Клайв Къслър
Съкровище (53)

52

Клейтън Финдли наистина се оказа, че е дар божи. Докато Холис инструктираше хората си вътре в един неизползван склад, Пит, Гън и Джордино помогнаха на Финдли да извае върху една маса за тенис макет на остров Санта Инес, като за целта бяха изгребали малко кал отстрани на самолетната писта. Финдли попълваше празнините в паметта си от морската карта на Пит.

Той втвърди миниатюрния пейзаж с един портативен нагревател и набеляза по-важните места с цветен спрей, изкрънкан с голям зор от един от хората на Холис. Той дори извая един малък мащабен модел на „Лейди Фламбъро“ и го постави в подножието на ледника. Накрая отстъпи назад и погледна с възхищение творението си.

— Това — каза уверено той — е Санта Инес.

Холис прекъсна инструктажа и събра хората си около масата. Всички втренчиха поглед в макета за няколко мига в замислено мълчание.

Формата на острова приличаше на детайл от детска мозайка за нареждане, като този, който го е изрязвал, трябва да е бил доста пиян. Назъбената брегова линия бе кошмар за мореплавателя — остри скали, врязващи се дълбоко навътре в морето, се редуваха със закривени като куки носове; заплетени като бодлива тел фиорди прорязваха гръдта на острова, докато тесни малки заливчета криволичеха навътре в сушата и допълваха нерадостния пейзаж. Островът бе опрял гръб на изток в Магелановия проток и гледаше към Тихия океан на запад. Това бе мъртва земя, неподходяща дори за гробище, широка шестдесет и пет километра и дълга деветдесет и пет. Над всичко се извисяваше връх Уортън, висок хиляда триста и двадесет метра.

Във вътрешността на острова, както и по крайбрежието му нямаше нито едно равно място. Ниските планини се издигаха подобно на вкаменени кораби, стръмните им склонове се спускаха с отчаяна агония в бездната, за да потънат в леденото море.

Древният ледник бе легнал върху острова като върху седло. Той не се топеше през лятото, тъй като то бе студено и облачно. Масивни скали ограждаха с голите си склонове застиналата маса и стояха в мрачно мълчание край нея, докато ледникът дълбаеше неумолимо земната твърд по пътя си към водата, където от него се отцепваха къс след къс лед както месар би отрязал парчета салам.

Малко са кътчетата в света, които са така враждебни към човека. В цялата верига Магеланови острови нямаше нито един, на който да има постоянни заселници. През вековете хората бяха идвали тук и си отивали, оставяйки зад себе си гневни имена, като Полуострова на счупените вратове, Измамния остров, Бедствения залив, Островът на опустошението и Пристанище Глад. Това бе едно неприветливо и отблъскващо място. Единствената растителност, която бе оцеляла, бяха някакви закърнели, вечнозелени растения, смесени с шубраци пирен.

Финдли прекара ръка по модела.

— Представете си един гол пейзаж със сняг по върховете и ще придобиете добра представа за това как изглежда островът.

Холис кимна.

— Благодаря ви, мистър Финдли. Много сме ви задължени.

— Доволен съм, че ви помогнах.

— Добре, нека да се заемем с конкретните задачи. Майор Дилинджър ще води въздушнодесантния отряд, а аз ще командвам водолазната група.

Холис направи пауза, за да огледа лицата на хората си. Това бяха високи и яки мъже, облечени от главата до петите в черно бойно облекло. Лицата им излъчваха непоколебима решителност. Момчетата му бяха жилави и издръжливи бойци, които бяха успешно преминали изтощителното обучение по оцеляване, за да бъдат удостоени с отличието да служат в елитните Сили за специални операции. Страхотен отряд, помисли си гордо Холис. Най-добрият в света.

