Клайв Къслър
Съкровище (42)

41

Проливен дъжд се наливаше върху Монтевидео, столицата на Уругвай, когато малкият реактивен самолет се спусна под облаците и се насочи към пистата. Веднага след приземяването си той свърна от пистата, която водеше към пътническия терминал, и започна да рулира към една група хангари, които бяха заобиколени от бойни изтребители. Появи се една лимузина форд с военни опознавателни знаци, която поведе пилота към един паркинг, използван за самолети с важни личности на борда.

Полковник Рохас стоеше вътре в офиса на един хангар и се взираше през размазания от проливния дъжд прозорец. Когато самолетът наближи, той видя буквите НЮМА, изписани върху светлосивия цвят на корпуса му. Шумът от двигателите утихна и минута по-късно от самолета слязоха трима мъже. Те бързо се навряха във форда, за да се спасят от потопа и бяха докарани в хангара, където чакаше Рохас.

Полковникът пристъпи до вратата на офиса и започна да ги разучава, докато един млад лейтенант, негов помощник, ги водеше по огромния бетонен под към него.

Ниският мъж с къдравата и черна, наподобяваща джунгла коса и гръден кош с размерите на боен кораб, крачеше важно, като се движеше с учудваща лекота. Ръцете му изглеждаха като присадени от някоя мечка. Очите му гледаха навъсено, но зад устните му се показваха бели и равни зъби, ухилени в саркастична усмивка.

Стройният мъж носеше очила с рогови рамки и имаше тесни хълбоци и рамене. Той приличаше на счетоводител, дошъл да проверява сметките на някоя компания. В едната си ръка носеше дипломатическо куфарче и притискаше две книги в мишницата си. Той също бе усмихнат, но усмивката му изглеждаше по-скоро закачлива, отколкото саркастична. Рохас го определи като приятен човек, който лесно се развеселява, но и също така и като висококомпетентен специалист.

Високият мъж, който вървеше най-отзад имаше черна чуплива коса и гъсти вежди. Лицето му бе грубовато и загоряло. Той излъчваше невъзмутимостта на човек, който би изслушал затворническата си присъда със същото спокойствие, с което би приел и покана за почивка на остров Таити. Рохас не се подлъга. Проницателните очи на мъжа го издадоха. Докато другите двама оглеждаха хангара по пътя си, този човек втренчи поглед в Рохас, който прониза полковника със същата изгаряща сила както слънчевите лъчи през двойно увеличително стъкло.

Рохас пристъпи напред и отдаде чест.

— Добре дошли в Уругвай, господа. Полковник Рохас е на вашите услуги.

След това той се обърна към високия мъж и заговори на перфектен английски с едва доловим акцент на кокни, който той бе придобил от англичаните.

— С нетърпение очаквах да се срещна с вас след нашия разговор по телефона, мистър Пит.

Пит пристъпи между приятелите си и разтърси ръката на Рохас.

— Благодаря, че отделихте от времето си да ни видите.

Той се обърна и представи мъжа с очилата.

— Това е Руди Гън, а криминалният тип от дясната ми страна е Ал Джордино.

Рохас леко се поклони с глава и небрежно притисна офицерския си бастун към идеално изгладените си панталони.

— Извинете ме за спартанската обстановка, но след похищението в страната нахлу цяла армия от журналисти, които са истинска напаст. Сметнах, че ще е по-удачно да разговаряме далеч от техните орди.

— Разумна идея — съгласи се Пит.

— Искате ли да си починете малко след дългия полет и да вечеряте в офицерския клуб на нашите военновъздушни сили?

— Благодаря за поканата, полковник — отвърна изискано Пит, — но ако не възразявате, бихме желали да се захванем на работа.

— Тогава, ако пристъпите насам, аз ще ви информирам за нашите издирвателни операции.

Вътре в офиса Рохас представи капитан Игнасио Флорес, който координираше претърсването по суша и по вода. След това той направи знак на тримата американци да се съберат около една голяма маса, отрупана с морски карти и сателитни снимки.

Преди да започне с доклада си, Рохас погледна сериозно Пит.

