Клайв Къслър
Съкровище (25)

24

Язид влезе в трапезарията на вилата си. Той се спря за момент и кимна отсечено към дългата маса, отрупана с чинии, табли за сервиране, прибори за храна и бокали, всички излети от бронз.

— Надявам се, вечерята се е усладила на моите приятели.

Мохамед ал-Хаким, учен молла, който следваше навсякъде Язид, бутна стола си назад и се изправи.

— Беше както винаги отлична, Ахмад. Но твоето светлейшо присъствие ни липсваше.

— Аллах не разкрива пред мен желанията си, когато стомахът ми е пълен — каза Язид, като едва доловимо се усмихна. Той огледа петимата мъже в стаята, които бяха станали на крака, засвидетелствайки почитта си към неговото върховенство всеки по свой начин.

Облеклото на нито един от тях не повтаряше това на останалите. Полковник Неджиб Башир, който оглавяваше тайна организация на офицери, привърженици на Язид, носеше свободно падаща джелаба с дълги ръкави и качулка, за да не бъде разпознат при отпътуването си от Кайро. На главата на Ал-Хаким се мъдреше тюрбан, който приличаше на някаква уродлива цицина, а хилавото му тяло беше покрито от врата до петите с черна развлечена роба от памучен плат, протъркана от носене. Муса Мохейдин, журналист, който оглавяваше пропагандата в полза на Язид, беше облякъл обикновен панталон и спортна риза, отворена при врата, а младотурчинът на групата, Халид Фавзи, най-пламенният член на революционния съвет, носеше бойна униформа. Само Сюлейман Амар беше безупречно облечен в ушит по поръчка летен костюм тип „сафари“.

— Сигурно всички се чудите защо свиках тази извънредна среща — заяви Язид, — така че няма да губя време. Аллах ме дари с план как да се избавим от президента Хасан и неговата сбирщина от покварени крадци с един-единствен майсторски удар. А сега, моля, седнете и довършете кафето си.

Той приближи една от стените и натисна някакъв превключвател. Към пода бавно се спусна голяма цветна карта. Амар веднага разбра, че това е стандартна египетска училищна карта на Южна Америка. На нея с червено беше ограден увеличен план на уругвайския крайбрежен град Пунта дел Есте. Към долната половина на картата беше прикрепена с лепенка уголемена снимка на луксозен туристически кораб.

Мъжете, които стояха изправени около масата с безизразни лица, отново седнаха. Интересът им беше възбуден. То търпеливо очакваха да чуят откровението, с което Аллах беше дарил техния религиозен водач.

Единствен Амар трябваше да прикрие своя скептицизъм. Той беше твърде голям реалист, за да вярва в набожни измислици.

— След шест дни — започна Язид — в уругвайския курортен град Пунта дел Есте, там, където преди време се проведе съвещанието на Междуамериканския икономически и социален съвет, на което бе обявено създаването на Съюза за напредък, ще се открие среща на високо равнище, наложена от световната финансова криза. Всички страни длъжници, с изключение на Египет, обединиха усилията си, за да отхвърлят и откажат изплащането на чуждестранните си дългове. Това ще доведе до фалита на стотици банки в Съединените щати и Европа. Западните банкери и техните финансови експерти на национално ниво настояват за провеждането на непрекъснати разговори, в отчаян опит да предотвратят предстоящата икономическа катастрофа. Нашият проимпериалистически настроен президент блюдолизец е единственият, който все още протака. Предвидено е Хасан да присъства на тези разговори, за да се опита да саботира усилията на нашите братя мохамедани и на приятелите ни от страните от Третия свят, като изпроси още заеми от западните лихвари, за да заздрави своята все по-отслабваща власт над Египет. Но ние не ще позволим това да се случи. Бис миллах^[1], ние ще се възползваме от този момент, за да съставим истинско ислямско правителство за нашия народ.

— Казвам да убием тиранина и толкоз! — рязко отсече Халид Фавзи. Той беше млад, дързък и нетактичен. Припряността му вече беше довела до един несполучлив заговор на студентите революционери от неговото движение, който беше струвал тридесет човешки живота. Тъмните му очи се стрелкаха напред-назад около масата. — Една добре насочена ракета „земя-въздух“, докато самолетът на Хасан излита за Уругвай и завинаги ще се избавим от този продажен режим.

