Гари Нъл
Наръчник по алтернативна медицина (90)

Разкази на пациенти

Мери: хепатит B

Ядях всичко. Разболях се и не вярвах, че ще се оправя. Не разбирах какво става, докато не ми стана ясно от какво съм болна. Сигурно съм боледувала с години. Направих си изследвания и се разбра, че имам хепатит.

Диетологът ме научи какво да правя: да се храня и да почивам рационално. Мисля, че почивката е най-важната, но не по-малко важен е и начинът на хранене. Ядях супи, зеленчуци, а понякога и риба. Избягвах червеното месо, доколкото това е възможно. Позволявах си от време на време по малко телешко.

Подложих се на озонова терапия. Тя също ми помогна. Кръвните ми изследвания бяха много по-добри отпреди. С озоновата терапия веднага се почувствах значително по-добре. Така че комбинацията от озонова и хранителна терапия ми помогна. Надявам се да бъде така и занапред.

Раби Джеф: затлъстяването

Отслабнах с 63,5 кг и никога не съм се чувствал по-добре. Преди бях много отпуснат. Бяха ми необходими 12 часа, за да се наспя. За мен беше проблем да се изкачвам по стълби и да изминавам няколко метра. Трудно дишах. Животът ми беше много сложен. Сега изминавам по пет мили дневно. Тренирам усилено и редовно. Храня се обилно, но по съвсем различен начин. Станах пълен вегетарианец. Дори се отказах да ям риба. Източници на белтъчини са ми бобовите храни и оризът. Чувствам се изпълнен с много енергия и жизнени сили, както никога досега.

Преди години бях на диета три седмици и единственото нещо, което загубих, бяха тези 21 дни. Оттогава не съм се подлагал на диета. Напълно промених начина, по който възприемам, приготвям и консумирам храната си. Очевидно начинът, по който усвоявам храната, определя доброто ми състояние.

Наложи се да се прегледам по друг повод и лекарят бе изненадан от чистотата на дебелото ми черво. Усещах неудържима жизненост. Преди около седем месеца се срещнах диетоложката ми — Долорес. Тя ме запозна за различните витамини, минерални вещества и билки. Прочетох доста по въпроса и намерих информацията за полезна. Станах нещо като учител в моето религиозно общество. Хората, които се интересуваха от тези въпроси, започнаха да ме търсят редовно. Аз ги изпращах при диетолог.

Най-важният резултат от това лечение е, че се чувствам чудесно. Отказах се от месото, пилешкото, от млечните продукти от още много други храни. Вече не се събуждам с главоболие, което преди беше нещо нормално за мен. Сега се чувствам добре. Имам превъзходно усещане за жизненост и целенасоченост. Ако някой преди години ми беше казал, че ще стана вегетарианец, щях да му се изсмея. Най-много от всичко обичах това, което се движи на четири крака. Хранех се във възможно най-неподходящите часове. Днес изпитвам огромно усещане за радост и жизненост.

Холестеролът ми беше 297 единици. Сега е 171, и то без да приемам никакви лекарства. Подобриха се функциите, свързани с кръвообращението: бъбречна, чернодробна дейност и кръвно налягане.

Чувствах се толкова добре, че веднъж изминах 13 мили наведнъж. Това беше прекрасно и възкликнах: „Боже мой, та аз изминах половин маратон!“ Бях толкова възбуден, че се обадих на Долорес. Тя предложи да се запиша за маратона на Ню Йорк. Преди да отслабна, самото гледане на маратона беше мъчително за мен. Е, днес съм на прага на участието в него. Това е една 180-градусова промяна в живота ми. Дължа я главно на начина на хранене.

Гей: хипертироидизъм

Запознах се с Долорес Пери, когато посетих за първи път здравния център. Тя ми помогна да определя дали имам повишена или понижена функция на щитовидната жлеза. Оказа се, че е първото. Очите ми бяха изпъкнали, бях раздразнителна, страдах от прекомерно изпотяване и други неща от този род. При това заболяване щитовидната жлеза отделя много хормони, които активират метаболизма. Процесите в организма се ускоряват, включително и храносмилането. Съпругът ми се шегуваше, че не мога да спра да ям. Предполагам, че причината за това е било нарушената функция на щитовидната жлеза. Яденето ми действаше успокояващо.

