Клайв Къслър
Съкровище (20)

19

Президентът се надигна иззад бюрото си и отсечено кимна на директора на ЦРУ Мартин Броган, който беше въведен в овалния кабинет за редовната сутрешна разузнавателна сводка.

Протоколното ръкостискане на двамата мъже бе отпаднало скоро след като бяха започнали ежедневните им срещи. Слабият, строен и изискан Броган нямаше нищо против това. Дланите му бяха тесни, с издължени като на цигулар пръсти, а високият, деветдесеткилограмов президент имаше огромни ръчища, с които беше в състояние да строши костите на човек при ръкостискане.

Броган изчака президентът да седне, преди да се настани в едно от кожените кресла. Почти ритуално президентът наля кафе, добави лъжичка захар и любезно подаде на Броган голяма чаша.

После прокара ръка през сребреещата си коса и впери в Броган бистрите си сиви очи.

— Е, какви тайни крие светът тази сутрин?

Броган повдигна рамене и му подаде през бюрото папка с кожена подвързия.

— В 09:00 часа московско време, съветският президент Георги Антонов е чукал своята метреса на задната седалка на лимузината си, на път за Кремъл.

— Завиждам му, че по този начин започва деня си — широко усмихнат каза президентът.

— Освен това е провел два телефонни разговора от колата си. Единият със Сергей Корнилов, ръководител на съветската програма за космически изследвания, другият — със сина си, който работи в търговския отдел на посолството в Мексико Сити. Препис на разговорите ще намерите на страници четвърта и пета.

Президентът отвори папката, сложи очилата си за четене и прегледа преписа, удивен, както винаги, от възможностите на разузнаването да събира толкова изчерпателна информация.

— А как премина останалата част от деня на Георги?

— Прекара по-голямата част от времето си зает с решаването на вътрешнополитически проблеми. Никак не би ви се искало да сте на негово място. Перспективите пред съветската икономика се влошават с всеки изминал ден. Реформите му в областта на селското стопанство и промишлеността претърпяха провал. Членовете на Политбюро от старата гвардия се опитват да подронват авторитета му. На военните никак не се нравят предложенията му, свързани със съкращаването на оръжията и открито изказват несъгласието си. С увеличаването на опашките съветските граждани все по-неприкрито изразяват недоволството си. В градовете се появяват надписи, призоваващи към сваляне на правителството, подклаждани от нашите тайни агенти. Общият икономически растеж е едва два процента. Съществува голяма вероятност Антонов да бъде принуден да се оттегли от власт преди началото на следващото лято.

— Ако нашият дефицит не намалее, аз мога да се окажа в същото положение — мрачно заяви президентът.

Броган не направи никакъв коментар. Не се и очакваше да стори това.

— Какви са най-новите сведения от Египет? — попита президентът, преминавайки по-нататък.

— Положението на президента Хасан също е изключително нестабилно. Въздушните сили му остават верни, но армейските генерали са на път да се присъединят към Язид. Министърът на отбраната Абу Хамид е провел тайна среща с Язид в Порт Саид. Нашите информатори твърдят, че Хамид няма да оттегли подкрепата си за Хасан, ако не получи уверения за стабилна позиция във властта. Той не желае да се превърне в маша в ръцете на фанатизираните молли от обкръжението на Язид.

— Мислиш ли, че Язид ще отстъпи?

Броган поклати глава.

— Не, той няма намерение да дели властта с никого. Хамид подценява безскрупулността на Язид. Ние вече успяхме да разкрием заговор да се постави бомба в личния самолет на Хамид.

— Предупредихте ли Хамид?

— Необходимо ми е вашето одобрение.

— Имаш го — каза президентът. — Хамид е недоверчив. Може да си помисли, че сме му скроили номер, за да не допуснем да премине в лагера на Язид.

— Можем да му съобщим имената на екипа от убийци на Язид. Хамид може да продължи нататък, ако настоява за доказателства.

Президентът се облегна назад и за момент впери поглед в тавана.

— Съществува ли вероятност Язид да е свързан по някакъв начин с катастрофата на самолета на ООН, на борда на който се е намирала Хала Камил?

— В най-добрия случай разполагаме само с косвени улики — призна Броган. — Ще можем да направим конкретни заключения едва след като следователите приключат работата си и представят своя доклад. За сега катастрофата представлява истинска загадка. Досега сме установили само няколко факта. Знаем, че истинският пилот е бил убит — тялото му е било открито в багажника на кола, паркирана на летище Хийтроу.

