Гари Нъл
Наръчник по алтернативна медицина (76)

През ХІХ век актьорът Федерик Александър, опитвайки се да превъзмогне физически проблем, нелечим от лекарите, създал техниката „Александър“. Проблемът се състоял в това, че Александър губел гласа си винаги, когато изпълнявал дълъг монолог. След заключението на няколко лекари, че няма физическо нарушение, Александър решил, че проблемът му се дължи навярно на неговата стойка. Тогава започнал да се наблюдава в тройно огледало, докато изпълнявал ролята си. Забелязал, че носът и брадичката му се повдигат така, че притискат задната част на шията, което спира въздуха. Забелязал също, че при повдигането на гърдите и притискането на долната част на гърба назад се стеснява гърбът и се освобождава диафрагмата. Самонаблюдението продължило 11 години и през това време Александър открил по-естествен начин за разполагане на тялото в пространството.

Той създал система, при която в движението участвала цялостната личност, а не само тялото. Техниката му разглежда по-специално връзката между главата и гръбначния стълб. Когато главата не е в равновесие с гърба, следват отрицателни последици — оказва се прекалено силен натиск върху вътрешните органи и се наблюдава взаимодействие с дишането, защото диафрагмата не е достатъчно свободна, за да се движи.

Техниката „Александър“ помага на хората да преоткрият естественото си състояние и баланс. С помощта на прости инструкции учениците му се докосват до умения, които са имали като деца, но са забравили впоследствие. Запознават се с начина на движение, след което се освобождават от неправилните пози и създават нови, които да отговарят на центъра на тежестта.

Техниката „Александър“ е физиологично, психично и неврологично обучение. Някои хора смятат, че притежава и духовни качества, защото е необходимо огромно доверие, за да се откажеш от стария си начин на седене и стоене и да преминеш към друг.