Долорес Пери ми помогна да си съставя правилна диета. Научих се да се храня със здравословна храна и да не употребявам храни, стимулиращи дейността на щитовидната жлеза. Това ми помогна да поддържам едно оптимално тегло. Оплаквах се на Долорес, че не мога да напълня дънките си. Днес вече не е необходимо да обувам клин под тях.

Това, което правят традиционните лекари, е да тъпчат тялото с химикали. За тях ние сме опитни мишлета, на които казват: „Ако не помогне, елате да ви предпиша нещо друго.“ Това е смешно. Най-доброто нещо за организма е естествената храна. Определено я препоръчвам на всички, дори и на тези, които се смятат за здрави.

Джейн: постполиомиелитен синдром, хипогликемия и умора

Преболедувах полиомиелит, когато бях много малка. През осемдесетте години страдах от съдбоносните симптоми и през цялото време се чувствах изморена. Лекарите казаха, че имам стрес и ми дадоха успокоителни. Знаех, че няма да ми подействат. След това получих много други симптоми, които, доколкото ми беше известно, не бяха свързани с полиомиелита. Една приятелка ми подсказа, че може да са свързани с хипогликемия. Отидох в аптеката, купих си тестове и установих, че е права.

Постъпих в болницата със сърцебиене. Започнаха да ме помпат с лекарства за сърце. Казах на лекаря, че искам да ми се направи тест за глюкозна толерантност, който още веднъж доказа наличието на хипогликемия. Отидох при ендокринолог, който ми каза, че се нуждая от много строга диета.

Когато се срещнах с Мерилин, която наричам моя гуру, разбрах, че трябва да внимавам с приема на комплексни въглехидрати. Хранителните добавки, които тя ми поръча, тонизираха мускулите ми и костната плътност на десния ми крак и таза, което беше твърде неочаквано за мен. Не мога да кажа, че сега съм 100% добре. Изморявам се. Но това няма нищо общо със състоянието ми през 1989 г. Старая се да се храня със здравословна храна, като използвам предимно органични храни и пия добавки.

Преди носех наколенка на левия си крак, която обездвижваше ставата. След като се подложих на хранителна терапия, установих, че тя повече не ми трябва. Сега я слагам само когато излизам навън. Терапията подейства положително върху ръката и таза ми. Сега си служа по-добре с ръката. Тези промени настъпваха постепенно. Не предполагах, че хранителните добавки могат да ми помогнат толкова много.

Валери: световъртеж и умора

Бях толкова зле, че не можех да стана от леглото. Движенията ми бяха силно затруднени. Страдах и от инфекции на горните дихателни пътища, синузит, гъбички… Общото ми здравословно състояние беше много лошо.

Прегледах се при няколко лекари, но никой не ми помогна. Направиха ми редица изследвания, но не можаха да определят нищо конкретно. Междувременно дори не можех да стана от леглото. Всички знаеха, че съм болна, но не знаеха как да ми помогнат.

От години почти непрекъснато приемам антибиотици. Лекувах се и с други лекарства, като Meclizine против виене на свят и капки за нос против синузита. Годишно приемах 16 вида лекарства. Повечето от тях бяха доста силни.

Животът ми започна да се променя, след като срещнах Гари Нъл на един семинар в Манхатън, където той изнесе доклад на тема диета и хранителни добавки. Това беше единственото нещо, което още не бях опитвала досега. И така, отидох при диетолог.

Той ми посочи с какво да се храня. Диетата беше много ограничена, но все още имах някаква възможност да се храня нормално. Така че коригирах начина си на хранене. Изхвърлих бялото брашно и млечните продукти от менюто си, след което състоянието ми тотално се подобри.

Откакто започнах да посещавам диетолога, резултатът веднага беше налице. Още първата седмица изчезна замъгляването на съзнанието ми, очите ми се проясниха. Това бяха неща, които не можеха да се случат, ако не бях променила диетата си. След това внезапно се излекувах.

