Клайв Къслър
Съкровище (45)

44

Никой не бе подозирал, че „Саундър“ може да плава толкова бързо. Палубите му вибрираха от включените на максимална мощност двигатели и корпусът му потреперваше, когато се врязваше във вълните.

Спуснат във вода от една корабостроителница в Бостън през лятото на 1961, в продължение на близо три десетилетия той бе наеман от океанографски институти за дълбоководни научноизследователски проекти по всички морета на света. След като бе закупен от НЮМА през 1990, той претърпя основен ремонт и бе изцяло обновен. Новият му дизелов двигател с мощност 4000 конски сили бе проектиран да го тласка с максимална скорост от четиринадесет възела, но Стюарт и техниците му съумяха по някакъв начин да изтръгнат седемнадесет.

„Саундър“ бе единственият кораб по следите на „Лейди Фламбъро“ и шансовете му за скъсяване на дистанцията между тях бяха като тези на дребна хрътка, гонеща леопард. Бойните кораби на аржентинската флота и британските военноморски единици, разположени на Фолкландските острови, можеха да заловят бягащия туристически кораб, но не бяха вдигнати по тревога.

След кодираното съобщение на Пит до адмирал Сандекър относно изненадващото откриване на „Генерал Браво“ вместо „Лейди Фламбъро“, обединените началник-щабове и шефовете на разузнавателните служби към Белия дом настоятелно посъветваха президента да се разпореди за плътна информационна завеса около това разкритие, докато Силите за специални операции на Съединените щати не стигнат до района и координират спасителната акция.

И така старият „Саундър“ пореше морските вълни самотен, без да е получил никакви официални пълномощия от високо място. Моряците и учените на борда му обаче бяха вече обзети от трескавото вълнение на преследването.

Пит и Джордино седяха в трапезарията на кораба и разучаваха една карта на най-южната част на Атлантическия океан, която Гън бе прострял върху масата и закрепил с помощта на чаши за кафе.

— Убеден си, че са тръгнали на юг? — Гън попита Пит.

— Един завой на сто и осемдесет градуса в северна посока би върнал туристическия кораб обратно в района на претърсване — обясни Пит. — А и няма начин те да са завили на запад към аржентинското крайбрежие.

— Те биха могли да се отправят в открито море.

— С преднина от три дни те може да са вече на половината път за Африка — добави Джордино.

— Твърде рисковано — каза Пит. — Този, който ръководи това шоу, не му липсва сиво вещество. Един завой на изток през океана би изложил кораба на опасността да бъде забелязан от претърсващите района самолети или от някой преминаващ съд. Не, единственият му шанс да избегне прекомерно подозрение е да продължи официално оповестения курс на „Генерал Браво“ до Сан Пабло на Огнена земя.

— Но пристанищните власти веднага щяха да вдигнат тревога, ако товарният кораб е пресрочил разписанието си — упорстваше Джордино.

— Не подценявай този тип. На какво искаш да се обзаложим, че той се е обадил на началника на пристанището в Сан Пабло и му е съобщил, че „Генерал Браво“ се движи със закъснение поради повреда в двигателя?

— Добре изпипано — съгласи се Джордино. — Той спокойно би могъл да спечели още четиридесет и осем часа.

— Окей — каза Гън. — Какво остава? Къде отива той? Около Магелановия проток има хиляда безлюдни острова, между които той може лесно да изчезне.

— Или — Джордино натърти на „или“-то — може да отплава към Антарктика, където смята, че никой няма да го търси.

— Всички говорим в сегашно време — каза Пит. — Доколкото можем да гадаем, той сигурно вече е хвърлил котва в някой пуст залив.

— Вече сме по дирите му — каза Гън. — Камерите на спътника Ландсат ще бъдат включени по време на следващото му преминаване над района и „Лейди Фламбъро“, наричан още и „Генерал Браво“, ще лъсне в цялото си величие.

Джордино погледна Пит за коментар, но старият му приятел се бе зазяпал в пространството. Той отдавна бе забелязал навика на Пит да се вглъбява вътре в себе си и признаците за това му бяха до болка познати.

Пит не беше вече на „Саундър“. Той бе на мостика на „Лейди Фламбъро“ и се опитваше да прочете мислите на своя противник. Това не бе лесна задача. Човек, извършил подобно отвличане, трябва да беше най-проницателният и хитър съперник, с когото Пит се бе сблъсквал досега.

— Той знае за това — каза накрая Пит.

— Знае какво? — полюбопитства Гън.

— Фактът, че може да бъде открит чрез сателитни снимки.

— Тогава той знае, че може да избяга, но не може да се скрие.

— Мисля, че може.

— Бих искал да узная как.

Пит стана и се протегна.

— Ще взема да се поразтъпча.

— Не ми отговори на въпроса. — Гън сега изгаряше от любопитство и не криеше нетърпението си.

Пит се залюля, балансира тялото си в синхрон с люлеенето на кораба и погледна надолу към Гън с полуусмивка.

— Ако бях на негово място — каза той, сякаш говореше за някой от своите познати, — щях да направя така, че корабът да изчезне за втори път.

Гън зяпна с отворена уста, при което Джордино му хвърли поглед от рода на „Нали ти казах!“. Но преди да бъде в състояние да продължи с въпросите си, Пит вече бе излязъл от трапезарията.

Той се отправи към кърмата и се спусна по една стълба в лунния басейн. Заобиколи „Дийп Роувър“ и се спря пред голямото руло пластмасово фолио, което бяха извадили от дъното. То бе изправено вертикално, вързано здраво с въжета към един стълб и на височина бе почти колкото Пит.

Той го гледаше замислено в продължение на близо пет минути, след което се изправи и го потупа с ръка. Интуиция, една интуиция, която се превърна в увереност, накара очите му да заблестят по начин, който би бил най-точно описан като типично макиавелски.

Той произнесе само две кратки думи, като ги прошепна толкова тихо, че дори техникът, който стоеше само на няколко метра встрани и работеше на един стенд, не можа да ги чуе.

— Пипнах те!