— Прилича на работа на мафията.

— Почти, като изключим това, че убиецът се е дегизирал достатъчно добре, за да мине за истинския пилот. След като наистина е пилотирал при излитането на самолета, той е умъртвил екипажа, като е използвал инжекции с токсично нервнопаралитично вещество, известно под името сарин, променил е курса и е напуснал самолета над Исландия.

— Сигурно е работил с екип от отлично обучени професионалисти — удивен заяви президентът.

— Имаме основание да смятаме, че е действал сам — каза Броган.

— Сам? — с недоверчиво изражение на лицето попита президентът. — Тоя тип трябва да е бил страхотно опитно копеле.

— Умелите действия и сложният замисъл са запазена марка на един арабин, чието име е Сюлейман Азис Амир.

— Терорист?

— Не в общоприетия смисъл. Амар е един от най-изобретателните наемни убийци в играта. Иска ми се да беше на наша страна.

— Внимавай да не те чуят либералите в Конгреса — с иронично шеговит тон каза президентът.

— Или средствата за масова информация — добави Броган.

— Имате ли досие на Амар?

— Дебело почти цял метър. Той е това, което в нашите кръгове някога наричахме майстор на преобразяването. Истински ревностен мюсюлманин, за когото политиката не представлява почти никакъв интерес, наемник, за когото няма данни, че е свързан с фанатизираните ислямски консерватори. Амар иска много пари и ги получава. Ловък бизнесмен. Богатството му се оценява на над шестдесет милиона долара. Рядко играе по правилата. Акциите му са майсторски планирани и изпълнени. Всички са замислени да изглеждат като нещастни случаи. Не можем да му припишем нито една със сигурност. Невинните жертви за него нямат никакво значение при положение, че обектът на удара му ще загине. Подозираме, че е отговорен за смъртта на над сто души през последните десет години. Опитът му, ако успеем да го докажем, да убие Хала Камил ще се окаже първият му и единствен досега неуспех.

Президентът оправи очилата си и разгърна доклада за самолетната катастрофа.

— Сигурно съм пропуснал нещо. Ако той е искал самолетът да изчезне в океана, защо му е било нужно да трови пътниците? Каква вероятна причина би имал да ги убива два пъти?

— Това е странното — обясни Бротан. — Моите аналитици не мислят, че убийството на пътниците е дело на Амар.

В очите на президента се появи изненада.

— Ти съвсем ме обърка, Мартин. Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— За Туле отлетяха патолози от лабораториите на ФБР, които извършиха аутопсии на жертвите. В труповете на втория пилот и инженера са открили съдържание на сарин петдесет пъти по-голямо от необходимото, за да ги убие, но тестовете им показали, че пътниците са починали от манчинил, погълнат с храната, сервирана им на борда.

Броган спря, за да отпие кафе.

Президентът чакаше, като потропваше нетърпеливо с молив по настолния календар.

— Манчинилът, или отровата гуава, както се нарича, е разпространен на Карибските острови и по крайбрежието на Мексиканския залив — продължи Броган. — Добива се от дърво, което ражда смъртоносни, сладки на вкус плодове, подобни по форма на ябълки. Карибските индианци потапяли в сока им върховете на стрелите си. Доста моряци, претърпели корабокрушения в миналото, както и туристи в наши дни, са умрели след като са опитали отровните сокове на манчинила.

— И твоите хора са убедени, че убиец от ранга на Амар няма да се унижи да използва манчинил?

— Долу-горе — кимна Броган. — За хората, с които Амар поддържа контакти, не би представлявало трудност да закупят или откраднат сарин от някоя европейска компания, която доставя химикали. Манчинилът обаче е нещо друго. Той не се намира под път и над път. Овен това действа твърде бавно. Лично аз се съмнявам, че Амар изобщо би помислил да го използва.

— Ако не е арабинът, кой тогава?

— Не знаем — отвърна Броган. — Със сигурност нито един от тримата оцелели. Единствената следа, при това доста неясна, води към един от участниците в мексиканската делегация, някой си Едуардо Ибара. Той е единственият пътник, като се изключи Хала Камил, който не е ял от храната.

— Тук се казва, че той е загинал при катастрофата. — Президентът вдигна поглед от папката с доклада. — Как би могъл да постави отрова в храната, която се сервира на борда, без да го забележат?

— Това е било сторено в кухнята на фирмата, която снабдява с продукти самолетната компания. И момента английските следователи работят по тази следа.