Мисля, че основният ми проблем се състоеше в това, че се хранех с бяло брашно и млечни продукти. Днес се храня с вегетарианска храна, с изключение на рибата. Имам пълен списък на храните, които мога да ям, и купувам по възможност само храни в естествен вид. Изучих и следвам съветите от книгите на Гари, за да разнообразя диетата си.

Приемам също и разнообразни хранителни добавки, холин, инозитол, антиоксиданти и сок от алое, а таблетките „Зелена енергия“ ми помогнаха да преодолея силния косопад, от който страдах.

Добре е да знаеш, че физическото и психическото ти състояние са под контрол.

Нина: проблеми в храносмилането

От юношеските си години страдах от сериозни смущения в храносмилането. След всяко поемане на храна получавах силни болки в корема от газове. Когато бях навън, ми се е налагало да се прибирам вкъщи с такси.

Поради лошото храносмилане се чувствах доста изморена. Спадналата ми жизнена енергия доведе до поява на депресия.

Намирах диетата си за здравословна. На 20 години престанах да ям млечни храни и преминах към вегетарианско хранене. Но все още имам доста проблеми с хранителните алергии.

Започнах да посещавам диетолог в края на осемдесетте години. Това се оказа решаващо за мен. Мануалният терапевт-диетолог ми препоръча храносмилателни ензими и това ми помогна. Страдах от хроничен запек, когато преди година и половина започнах да работя с Долорес Пери. Тя ми препоръча голямо количество хранителни добавки и билки.

Да страдаш от хранителна алергия е едно, но дали храносмилателната ти система не работи добре заради алергията или имаш алергия заради това, че храносмилателната ги система не работи добре? Ние действахме на двата фронта. Борихме се с хранителната алергия и енергизирахме системата ми. Ето какво направиха с мен хранителните добавки.

Сега се чувствам добре и ако се появи проблем, бързо го отстранявам с витамини и билки.

Необходими бяха само няколко месеца, за да почувствам подобрение. Днес съм щастлива, а бях нещастна и депресирана дълги години.

Оценявам положително работата си с Долорес, защото аз наистина работя с нея. Нося й научни статии, обсъждаме ги и тя дава своите препоръки. Така работя с нея и се самолекувам.

Грег: тумор в мозъка

От четири месеца и половина бях подложен на химиотерапия и поисках да я прекратя. Това се случи преди повече от три години. Направиха ми трепанация на черепа и извадиха тумора. След това преминах на лъчева терапия. Онкологът ми препоръча да се подложа и на химиотерапия. Имах няколко отрицателни реакции в резултат или на химиотерапията, или към едно от антиепилептичните лекарства, които пиех. Излишната тъкан, останала в мозъка ми, явно беше причината за тези проблеми.

Започнах химиотерапията в Чикаго, но се преместих в Сан Франциско. Отидох в Калифорнийския университет, където изчетох много статии от Американската асоциация по мозъчни тумори, отнасящи се до пропускливостта на мозъчните мембрани. Правеха ми ядрено-магнитен резонанс на всеки три месеца. Помолих ги да покажат на снимката пермеабилитета (пропускливостта) на мозъчните мембрани. Увериха ме, че са в състояние да го направят, но когато ми дадоха филма, се видя, че не са успели.

Отидох при невролога и го помолих да ми покаже пермеабилитета на кръвта в мозъка. И той също не успя. Тогава попитах какво е доказателството, че химиотерапията действително елиминира раковите клетки. Химиотерапията разрушаваше с времето кръвните ми клетки и имунната ми система. Не ми се струва много смислено, че при този процес се унищожават раковите клетки, а здравите със сигурност умират. Искаше ми се да заздравя имунната си система, а не да я руша.

Тогава си казах: „Ако спра сега с терапията (с два цикъла и пиловина по-малко, отколкото ми бяха препоръчали) и заболяването се влоши, то това ли ще е причината?“ Неврологът каза: „Абсолютно не! Всъщност ние не знаем колко продължителна трябва да е химиотерапията при вас. Всичко, което знаем, е, че след шестия цикъл започват да се увреждат и другите ви органи.“ Тогава му казах, че от днес прекратяваме терапията.