— И ще отворим вратата за министъра на отбраната Абу Хамид, който ще се обяви за диктатор, преди да сме подготвени — довърши Муса Мохейдин. Прочутият египетски писател беше шестдесет и пет годишен. Той беше остроумен и изтънчен човек с дар слово, а обноските му бяха спокойни и изискани. Мохейдин беше единственият от присъстващите на масата, към когото Амар изпитваше истинско уважение.

Язид се обърна към Башир.

— Можем ли да смятаме, че тази прогноза е вярна, полковник?

Башир кимна. Суетен и повърхностен човек, той побърза да покаже обширните си познания във военните дела.

— Муса е прав. Абу Хамид се опитва да те мами с обещанията си за подкрепа под претекст, че очаква ти да получиш мандат от народа. Това е просто тактика за печелене на време. Хамид е амбициозен. Той разчита на възможността да използва армията, за да се провъзгласи за президент.

— Абсолютно вярно — каза Фавзи. — Един от приближените му адютанти е член на нашето движение. Той успя да разкрие, че Хамид възнамерява да се обяви за президент и да затвърди позицията си, като се ожени за Хала Камил, заради нейната популярност сред народа.

Язид се усмихна.

— Той строи пясъчен замък. Хала Камил не ще може да присъства на венчалната церемония.

— Сигурно ли е това? — попита Амар.

— Да — уверено отвърна Язид. — Аллах повели тя да не дочака изгрева на слънцето утре.

— Моля те, Ахмад, сподели с нас божието откровение — помоли Ал-Хаким. За разлика от останалите мургави мъже около него, Ал-Хаким имаше лице на човек, прекарал половината от живота си в тъмница. Бледата му кожа изглеждаше почти прозрачна. Ала в очите му, уголемени от дебелите диоптрични стъкла на очилата, се четеше непоколебима решителност.

Язид кимна.

— Моите източници, които заемат ключови позиции в Мексико, ми съобщиха, че поради неочаквано големия брой туристи има недостиг на луксозни хотелски стаи и представителни резиденции в Пунта дел Есте. За да може страната им все пак да бъде домакин на разговорите на високо равнище и да се превърне в център на вниманието на целия свят, уругвайските държавници са уредили чуждестранните ръководители и техните правителствени делегации да бъдат настанени на борда на наети луксозни туристически кораби, закотвени в пристанището. За Хасан и египетската делегация е отреден английският презокеански пътнически кораб на име „Лейди Фламбъро“. Мексиканският президент Де Лоренцо и неговият екип също ще бъдат на борда.

Язид замълча и обходи с поглед мъжете. После каза:

— Аллах ми се яви и ми повели да завзема кораба.

— Хвала на Аллах! — възкликна Фавзи.

Останалите мъже се спогледаха недоверчиво. След това отново насочиха вниманието си към Язид в очакване, без да задават въпроси.

— В очите ви, приятели мои, виждам съмнение.

— В никакъв случай — тържествено заяви Ал-Хаким. — Но може би ти си изтълкувал погрешно повелята на Аллах.

— Не, тя беше съвсем ясна. Корабът, на който се намират президентът Хасан и неговите министри, трябва да бъде завладян.

— С каква цел? — попита Муса Мохейдин.

— Да се изолира Хасан и да се попречи на връщането му в Кайро, докато нашите въоръжени ислямски отряди завземат властта.

— Абу Хамид ще вдигне на крак армията, за да осуети всеки опит за завземане на властта от някой друг, с изключение на себе си — предупреди полковник Башир. — Знам това със сигурност.

— Хамид не може да спре огромния прилив от революционен плам — заяви Язид. — Гражданското недоволство е достигнало връхната си точка. На хората им е дошло до гуша от режима на строги икономии, наложен поради исканията за изплащане на чуждестранни заеми. Той и Хасан сами ще си прережат гърлата, защото не желаят да осъдят лихварите неверници. Египет може да бъде спасен единствено като прегърне истинските закони на исляма.

Халид Фавзи скочи на крака и размаха юмрук.

— Трябва само да ми заповядаш, Ахмад, и аз ще изведа на улицата милиони хора.

Язид замълча, дишайки тежко, обзет от религиозен фанатизъм. После каза:

— Народът ще води. Аз ще го следвам.

Изражението по лицето на Ал-Хаким беше мрачно.

— Трябва да призная — мъчи ме лошо предчувствие.

— Ти си страхливец — сопна се Фавзи, изпълнен с грубо пренебрежение.

