Клайв Къслър
Нощно издирване (26)

26.

Април 1989 година

Вашингтон, окръг Колумбия

Пит прибра записките на Хайди по Северноамериканския договор в куфарчето си за документи и кимна на стюардесата, която проверяваше дали си е закопчал предпазния колан и е изправил облегалката на креслото си. Разтри слепоочията си в напразен опит да облекчи главоболието, което го мъчеше, откакто смени самолета в Сейнт Джонс, Нюфаундленд.

Сега, след като трескавите морски опити с „Леско“ бяха приключили, малкият научноизследователски съд бе качен на плаващата му база и закаран в Бостън за ремонт и модернизация. Бил Ласки и Сам Куейл заминаха веднага на едноседмична почивка със семействата си. Пит им завидя. Той не можеше да си позволи лукса да почива. Сандекър му бе наредил да се върне в управлението на НЮМА за доклад от първа ръка върху приключилата експедиция.

Гумите на самолета тупнаха на пистата на Вашингтонското национално летище няколко минути преди седем часа. Пит остана на мястото си, докато останалите пътници твърде рано задръстиха пътеката. Беше един от последните, който слезе, без да бърза, преценявайки правилно, че колкото и да се разтакава на път за багажната лента, пак ще пристигне преди багажа си.

Намери колата си — червен форд кобра АС, модел 1966 — на паркинга на ВИП-а, оставена там от секретарката му в ранния следобед. Във волана бе пъхната бележка:

Уважаеми шефе,

Добре дошъл у дома!

Съжалявам, че не можах да Ви посрещна, но имам среща. Наспете се хубаво довечера. Казах на адмирала, че самолетът ви пристига утре вечер. Имате един ден почивка от мен.

Зери

П. С. Почти бях забравила какво е да караш огромен стар „звяр“. Удоволствие, удоволствие, но и о, ужас — що пари за бензин!

Пит се усмихна и включи стартера, заслушвайки се с удоволствие как 6960 кубически сантиметровият двигател оглуши с неприличен рев пространството. Докато изчакваше стрелката на измервателния уред за температурата да изпълзи до „Затоплен“, той препрочете бележката.

Зери Почински беше прекрасна млада жена; по лицето й рядко отсъстваше заразителната й усмивка, лешниковите й очи гледаха закачливо и топло. Беше трийсетгодишна, неомъжвана досега, загадка за Пит, възпълна, с дълга, светлобежова коса, която се спускаше под раменете й. Неведнъж му бе минавала мисълта да изкара флирт с нея. Често бе получавал сдържани намеци за това. За съжаление обаче той се придържаше към закон, издълбан в бетона на някаква служебна сграда, и през по-младите си, но не толкова дисциплинирани години бе изпитал на свой гръб, че човек, който прекрачва границите с подчинените си, винаги си навлича неприятности.

Пит пропъди от ума си еротичната картина как Зери го кани в леглото си и включи кобрата на скорост. Застаряващата двуместна кола с подвижен покрив изскочи от паркинга и изсвири с гуми, когато изви към главния път, извеждащ от летището. Той излезе от столичния град и пое на юг, продължавайки да кара покрай брега на река Потомак откъм страната на щата Вирджиния. Изпревари, без да форсира двигателя на кобрата, потока от миниколи, които образуваха края на опашката на вечерното натоварено автомобилно движение.

Пред един малък град на име Хайг той напусна главното шосе и пое по тесен път, който го изведе до Коулс Пойнт. Когато видя реката, започна да следи имената на провинциалните пощенски кутии покрай банкета на пътя. Фаровете на колата осветиха възрастна жена, разхождаща едър ирландски сетер.

Той спря и подаде глава през прозореца на пътническата седалка.

— Извинете, бихте ли ми казали къде се намира къщата на Есекс?

Жената погледна предпазливо Пит и посочи зад колата.

— Подминали сте я с около осемстотин метра. На вратата й има железни лъвове.

— А, да, спомням си, че я видях.

Преди Пит да направи обратен завой, жената се наведе до прозореца.

— Няма да го намерите у тях. Господин Есекс замина преди четири-пет седмици.

— Знаете ли кога ще се върне? — поинтересува се Пит.

— Че да не е длъжен да казва някому? — сви рамене тя. — Той често заключва къщата си по това време на годината и отива в Палм Спрингс. Оставя на сина ми да се грижи за изкуствените му езера със стриди. Господин Есекс ту си идва, ту заминава. Лесно му е на него, нали е сам-самичък. Единственият начин, по който се разбира, че е заминал за пустинята, е когато пощенската му кутия се препълни.

От всички хора, които можеше да помоли до го упътят, помисли си Пит, да попадне точно на съседка, която се бърка в чуждите работи!

— Благодаря ви — рече той. — Бяхте много любезна.

По набръчканото лице на жената изведнъж се изписа дружелюбност, а от гласа й мед закапа.

— Ако искате да му оставите съобщение, дайте го на мен. Ще имам грижата да му го предам. Така и така му събирам пощата и вестниците.

— Нима не е прекъснал абонамента си?

Тя поклати глава.

— Той е много разсеян човек. Онзи ден, докато момчето ми работеше на езерата, забелязало, че от отдушниците на отоплението в къщата му излиза пара. Това си е чисто прахосване, като се има предвид кризата с тока.