Другият смущаващ факт беше, когато попитах онколога дали да вземам витамини, той отговори, че не вижда смисъл от витаминните, докато съм на химиотерапия. Помолих лекарката да ми обясни по-подробно и тя ми каза, че витамините ще попречат на ефикасността на химиотерапията, защото подсилват раковите клетки. Това обяснение не ме удовлетвори и престанах да я посещавам.

Отидох при друг онколог, който не ми забрани да взимам витамини. Но накрая, докато бях още в Калифорния, реших да прекратя приема.

Диагнозата ми беше поставена в Барселона и там започнах да изучавам малкото известна за това заболяване информация. Започнах да се занимавам и с диетология, защото лекарят ми не можеше ли ми даде отговор на въпроса какво трябва и какво не трябва да се яде. Една моя братовчедка страдаше от същото заболяване и изпълняваше същата химиотерапевтична програма като мен. Бяха ни дадени списъци с храни, които да избягваме, но съдържанието им се разминаваше. Питах невролога и онколога за това, но така и не получих убедителен отговор. Споделих подозрението си, че списъкът се изготвя по информация за отрицателните реакции на хора към химиотерапията. Те се съгласиха. От този момент престанах да се доверявам на конвенционалната медицина.

Започнах да търся информация как храненето може да стимулира имунната система. Отначало действах сама. Това бе един дълъг процес на четене и изучаване на витамините и минералите и в кои храни се съдържат те.

Отидох при един лекар, чиято книга прочетох. Казах му, че се храня стриктно с органична храна и съм изключила кофеина и консервираните храни. Според него митовете около органичната храна, храната без пестициди или растежните хормони са пълна безсмислица. Каза, че синът и дъщеря му си отглеждат собствена храна, защото и те мислят като мен, но тези неща не могат да навредят. Този човек беше написал книга за храненето на пациенти, подложени на химиотерапия. Станах скептична и вече не знаех дали някой знае нещо за храненето изобщо.

За щастие преди години работех на доброволни начала в един магазин за здравословна храна в Сан Франциско. Хората там бяха добре образовани и с 15–20-годишен опит. Научих доста от тях, както и от хората, които пазаруваха там. Ето как получих първия си професионален съвет.

Най-сетне миналата година бях в състояние да получа някаква здравна осигуровка в Ню Йорк. Там един шофьор на такси ми каза за Гари Нъл. Срещнах се с него. Той намери случая ми за много интересен, защото наскоро бях участвала в маратона на Ню Йорк. Част от оздравителната ми програма беше храненето. Спазвах много строга диета. Рядко се хранех в ресторант. Приготвям сама по-голяма част от яденето и купувам само органична храна. Внимавам какви мазнини използвам. Той ми обясни как могат да ми помогнат някои от хранителните добавки. В резултат на тренировките ми за маратона метаболизмът се ускори и ми беше трудно да наддам на тегло. Запозна ме с някои продукти, които да балансират теглото ми. Оплаквах се от липса на енергия. Каза ми, че съм подложила тялото си на голям стрес и че витамин B-комплекс ще ми помогне.

Оказа се, че в кварталните дрогерии можете да срещнете хора, които да отговорят на всякакви въпроси. Те наистина са добре информирани.

Мисля, че най-голямото свидетелство за ползата от диетата е резултатът от ядрено-магнитния резонанс, който получих миналата седмица, за проверка на петгодишния период на лечение. Здрава съм.

Чарлз: кисти в окото и алергия

От четиринадесетгодишна възраст получавах кисти на клепача. Опитвах с горещи компреси, но те не помогнаха. Опитвах с антибиотици — същия резултат. Когато това не действаше, се налагаше да се отстраняват оперативно. Въпреки това се появяваха отново.

Представете си как се ходи така на работа. Окото ми никога не се затваряше напълно, чувствах се неудобно и ме болеше. Състоянието ми започна да се влошава. Освен кистите получавах инфекция на цялото око и ми изписваха антибиотични капки. Понякога помагаха, друг път — не. Казваха ми, че това състояние е свързано със стреса и че трябва да се успокоя.