— Може би Ибара е невинен. Може би той не е ял по някоя съвсем лесно обяснима причина.

— Според оцелялата стюардеса Хала е спала по време на целия обяд, но Ибара се е престорил, че има проблеми със стомаха.

— Възможно е.

— Оцелялата стюардеса го е видяла да яде сандвич, който извадил от дипломатическото си куфарче.

— Значи е знаел.

— Така изглежда.

— Защо е рискувал да се качи на борда, щом е знаел, че всички, с изключение на него, ще умрат?

— За подсигуряване, в случай че главната набелязана жертва или жертви, вероятно цялата група от Мексико, не погълне отровата.

Президентът се облегна на стола и отново впери поглед в тавана.

— Добре, Камил е трън в очите на Язид. Той плаща на Амар да я премахне. Работата се проваля и самолетът не изчезва насред Арктическия океан, както е предвиждал планът, а се приземява в Гренландия. Толкова по първата загадка. Да я наречем египетската връзка. Загадка номер две, мексиканската връзка, е доста по-мъглява. Липсва ясен мотив за масово убийство, а единственият заподозрян е мъртъв. Ако бях съдия, щях да издам разпореждане за прекратяване на делото поради липса на доказателства.

— Ще трябва да се съглася с вас — каза Броган. — Не разполагаме с никакви доказателства за терористи, които действат от Мексико.

— Забравяш Топилцин — неочаквано изрече президентът.

Броган беше изненадан от студеното и яростно, изпълнено с неподправен гняв изражение, което се изписа по лицето на президента.

— Управлението не е забравило Топилцин — увери го Броган, — нито пък това, което стори с Гай Ривас. Само трябва да разпоредите и ще се погрижа да бъде премахнат.

Президентът внезапно въздъхна и изведнъж като че ли се смали на стола си.

— Де да беше толкова просто. Да щракна с пръсти и ЦРУ да унищожи чуждестранен опозиционен лидер. Рискът е твърде голям, Кенеди сам се убеди в това, когато погледна през пръсти на опита на мафията да убие Кастро.

— Рейгън не възрази срещу опитите да премахнем Муамар Кадафи.

— Да — уморено каза президентът. — Ако само беше знаел, че Кадафи ще скрои номер на всички и ще почине от рак!

— Няма да имаме такъв късмет с Топилцин. Резултатите от медицинските изследвания показват, че е здрав като камък.

— Този човек е проклет безумец. Ще бъде цяло нещастие, ако той вземе властта в Мексико.

— Прослушахте ли записа, направен от Ривас? — попита Броган, знаейки отговора.

— Четири пъти — горчиво каза президентът. — Достатъчно, за да предизвика у мен кошмари.

— А ако Топилцин свали сегашното правителство и наистина изпълни заплахата си да изпрати милиони свои сънародници през границата, в лудешки опит да си възвърне американския Югозапад…? — Броган остави въпроса си недовършен.

Президентът отвърна с учудващо омекнал тон:

— Тогава няма да имам никакъв друг избор, освен да наредя на въоръжените ни сили да се отнасят с всяка тълпа от незаконно намиращи се на наша територия чужденци като с вражески нашественици.

 

 

Броган се върна в кабинета си в главната квартира на ЦРУ в Лангли, където завари помощник-министъра на Военноморските сили, Елмър Шоу, който го чакаше.

— Съжалявам, че ще объркам натоварената ти програма — каза Шоу, — но имам интересна новина, от която може би ще излезе нещо голямо.

— Сигурно е нещо важно, щом се е наложило да дойдеш лично.

— Действително.

— Влизай и сядай. Добра ли е тази новина или лоша?

— Много добра.

— Напоследък нищо не върви както трябва — мрачно заяви Броган. — Ще се радвам да чуя нещо хубаво за разнообразие.

— Нашият изследователски кораб „Поулър Иксплорър“ беше изпратен да търси съветската подводница от клас „Алфа“, която изчезна…

— Запознат съм със задачата им — прекъсна го Броган.

— Е, открили са я.

Очите на Броган леко се разшириха и той удари с ръка по бюрото в един от редките си изблици на задоволство.

— Поздравявам ви. Подводниците от клас „Алфа“ са най-добрите в двете флоти. Вашите хора са свършили чудесна работа.

— Все още не сме се добрали до нея — каза Шоу.

Броган внезапно присви очи.

— Ами руснаците? Знаят ли за нашето откритие?