— Казахте, че господин Есекс живее сам.

— Да, жена му се спомина преди десет години — отговори „всезнайката“. — Трите му деца се пръснаха на различни страни. Дори рядко пишат на горкия човек.

Пит й благодари още веднъж и вдигна обратно прозореца, преди жената да се е разбъбрила отново. Не му беше нужно да погледне в огледалцето за обратно виждане, за да се увери, че тя проследи с поглед колата му, когато свърна по алеята за коли в двора на Есекс.

Той мина между дърветата от двете й страни, спря кобрата пред къщата и изключи двигателя, но остави фаровете да светят. Поседя известно време, заслушан в бръмченето на мотора от отоплителната система, после чу и сирена от другата страна на реката в Мериленд. Беше прекрасна нощ. Ясна и свежа. По повърхността на реката отраженията от лампите искряха като коледни играчки.

Къщата беше тъмна и смълчана.

Пит слезе от спортната си кола и заобиколи гаража. Повдигна вратата му с добре смазани панти и се взря в двете коли, паркирани с предниците към него — лъскавите им решетки и калници заблещукаха от светлините на фаровете на кобрата.

Едната беше компактен, малък форд, икономичен на гориво, с преден мотор. Другата беше по-стар кадилак брум, една от последните грамадни коли. И двете бяха покрити с лек слой прах.

Вътрешността на кадилака беше безукорно чиста и километражният брояч показваше само 10 240 километра. И двете коли изглеждаха нови, като за витрина, дори вътрешната страна на решетките беше почистена от мръсотията от пътя. Пит беше почнал да навлиза в света на Есекс. Съдейки по голямата грижа, която бившият посланик полагаше за автомобилите си, можеше да се каже, че той е добросъвестен и прибран човек.

Пит спусна обратно вратата на гаража и се обърна към къщата. Синът на онази жена се оказа прав. Облачета бяла пара излизаха от отдушниците на покрива и се изгубваха в тъмното небе. Той се качи на предната веранда, видя бутона на звънеца и го натисна. От другата страна на панорамните прозорци, чиито пердета бяха дръпнати и вързани настрани, не се чу нито глас, нито движение. Просто защото му се стори, че така трябва да постъпи, той натисна дръжката на вратата.

Тя се отвори.

Изненадан, Пит се закова за миг на място. Незаключена входна врата не влизаше в сценария, нито пък силната воня на гнилост, която го лъхна от прага и нахлу в ноздрите му.

Той пристъпи напред, оставяйки вратата отворена. После заопипва стената, за да намери ключа за лампата и я запали. Антрето беше празно, както и трапезарията до него. Той бързо обходи къщата, започвайки със спалните стаи на горния етаж. Противната миризма като че ли идваше отвсякъде. Нямаше определено място, откъдето да се чувстваше по-силно. Той слезе отново долу и надникна във всекидневната и кухнята, обхождайки ги набързо с поглед. За малко щеше да подмине кабинета — помисли, че затворената му врата води просто към килер.

Джон Есекс седеше на тапициран стол, с отворена уста и глава, извита като че ли мъчително на една страна, а от едното втвърдено като подметка ухо висяха чифт очила. Някога блещукащите му сини очи бяха помръкнали и хлътнали в черепа. Разлагането протичаше бързо, поради показващия 25 градуса термостат в стаята. Мъжът седи тук мъртъв от месец, без никой да го открие, което е странно, би установил съдебният лекар, съдейки по съсирената кръв в коронарната артерия.

Пит можеше да разпознава признаците. През първите две седмици тялото е позеленявало и се е подувало, скъсвайки копчетата на ризата. После, след изтичането и изпаряването на вътрешните секреции, трупът е почнал да се изсушава и сбръчква, кожата — да се втвърдява до плътността на щавена животинска кожа.

По челото на Пит избиха капки пот. От задуха в стаята и силната воня почти му се повдигна. Запуши с носна кърпа носа си и потискайки напъна да повърне, коленичи до трупа на Джон Есекс.

В скута му лежеше книга; едната му ръка, наподобяваща щипка на рак, стискаше здраво гравираната корица. Студеният пръст на смъртта издълба пътечка по врата на Пит. Той неведнъж бе виждал смъртта отблизо и всеки път изпитваше едно и също: чувство на отвращение, което постепенно се изместваше от плашещото осъзнаване, че един ден той също ще изглежда като това гниещо нещо на стола.

Предпазливо, сякаш очакваше Есекс да се събуди, той освободи книгата от пръстите му. После запали лампата върху писалището и запрелиства страниците. Беше нещо като дневник или бележник за лични записки. Той се върна на първата страница. Думите като че ли изскочиха от пожълтелите страници.

ЛИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ

на

РИЧАРД ЕСЕКС

от

април 1914 г.

Пит седна зад писалището и започна да чете. След около час вдигна глава и погледна към тленните останки на Джон Есекс. Изразът му на отвращение се смени с израз на съжаление.

— Ах ти, стар глупако! — промълви той с тъга в очите.

После загаси лампата и прекрачи прага, оставяйки някогашния посланик на Англия отново сам в тъмната стая.