Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (36)

35.

— С що за чудовища си имаме работа? — изръмжа Дъглас Оутс, след като изслуша доклада на генерал Меткалф за аутопсията. Лицето му стана тебеширенобяло, гласът му — леден от ярост. — Двайсет и едно убийства. И с каква цел? Къде е мотивът? Жив ли е президентът, или мъртъв? Ако това е план за грандиозно изнудване, защо не сме получили искане на откуп?

Меткалф, Дан Фосет и министърът на отбраната Джес Симънс седяха смълчани пред писалището на Оутс.

— Повече не може да стоим така — продължи Оутс. — Новинарите всеки момент ще почнат да проявяват съмнение и ще се втурнат да разпитват. Те и без това вече мърморят, че не вземат никакви интервюта от президента. Секретарят на пресцентъра се изтощи да измисля извинения.

— Защо да не излезе президентът пред пресата? — предложи Фосет.

Оутс го погледна недоверчиво.

— Кой, онзи актьор ли… как му беше името… Сатън? Той никога няма да се справи.

— Е, няма да е на подиум под гора от прожектори, а ще бъде седнал на сянка и на разстояние от около трийсетина метра… Какво пък, може и да се получи.

— Имаш нещо предвид ли? — попита Оутс.

— Ще предоставим възможност за снимки, за да поддържаме имиджа на президента. Това винаги се е правило.

— Като Картър, сниман как играе софтбол, и Рейгън как сече дърва — каза замислен Оутс. — Мисля, че мога да си представя президента в домашна обстановка във фермата си.

— А около него се перчат петли и блеят агънца — позволи си да вметне Фосет.

— Ами вицепрезидентът Марголин? Не можем да подправим и дубльора му да седи на сянка на разстояние трийсет метра.

— Няколко думи от страна на Сатън и приятелско махване с ръка на дубльора от разстояние ще бъде достатъчно — отвърна Фосет, въодушевен от вятърничавата си идея.

Симънс закова поглед във Фосет.

— Кога най-бързо ще можеш да подготвиш двамата?

— Още утре сутринта. Призори всъщност. Репортерите са нощни птици. Те обикалят в очакване на вечерните новини, за да съобщят нещо. Преди изгрев-слънце още не са във форма.

Оутс погледна към Меткалф и Симънс.

— Е, какво мислите вие?

— Трябва да подхвърлим на журналистите кокал, преди да са се отегчили и почнат да слухтят — отвърна Симънс. — Аз съм за.

— Това е единствената ни тактика да печелим време — кимна в знак на съгласие Меткалф.

Фосет стана и погледна часовника си.

— Ако тръгна сега за военновъздушната база „Андрюс“, ще пристигна във фермата след четири часа. Ще имам достатъчно време да уредя подробностите с Томпсън и да направя изявление пред журналистическото тяло.

Ръката на Фосет замръзна върху топката на бравата, когато гласът на Оутс промуши стаята като с щик:

— Да не оплескаш нещо, Дан. За бога, гледай да не оплескаш нещо!