— Научих, че баща ви е пътувал на борда на кораба, за което съжалявам. Когато говорихме по телефона, вие не споменахте родствената си връзка.

— Добре сте информиран — каза Пит.

— Поддържам ежечасна връзка със съветника на вашия президент по сигурността.

— Ще бъдете доволен да узнаете, че хората от разузнавателните служби във Вашингтон, които ме информираха за ситуацията, похвалиха вашата експедитивност.

Официалното държане на Рохас се стопи. Той не бе очаквал такъв комплимент. Започна да се отпуска.

— Съжалявам, че не мога да ви съобщя окуражаващи новини. Не сме получили никакви нови доказателства след вашето заминаване от Съединените щати. Мога обаче да ви предложа по чашка от нашето прекрасно уругвайско бренди.

— Звучи ми добре — каза без колебание Джордино. — Особено в дъждовен ден като този.

Рохас кимна на помощника си.

— Лейтенант, бихте ли ни оказали честта.

След това полковникът се надвеси над масата и започна да подрежда една до друга няколко увеличени черно-бели сателитни снимки. Накрая се получи една сглобена мозайка, която изобразяваше водите, простиращи се на триста километра навътре в океана.

— Приемам, че всички сте запознати със спътниковите изображения?

Руди Гън кимна.

— В момента са в ход три сателитни океанографски програми на НЮМА, които изучават теченията, водовъртежите, приземните ветрове и движението на ледовете.

— Но нито един от тези спътници не е фокусиран в тази част на Южния Атлантик — каза Рохас. — Повечето географски информационни системи са насочени на север.

— Да, вие сте напълно прав. — Гън си нагласи очилата и започна да разглежда увеличените снимки върху масата. — Виждам, че сте използвали спътника за проучване на земните ресурси.

— Да, Ландсат.

— И сте използвали мощна графична система, за да покажете корабите в морето.

— Имахме и малко късмет — продължи Рохас. — Тъй като спътникът се движи по полярна орбита, той преминава над морето до Уругвай само веднъж на всеки шестнадесет дни. Сега той премина точно навреме.

— Основното предназначение на Ландсат е да извършва геологически проучвания — каза Гън. — Когато преминава над океаните, камерите му обикновено се изключват, за да пестят енергия. Как получихте изображенията?

— Веднага след като бе дадена заповедта за претърсването — обясни Рохас, — нашият метеорологичен военен отдел бе вдигнат по тревога, като му бе наредено да осигури метеорологични прогнози за патрулните кораби и самолетите. Един от метеоролозите бил озарен от прозрение — той проверил орбитата на Ландсат и открил, че спътникът скоро ще премине над претърсвания район. Той изпратил спешно съобщение на вашето правителство да включи спътника. Камерите заработиха един час предварително и изпратиха сигналите до една приемателна станция в Буенос Айрес.

— Може ли една цел с размерите на „Лейди Фламбъро“ да бъде показана на снимка от Ландсат? — попита Джордино.

— Няма да можете да различавате подробности както при една снимка с високо разделителна способност, направена от разузнавателните отбранителни спътници — отвърна Пит, — но тя трябва да се вижда като главичка на топлийка.

— Вашето описание е безупречно — каза Рохас. — Вижте сами.

Той постави един голям увеличителен обектив с вътрешно осветление върху една микроскопична част от мозайката на спътниковото изображение, след което се отдръпна назад.

Пръв погледна Пит.

— Различавам два, не, три съда.

— Идентифицирали сме и трите.

Рохас се обърна и кимна на капитан Флорес, който започна да чете на висок глас от един лист хартия, като се бореше с английския си, сякаш рецитираше пред клас ученици.

— Най-големият кораб е „Кабо Галегос“, чилийски транспортен кораб за руда, пътуващ от Пунта Аренас за Дакар с товар въглища.

— Този съд, който се е отправил на север, и се намира в най-долния край на снимката? — попита Пит.

— Да — потвърди Флорес. — Това е „Кабо Галегос“. Другият, който е в най-горната част на снимката, пътува на юг. „Генерал Право“, контейнеровоз, който носи провизии и нефтено сондажно оборудване за Сан Пабло.

