Кислородните терапии са изключително ефикасни при лечението на различни заболявания. Кислородът оптимизира функциите на всяка клетка от тялото, било тя мускулна, костна, от кожата или от мозъка, активира митохондриите в нея и повишава енергията й. Извън тъканите кислородът мобилизира клетките на имунната система да унищожават чуждите вещества. Болестотворните микроорганизми се размножават по-трудно в кислородна среда.

Кислородните терапии се прилагат по няколко различни начина. При единия се използва високо налягане. Тази терапия става популярна в Съединените щати през двадесетте и тридесетте години. Тогава се изграждат клиники, в които се използват метални кислородни камери. Въпреки успеха си кислородната терапия е забравена през Втората световна война, тъй като металите се използват главно за конструиране на подводници, а не на кислородни камери.

Днес повечето лекари не знаят колко полезен може да е кислородът, поставен под високо налягане. Той се използва при даване на първа помощ при удавяне, при отравяне с въглероден окис, гангрена, незарастващи рани и бактерии, хранещи се с плът.

Ако тази терапия се приложи в първите 24 часа, може да се намали ефектът от сериозни травми и мозъчен удар. Тя е идеална за преодоляването на вирусни проблеми, в това число хронична умора, СПИН, хепатит B и C.

Другият начин, по който може да се използва целебната сила на кислорода, е интравенозната перокисна терапия. Много хора знаят за ползата от външното прилагане на перокиса. Някои го използват при миенето на зъбите и венците за унищожаване на вредната плака, а други — за премахване на ушната кал от ушите. Но той има и други терапевтични значения. Лекарите, практикуващи природна медицина, предписват малки количества аптечен перокис, приети по венозен път, за да снабдят тъканите с допълнително количество кислород и да унищожат вредните микроорганизми.

Озоновата терапия е друг начин за употребата на кислород. Много хора гледат на нея като на най-безопасното, ефикасно и обещаващо лечение на широк спектър от заболявания. Тази терапия е помогнала на много пациенти и широко се използва в Европа и Куба. От шестдесетте години насам само в Германия с озон са излекувани десет милиона души. За съжаление тази терапия не е разрешена в САЩ.

Медицинският озон се различава от атмосферния по това, че е по-чист и концентриран. Това е важно различие, защото атмосферният озон е вреден. Той е получен вследствие на ултравиолетовата радиация и влиза в съединение с различни производни на азотния окис и серния двуокис. Не се използва в медицинската практика.

Съществуват сериозни аргументи в полза на легализацията на този вид терапия в САЩ. В Германия тя се използва рутинно за лечение на пациенти след тежки операции. Малките количества озон, въведени в организма, убиват вредните микроорганизми. Това предпазва от вторична инфекция, която е една от водещите причини за летален изход в Съединените щати. Изчислено е, че всяка година между 10 и 50 американци умират от следоперативни усложнения.

Озонът не само убива микробите, но и подобрява кръвообращението. Помислете си как озоновата терапия може да помогне на всички, страдащи от сърдечни, белодробни заболявания, мозъчен удар, запушване на артериите, диабетна нефропатия. Подобряването на кръвообращението означава до тъканите на тялото да достигне по-голямо количество животворен кислород. Лекарите съобщават за конкретни успехи при лечението на хепатит, кандидозни инфекции, алергии и инфекции на пикочния мехур. Други заболявания, лекувани с озонова терапия, са херпеси, артрити, заболявания на дихателната система, множествена склероза, венерически заболявания и паразитни инфекции. Озонът оказва значителен ефект при заболявания от рода на СПИН, сърповидна анемия и рак.

Какво представлява озоновата терапия? Малко количество от кръвта на пациента се смесва с озон, след което отново се въвежда във вените му. Процесът е известен като автохемотерапия и се използва в Европа, където има терапевтична стойност при лечението на заболявания на кръвообращението, на вирусни инфекции и рак. Малки количества озон могат да се дават на пациентите и под формата на клизми. Сместа се абсорбира чрез червата. Понякога се използва и найлонова торбичка, поставена на мястото, подлежащо на лечение. Тя се напълва със смес от озон и кислород и се абсорбира в тялото чрез кожата. Този метод се използва за лечение на кожни заболявания, при проблеми с краката при диабетиците и на гангрена. Озонът може да се използва и локално за лечение на изгаряния. Той ускорява заздравяването на раните, индуцира ензимната продукция и активира имунния отговор. Освен това съществува процедура, известна като полиатомна афореза, при която се използва O₄, а не O₃. Привържениците на този метод съобщават за високата му ефикасност, дори и при заболявания в последен стадий.

