Клайв Къслър
Съкровище (54)

53

— Колко още ще чакаме? — Мачадо попита Амар, като се изтягаше на кушетката на капитан Колинс.

Тъй като двигателите на кораба не работеха, каютата на капитана бе мъждиво осветена от четири прожектора с батерии, закачени на стратегически места на тавана. Амар сви безразлично рамене, докато четеше от Корана.

— Ти прекарваш повече време в радиорубката от мен. Ти ми кажи.

Мачадо направи презрителен жест към палубата.

— Писна ми да чакам тук като бременна патица. Дай да застреляме всички и да се махнем веднъж завинаги от тази адска пустош.

Амар погледна своя колега в бранша на професионалните убийци. Мачадо бе немарлив и отпуснат. Косата му бе мазна, а под ноктите на пръстите му се бе загнездила мръсотия. Един полъх от две крачки бе достатъчен, за да се разбере, че той рядко се къпе. Амар уважаваше Мачадо като опасен противник, но останалото бе само отвращение.

Мачадо се претърколи по кушетката и се изправи на крака, после закрачи нервно из каютата и се тръшна на един стол.

— Трябваше да получим инструкции преди двадесет и четири часа — каза той. — Топилцин не е от тези, които се колебаят.

— Нито Ахмад Язид — каза Амар, като държеше погледа си фокусиран в Корана. — Той и Аллах ще се погрижат.

— Ще се погрижат за какво? За хеликоптери, кораб, подводница, преди да бъдем открити? Ти знаеш отговора, мой египетски приятелю, но седиш и се правиш на сфинкс.

Амар обърна една страница, без да вдига поглед.

— Утре по това време ти и твоите хора ще бъдете на сигурно място в Мексико.

— Каква гаранция можеш да ми дадеш, че няма да бъдем всички пожертвани в името на нашата кауза?

— Язид и Топилцин не могат да поемат риска ние да бъдем пленени от международни командоски отряди — каза отегчено Амар, — поради опасността, че можем да проговорим, ако бъдем подложени на мъчения. Техните процъфтяващи империи ще се сгромолясат за миг, ако някой от нас разкрие, че и те са замесени. Повярвай ми, има направени приготовления за нашето бягство. Трябва да бъдеш търпелив.

— Какви приготовления?

— Ще научиш тази част от плана, веднага щом получим инструкции относно съдбата на нашите заложници.

Дълбоко прикритата измама започваше да прозира по краищата си. Мачадо можеше да се досети във всеки един момент. Дотогава, докато един от хората на Амар работеше със системата за свръзки на кораба, никакви сигнали нямаше да бъдат приети, тъй като радиото бе настроено на погрешна честота. Язид, а вероятно и Топилцин, мислеше си Амар, трябва доста да са се изпотили в този момент, ако мислеха, че той е изоставил първоначалния план и е избил всички на борда, вместо да ги държи живи за пропагандни цели.

— Защо да не действаме сами? Ще ги затворим всички долу, ще потопим кораба и ще приключим с цялата работа? — Гласът на Мачадо стана хрипкав от гняв.

— Няма да бъде много умно да избием целия британски екипаж, американския сенатор и останалите хора, които не са мексиканци или египтяни. Ти, капитане, може би изпитваш удоволствие от възбудата и интригата да бъдеш търсен под дърво и камък от международните сили за сигурност, но що се отнася до мен, аз бих предпочел да изживея живота си в спокойствие и удобство.

— Глупаво е да оставяме свидетели.

Тоя глупак не знаеше колко бе прав, помисли си Амар. Той въздъхна и сложи настрани Корана.

— Твоята единствена грижа е президента Де Лоренцо. Моята е президента Хасан и Хала Камил. Общото между нас свършва дотук.

Мачадо се изправи, прекоси каютата и рязко отвори вратата.

— Добре ще е да чуем нещо в най-скоро време, мътните го взели — промърмори с неприятен глас той. — Не мога повече да задържам хората си. Тяхната решимост да ми поверят командването на мисията расте с всеки изминал час.

Амар се усмихна с разбиране.

— По пладне… ако не получим дотогава съобщение от нашите предводители, ще предам командването в твои ръце.

За миг очите на Мачадо се разшириха от подозрение.

— Ще се съгласиш да отстъпиш и да ми повериш командването?

— Защо не? Аз постигнах своята цел. Мисията ми е приключила, с изключение на това, че в мое разпореждане остават президентът Хасан и мис Камил. С удоволствие ще предам последните главоболия на теб.

Мачадо внезапно се ухили, както би се ухилил самият дявол.

— Ще се погрижа да спазиш обещанието си, египтянино. После може би ще видя лицето зад маската.

След това той излезе навън.

Езичето на вратата едва бе щракнало след излизането на Мачадо, когато Амар извади миниатюрното радио изпод палтото си и натисна бутона за предаване.

— Ибн?

— Да, Сюлейман Азис?

— Къде се намираш?

— На кърмата.

— Колко са на брега?

— До пристана на старата мина досега са закарани шестима. На борда остават петнадесет, включително и теб. Нещата вървят бавно. Разполагаме само с една триместна лодка. Голямата осемместна надуваема лодка е така нарязана с нож, че е невъзможно да се използва.

— Саботаж?

— Това може да бъде дело само на хората на Мачадо.

— Създават ли някакви други проблеми?

