Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (20)

19.

Преуспелите магнати в корабоплаването принадлежат към бляскавата международна прослойка от заможни хора, които пътуват за удоволствие от едно модно място на друго. С яхти или частни самолети те бродят по света, отсядайки във великолепни вили или разкошни хотели, в безкрайно преследване на власт и богатство.

Мин Корио Бугейнвил изобщо не се блазнеше от безгрижния начин на живот. Денем тя прекарваше времето в кабинета си, а вечерите се прибираше в малкото си, но елегантно жилище на етажа над него. Живееше скромно в почти всяко отношение — единствената й слабост беше страстта й към китайски антики.

Когато била дванайсетгодишна, баща й я продал на един французин, собственик на малък търговски флот, състоящ се от три неголеми парахода, които без определен рейс пътували между пристанищата на Пусан и Хонконг. Линията процъфтявала и Мин Корио родила на Рене Бугейнвил трима синове. После избухнала войната и японците нападнали Китай и Корея. Рене бил убит при бомбардировка, а тримата синове изчезнали някъде в южната част на Тихия океан, след като били насилствено вкарани в армията на Японската империя. Оцелели единствено Мин Корио и внукът й Ли Тонг.

След капитулацията на Япония Мин Корио извадила и възстановила един от потъналите в пристанището на Пусан кораби на съпруга й. Постепенно създала флота „Бугейнвил“, като купувала стари, излишни товарни кораби, за които плащала не повече от стойността при бракуването им. Печалбата й била малка и на големи промеждутъци, но тя упорствала и изчаквала Ли Тонг да завърши образованието си в търговското училище „Уортън“ към пенсилванския университет и да поеме всекидневната работа. После като по чудо морските линии „Бугейнвил“ прераснали в една от най-големите флоти в света. Когато армадата им достигнала общо 138 кораби и танкери, Ли Тонг преместил централните кантори в Ню Йорк. В продължение на трийсет години той не изменил на ритуала да стои всяка вечер до леглото на Мин Корио и да обсъжда с нея текущите задачи на огромната им финансова империя.

Сега Ли Тонг имаше измамното изражение на радостен азиатски селянин. Кръглото му кафеникаво лице бе пресечено от постоянна усмивка, която сякаш беше изваяна от слонова кост. Ако Министерството на правосъдието и половината от федералните правни кантори бяха поискали да затворят книгата със списъка на неразкрити морски престъпления, те щяха да го обесят на най-близкия електрически стълб, но никой от тях нямаше досие за него. Той се спотайваше в сянката на баба си и дори не бе вписан като директор или служител на Морски линии „Бугейнвил“. А всъщност той, анонимният член на семейството, беше този, който ръководеше отдела на мръсните игри и укрепваше основата на обединението.

Твърде систематичен, за да има доверие в наемните работници, Ли Тонг предпочиташе да ръководи високодоходните незаконни операции от челната редица. Неговите действия често стигаха до проливане на кръв. Той не се спираше пред убийство, за да се домогне до печалба. Чувстваше се еднакво удобно както по време на делови обяд в клуб „21“, така и когато прерязваше нечие гърло на бреговата ивица.

Ли Тонг седеше на почтително разстояние от леглото на Мин Корио, стиснал между неравните си зъби дълго сребърно цигаре. Мин Корио не одобряваше навика му да пуши, но той се придържаше към него не толкова от удоволствие, а по-скоро като малък израз на независимост.

— До утре ФБР ще разбере как е изчезнал президентът — заговори Мин Корио.

— Съмнявам се — уверено възрази Ли Тонг. — Техните химици от лабораторията са способни, но не чак толкова. Според мен не по-рано от три дни. А след това още седмица, за да открият и кораба.

— Достатъчно ли е това време, за да се загубят нишките, които могат да ги доведат до нас?

— Напълно достатъчно, онуми — отвърна Ли Тонг, обръщайки се към нея с думата „майко“ на китайски език. — Бъди спокойна, всички нишки водят към гроба.

Мин Корио кимна. Заключението му беше повече от ясно — грижливо подбраният екип от седем мъже, които са помогнали на Ли Тонг в отвличането, са били убити от собствената му ръка.

— Още ли няма вести от Вашингтон? — попита тя.

— Нито дума. Белият дом се държи така, сякаш нищо не се е случило. Използват двойник на президента.

— Откъде го научи?

— От следобедните новини в шест часа. Телевизионните камери показаха как президентът се качва в „Еър Форс 1“, за да отлети за фермата си в Ню Мексико.

— Ами другите?

— Изглежда и за тях са осигурили дубльори.

Мин Корио отпи глътка чай.

— Странно ми е някак, че трябва да зависим от държавния секретар Оутс и от кабинета на президента, които да ни осигурят успешна маскировка, докато Луговой бъде готов.

— За тях това е единственият отворен път — рече Ли Тонг. — Те няма да посмеят да направят никакво изявление, преди да разберат какво е станало с президента.

Мин Корио се загледа в листенцата от чая на дъното на чашата си.

— И все пак не мога да не си мисля, че май хванахме прекалено голям улов.

Ли Тонг кимна, схващайки смисъла на думите й.

— Разбирам, онуми. Но конгресмените се явяват просто като риби, попаднали случайно в същата мрежа.

— Но не и Марголин. На теб ти хрумна да го подведеш да отиде на яхтата.

— Вярно, направих го само защото Алексей Луговой подчерта, че от петнайсетте му опита единайсет са се оказали успешни. Съотношение, не напълно задоволително. Затова, ако се провали с президента, той ще има резервно опитно свинче, за да стигне до успешен резултат.

— Искаш да кажеш три опитни свинчета.

— Ако включваш Ларимър и Моран сред поредните приемници, да.

— Ами я си представи, че Луговой успее и с четиримата — каза Мин Корио.

— Още по-добре — отвърна Ли Тонг. — Нашето влияние ще се разпростре повече от първоначалните ни смели надежди. Само че понякога се питам, онуми, дали материалната изгода си струва риска да бъдем хвърлени в затвора, или да си загубим бизнеса.

— Не забравяй, синко, че по време на войната американците убиха съпруга ми, баща ти и двамата му братя.

— Отмъщението води до слаба хазартна игра.

— Още по-съществено основание да пазим интересите си и да бъдем нащрек за двуличието от страна на руснаците. Президентът Антонов ще направи всичко по възможностите му, за да не ни плати каквото ни се полага.

— Ако имат глупостта да ни измамят на този решаващ етап, ще изгубят целия проект.

— Те не разсъждават така — сериозно отвърна Мин Корио. — Комунистическото съзнание се развива върху недоверието. Почтеността е извън техните схващания. Те са научени да се движат по заобиколния път. И това, синко, е ахилесовата им пета.

— Как смяташ да постъпим?

— Ще продължим да играем ролята на честен, но наивен техен партньор. — Тя млъкна замислена.

— А когато проектът на Луговой бъде изпълнен докрай? — продължи Ли Тонг.

Мин Корио вдигна поглед и по старческото й лице се разля лукава усмивка, в очите й заблестяха коварни пламъчета.

— Тогава ще дръпнем чергата под краката им.