Здравите хора могат да запазят здравето си като използват озон за подмладяване на клетките си, тъй като озонът повишава ефикасността на антиоксидантната ензимна система, унищожавайки излишните свободни радикали в организма.

Обикновено озоновата терапия се препоръчва, като част от холистичната терапия за лечението на сериозни заболявания. Д-р Джон Питман от Северна Каролина обяснява: „Предписвам озонова терапия само в комбинация с друго поддържащо лечение. Естествено по този начин не може да се определи коя съставна част от лечението има по-благотворен ефект върху заболяването. Но аз мога да определя на базата на опита, който имам, кое действа най-добре върху пациентите. Комбинирането на озон е правилно диетолечение и насочването към други фактори, специално в стомашно-чревния тракт, предизвиква голяма промяна в състоянието на човека. Това определено може да подобри качеството и начина на живот.“

Разкази на пациенти

Ричард: рак на простатата

Преди да открият, че имам рак на простатата, чувствах остри болки, особено по време на полов акт. Трудно уринирах. Отидох при специалист. След като ми направи изследвания, той ми каза, че имам рак и се нуждая от операция.

За щастие научих за един лекар в Мексико. Когато отидох в клиниката, простата ми беше увеличена със 78 единици. Започнах с озонова терапия и след три седмици тя спадна до 37 единици. Продължих лечението вкъщи и след половин година простатата ми възвърна нормалния си размер.

Продължавам да използвам озон всеки ден по различни начини. Имам озонатор и го използвам в банята или озонирам водата за пиене. Откакто се подложих на това лечение, се чувствам по-добре от когато и да било. Нямам проблеми с уринирането. Ако не беше озоновата терапия, днес нямаше да съм жив и отдавна да съм станал жертва на рака. Операцията нямаше да ми помогне.

Браян: вирусна инфекция

За първи път чух за озоновата терапия от Ед МакГаби, който ме насочи към една конференция в Южна Каролина. След това участвах в друга конференция, която се проведе в Германия. Там научих за хората, използвали този метод, и как трябва да се прилага. Научих за съществуването и на автохемотерапията.

Работя като медицинска сестра. Заразих се чрез спринцовка от пациент, страдащ от HIV вирус, вируса на Ипщайн-Бар, хепатит B и C. Разболях се сериозно. Изпотявах се през нощта, страдах от силна диария и много отслабнах. Не можех да живея повече по този начин. Исках да съм здрава и се подложих на озонова терапия.

Извърших 16 процедури за период от шест седмици. Здравето ми се нормализира. Напълнях, чувствах се по-добре и болестните симптоми изчезнаха. Числото на T-клетките, което през най-лошия период беше спаднало на 371, след двуседмична озонова терапия се повиши на 671.

Днес се чувствам прекрасно. Вече ги няма нощните изпотявания и проблемите с теглото. Физически активна съм и съм в състояние да се радвам на живота. Чувствам се по-добре отпреди. Здравето ми е идеално. Затова главна заслуга има озоновата терапия.

Анжело: рак на дебелото черво и метастази в черния дроб

Чувствах се изморен през целия ден и се прибирах вкъщи за следобедна закуска. Като че ли не бях аз. Цял живот съм бил активна личност. Жена ми предложи да си направя изследвания на кръвта и да видя дали всичко е наред. Лекарят установи, че хемоглобинът ми е нисък. След една седмица направих още едни изследвания и хемоглобинът ми отново беше нисък. Тогава лекарят ми предложи да се направи скопия на дебелото черво. Подложих се на операция. Скопията показа рак на дебелото черво. Оперирах се.

След три месеца се установи, че имам метастази в черния дроб. Подложих се на химиотерапия за шест месеца. След първата серия процедури направих изследвания, които не показаха добри резултати. Продължих с химиотерапията още три месеца. Когато и това не помогна, лекарят каза, че не може да направи нищо повече. Попитах го колко време ми остава. Според него ми оставаха още три-четири месеца.

Синът ми, който ме придружаваше, беше чул за холистичната програма в болницата „Санта Моника“, включваща озонова и витаминна терапия. Постъпих там. Лекувах се 21 дни. Помолиха ме да изчакам осем седмици, преди да се подложа на нови изследвания. Когато ги направих, рентгенологът се обадил на лекуващия ме лекар и му казал, че никога не е виждал такова нещо — раковите клетки в черния дроб са се капсулирали, което ги предпазва от разсейване.