— Все още не. Студът ги е прогонил от откритите палуби. Повечето седят в общия салон и пият текила от бара. Останалите спят. Ти постъпи много мъдро, като инструктира нашите хора да се държат приятелски с тях. Дисциплината на мексиканците значително отслабна.

— Зарядите?

— Всички експлозиви са поставени в една пукнатина, която върви успоредно с лицето на ледника. Детонацията ще срине цялата фронтална стена върху кораба.

— Колко време остава още до пълното ни изтегляне?

— Придвижваме се твърде бавно, тъй като караме само на весла. Освен това започна и отливът. Не можем да използваме двигателя на лодката, тъй като има опасност да вдигнем по тревога хората на Мачадо. Оценката ми е, че ще са ни необходими още четиридесет и пет минути, докато свалим всички от кораба.

— Преди да се е разсъмнало, трябва да сме вече на безопасно разстояние от кораба.

— Всички ще положат максимални усилия, Сюлейман Азис.

— Те могат ли да продължат операцията по прехвърлянето без твое участие?

— Да.

— Вземи един човек и елате при мен в каютата на Хасан.

— Ще ги екзекутираме ли?

— Не — отвърна Амар. — Ще ги вземем с нас.

Амар изключи радиото и мушна Корана в един джоб на палтото си.

Той се готвеше да отмъсти за предателството на Ахмад Язид. Чувстваше се унизен, като виждаше как великолепният му план отиваше по дяволите. Амар не възнамеряваше да се придържа към първоначално съгласуваната операция, защото знаеше, че Мачадо е бил нает с цел да убие него и хората му. Той бе вбесен повече от загубата на възнаграждението си, отколкото от това, че му забиват нож в гърба.

Следователно, размишляваше Амар, той ще запази Хасан и Камил живи, о, да, също и Де Лоренцо, поне временно, и ще ги използва като разменни монети. Той би могъл да си възстанови загубата, като обърне нещата в своя полза и хвърли цялата вина върху Язид и Топилцин.

Трябваше му време, за да може да обмисли добре нещата и да състави нов план. Но всяко нещо по реда си.

Той трябваше да свали тайно заложниците от кораба, преди Мачадо и неговият събран от кол и въже екипаж, да са усетили номера, който той им готвеше.

 

 

Сърцето на Хала се сви, когато вратата се отвори и в апартамента влезе предводителят на похитителите. Тя го погледна за миг, като виждаше само очите зад нелепата маска и картечницата, небрежно провесена в едната ръка, и се зачуди с чисто женско любопитство какъв тип мъж би могъл да бъде той при други обстоятелства.

Той влезе и заговори с тих, но заплашителен глас.

— Вие всичките, тръгвайте с мен.

Хала потрепери. После сведе поглед към пода, ядосана на себе си, че е издала страха си.

Сенаторът Пит не бе уплашен. Той скочи на крака и прекоси каютата с три крачки и спря едва когато върховете на обувките му почти докоснаха тези на Амар.

— Къде ще ни водите и с каква цел? — попита сенаторът.

— Не се намирам пред една от вашите анкетни комисии от тъпоглави сенатори — каза с леден тон Амар, — за да ме подлагате на кръстосан разпит.

— Имаме право да узнаем — твърдо настоя сенаторът.

— Вие нямате никакви права! — отряза Амар.

Той грубо избута сенатора встрани и влезе навътре в стаята. Пред погледа му се изпречиха бледи, разтревожени лица.

— Ще се повозите малко с лодка, след което ще последва кратко пътуване с влак. Моите хора ще ви раздадат одеяла, за да се предпазите от влагата и студа.

Всички го изгледаха така, сякаш не бе с ума си, но никой не възрази.

С чувство на ужасна безпомощност Хала помогна на президента Хасан бавно да се изправи на крака. Беше се уморила да живее под непрекъсната заплаха от смърт. Чувстваше се така, сякаш вече нищо не я тревожеше.

Но въпреки това нещо вътре в нея все още тлееше — малка искрица надежда и воля за борба.

В нея бавно започна да се надига решителността и безстрашието на влизащ в битка войник, който знае, че ще умре и че няма какво да загуби и затова е решил да се бори до последен дъх.

 

 

Капитан Мачадо влезе в радиорубката и я намери празна. Отначало той си помисли, че радистът на Амар е прекъснал работата си за малко поради естествена нужда, но след като погледна в тоалетната видя, че и там няма никой.

Мачадо се загледа продължително време в пулта на радиостанцията. Очите му бяха зачервени от безсъние и го боляха, а лицето му имаше объркано изражение. Той излезе на мостика и се доближи до един моряк от неговия екипаж, който се взираше в радарния екран.

— Къде е радистът? — попита той.

Човекът, който следеше радара, се обърна и сви рамене.

— Не съм го виждал, капитане. Не е ли в радиорубката?

— Не, там е пусто.

— Искате ли да попитам арабския им водач?

Мачадо бавно поклати глава, като не можеше да проумее изчезването на египетския радист.

— Намери Хорхе Делгадо и го доведи тук. Той може да работи с радиостанции. По-добре е ние да контролираме свръзките, отколкото тъпите араби.

Докато разговаряха, нито един от тях не забеляза как на екрана на радара примигна една ярка точка, която означаваше, че над центъра на острова е преминал нисколетящ самолет.

Дори и да бяха я забелязали, те нямаше да могат да открият невидимите за радара „стелт“ парашути на отряда Специални сили на Дилинджър, когато те ги отвориха и започнаха да се носят по посока на ледника.