Клайв Къслър
Съкровище (52)

51

— Там има най-малко един милион айсберга — каза унило Джордино. — По-лесно ще бъде да се намери игла в купа сено. Това може да отнеме дни.

Полковник Холис бе в същото настроение.

— Трябва да има някой, който да наподобява с формата си очертанията и размера на „Лейди Фламбъро“. Продължавайте да търсите.

— Имайте предвид — каза Гън, — че антарктическите айсберги са по принцип плоски. Надстройката под пластмасовото покривало ще придаде на кораба островърха форма.

Окото на Дилинджър бе уголемено четири пъти от лупата, през която той гледаше.

— Дефиницията е удивително точна — промърмори той. — Особено когато видите какво се крие зад онези облаци.

Те се бяха скупчили около една малка маса в отделението за свръзки на „Саундър“ и разглеждаха една огромна цветна снимка, изпратена от Каспър. Не бяха изминали и четиридесет минути от кацането на самолета, когато филмът от въздушната разузнавателна мисия бе проявен и изпратен към лазерния приемник на изследователския кораб.

Снимката бе ясна и подробна и показваше море от айсберги, откъснали се от ледения шелф Ларсен на източната страна на полуострова, докато на запад, близо до ледниците на Земята на Греъм се виждаха стотици други.

Вниманието на Пит бе съсредоточено другаде. Той седеше встрани и разучаваше една голяма морска карта, която бе сложил в скута си и чиито краища висяха от двете му страни. От време на време той вдигаше поглед, заслушваше се, но не взимаше участие в разговора.

Холис се обърна към капитан Стюарт, който стоеше до приемника, сложил на главата си слушалки с прикрепен микрофон към тях:

— Кога можем да очакваме инфрачервените снимки от Каспър?

Стюарт вдигна ръка като знак да не го прекъсват. Той притисна слушалките към ушите си, като слушаше един глас, който идваше от главната квартира на ЦРУ във Вашингтон. След това кимна към Холис:

— От фотолабораторията в Лангли казват, че ще започнат да ги изпращат след половин минута.

Холис закрачи напред-назад из малкото отделение като гладна котка, която се ослушва за звук от отваряне на консерва с котешка храна. Той се спря и загледа любопитно Пит, който равнодушно измерваше някакво разстояние с чифт пергели.

През последните няколко часа полковникът бе научил доста неща за този човек от НЮМА, не от него самия, разбира се, а от хората на кораба. Те говореха за Пит с такъв тон, сякаш той бе една жива легенда.

— Започва да пристига — съобщи Стюарт.

Той свали слушалките си и зачака търпеливо снимката с размер на вестник да се появи от приемника. Веднага щом тя излезе и падна, той я занесе и постави върху масата. След това всеки започна да се взира в бреговата линия около горния край на полуострова.

— Техниците от фотолабораторията на ЦРУ с помощта на компютър са трансформирали свръхчувствителния филм в термограма — обясни Стюарт. — Различните интензитети на инфрачервеното излъчване са изобразени с различни цветове. Черният цвят представлява най-студените температури. Тъмносиният, светлосиният, зеленият, жълтият и червеният цвят образуват постепенно скалата към по-високи температури, докато се стигне до най-горещата част на скалата, означена с бяло.

— Какъв интензитет можем да очакваме от „Лейди Фламбъро“? — попита Дилинджър.

— Някъде в горния край между жълто и червено.

— По-близо до тъмносиньото — намеси се Пит.

Всички се обърнаха и го погледнаха гневно, сякаш бе кихнал по време на шахматна среща.

— Ако е така, той няма да се вижда — запротестира Холис — и ние никога няма да го намерим.

— Излъчването на топлина от двигателите и генераторите му ще личи така ясно, както топка за голф на зелен фон — възрази Гън.

— Не, ако машинното отделение е спряно.

— Вие да не би да искате да кажете, че корабът е мъртъв? — попита невярващо Дилинджър.

Пит кимна. Той хвърли към другите един бегъл, небрежен поглед, който ги обезпокои много повече от това, ако той им беше помрачил радостта от направено откритие.

Той се усмихна и каза:

— Тук непрекъснато се забелязва една склонност да се подценява треньорът на другия отбор.

Петимата мъже се спогледаха и после отново се вторачиха в Пит, като зачакаха някакво обяснение.

Пит сложи настрана морските карти и стана от стола си. Той се приближи до масата, вдигна инфрачервената снимка и я сгъна наполовина, като показа само долния край на Чили.

— Сега — продължи Пит, — не сте ли забелязали, че всеки път, когато корабът променя курса или външния си вид, това става непосредствено след като над него е преминал някой от нашите спътници.