— Къде се намира Сан Пабло? — попита Джордино.

— Това е малък град на края на Аржентина — отвърна Рохас. — Миналата година там имаше стачка.

— Съдът, който е между тях и се намира по-близо до брега, е „Лейди Фламбъро“. — Флорес произнесе името на туристическия кораб с такъв патос, сякаш произнасяше хвалебствено слово.

Помощникът на Рохас се появи с бутилката бренди и пет чаши. Полковникът вдигна своята и каза:

— Saludos.

— Наздраве — отвърнаха американците.

Пит удари една голяма глътка, за която по-късно се кълнеше, че е изгорила сливиците му и продължи да разучава малката точица още няколко секунди, преди да даде обектива на Гън.

— Не мога да разгадая посоката му.

— След като се е измъкнал от Пунта дел Есте, той е плавал право на изток, без да променя курса си.

— Влязохте ли във връзка с другите кораби?

Флорес кимна.

— Никой от тях не го е виждал.

— В колко часа е преминал спътникът?

— Точният час бе 03:10.

— Изображението е било инфрачервено.

— Да.

— Човекът, който се е сетил да използва Ландсат, трябва да получи медал — каза Джордино, като погледна на свой ред през обектива.

— Вече е задействана процедурата за повишение — каза Рохас, като се усмихваше.

Пит погледна полковника.

— В колко часа започна вашето въздушно разузнаване?

— Самолетите ни започнаха претърсването призори. До обяд бяхме получили и анализирали снимката от Ландсат. Тогава вече можехме да изчислим скоростта и курса на „Лейди Фламбъро“ и да насочим корабите и самолетите ни към точката на пресичане, където трябваше да се намира корабът.

— Но те откриха само пусто море.

— Точно така.

— Нямало ли е отломки?

— Да, патрулните ни кораби са се натъкнали на няколко отломки — обади се капитан Флорес.

— Бяха ли идентифицирани?

— Някои от тях били издърпани на борда и проучени, но след това били бързо изхвърлени. По всичко личало, че те идвали от товарен съд, а не от луксозен туристически кораб.

— Какви са били тези отломки?

Флорес порови в едно дипломатическо куфарче и извади една тънка папка.

— Разполагам с кратък списък, получен от капитана на претърсващия съд. Той е изброил един тапициран стол, две избелели спасителни ризи, произведени поне преди петнадесет години, с щамповани върху тях инструкции за работа на почти нечетлив испански, няколко дървени каси без маркировка, матрак, контейнери за храна, три вестника, единия от Веракрус, Мексико, другите два от Ресифе, Бразилия.

— Дати? — прекъсна го Пит.

Флорес погледна въпросително Пит за миг, след което извърна поглед.

— Капитанът не ги е съобщил.

— Пропуск, който ще бъде отстранен — каза строго Рохас, след като се досети накъде биеше Пит.

— Ако вече не е твърде късно — притеснено продължи Флорес. — Трябва да признаете, полковник, че това по-скоро е бил боклук, изхвърлен от някой кораб, отколкото отломки от потънал съд.

— Можете ли да начертаете координатите на корабите така, както са показани на спътниковата снимка? — попита Пит.

Флорес кимна и започна да нанася позициите върху една морска карта.

— Още по едно бренди, господа? — предложи Рохас.

— Страхотно ободрява — каза Гън, като подаде чашата си към лейтенанта. — Долавям съвсем лек дъх на кафе.

Рохас се усмихна.

— Виждам, че сте познавач, мистър Гън. Точно така. Чичо ми го дестилира в една от кафеените си плантации.

— Твърде сладко е — каза Джордино, — напомня ми за сладък корен^[1].

— Съдържа и малко мастика. — Рохас се обърна към Пит. — А вие, мистър Пит, как го намирате?

Пит вдигна чашата срещу светлината и разгледа съдържанието й.

— Бих казал, че е около двеста градуса.