Заболяването ми е в ремисия вече година и половина. Озоновата терапия ми спаси живота. Толкова много й вярвам, че планирам да се подлагам на процедури всяка година, за да съм сигурен, че състоянието ми няма да се влоши.

Филип: хроничен хепатит B

При мен поставянето на диагнозата на заболяването ми беше дълъг процес. Имах симптоми, подобни на настинка, диария и треска, и изобщо не се чувствах добре. Отначало ми поставиха диагноза артрит. Накрая ревматологът се досети да изследва функцията на черния дроб. Направи биопсия и установи наличието на хроничен хепатит B.

Предложиха ми лечение с интерферон. Ефикасността му беше само 40%. Бях чувал за лечебна програма с витамин C и се подложих на нея. Реших да вървя напред и започнах с озоновата терапия. Състоянието на черния ми дроб се подобри значително. Очаквам момента, когато ще се получат резултатите от изследванията и ще видя, че съм напълно здрав.

Джейн: рак на гърдата

Диагнозата рак на гърдата ми беше поставена през 1989 г. Подложих се на радикална мастектомия. Преди това съм претърпяла много други операции. Бях болна и исках да умра. Една приятелка ме посъветва да спра с тези лечения, защото ме убиват.

Взех си книгата „Трето мнение“, в която се споменаваше за д-р Донсбаш. Обадих се в болницата „Санта Мария“. Бях възхитена от човечността, която проявиха към мен, тъй като в другите болници ме третираха като предмет.

В „Санта Моника“ ми предложиха приемлива лечебна програма. Реших повече да не се подлагам на никакви операции, радиации или химиотерапии.

Първата седмица се чувствах наистина много, много болна, защото изхвърлих всичките химикали от организма си, натрупани с годините. Ще напомня, че освен от рак страдах и от язва, астма и всичко, което можете да си представите. Ракът отключи верига от реакции и имах проблеми с всяка част от тялото си.

След десетия ден започнах да ставам от леглото и да се разхождам по брега. Състоянието ми се подобряваше все повече и повече.

Лежах в тази болница шест или седем пъти, защото имах тумор и на другата гърда. Лекуваха ме чрез озон, затопляне и тимусни инжекции.

Вече нямам тумори. Все повече се връщам към живота. Работя по цял ден и играя активна роля в живота на внучката и дъщерите ми. Мога да ходя на църква, участвам в читалищни програми. Всеки ден се разхождам по брега. Изпълнявам лечебната си програма.

В болницата се научих на много важни неща. Болницата „Санта Моника“ е първото място, където бих отишла, ако отново ми се наложи. Но едва ли. Мисля, че съм излекувана.

Чарлз: рак на простатата

Преди година ми направиха биопсия, която установи рак на простатата. Никога не съм вярвал в ортодоксалната медицина и затова потърсих други методи на лечение. Накрая реших да отида в Мексико и там да се подложа на лечение, което не беше популярно в Съединените щати. След известно проучване реших, че най-доброто място за мен е клиниката „Донсбаш“ в Розарита бийч. Познавах д-р Донсбаш от няколко години и смятах, че той предлага най-добри възможности за лечение.

Лечението беше напълно задоволително. Сега простатата ми е значително по-добре. Все още не съм излекуван от рака, но съществува реална възможност в най-скоро време да се излекувам. Определено се чувствам по-добре, отколкото преди да постъпя в болницата.

Маджи: артрит

През 1993 г. бях в болница пет пъти. Имах силни болки в краката и разкъсваща болка в гърба, висока температура, изпотявания и тахикардия. В болницата не можаха да установят какво ми е и казаха, че следващия път ще ме подложат на операция, за да открият причината.

Междувременно научих за д-р Донсбаш и постъпих в болницата „Санта Моника“ за един месец. Когато заминавах, имах нужда от придружител, след месец се завърнах напълно здрава. С мен се случи чудо и искам всички да го разберат.

Не взимам лекарства за успокояване на болките. Танцувам три пъти в седмицата и играя тенис. Пързалям се с кънки и веднъж си счупих рамото, което ми причини неприятности, но вече съм по-добре. Вярвам, че озонът спаси живота ми и че болницата „Санта Моника“ е страхотно място.

Деби: болестта на Ходжкинс

През декември 1985 г. получих подутина на шията, която лекарите отстраниха. Поставиха ми диагнозата болест на Ходжкинс и ми предписаха радиоактивно лечение. Облъчваха ме от брадичката до гърдите шест седмици и от гърдите до пелвиса още шест седмици. След това на всеки три месеца трябваше да си правя рентгенография на гърдите.

