Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Дърк Пит (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deep Six, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мария Неделева, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2016)
Издание:
Клайв Къслър. Изхвърлени в морето
ИК „Димант“, Бургас, 2000
Редактор: Тодор Димов
Коректор: Росица Спасова
Художник на корицата: Буян Филчев
ISBN: 954-8472-49-Х
История
- —Добавяне
26.
Всяка сутрин, включително събота и неделя, Сандекър тичаше за здраве и така изминаваше десетината километра разстояние от апартамента си на Уотъргейт до главната квартира на НЮМА.
Тъкмо излезе изпод душа в банята, съединена с кабинета му, и от високоговорителя над мивката се разнесе гласът на секретарката му.
— Господин адмирал, господин Емет е тук и иска да ви види.
В този момент Сандекър изсушаваше енергично косата си с кърпа и не беше сигурен, че е чул добре името.
— Сам Емет ли, от ФБР?
— Да, господине. Помоли да ви види незабавно. Било изключително спешно.
Сандекър забеляза в огледалото изненадата, изписана по лицето му. Почитаемият директор на ФБР нямаше навика да идва на крака в кабинета му в осем часа сутринта. Вашингтонската бюрокрация си имаше правила. Всеки — от президента надолу — ги спазваше. Непредизвестеното посещение на Емет можеше да означава единствено бедствено положение.
— Кажи му да влиза направо.
Той едва успя да навлече хавлиения си халат върху все още мокрото си тяло, когато в кабинета му нахлу Емет.
— Джим, имаме страхотен проблем — започна Емет, без да губи време да се ръкува преди това. Остави куфарчето си върху писалището на Сандекър, бързо го отвори и подаде на адмирала една папка. — Седни и прочети това, после ще говорим.
Сандекър не беше от хората, които можеха да бъдат пришпорвани и командвани, но той видя тревогата в очите на Емет и се подчини, без да възрази.
Адмиралът остана задълбочен в съдържанието на папката близо десет минути. Емет седеше от другата страна на бюрото и очакваше по лицето му да се изпише израз на изумление или гняв. Но нищо подобно нямаше. Лицето му беше неразгадаемо. Най-сетне Сандекър затвори папката и просто попита:
— Как мога да помогна?
— Като намериш „Игъл“.
— Мислиш, че са я потопили ли?
— Търсенията от въздуха и по водата не дадоха резултат.
— Добре, ще събера най-кадърните си хора за целта. — Сандекър посегна към интеркома, но Емет го възпря с ръка.
— Не е нужно да ти казвам каква бъркотия ще настъпи, ако това се разчуе.
— Никога не съм лъгал персонала си.
— Но в случая ще трябва да ги държиш в неведение.
Сандекър кимна и заговори в апарата.
— Силвия, свържи ме с Пит по телефона.
— Кой е този Пит? — попита Емет с делови тон.
— Моят директор по специални проекти. Той ще оглави търсенето.
— Ще му кажеш обаче само най-необходимото, нали? — Това прозвуча повече като заповед, отколкото като молба.
В очите на Сандекър проблесна жълта предупредителна светлина.
— Това аз ще преценя.
Емет понечи да допълни нещо, но гласът по интеркома го превари.
— Господин адмирал?
— Да, Силвия?
— Телефонът на господин Пит дава заето.
— Изчакай и пак набери — рязко й нареди Сандекър. — Нещо повече, обади се на телефонистката да прекъсне разговора му. Кажи й, че става дума за важна правителствена задача.
— Ще можеш ли да подготвиш операция в естествени мащаби до довечера? — попита го Емет.
Устните на адмирала се разтеглиха в завладяваща усмивка.
— Доколкото познавам Пит, екипът му ще е започнал да изследва дъното на река Потомак още предобед.
* * *
Пит разговаряше с Хирам Йегър, когато телефонистката се намеси. Той довърши набързо приказката си и набра номера на адмирала по частната му телефонна линия. Изслуша го в продължение на няколко минути без да отрони дума, после постави слушалката обратно на мястото й.
— Е? — попита го Касио очаквателно.
— Парите са били обменени, без изобщо да са влагани някъде — отвърна Пит, загледан с отчаян поглед в пода. — Това е всичко. Нищо повече. Няма никаква нишка, за която да се хванем.
По лицето на Касио премина разочарование. Оттук бе почнал и той. Изпусна дълга въздишка и погледна часовника си. Бе забелязал, че Пит е изразходил всичките си чувства.
— Оценявам помощта ви — рече Касио тихо, после затвори куфарчето си и се изправи. — Време е да тръгвам. Ако не се разтакавам, мога да хвана обратния самолет за Лос Анджелис.
— Съжалявам, че не можах да ви дам отговор.
Касио здраво стисна ръката на Пит.
— Човек не улучва всеки път сто процента. Виновниците за смъртта на дъщеря ми и на вашата позната са допуснали грешка. Все някъде, в даден момент, не са догледали някоя подробност. Радвам се, че сте на моя страна, господин Пит. Досега работех по случая съвсем сам.
Пит се трогна искрено.
— Аз ще продължа да ровя.
— Не мога да искам повече.
Касио кимна и заслиза по стълбите. Пит го проследи с поглед как бавно прекоси хангара — горд, закоравял възрастен човек, който се сражаваше със собствената си вятърна мелница.