— Не мисля. Малко след като приборите са открили потъналата подводница, което, между другото, е записано на видеокасета, нашият кораб е преустановил издирването и се е включил в спасителните операции за разбития самолет на ООН. Като че ли господ ни изпрати тази димна завеса. Нашите източници на информация в съветските военноморски сили твърдят, че при тях всичко е спокойно. В КГБ също не се забелязва повишена активност. Освен това данните от спътниковото наблюдение на техния Северноатлантически флот показват, че няма драстична промяна в курса на корабите им в посока към зоната на търсене.

— Странно, че не са изпратили някой шпионски траулер да следи отблизо „Поулър Иксплорър“.

— О, изпратиха — обясни Шоу. — Освен това през цялото време наблюдаваха действията ни, както си му е редът, като следяха курса на нашия кораб и подслушваха комуникациите със сателит. Отказаха се, скръстиха ръце и зачакаха, с надеждата нашата по-модерна технология за подводно търсене да успее там, където тяхната се провали. През цялото време се осланяха на това, че нашият екипаж все ще направи някоя, макар и дребна грешка и ще издаде местоположението на подводницата.

— Но те не го направиха.

— Не — уверено заяви Шоу. — Мерките за сигурност на кораба бяха изключително строги. Като се изключат капитана и двамата специалисти по подводни издирвания от НЮМА, целият екипаж беше инструктиран така, че да си мисли, че задачата им е да проследят пътя на айсбергите и да изследват геологията на морското дъно. Моят доклад за успеха на мисията по издирването беше отнесен от Гренландия лично от старши помощник-капитана на „Поулър Иксплорър“, ето защо нямаше никакъв начин за подслушване на комуникациите.

— Добре, а какво ще правим по-нататък? — попита Броган. — Ясно е, че руснаците никога няма да позволят да се повтори случаят с „Глоумър Иксплорър“. А и все още имат кораб, който патрулира в района край Източното крайбрежие, където загубиха онази ракетна подводница през осемдесет и шеста.

— Обмисляме провеждането на подводна спасителна операция — каза Шоу.

— Кога?

— Ако започнем подготовката за нея веднага, променим и съответно пригодим наличните подводни съдове, до десет месеца ще имаме готовност за изваждане на потъналата подводница.

— Значи ще забравим за нея, или най-малкото ще се държим така, сякаш сме забравили.

— Точно така — отвърна Шоу. — Междувременно, попаднахме на нещо, което ще заблуди Съветите. Флотът се нуждае от съдействието на вашето управление, за да постигнем това.

— Слушам.

— По време на спасителните операции и последвалото разследване на причините за катастрофата на самолета, хората от НЮМА, които работят заедно с нас по издирването, случайно се натъкнали на нещо, което прилича на претърпял корабокрушение древен римски кораб, погребан в леда.

Броган изгледа скептично Шоу.

— В Гренландия?

Шоу кимна.

— По думите на специалистите няма съмнение, че е истински.

— Какво може да направи ЦРУ, та да помогне на флота при някакво си древно корабокрушение?

— Малко дезинформация. Искаме руснаците да си мислят, че „Поулър Иксплорър“ през цялото време е търсил римския кораб.

Броган забеляза как една от лампичките на интеркома му започна да премигва.

— Добре замислено. Докато флотът се готви да отмъкне изпод носа им тяхната най-нова подводница, ние ще отклоним вниманието им в погрешна посока.

— Нещо подобно.

— Какво смятате да предприемете по отношение на находката от римско време от ваша страна?

— Ще организираме археологическа експедиция като прикритие на местната изходна база за действие. „Поулър Иксплорър“ ще остане разположен там, където се намира в момента, за да може екипажът да окаже помощ при разкопките.

— Наблизо ли е подводницата?

— На по-малко от десет мили разстояние.

— Имаш ли представа за състоянието й?

— Има някои повреди по конструкцията, причинени от удар в издадена нагоре част на морското дъно, но иначе е непокътната.

— А римският кораб?

— Нашите хора там твърдят, че са открили отлично запазените замръзнали трупове на екипажа.

Броган се надигна иззад бюрото и тръгна да изпрати Шоу до вратата.

— Невероятно — заяви възхитен той. После се ухили дяволито. — Чудя се, дали няма да открием и някоя древна държавна тайна?

Шоу също се засмя.

— По-добре някое несметно съкровище.

Нито един от двамата не предполагаше, че само след четиридесет и осем часа ще си спомнят тези разменени на шега реплики, които дълго време нямаше да им дават мира.