Взех си книгата на Гари „Стига алергии“ и си дадох сметка, че състоянието ми е свързано с алергия. След това отидох при Долорес Пери, която ме посъветва да не използвам определени кремове и маски за лице, а само специфичен тип сапун и естествен крем. Освен това ми предложи да изхвърля брашното и някои други храни от хранителния си порцион. Каза ми да използвам алое вера за окото, което помогна. Когато отидох при нея, се намирах в обострена фаза и алоето свърши добра работа. То почисти окото по-добре от какъвто и да е антибиотик.

Сега всичко е наред. Вече седем месеца нямам никакви здравословни проблеми. Струва ми се, че причината за всичките ми страдания беше в брашното, защото веднага след като престанах да го употребявам, окото ми се изчисти.

Отначало ми беше много трудно да свикна с новия си хранителен режим, защото почти всичко, с което се хранех, съдържате брашно. Преминах на ротационно хранене, замествайки го с други зърнени храни. Един ден се храня с лимец, на другия ден — ечемик, а на следващия — куиноа (вид ориз). За закуска си приготвям щир с банани, праскови и кокосово мляко. От зърнените храни могат да се приготвят разнообразни вкусни ястия.

Следвайки тази диета, забелязах и други здравословни промени в организма си. Приемайки повече комплексни въглехидрати вместо рафинирани захари, получавам голям прилив на енергия.

Боб: хипогликемия и липома

Преди 20 години започнах да се интересувам от проблемите на здравословното хранене. Работех като брокер на предмети на изкуството. Един от хората, с които работех, ме въведе в производството на здравословни храни. Така станах притежател на вегетариански ресторант в Ню Йорк сити.

Случиха ми се много неща, които помогнаха за здравето ми. Навлязох в тази област, защото страдах от ниска кръвна захар. Настроението ми беше променливо. По време бях пристрастен към цигарите и пиех кафе. Полека-лека се отказах от тях и усетих как в организма ми сякаш навлезе енергия.

Преди 10 месеца ми се случи друго чудо. Строяхме ресторант и работехме по 16–18 часа на ден. Изведнъж открих мастна тъкан пои мишницата си. Установи се, че е липома. Тя изчезна. Напълно. Сега, разказвайки това, докосвам мястото и то отново е гладко. Свързвам това чудо със зърнената диета, на която съм вече няколко години. Изяждах тонове зеленина на ден. Сега се чувствам чудесно. На петдесет години съм и все още танцувам като тридесетгодишен.

Джой: повишена енергия

Започнах да се храня с вегетарианска храна и забелязах, че теглото ми намаля. Преди бях доста апатична, но сега чувствам голям прилив на енергия. Диетолог съм. Работата ми е да съветвам хората. Това ме изтощава напълно. Започнах да се храня в ресторант, където предлагат здравословна храна, и забелязах колко добре се чувствам от това. Стана ми ясно, че храната е тази, която ме е правила апатична и в същото време енергична. Беше невероятно! Моето образование е в тази област, завършила съм с отличие, но трябваше да го изпитам върху себе си, за да разбера наистина силата на храната.

Рената: полиомиелит и мигрена

Боледувах от полиомиелит преди много години, когато бях на 40. Всичко започна със страшни болки. Съпругът ми си помисли, че е настинка и не повика лекар. Когато дойдох в съзнание, лекарят ми каза да отида в кабинета му веднага, щом мога да стана. Прекарах на легло шест седмици. Въобще не можех да ходя.

Не знаех как да преодолея ужасната болка. Всичко ме болеше. По-голямата ми дъщеря работеше в магазин за здравословна храна и ми каза да взимам калций. Така и направих и за мое голямо учудване болката мигновено изчезна.

Минаха три месеца, преди да мога да ходя. Трябваше ми цял ден, за да се облека. Всички си мислеха, че съм болна от грип. Бях напълно парализирана. Дори не можех да си вдигна главата.

