Клайв Къслър
Съкровище (48)

47

В началото на деветдесетте години оборудването за изпращане на фотоснимки или графични изображения по целия свят посредством микровълни с помощта на спътници или в рамките на един град посредством оптични влакна, бе станало неизменна част от обзавеждането на деловите и правителствените офиси също както копирните машини. Сканирано с лазер и след това предадено към лазерен приемник, изображението можеше да бъде възпроизведено почти мигновено с живи цветове и с изключителна детайлност.

Благодарение на това, десет минути след обаждането на генерал Додж, президентът и Дейл Никълс се бяха навели над бюрото в Овалния кабинет и разглеждаха направената от Сийсат снимка на водите отвъд края на Южна Америка.

— Този път наистина може да е отишъл на дъното — каза Никълс. Той се чувстваше уморен и объркан.

— Не вярвам — каза президентът, с маска на сдържана ярост върху лицето си. — Похитителите имаха възможност да разрушат кораба след Пунта дел Есте и да изчезнат безследно с „Генерал Браво“. Защо ще го потопяват сега?

— Един от вариантите е да избягат с подводница.

Президентът като че ли вече бе престанал да слуша.

— Тази наша неспособност да се справим с кризата ме плаши. Всичките ни действия сякаш затъват в блатото на инерцията.

— Бяхме заварени неподготвени и невъоръжени — неубедително подхвана Никълс.

— Нещо, което започна твърде често да се случва тук — промърмори президентът. Той вдигна поглед, в очите му гореше огън. — Отказвам да изоставя така лесно тези хора на произвола на съдбата. Задължен съм на Джордж Пит. Без неговата подкрепа аз нямаше да седя в Овалния кабинет. — Той направи пауза, за да може думите му да окажат ефект. — Няма да допуснем да се провалим отново.

 

 

Сид Грийн също разглеждаше спътниковите снимки. Специалист по фоторазузнаване към Агенцията за национална сигурност в главната й квартира във Форт Мейър, той бе извел на екрана едно до друго последните две спътникови изображения. Заинтригуван, той игнорира най-новата снимка, тази, върху която не бяха успели да открият кораба, и съсредоточи вниманието си върху другата. С помощта на електронен обектив той уголеми малката точица, която представляваше „Лейди Фламбъро“.

Контурите бяха замъглени и твърде неясни, за да може да се различи нещо повече от профила на кораба. Той се обърна към компютъра вляво и въведе последователност от инструкции. Няколко подробности, които до този момент бяха останали скрити за погледа, сега се откроиха ясно. Можеше да се различи коминът и формата на надстройката, както и неясните очертания на части от горните палуби.

Той си поигра с клавиатурата на компютъра, като се мъчеше да направи чертите на презокеанския кораб по-остри. Прекара така почти час, след което се облегна назад, сложи ръце зад главата си и насочи погледа си към екрана.

Вратата на затъмнената стая се отвори и влезе шефът на Грийн, Вик Патън. Той застана за миг зад Грийн, като гледаше изображението на екрана.

— Все едно да се мъчиш да прочетеш вестник на улицата от покрива на Световния търговски център — отбеляза той.

Грийн заговори, без да се обръща:

— Снимка на ивица с размери 70 на 130 километра не може да ни предложи кой знае каква разделителна способност, дори след увеличаване и компютърна дообработка.

— Някаква следа от кораба на последната снимка?

— Абсолютно никаква.

— Колко жалко, че не можем да спуснем толкова ниско една от нашите шпионски птички КХ.

— КХ-16 би могъл да направи добра снимка.

— Положението в Близкия изток отново е напечено. Не мога да сваля нито един от тях от орбита, преди нещата там да са се уталожили.

— Тогава изпратете Каспър.

— Вече е тръгнал един — каза Патън. — На обяд ще можеш да видиш какъв цвят имат очите на похитителите.

Грийн направи знак към електронния обектив:

— Хвърли едно око и ми кажи дали нещо не ти изглежда наред.

Патън притисна челото си към гумения окуляр и се взря в петънцето, което представляваше „Лейди Фламбъро“.

— Твърде много е размазано, дявол да го вземе. Не се виждат никакви подробности. Какво пропускам?

— Провери носовата част.

— Как можеш да различиш предната от задната част?

— По морската диря зад кърмата — отговори търпеливо Грийн.

— Окей, видях нещо. Палубата зад носа изглежда затъмнена, като че ли е покрита с нещо.

— Браво, ще получиш златен медал — каза Грийн.