— Мохамед ал-Хаким е по-мъдър от теб — спокойно каза Мохейдин. — Знам какво си мисли. Той не желае да се повтори провалът с „Акиле Лауро“ от хиляда деветстотин осемдесет и пета година, когато палестинците отвлякоха италианския туристически кораб и убиха стар и немощен евреин в инвалидна количка.

— Една терористична касапница няма да помогне на нашето дело — обади се Башир.

— Нима искате да се опълчите срещу волята на Аллах? — раздразнено възкликна Язид.

Всички започнаха да говорят едновременно. Атмосферата в стаята се нажежи, докато те разпалено спореха помежду си.

Единствено Амар остана безучастен. Те са идиоти, мислеше си той, проклети идиоти. Той забрави за спора и се загледа в снимката на туристическия кораб. Машинката в главата му започна да щрака.

— Ние сме не само египтяни — препираше се Башир, — ние сме араби. Останалите арабски нации ще се обърнат срещу нас, ако избием нашите висши правителствени служители, както и онези от техните, които се изпречат на пътя ни. Те няма да погледнат на това като на дар от Аллах, а като на заговор на политически терористи.

Мохейдин посочи с ръка към Фавзи.

— Халид има право. По-добре Хасан да бъде убит тук, в Египет, отколкото да предприемем кървава сеч на борда на кораб, на който се намира и президентът на Мексико заедно със съпровождащата го делегация.

— Такъв акт на масов тероризъм не можем с нищо да оправдаем — заяви Ал-Хаким. — Отрицателните последствия за нашето ново правителство ще бъдат пагубни.

— Вие всички сте червеи, чието място е в лагера на Хасан — злобно извика Фавзи. — Казвам, да нападнем кораба и да покажем на света нашата мощ!

Никой не обърна внимание на войнствено настроения фанатик, който беше известен със своята изключителна нетърпимост към евреите и християните.

— Не разбираш ли, Ахмад — опита се да изтъкне Башир, — мерките за сигурност в Пунта дел Есте ще бъдат железни. Наоколо ще гъмжи от уругвайски патрулни катери. Всеки кораб, на който са настанени високопоставени официални лица, ще бъде строго охраняван. Ти говориш за самоубийствено нападение на армия от командоси. Това просто не може да стане.

— Ще получим помощ от източник, който трябва да остане в тайна — каза Язид. Той се обърна и изпитателно изгледа Амар. — Ти, Сюлейман — ти си нашият специалист по подривни операции. Възможно ли е, ако група от най-добрите ни бойци се промъкне незабелязано на борда на „Лейди Фламбъро“, корабът да бъде превзет и удържан, докато ние провъзгласим република в името на исляма?

— Да — отвърна Амар, без да сваля очи от снимката на туристическия кораб. Гласът беше тих, но в него се долавяше пълна увереност. — Шест дни едва ли ще бъдат напълно достатъчни, но корабът може да бъде завзет с десет опитни бойци и пет опитни моряци, без да се пролее и капка кръв, при положение, че изненадата е на наша страна.

Очите на Язид блестяха.

— Е, знаех си аз, че мога да разчитам на теб.

— Невъзможно — изрева Башир. — В никакъв случай не можеш да вкараш толкова хора в Уругвай, без да предизвикаш съмнение. И дори ако по някакво чудо успееш да превземеш кораба и да плениш екипажа, знай, че в разстояние на двадесет и четири часа всички специални щурмови отряди на Запада ще връхлетят върху теб. Заплахите, че ще избиеш заложниците, няма да ги спрат. Ще имаш късмет, ако успееш да удържиш дори и няколко часа.

— Мога да завзема и задържа „Лейди Фламбъро“ в продължение на две седмици.

Башир поклати глава.

— Ти живееш в някакъв измислен свят.

— Как би могло да стане това? — попита Мохейдин. — Ще ми бъде любопитно да науча как смяташ да надхитриш цяла армия от отлично обучени сили за сигурност от цял свят без нито един изстрел.

— Нямам намерение да се сражавам.

— Това са глупости — възмутено заяви Язид.

— В никакъв случай — каза Амар. — Цялата работа е в това да знаеш как да го направиш.

— Как да го направиш?

— Точно така — усмихна се снизходително Амар. — Разбираш ли, имам намерение да направя така, че „Лейди Фламбъро“, нейният екипаж и пътниците да изчезнат.