставят Египет под ислямския закон, да прекъснат връзките със Съединените щати и да торпилират мирните споразумения с Израел.

Президентът наклони глава към Шилър.

— Присъединяваш ли се към картината на Страшния съд, която Дъг току-що ни описа, Джулиъс?

Шилър кимна мрачно.

— Да.

— Мартин?

Сериозното изражение на Броган бе красноречиво.

— Неизбежното е само отложено. Правителството на Хасан трябва в края на краищата да падне. Подкрепата на военните е нещо, което днес е тук, а утре го няма. Моите най-големи мозъци в Лангли прогнозират един почти безкръвен преврат в близките осемнадесет до двадесет и четири месеца.

— Препоръчвам да се дистанцираме и да изчакаме развитието на събитията, господин президент — каза Оутс, — и да проучим нашите варианти за работа с друго мюсюлманско правителство.

— Вие предлагате един изолационистически подход — каза президентът.

— Може би е време да направим това — предложи Шилър. — Нищо съществено от това, което вашите предшественици опитаха през последните двадесет години, не се е увенчало с успех.

— Руснаците също ще загубят — добави Никълс. — А нашата голяма утеха е, че Пол Капестер, известен също като Ахмад Язид няма да бъде в състояние да създаде втора криза като иранската. Той би направил всичко възможно да унищожи нашите интереси в Близкия изток.

— Не съм напълно съгласен с твоята обобщена картина — каза Броган. — Но през времето, което ни остава, ние все още имаме възможност да създадем следващия човек, който ще управлява Египет.

Лицето на президента придоби за миг начумерено въпросително изражение.

— Кого имате предвид?

— Министърът на отбраната на Египет, Абу Хамид.

— Вие смятате, че той ще извърши правителствен преврат?

— Когато назрее моментът за това, да — търпеливо обясни Броган. — Освен че държи в джоба си мощта на военните, той предвидливо е потърсил силна подкрепа от умерените мюсюлмански фундаменталисти. По мое мнение Абу Хамид е твърде вероятен кандидат.

— Бихме могли да отидем и още по-далече — измърмори Оутс с тънка усмивка. — Той не е от онези, които не са си топвали пръста в кацата с мед и отклонявали част от милиардите долари, които инжектираме в Египет. Абу Хамид няма да се откаже от един харизан кон. О, разбира се, той ще вдигне необходимия шум, като осъди Израел и наругае Съединените щати, за да удовлетвори религиозните фанатици, но под реториката той ще държи вратата си отворена за приятелски отношения.

— Фактът, че е в близки отношения с Хала Камил, също няма да ни навреди — каза категорично Никълс.

Президентът замълча и се загледа в чашата си с червено калифорнийско вино, сякаш пред себе си имаше кристално кълбо. След това я вдигна.

— За дълъг и приятелски съюз с Египет.

— Точно така — казаха Мърсиър и Броган в съзвучие.

— За Египет — промърмори Оутс.

— И Мексико — добави Шилър.

Президентът погледна часовника си и стана, последван от съветниците си.

— Съжалявам, че трябва да ви оставя, но имам среща с група от Министерството на финансите. Поздравете от мое име всички, които са участвали в спасяването на заложниците.

Той се обърна към Оутс.

— Искам да се срещна с теб и сенатор Пит, веднага щом той се върне.

— За да обсъдите за какво е говорил с президента Хасан по време на тяхната одисея?

— Би ми било по-интересно да чуя какво той е научил от президента Де Лоренцо за кризата южно от нашата граница. Египет е от второстепенна важност в сравнение с Мексико. Със сигурност можем да предположим, че Ахмад Язид е неутрализиран до края на сезона, но Топилцин представлява далеч по-силна заплаха. Съсредоточете се в него, господа. Господ да ни е на помощ, ако не можем да уталожим вълненията в Мексико.