Северноамериканците не спираха да удивляват Рохас. В един момент те са сериозни и делови, в следващия — непоправими шегобийци. Той често се чудеше как са успели да изградят такава суперсила.

След миг Пит се засмя със своя заразителен смях.

— Само се пошегувах. Кажете на вашия чичо, че ако някога реши да прави износ за САЩ, аз ще бъда първият, който ще пласира питието му на пазара.

Флорес хвърли пергелите и потупа едно начертано с молив квадратче върху картата.

— Вчера сутринта в 03:10 те са били тук.

Всички се върнаха обратно до масата и се надвесиха над картата.

— Курсовете и на трите кораба са водели към един и същ район — отбеляза Гън. Той извади един малък калкулатор от джоба си и започна на натиска бутоните му. — Ако вземем техните усреднени скорости, да речем около тридесет възела за „Лейди Фламбъро“, осемнадесет за „Кабо Галегос“ и двадесет и два за „Генерал Браво“… — Гласът му постепенно заглъхна, докато той си записваше изчисленията в полето на картата. След няколко мига той се изправи и потупа цифрите. — Нищо чудно, че чилийският товарен кораб не го е забелязал. Когато той е пресякъл курса на туристическия кораб, последният е бил на не по-малко от шестдесет и четири километра западно от точката на пресичане.

Пит погледна замислено линиите по картата.

— Мексиканският контейнеровоз, от друга страна, изглежда като че ли се е разминал с „Лейди Фламбъро“ на не повече от три-четири километра разстояние.

— Няма нищо изненадващо в това — каза Рохас, — като вземем предвид факта, че туристическият кораб се е движил без светлини.

Пит погледна Флорес.

— Спомняте ли си фазата на луната, капитане?

— Да, между новолуние и първа четвърт, полумесец.

Джордино поклати глава.

— Не е било достатъчно светло, ако вахтеният на мостика не е гледал в нужната посока.

— Предполагам, че сте започнали претърсването от тази точка — каза Пит.

Флорес кимна.

— Да, самолетите покриха мрежа с размери двеста километра на изток, север и юг.

— И не са открили и следа от него.

— Само контейнеровоза и онзи с въглищата.

— Може да се е върнал обратно и след това да е драснал на север или на юг — предположи Гън.

— Помислихме и за това — каза Флорес. — Самолетите претърсиха всички крайбрежни участъци, когато се връщаха да презаредят и когато отново излитаха след това.

— Като се вземат предвид фактите — мрачно каза Гън, — страхувам се, че единственото място, където може да се намира „Лейди Фламбъро“, е морското дъно.

— Вземи последното му местонахождение, Руди, и изчисли максималното разстояние, което той е могъл да измине, преди да пристигнат самолетите.

Рохас погледна Пит с интерес.

— Мога ли да попитам какво възнамерявате да правите? Всяко по-нататъшно търсене би било безпредметно. Претърсили сме целия район, в който той е изчезнал.

Погледът на Пит минаваше през Рохас, сякаш полковникът бе прозрачен.

— Както се каза тук преди малко, единственото място, където корабът може да се намира, е на морското дъно. И ние ще търсим точно там.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— „Саундър“, кораб за дълбоководни изследвания на НЮМА, трябва да пристигне в района за претърсване по някое време тази вечер. Ще ви бъдем благодарни, ако може да отделите един хеликоптер, който да ни закара до него.

Рохас кимна.

— Ще се разпоредя да има един в готовност.

След това той добави:

— Вие осъзнавате, че това би означавало да търсите една определена риба в площ от десет хиляди квадратни километра. Това може да продължи цял живот.

— Не — уверено каза Пит. — Най-много двадесет часа.

Рохас бе прагматичен човек. Той не бе склонен да приема желаното за действително. Погледна Джордино и Гън, като очакваше да види скептицизъм в очите им. Вместо това той видя пълно единодушие.

— Вие, разбира се, не говорите сериозно. Този срок е повече от нереален.

Джордино вдигна ръката си и небрежно заразглежда върха на пръстите си.

— Ако мога да съдя по опита си — спокойно каза той, — Дърк доста е завишил цифрата.