По това време започнах да чета Адел Дейвис и да приемам нейното лекарство, съдържащо лецитин, витамин E, чесън и някои други неща. През 1975 г. можех да ходя отново на концерти. Там срещнах човека, когото обикнах. Исках отново да живея и се върнах към живота…

Няколко години след това майка ми почина и отново се депресирах… Дъщеря ми ходеше да слуша лекциите на Гари. Един ден ми каза: „Знаеш ли, мамо, трябва да се посъветваш с диетолог.“ Така се обърнах към диетолог и намерих приятел.

Промених начина си на хранене. Разбира се, изхвърлих брашното. Германка съм и това не беше лесно за мен. Германия се слави с най-хубавия хляб. Да се храня с хляб от лимец беше наказание за мен. Но вече не ме боли глава, докато преди често страдах от мигренно главоболие. Трудно минаваше ден, без да ме заболи главата, а сега болката почти е изчезнала. При промяна на времето все още усещам болка. Като начало ме поставиха на диета с диня. Отслабнах с 9 кг. Чудесно беше, защото можех да ям толкова диня, колкото си искам. Така се върна радостта ми от живота.

Джон: малария и ревматоиден артрит

В края на седемдесетте години работех като репортер и пътувах с войниците в зоните на бойните действия за около 10 месеца. Разболях се лошо от малария. Теглото ми спадна от 82 на 55 кг вследствие на гладуването. Намирахме се в ендемична зона и независимо от профилактиката се разболях от малария.

Намирах се на края на света. Изминаха няколко месеца, преди да се добера до място, където да ми направят кръвни изследвания. Вече не можеше да се определи от какъв тип малария съм болен, защото точната диагноза се поставя първите два дни.

На третия ден ми предписаха инжекции, което всъщност е част от нормалната терапия. Два месеца по-късно, когато се върнах в Судан, можах да отида на лекар и да си направя пълни изследвания. Все още бях много болен и теглото ми спадна до 45 кг. Всеки ден повръщах по три-четири пъти. Поддържах висока температура, изпадах в делириум, имах болки в мускулите, анемия и проблеми със зрението. Лекарствата просто не ми действаха.

Лекарите ми предложиха инжекции срещу устойчивите щамове, които явно бяха причинители на моето заболяване. На път за вкъщи спрях в Египет, тъй като бях в много тежко състояние. Там отидох на лекар, който ми каза същото. Той установи, че лекарствата, давани ми в Судан, са обичайното лечение и обикновено действат, но щом не ми помагат, ще ми предложи друго лечение. Това продължи дълго време. Ходих в Египет, Ливан, Рим, Париж, Лондон, Ню Йорк и обратно в Лондон в болницата за тропически болести. Преминах през седем различни лечения, но нито едно не успя да излекува маларията.

Казаха ми, че не могат да направят нищо повече за мен. Състоянието ми бе толкова лошо, че мислех, че умирам. Все пак се надявах да се случи чудо и организмът ми сам да се справи с болестта. Лекарите на този етап бяха безсилни.

Върнах се в Ню Йорк и живях така още осем месеца. Три или четири дни в седмицата се чувствах много зле. Често изпадах в делириум…

Един ден срещнах бояджията, който работеше в сградата, където живеех. Видяхме се в асансьора и поговорихме няколко минути. Когато разбра за болестта ми, той каза: „Ела у приятелката ми в петък вечер в осем часа и ще ти кажа какво да правиш.“ И прибави: „Довери ми се.“

Отидох. Оказа се, че те двамата се хранят със сурова храна. За първи път в живота си видях сокоизстисквачка. Дадоха ми малка книжка от Дик Грегъри и ми обясниха как трябва да се пречиствам. Същата вечер ме изпратиха до вкъщи с бурканче сок и инструкции какво да направя на другия ден сутринта. За две седмици бях поставен на диета, състояща се само от пресни сокове — цитрусови и зеленчукови.

През следващите 18 месеца маларията не се прояви. Не се прояви и следващите 17 години. Това е много важно, тъй като лекарите ме убеждаваха, че маларията ще се прояви рано или късно. Веднъж заболееш ли, лечение няма. Преминавайки на сокова диета, съчетана с клизми, забелязах, че се подобрява и цялостното ми здраве.

Косата ми изглеждаше по-добре, кожата — също. Изчезнаха множеството рецидиви, които получих вследствие на артрита.