— Още един пример за прецизно планиране — каза Гън. — Орбитите на спътниците, събиращи научна информация, се следят от половината страни по света. Информацията за тях може да се получи толкова бързо, колкото и за фазите на луната.

— Окей, значи главатарят на похитителите е знаел часовите графици на орбитите им и е открил кога спътниковите камери ще бъдат насочени в неговата посока — каза Холис. — И какво от това?

— Затова той е взел всички предпазни мерки и е спрял двигателите, за да не може корабът да бъде открит чрез инфрачервени фотоснимки. И което е най-важно, да не допусне топлината да стопи тънкия слой лед върху пластмасовото покривало.

Четирима души от общо петимата намериха хипотезата на Пит за напълно правдоподобна. Единственият, който се въздържа, бе Гън. Той бе най-интелигентният от групата. Той успя преди всички да забележи слабото място в тази теория.

— Забравяш минусовите температури около полуострова — каза той. — Ако не работят двигателите, няма да има топлина. Всички на кораба биха замръзнали до смърт за броени часове. Може да се каже, че в същото време, когато похитителите убиват пленниците си, те извършват и самоубийство.

— Руди е напълно прав — каза Джордино. — Те не биха могли да оцелеят без малко топлина и топло облекло.

Пит се усмихна като човек, спечелил от лотарията.

— Абсолютно съм съгласен с Руди.

— Много увъртате — каза Холис с раздразнение. — Бъдете по-ясен.

— Няма нищо сложно: „Лейди Фламбъро“ не е отишъл в Антарктика.

— Не е отишъл в Антарктика — повтори машинално Холис. — Погледнете фактите, човече. Последната спътникова снимка на кораба показваше, че той се намира на половината път от нос Хорн до върха на полуострова и продължава да плава с пълна пара на юг.

— Нямало е къде другаде да отиде — възрази Дилинджър.

Пит потупа с пръст по разпръснатата маса назъбени острови около Магелановия проток.

— Да се обзаложим ли?

За момент Холис остана намръщен и объркан. И тогава той загря. Объркването му изчезна и очите му светнаха с пълно разбиране.

— Той се е върнал обратно — отсече той.

— Руди намери ключа към загадката — призна Пит. — Похитителите не са имали намерение да извършат самоубийство, нито да се изложат на риска да бъдат открити от инфрачервени камери. Те никога не са възнамерявали да поемат курс към леденото пространство. Вместо това те са тръгнали на северозапад и са заобиколили пустите острови над нос Хорн.

Гън изглеждаше облекчен.

— Температурите около Огнена земя не са чак толкова сурови. Студът ще причини доста страдания на всички, които са на кораба, но те ще оцелеят.

— Тогава защо ще се правят на айсберг? — запита Джордино.

— За да изглежда, че все едно са се откъснали от някой ледник.

Джордино се загледа в инфрачервената снимка.

— Ледници толкова далеч на север?

— На около осемстотин километра от мястото, където сме акостирали в Пунта Аренас, могат да се видят ледници, които текат надолу по планините и влизат в морето — отговори Пит.

— Къде смятате, че може да се намира той? — попита Холис.

Пит взе една карта, която показваше безлюдните острови на запад от Огнена земя.

— Като се вземат предвид плавателните възможности на „Лейди Фламбъро“, съществуват две възможности за посоката на поетия от него курс, след като е бил заснет за последен път от спътника. — Той направи пауза, за да постави едно „X“ до две имена на картата. — Директно на юг оттук, от върховете на Италия и Сармиенто текат надолу ледници.

Холис каза:

— Да, те са доста встрани от често използваните маршрути.

— Но твърде близо до нефтените полета — каза Пит. — Някой нисколетящ инспектиращ самолет на нефтената компания би могъл да забележи фалшивото ледено покритие. Ако аз бях този, който ръководи действията на похитителите, щях да се насоча на още сто и шестдесет километра на северозапад. Което би ги установило близо до един ледник на острова Санта Инес.

Дилинджър разгледа за момент неравномерната крайбрежна линия на малкия остров. Той хвърли поглед върху цветната снимка, но южната част на Чили бе скрита под облаци. Бутна я встрани и се взря през лупата в горната половина на инфрачервеното изображение, което Пит бе сгънал, за да стесни района за търсене.

След няколко секунди той вдигна поглед в почуда и възторг.

— Освен ако майката природа не прави айсберги с източен нос и закръглена кърма, аз мисля, че открихме нашия кораб фантом.

Холис взе лупата от своя подчинен и започна да проучва малката продълговата фигурка.

— Очертанията напълно съвпадат. И както каза Пит, няма и следа от излъчване на топлина. Цветът му е почти толкова студен, колкото този на ледника. Не е напълно черен, но е тъмносин.

Гън се надвеси до него.