— Зад гърба ни стоят дълги години усилени тренировки за завземане на кораби нощно време — продължи той. — Но никога досега врагът не е имал толкова много предимства пред нас. Липсва ни разузнавателна информация, която е от критична важност, атмосферните условия са извънредно неблагоприятни, освен това си имаме работа и с ледник, който може да се срути всеки миг. Всички тези сложни и трудни проблеми препречват пътя ни към успеха. Преди да предприемем нашата атака след няколко часа, ние трябва да намерим колкото се може повече отговори на горните въпроси. Ако забележите сериозен пропуск в операцията, веднага го посочете. И така, да започваме.

— Жители на острова? — Дилинджър попита направо Финдли.

— Никакви, след като затворихме мината.

— Атмосферни условия?

— Вали почти непрекъснато. Това е един от районите на континента с най-много валежи. Рядко можете да видите слънцето. Температурите по това време на годината се движат около няколко градуса под нулата. Ветровете са постоянни и понякога бурни. Те правят студа още по-нетърпим, освен това почти е сигурно, че в момента там вали.

Дилинджър хвърли един нерадостен поглед към Холис.

— Нямаме никакъв шанс за точно приземяване през нощта.

Холис придоби мрачно изражение.

— Ще трябва да отидем там с миникоптерите и да се спуснем по въжета.

— Донесли сте хеликоптери? — попита невярващо Гън. — Не смятах, че те имат необходимата скорост и обхват.

— За да отидат толкова бързо на толкова далечно място ли? — довърши Холис. — Военното им наименование има твърде много букви и цифри, за да бъде запомнено. Ние ги наричаме Кериър Пиджънс. Малки, компактни, те носят един пилот в кабината и двама души отвън. Снабдени са с купол, невидим за инфрачервените лъчи, и заден двигател със заглушител. Могат да бъдат разглобени или сглобени за петнадесет минути. Един от нашите транспортни С-140 носи шест от тях.

— Имате друг проблем — каза Пит.

— Кажете го.

— Навигационният радар на „Лейди Фламбъро“ може да бъде настроен за самолети. Вашите Кериър Пиджънс може да са трудно откриваеми, но те ще бъдат навреме открити на екрана и ще дадат възможност на похитителите да ви устроят едно твърде неприятно посрещане.

— Свърши се с изненадата от въздуха — навъсено изрече Дилинджър.

Холис погледна към Финдли.

— Някакви неблагоприятни условия, за които трябва да знаем при атака откъм фиорда?

Финдли се усмихна слабо.

— Вашата задача ще бъде по-лесна от тази на майора. Ще се радвате на предимството от ледената мъгла.

— Ледената мъгла?

— Това са облаци мъгла, образувани при контакта на студения въздух с по-топлата вода близо до стената на ледника. Тя може да се издигне на произволно място на височина от два до десет метра. Ако има и малко дъжд, вашият водолазен отряд ще бъде скрит в тази мъгла от началото на атаката до мига, в който ще се покачи на палубата.

— Най-накрая и някой от нас да изкара малко късмет — каза Дилинджър.

Холис разтри замислено брадичката си.

— Ние няма да провеждаме тази операция само на книга. Можем да се забъркаме в страхотна каша, ако въздушният десант се провали. Елементът на изненада ще бъде окончателно изгубен и без него двадесетчленният водолазен отряд няма да бъде достатъчно силен, за да се справи с четиридесет похитители без подкрепа от другаде.

— Щом спускането с парашут на кораба е толкова опасно за вашите хора — каза Пит, — защо не ги спуснете по-нагоре върху ледника? Оттам те могат да си проправят път до ръба му и да се спуснат по рапел върху главната палуба.

— Едно такова спускане ще бъде лесно — съгласи се Дилинджър. — Ледената стена се извисява над надстройката на кораба и е достатъчно близо, за да можем да преодолеем междината.

Холис кимна и каза:

— И на мен ми мина тази мисъл през ум. Някой да вижда пречки или спънки при тази тактика?