След около осем месеца откриха тумор в белия дроб и ми предписаха химиотерапия в течение на година и половина. След този срок туморът започна да расте, като че ли химиотерапията го стимулираше.

Лекарите не можеха да направят нищо повече и ме изпратиха в клиниката „Майо“ в Минесота. Там ми казаха, че единственото нещо, което могат да направят, е да ми трансплантират малко костен мозък. Това се случи през февруари 1988 г. В продължение на три месеца ми бяха давани масивни дози химиотерапия, за да се подготвя за трансплантацията. И тогава започнаха да се случват ужасни неща. Три месеца бях прикован на легло и се наложи през цялото това време да остана в болницата. Не можех да ходя и бях като зомби. Лявата ми ръка се увреди от химиотерапията и повече не можех да си служа с нея.

Когато срещнахме със съпруга ми един от лекарите, той не смееше да ни погледне. Разбрахме, че нещо не е наред. Накрая той каза: „Съжалявам, но поради формата на тялото ви не можем да извършим трансплантация.“ Аз се разплаках и казах: „Вие казахте, че това е единственото, което може да спаси живота ми. Какво да правя сега? Само на 30 години съм и си мислех, че ми остава поне още малко време.“ Вкъщи имах две малки деца.

Съпругът ми чул за болницата в Мексико, но не можех да повярвам, че там могат да правят нещо, което да не правят у нас. Ако сте родени като мен в Средния Изток, си мислите, че ако не ви помогне вашият лекар, ще ви помогнат в клиниката „Майо“, а ако не ви помогнат там, това е краят.

На път за вкъщи от клиниката „Майо“ прослушах касетка, на която съпругът ми беше записал информация за кислородната терапия. Звучеше много просто…

Съпругът ми беше много ентусиазиран от материалите, които беше намерил. Той дори отиде в библиотеката, за да потърси повече информация за кислородната терапия, а аз продължих да му казвам, че е луд.

Седях си вкъщи и се самосъжалявах. Майка ми се обади и ме посъветва да отида. Тя ме убеди да опитам и тази възможност и каза, че не вярва да ми причини вреда.

Накрая се съгласих да отида в Мексико. Отидохме през септември 1988 г. и останахме там три седмици. През това време ме лекуваха с водороден прекис, витамини, озон и други терапии. Страхувах се, че това, което ми правят, ще ме разболее още повече, както направиха радиацията и химиотерапията. Очаквах да стане лошо, но това не се случи. Напротив, лечението ме вдигна на крака. Можех да се разхождам със съпруга си. Чувствах се като на почивка, а не в болница. Поставиха ме на апарат, който да възстанови подвижността на ръката, повредена от химиотерапията. Чувствителността й, изчезнала преди повече от година, се възстанови. Косата ми започна да расте. Бях на крака, а не болна и умираща.

Когато се върнах вкъщи, продължих с домашно лечение. Отначало трябваше да посещавам болницата на всеки шест седмици, след това веднъж на три месеца, а сега ходя там един път годишно. Една година след това отидох на скенер. От година и половина не бях ходила на работа. След скенера лекарят ми каза, че повече не може да ми издава документ за нетрудоспособност и че не вижда растеж на тумора. И още, че съм добре и мога да се върна на работа. Това се случи преди шест години и половина и сега се чувствам идеално. Кръвните ми изследвания са напълно нормални. Сигурна съм, че щях да умра от лечението, а не от рака. Инвалидността ми беше вторична вследствие на масивната химиотерапия.

Харълд (конвенционален лекар) за проблемите с кръвообращението и язви

Имах нарушено кръвообращение в краката. Те винаги бяха подути, особено лявата им част. Открих, че постепенно се обезцветяват и посиняват. От време на време се схващаха прасците ми. Беше много болезнено. Страдах и от язва. Всички казваха, че не може да се направи нищо. Един път се поду целият ми крак. Отидох на хирург, но той дори не го докосна.

Започнах да пия витамините A, C и E, но и те не ми помогнаха. Трябваше да потърся решение на проблема. Чух за озоновата терапия и започнах лечение. Първо изчезна язвата ми. Постепенно започна да утихва и болката в краката. Почувствах топлина в стъпилата и обезцветяването започна да изчезва.

Днес вече ходя по-добре. Вече не куцам. Нямам болки, все едно дали ме ритат по глезените. Кръвообращението ми е добро и чувствам, че мога да тичам. Дори поиграх малко баскетбол със сина ми. Възвръщат се силата и чувствителността на краката ми. Енергията ми се повишава и мисълта ми е значително по-ясна отпреди.