— Да, виждам. Ледникът се стича в един фиорд, чийто изход води към залив с малки островчета. Един-два айсберга със среден размер, откъснали се от стената на ледника. Нищо повече. Във водата почти няма лед. — Той направи пауза, зад лупата очите му придобиха странно изражение. — Чудно, защо са закотвили „Лейди Фламбъро“ директно под предната стена на ледника.

Пит присви очи.

— Нека да видя.

Той се провря между Дилинджър и Гън, наведе се и се взря през мощната лупа. След известно време, когато той се изправи, лицето му бе помрачено от надигащ се гняв.

— Какво виждаш? — попита капитан Стюарт.

— Планът им е всички да умрат.

Стюарт погледна другите, озадачен:

— Откъде знае това?

— Когато от ледника се откъсне една ледена плоча и падне върху кораба — каза студено Джордино, — той ще потъне и ще се разбие в дъното. От него няма да остане и помен.

Дилинджър погледна втренчено Пит.

— След като са пропуснали няколко възможности, смятате ли, че те възнамеряват накрая да убият екипажа и пътниците?

— Да.

— Защо не и преди?

— Целта на безбройните хитрости е била да се печели време. Този, който е дал заповедта за отвличането, е имал съображения президентите Хасан и Де Лоренцо да бъдат живи. Не мога да ви кажа защо.

— Аз мога — каза Холис. — Инициаторът е бил Ахмад Язид. Планът му е бил да поеме управлението на Египет веднага щом бъде обявено, че президентът Хасан и генералният секретар на Обединените нации Хала Камил са били отвлечени и че се предполага, че са били убити от неизвестни терористи в открито море. След като той и неговите поддръжници поемат здраво юздите на властта, той ще съобщи, че агентите му са открили кораба, след което ще се направи на изпратен от бога благодетел и ще уреди чрез преговори освобождаването на заложниците.

— Хитро копеле — промърмори Джордино. — Сигурен кандидат за Нобелова награда, ако спаси президента Де Лоренцо и сенатора Пит като добавка.

— Естествено, Язид ще се погрижи на Хасан и Камил да им се случи някой нещастен инцидент по обратния им път към Египет.

— А той ще си остане все така неопетнен като чиста вода ненапита — изсумтя Джордино.

— Страхотна измама — съгласи се Пит. — Въпреки това според последните новини военните са останали неутрални, а кабинетът на Хасан е отказал да подаде оставка и да разпусне сегашното правителство.

Холис кимна:

— Да, като праща по дяволите внимателно разчетения по време план на Язид.

— Значи, той е стигнал до задънена улица — каза Пит. — Край на тактиката на изчакване, край на маскарада. Този път той ще трябва да изпрати „Лейди Фламбъро“ в забвение или да бъде изправен пред твърде реалната заплаха разузнавателните източници да изровят истината за неговата роля в тази операция.

— Теория без нито едно слабо място — съгласи се Холис.

— И така, докато ние стоим тук, главатарят на похитителите си играе на руска рулетка с ледника — каза Гън с нисък глас. — Той и неговата банда терористи може вече да са напуснали кораба и да са избягали с лодка или хеликоптер, като са оставили екипажа и пътниците затворени долу, безпомощни.

— Може и да сме изпуснали вече кораба — размишляваше мрачно Дилинджър.

Холис бе на друго мнение. Той надраска едно число на къс хартия и го подаде на Стюарт.

— Капитане, обадете се, моля, на моя офицер за свръзка на тази честота. Кажете му, че майорът и аз се връщаме на летището и той трябва да събере хората за спешен инструктаж.

— Ние бихме искали да дойдем с вас — каза Пит с тиха решителност.

Холис поклати глава.

— Няма начин. Вие сте цивилни. Не сте били обучавани за извършване на десант. Молбата ви е неуместна.

— На кораба е моят баща.

— Съжалявам — каза той, но в тона му нямаше съжаление. — Отдайте го на лошия си късмет.

Пит погледна Холис и очите му станаха студени.

— Едно обаждане до Вашингтон и бих могъл да опропастя цялата ви служебна кариера.

Устните на Холис се стегнаха.

— Изглежда, обичате да пускате заплахи, мистър Пит? — Той пристъпи крачка напред. — Това тук не е за всяка уста лъжица. В следващите дванадесет часа доста трупове ще хвърчат по палубите на кораба. Ако моите момчета и аз си свършим работата, както са ни учили, то и хиляда обаждания до Белия дом и Конгреса не биха дали никакъв резултат. — Той пристъпи още една крачка към Пит. — Знам много повече мръсни трикове, отколкото вие можете да научите през целия си живот. Бих могъл да ви разкъсам на парченца с голи ръце.