— Най-голяма опасност пред вас, която виждам, представлява самият ледник. Той може да се състои от безкраен лабиринт от пукнатини и от множество несигурни ледени кори, които поддават под тежината на човек. Ще трябва да вървите бавно и дяволски много да внимавате, когато го пресичате в тъмното.

— Други забележки?

Нямаше. Холис погледна встрани към Дилинджър.

— Колко време ще ви е нужно от приземяването до готовност за атака?

— Добре ще е да знам скоростта и посоката на вятъра.

— С деветдесет процента вероятност той духа от югоизток — отговори Финдли. — Средната скорост е около десет километра в час, но поривите могат бързо да стигнат и до сто.

В продължение на няколко секунди Дилинджър гледаше замислено малките планини, които се издигаха зад ледника. Опита се да си представи това място през нощта, да почувства смразяващия дъх на вятъра. В главата му тиктакаше часовник, който измерваше времето. След малко той вдигна поглед.

— От четиридесет до четиридесет и пет минути от приземяване до атака на кораба.

— Извинете, че се намесвам в работата ви, майоре — каза Пит, — но срокът, който давате, е прекалено кратък.

Финдли кимна.

— И аз мисля същото. Обикалял съм ледника по най-различни поводи. Ледените гребени затрудняват придвижването извънредно много.

С плавно обиграно движение Дилинджър измъкна иззад гърба си един дълъг и извит при дръжката двуостър нож, чийто вид леко стряскаше, и като използваше острия му връх за показалка, продължи:

— Така, както го виждам, ние ще се спуснем на гърба на планината, вдясно от ледника. Възвишенията ще прикрият нашия транспортен самолет С-140 от радара на кораба. Като използваме преобладаващите ветрове, които, надявам се, ще духат в правилната посока, ще се понесем по въздуха с нашите „стелт“ парашути и ще изминем едно разстояние от седем километра около планината, като ще се приземим на един километър от кораба. Давам осемнадесет минути за прегрупиране след приземяване върху ледника. Още двадесет минути докато стигнем до ръба. Шест минути за подготовка на въжетата за спускане. Общо време — четиридесет и четири минути.

— Ако съм на ваше място, бих го удвоил — каза Джордино неодобрително. — Ако някой от хората ви падне в процеп или пукнатина, ще ви бъде дяволски трудно да спазите уречения час на атаката, освен това водолазната група не ще може да научи за вашето закъснение.

Холис стрелна Ал с поглед, който обикновено пазеше за антивоенни демонстранти.

— Това не е Първата световна война, мистър Джордино. Не е необходимо да сверяваме часовниците си, преди да тръгнем в атака. Всеки човек е снабден със специален миниатюрен радиоприемник, който се намира в ухото му, и микрофон вътре в скиорската маска. Няма никакво значение дали майор Дилинджър и неговият отряд са закъснели или моят е дошъл по-рано — щом поддържаме постоянна връзка помежду си, ние винаги сме в състояние да съгласуваме и организираме една обща атака.

— Нещо друго — намеси се Пит. — Предполагам, че оръжията ви имат заглушители.

— Да — увери го Холис. — Защо питате?

— Един изстрел от картечница без заглушител би могъл да срути стената на ледника.

— Не мога да отговарям за похитителите.

— Тогава гледайте по-бързо да ги убиете — промърмори Джордино.

— Не сме обучавани да взимаме терористи като пленници — каза Холис със студена, зловеща усмивка. — Сега, ако нашите гости се въздържат от критичните си забележки, има ли въпроси?

Ричард Бенинг, командир на водолазната група, вдигна ръка.

— Сър?

— Бенинг?

— Как ще се доближим до кораба — под вода или с лодки?

За разлика от своя заместник Холис използваше една обикновена писалка, за да показва. Той потупа с нея един малък остров във фиорда, който се намираше зад една ивица земя и не се виждаше от кораба.