Развих артрит, когато бях на 13–14 години. Той причини някои деформации: кокалчета по дланите и лактите, калцирани прешлени, вследствие на което движенията ми бяха доста ограничени. Забелязах, че сковаността ми вече не беше толкова голяма. Попитах дали лечението за малария може да повлияе на артрита. Казаха ми, че това определено е възможно и ме посъветваха да продължа с лечението.

През следващите две години се хранех със сурови плодове и вегетарианска храна. Многократно се подлагах на гладуване и прочистване. Гладувах два пъти по 120 дни и четири пъти по 90 дни. Около половин година се подложих на гладуване със сокове, като изпивах на ден по няколко литра. След две години нямаше и следа от артрита. Рентгеновите снимки, които направих, са доказателство за това.

С течение на времето всички започнаха да ми казват, че изглеждам по-млад за възрастта си. Сега съм на 47, но хората смятат, че съм по-млад с десет години. Някои мислят, че това е генетична предразположеност, но аз имам 10 по-малки братя и сестри. Повечето се хранят с традиционна храна и бяло брашно. Половината изглеждат по-възрастни от мен. Абсолютно съм сигурен, че положителната промяна в мен се дължи на диетата, храненето със здравословна храна, гладуването със сокове и прочистването.

Забелязах също, че дългото гладуване промени психиката ми. Преди често изпадах в депресии и дори се лекувах. Установих, че колкото по-дълго се храня с прясна, жива, пълнозърнеста храна, толкова по-добре се чувствам.

Дороти: пародонтоза и други заболявания

Преди около две години и половина започнах да се храня здравословно и да взимам витамини. Бях винаги изморена и с наднормено тегло. Изследванията доказаха алергия към дадени храни и аз престанах да се храня с тях. В същото време започнах редовно да ходя пеша.

След няколко месеца отслабнах с около 12 кг. Спях по-добре и се събуждах отпочинала. Бях много по-енергична. Храносмилателната и отделителната ми система подобриха значително функциите си. Нивото на холестерол в кръвта спадна с 45 точки и мисълта ми се проясни. Имах вертикално набраздяване по ноктите и рани в ъгълчетата на устата, два от признаците за липса на витамини. Сега вече ги няма. Състоянието на ноктите, кожата и косата също се подобри. Розовият цвят на бузите и устните ми се възвърна.

Преди няколко години ми направиха няколко операции на венците, тъй като те бяха засегнати от пародонтоза. До този момент не бях запозната нито с диетологията, нито с холистичната стоматология. С подобряването на начина на хранене и приемането на витамини се заздравиха и венците ми. Зъболекарят ми показа рентгенови снимки, на които ясно се виждаха местата, където костното вещество се е възстановило. Ако знаех по-рано за холистичната стоматология и диетологията, щях да избегна операциите и ваденето на кътни зъби.

Много съм доволна, защото се чувствам и изглеждам по-добре. Свързвам тази положителна промяна с консумирането на естествени храни. За лечението на венечните заболявания помогнаха основно коензим Q10, витамин C, витамин E, калций и магнезий. Сигурни съм, че без промяна в храненето нямаше да настъпи и подобрението в здравето ми.

Крис за спорта

Отидох при диетолог, за да ми препоръча хранителни добавки. Бях състезател по кънки и тренирах много упорито. Просто исках да се убедя, че приемам всичките ми необходими хранителни вещества. Диетологът много добре балансира храната ми.

Започвам постепенно да откривам от какво се нуждае тялото ми и защо трябва да приемам тези добавки, за да се представя и чувствам по-добре през деня.

Рон: главоболие и хрема

Целия си досегашен живот съм прекарал с кърпа в ръката. Сега вече няма нито кърпи, нито течащи носове, нито главоболие.

Научих повече за диетологията и за това от какво се нуждае тялото, за да се чувствам добре. Престанах да се храня с млечни продукти, месо и яйца. Оттогава нямам главоболие и не настивам, не се разболявам.

Това ме накара да помагам на тези, които са изпаднали в ситуация, аналогична на моята. Открих верига от магазини и ресторанти за здравословни храни, където всеки може да се храни здравословно.