Никой в стаята не видя движението, нито успя да види откъде дойде то. В един миг Пит стоеше небрежно с ръце, отпуснати край тялото, а в следващия той вече притискаше дулото на един автоматичен колт, калибър четиридесет и пет, в слабините на Холис.

Дилинджър приклекна, сякаш се готвеше да скочи. Така и остана. Джордино скочи отзад и приклещи ръцете на майора до тялото му в една мечешка прегръдка, която го стисна като в железен капан.

— Няма да ви отегчавам с нашите автобиографии — каза спокойно Пит. — Повярвайте ми, Руди, Ал и аз имаме достатъчно опит да се справим сами при една престрелка. Обещавам, че няма да се месим. Предполагам, че ще поведете вашите Сили за специални операции срещу „Лейди Фламбъро“ в комбинирана атака по въздух и вода. Ние няма да ви пречим и ще тръгнем по сушата.

Холис не бе ни най-малко изплашен, но бе стъписан. Той не можеше да си представи как Пит бе успял да извади едрокалибрен пистолет с такава светкавична скорост.

— Не вярвам и за миг, че ще ме убиете — изръмжа Холис към Пит.

— Не, но мога да ви гарантирам, че сексуалният ви живот няма да бъде много продуктивен.

— Кои сте вие бе, хора? Да не сте от Компанията?

— ЦРУ? — каза Джордино. — Не, не ни одобриха. Затова постъпихме в НЮМА.

Холис поклати глава.

— Нищичко не разбирам от това.

— Не е и нужно — каза Пит. — Споразумяхме ли се?

Холис помисли за половин секунда. След това се наведе напред, докато носът му не се доближи само на няколко сантиметра от този на Пит и заговори, както инструктор по строева подготовка би командвал един току-що влязъл в казармата новобранец.

— Ще се погрижа един Оспри да пренесе по въздуха смахнатата ви компания и я стовари на някое място на десет километри от кораба. Не по-близо, тъй като ще загубим елемента на изненада. Оттам, ако щете, тръгвайте и на автостоп, дявол да го вземе. Ако имам късмет, вие няма да пристигнете преди всичко да е свършило.

— Дадено — съгласи се Пит.

Холис се дръпна малко назад. Той погледна Джордино и рече троснато:

— Ще бъда благодарен, ако освободите моя заместник.

След това отново се обърна към Пит.

— Тръгваме сега. Всъщност ако не дойдете с майор Дилинджър и мен, вие никъде няма да отидете, тъй като пет минути след като се кача на борда на командирския си самолет, цялата ни ударна група ще бъде вече във въздуха.

Пит махна автоматичния си пистолет от слабините на Холис.

— Ще ви следваме по петите.

— Аз ще се лепна за майора — каза Джордино, като го потупа приятелски по гърба. — Великите умове вървят по едни и същи пътища.

Дилинджър му хвърли един възкисел поглед.

— Твоят може да свърши в някоя канавка, но моят — не.

Стаята се опразни за петнадесет секунди. Пит отиде бързо до каютата си и грабна една пътническа чанта. После изтича до мостика и заговори на капитан Стюарт:

— За колко време „Саундър“ може да стигне до Санта Инес?

Стюарт влезе в навигаторната стая и направи бързо изчисление.

— При условие, че натоварим до краен предел дизеловите двигатели, те трябва да ни откарат до ледника за девет-десет часа.

— Направете го — нареди Пит. — Ще ви потърсим там около зазоряване.

Стюарт разтърси ръката на Пит.

— Пази се, чуваш ли?

— Ще гледам да не се изложа.

Към мостика пристъпи един от учените на кораба. Той бе чернокос и среден на ръст, със строго изражение, което сякаш бе издялано върху лицето му. Казваше се Клейтън Финдли и говореше с дълбок и плътен басов глас.

— Извинете, че неволно чух разговора ви, господа, но мога да се закълна, че споменахте острова Санта Инес.

Пит кимна.

— Да, така е.

— До ледника има една стара цинкова мина. Затвориха я, когато Чили спря производствата, субсидирани от правителството.

— Познавате ли острова? — попита Пит с изненада.

Финдли кимна.

— Бях главен геолог на една рудодобивна компания от Аризона, която смяташе, че може да направи мината печеливша, като въведе по-ефективни методи на работа и снижи себестойността на продукцията. Изпратиха ме там заедно с няколко инженери да извършим проучвания. Изкарах три месеца в тази дяволска дупка. Открихме, че количеството богата на цинк руда е почти изчерпано. Малко след това мината бе запечатана и оборудването изоставено.

— Боравили ли сте с оръжие?

— Ходил съм малко на лов.

Пит го сграбчи за ръката.

— Клейтън, приятелю мой, ти си дар божи.