— Какво ли са замислили? — разсъждаваше Патън.

— Ще узнаем, когато пристигне филмът от Каспър.

 

 

На борда на С-140, който в момента прелиташе над Боливия, цареше атмосфера на горчиво разочарование. Фотоснимката, на която липсваше туристическият кораб, бе приета чрез лазерния приемник на самолета и причини същото вълнение в претъпкания команден център, както във висшите кръгове на властта във Вашингтон.

— Къде, по дяволите, се е дянал? — поиска да узнае Холис.

Дилинджър можа само да промърмори объркано:

— Не може да е изчезнал.

— Не може, но е факт. Виж сам.

— Видях. Не мога да забележа нищо повече от това, което ти си забелязал.

— За трети пореден път ни се изплъзват под носа поради погрешна информация, гадно време или повреда в оборудваното. А сега преследваният обект започва да си играе и на криеница с нас.

— Трябва да е потънал — промърмори Дилинджър. — Не виждам друго обяснение.

— Не мога да си представя как четиридесет похитители ще се решат на колективно самоубийство.

— Какво ще правим сега?

— Не виждам какво друго можем да сторим, освен да поискаме инструкции от Центъра за бойна готовност.

— Да прекратим ли мисията? — попита Дилинджър.

— Само в случай, че получим заповед за връщане.

— Значи продължаваме.

Холис кимна потиснато:

— Ще летим на юг до второ нареждане.

 

 

Последният, който научи новината, бе Пит. Той спеше като пън, когато Руди Гън влезе в каютата му и го разтърси, за да го събуди.

— Размърдай се — каза енергично Гън. — Имаме голям проблем.

Пит ококори очи и погледна циферблата на часовника си.

— Глобиха ли ни за повишаване на скоростта при влизане в Пунта Аренас?

Гън погледна Пит, уморен и отчаян. Човек, който след като е бил събуден от дълбок сън, може да бъде в жизнерадостно настроение и е способен веднага да изръси някоя глупава шега, трябва да е произлязъл от някое отдавна изчезнало разклонение на човешката еволюция.

— Корабът няма да влезе в пристанището по-рано от един час.

— Добре, значи ще мога да подремна още малко.

— Престани! — каза рязко Гън. — Току-що от корабния приемник получихме последната спътникова снимка. „Лейди Фламбъро“ е изчезнал за втори път.

— Наистина ли го няма?

— Дори и с компютърно увеличение на изображението не може да се намери и следа от него. Говорих току-що с адмирал Сандекър. Белият дом и Пентагонът бълват заповеди и нареждания като полудели монетни автомати. На път за там е един спасителен отряд от Силите за специални операции, напомпани с енергия и стръв за атака, но няма къде да отидат. Изпратили са и един шпионски самолет, който да направи няколко свестни въздушни снимки.

— Попитай адмирала дали ще може да ми уреди среща с командира на ССО, веднага щом кацнат.

— Защо ти не му кажеш?

— Защото лягам отново да спя — отговори Пит с широка прозявка.

Гън бе объркан донемайкъде.

— Баща ти е на този кораб. Нима ти е все едно?

— Не — каза Пит, като в очите му светна едно предупредително пламъче, — не ми е все едно. Но не виждам какво мога да направя в този момент.

Гън се примири.

— Нещо друго, което трябва да узнае адмиралът?

Пит дръпна одеялото под мишниците си и се обърна на другата страна с лице към преградата.

— Всъщност, да. Можеш да му кажеш, че знам по какъв начин е изчезнал „Лейди Фламбъро“, както и това, че мога с доста голям успех да открия мястото, където се крие.

Ако някой друг бе изрекъл тези думи, Гън щеше да го обяви за лъжец. Но той не се съмняваше в Пит дори и за миг.

— Имаш ли нещо против да ме осветлиш по въпроса?

Пит се полуобърна.

— Руди, ти нали си падаш по колекционирането на предмети на изкуството?

— Малката ми колекция от абстракции не е толкова внушителна като тази в Нюйоркския музей на съвременното изкуство, но е доста прилична. — Той погледна към Пит с неразбиращо любопитство. — Но каква връзка има това с каквото и да било?

— Ако съм прав, можем да влезем в изкуството и то по един грандиозен начин.

— На един и същ език ли разговаряме?

— Кристо — каза Пит, като се обърна отново с лице към преградната стена. — Предстои ни да разгледаме една скулптура, чиито създатели са били вдъхновени от изкуството на Кристо.