Срещнах се и с други болни. Някои от тях имаха хепатит. Лекуващият ги лекар, знаейки, че и аз съм лекар, ми показа лабораторните им изследвания и аз с изненада установих как са се променяли в положителна посока. Когато са дошли за първи път в болницата, тези хора са изглеждали полумъртви. След няколко седмици си отиваха с подобрен външен вид.

Самият аз се справям много добре с този вид терапия, дори търся начин да я прилагам лично, защото съм убеден, че хората трябва да имат достъп до това лечение. Естествено се страхувам някой от здравните власти да не ми създаде проблеми, но след като аз се подлагам на него, защо да не мога да го прилагам и върху други?

Престън: хепатит

През февруари тази година се разболях много лошо. Бях обездвижен 60 процента и едва дишах. Специалистът по чернодробни заболявания, когото посещавах, ми каза, че за мен няма надежди и може би ще успее да ме поддържа жив, докато намерят някакво чудотворно лекарство. Това се случи на 28 февруари.

На 9 март започнах с озоновата терапия два пъти седмично. За шест седмици нивото на ензимите спадна драстично. Кръвната ми картина също се подобри. Но което е най-важно, качеството на живота ми се подобри неизмеримо. Можах да се кача на самолет и да замина в командировка до Калифорния в първите дни на май.

Когато отидох да се посъветвам със специалиста по чернодробни заболявания, той не можа да приеме подобрението. Погледна резултатите от изследването на кръвта и каза, че това не значи нищо. Използва аналогията „пчелите са в кошера“, т.е. вирусът присъства, но е невидим. Останах с чувството, че ще бъде щастлив, ако умра. Ако искам застрахователната ми компания да заплати за изследванията, то те трябва да бъдат поръчани от някой от нейните лекари. Затова продължих да поддържам контакт с този лекар само заради застраховката.

Гай: рак на дебелото черво

Поставиха ми диагноза рак на дебелото черво през 1989 г. След това ми отредиха 18 месеца живот. Потърсих друга алтернатива за лечение, а не се подложих нито на операция, нито на химиотерапия.

Сега се лекувам с водороден перокис — интравенозно, и с всички витаминни добавки. Това, съчетано с добра диета и с помощта на добър приятел, ме доведе дотук. Според предвижданията трябваше да съм жив най-много до 1991 г. Същата тази година, за последен път посетих болницата „Санта Моника“.

Сега съм в ремисия. Лекарите са изненадани. Последните изследвания показват, че нямам тумори на ректума и дебелото черво.

Рикардо: хроничен хепатит

През 1990 г. ми бе поставена диагноза хепатит C и цироза на черния дроб. Отидох при специалист в една от най-големите болници в града. Той ми предписа алфа интерферон за период от шест месеца и ми каза, че нищо друго не е в състояние да ми помогне.

След това започнах да пробвам с магарешки трън и други лекове срещу цирозата, но не знаех какво да правя за хепатита. Пиех много течности, но нямаше резултат.

През март тази година получих криза и ме приеха в болница за пет седмици. Казаха, че се нуждая от трансплантация на черен дроб.

Чух за озоновата терапия и от един съсед разбрах, че се прилага в САЩ.

Започнах лечението през май и това, което случи с мен, е невероятно. Когато се върнах вкъщи след болницата, спях почти непрекъснато. На 4 май — първия ден от терапията, ми направиха изследвания. Билирубинът ми беше 12,4. На 9 май си направих нови изследвания — билирубинът беше спаднал на 9,42. През юни ще си направя нови изследвания.

Усещам, че се подобрявам. Причината за това е озонът. Сега съм в идеално здраве. Не се нуждая от следобедна почивка. Апетитът ми се възвърна, което показва, че състоянието ми се подобрява.

Джон: инфекция на стъпалото

Започнах с озоновите инжекции през февруари, които елиминираха инфекцията, с която се боря от месеци.

Преди това ортодоксалните лекари искаха да ме лекуват с масивни дози антибиотици и се притесняваха, че ще се наложи да ми отрежат крака, защото съм диабетик. Приемах малко антибиотици, по те не ми помогнаха. Направих няколко инжекции с водороден перокис, което ми помогна да поема контрола върху заболяването.

Това, което наистина ми помогна, беше озонът. Той елиминира проблема. Нямам повече инфекция в крака, не чувствам болка. Вече мога да започна да правя рехабилитация на крака си.

Към следващата част или към съдържанието

Гари Нъл Наръчник по алтернативна медицина (91)

Метаданни

Данни

Наръчник по алтернативна медицина

Информация

История

Сваляне / Връзки

Кислородна терапия