— Нашият отряд ще бъде пренесен там с помощта на Кериър Пиджънс. Разстоянието до „Лейди Фламбъро“ е около три километра. Водата е твърде студена, за да се плува на такова разстояние, затова няма да се мокрим и ще се придвижим с гумени лодки. Ако мистър Финдли е прав относно ледената мъгла, ние ще можем да се доближим, без да бъдем забелязани. Ако тя се е разнесла, ще се спуснем под вода на двеста метра от кораба и ще плуваме под вода, докато не стигнем до корпуса.

— Доста топки ще замръзнат, ако се наложи дълго да чакаме отряда на майор Дилинджър.

Малка вълна смях отекна от осемте мъже, събрали се около макета.

Холис въздъхна и се усмихна широко.

— Не възнамерявам да си простудявам моите. Ще дадем на майора предостатъчна преднина.

Гън вдигна ръка.

— Да, мистър Гън — каза отегчено Холис. — Какво има сега? Пропуснах ли нещо?

— Не, само съм любопитен, полковник. Как ще разберете дали похитителите не са надушили за нападението и не са ви устроили капан?

— Един от нашите самолети е пълен с модерна апаратура за електронно наблюдение. Той ще кръжи на седем мили над „Лейди Фламбъро“ и ще следи за всякакви радиосъобщения, изпращани от похитителите до техните съучастници извън района. Те ще нададат вой до небесата, ако сметнат, че Сили за специални операции затягат примка около тях. Свързочниците и преводачите могат да засекат всички предадени съобщения и да ни предупредят навреме.

Пит направи небрежен жест с ръка.

— Да, мистър Пит.

— Надявам се, че не сте забравили групата от НЮМА?

Холис повдигна едната си вежда.

— Не, не съм.

Той се обърна към геолога.

— Мистър Финдли, къде казахте, че се намира старата изоставена мина?

— Пропуснах да я отбележа — отговори сухо Финдли. — Но щом се интересувате… — Той направи пауза и постави една кибритена кутийка върху склона на малък връх, който гледаше към ледника и фиорда. — Намира се тук, на около два километра и половина от предния край на ледника и кораба.

Холис се обърна към Пит.

— Ето къде ще бъдете. Може да служите за наблюдателен пост.

— Какъв ти наблюдателен пост — недоволно промърмори Джордино. — В тая тъмнина, с дъжд и лапавица, едва ли ще можем да видим и връзките на обувките си.

— Уютно, сигурно и безопасно място — каза авторитетно Пит. — Ще можем да накладем огън в печката и да си направим пикник.

— Да, направете го — каза Холис с известно задоволство. Той огледа събралите се около него мъже. — Е, господа, няма да ви отегчавам с високопарни и надути фрази. Нека да си свършим работата и спасим няколко живота.

— И да спечелим по един медал за командира — промърмори Джордино.

— Какво казахте?

— Ал каза, че е голяма чест да бъдем част от елитна бойна единица — каза Пит.

Погледът, който Холис отправи към Джордино, можеше спокойно да разреже и стъкло.

— Силите за специални операции не приемат почетни членове. Вие, цивилните, ще стоите настрана. — Холис се обърна към Дилинджър. — Ако някои от хората на НЮМА се опитат да стъпят на кораба преди да съм дал разрешение за това, застреляйте ги. Това е заповед.

— С удоволствие — ухили се като акула Дилинджър.

Джордино сви рамене.

— Тия хора тук наистина знаят как да оправят лошото си настроение.

Пит не споделяше язвителното настроение на Джордино. Той разбираше прекрасно положението на Холис. Хората му бяха професионалисти, бяха един боен отряд. Той се взря в тях — едри, мълчаливи мъже, наредени в неравномерен кръг около макета. Нито един от тях не беше над двадесет и пет години.

Като се взираше в лицата им, той не можа да не си зададе въпроса колко от тях щяха да умрат в близките няколко часа.