Хаим Оливер
Пратеникът от Елсинор (2)

Първа глава

в която чичо Владо, наречен Алма Матер, получава една извънредно важна задача

— … Пленум на Централния комитет. С де-делегати от цялата страна. Такова е решението.

Като изрече тия думи с познатото на всички столични шивачи заекване, Майстора натъпка с тютюн кривата си луличка, запали я, вдъхна дълбоко дима и замижа от удоволствие.

Той седеше по турски върху дълга, отрупана с разкроени платове лъскава маса и спокойно чакаше реакцията на другите, надничайки по старчески над очилата.

Около него седяха още петима души. Сред тях беше и Алма Матер, трогателно млад, строен като бреза, но вече с оформилото се високо чело, което заедно със сивите, остри очи и орловия нос му придаваше вид на Мефисто без брада.

Ателието беше най-обикновено: с шевните машини, дървените манекени и дипломите за награди по стените. Необикновени бяха само прекалено плътните завеси пред прозорците.

Петимата дълго мълчаха, премисляйки думите на стария шивач. Пленум! Това беше новина, която засягаше всички тях, и то съвсем конкретно, защото бяха хората, които се грижеха за организирането на подобни събрания. Те вече си представяха множеството мерки, които трябваше да вземат, за да осигурят нелегални квартири на делегатите от провинцията, да обезпечат спокойното и безопасно протичане на конференцията под носа на полицията.

— Къде ще се състои този пленум? — попита Алма Матер.

— Някъде! — кратко отвърна Майстора.

— Тайна ли е?

— Засега да! По-оне за тебе — заекна шивачът.

— Какво значи това? — наежи се Алма Матер.

— Значи, че ти се възлага една с-с-специална задача.

— Мм! — одобрително изръмжа Алма Матер: обичаше специалните задачи. В тях се чувствуваше силен и усещаше, че съществува истински, че се бори истински. „Certo, ergo sum“ — „Боря се, значи живея“ — беше неговият лозунг. — Да чуем, Майсторе! — каза той.

Шивачът го изгледа над очилата си от горе до долу, сякаш да се увери, че този наистина е Алма Матер, и едва тогава изрече, без да заекне:

— Ти ще охраняваш един делегат.

— Това ли било? — разочаровано отвърна Алма. — Джандарин ставам вече! Толкова ли е важна птицата?

— Да! — каза Майстора. — Пра-атеник на Димитров. От там…

— Не! — възкликна Алма Матер и скочи от табуретката.

— Да! — отвърна спокойно Майстора и го изгледа над стъклата с умните си, малко хитровати очи.

Алма Матер заснова между манекените:

— От Димитров! Значи не са ни забравили! Значи почваме! Значи…

— К-кротко! — прекъсна го Майстора. — И сядай, че като се въртиш така около мене, ченето ми се схваща съвсем.

— Е, думай!

— Ама сте нетърпеливи вие младите! Слушай! Имаме съобщение, че този делегат, а може да са и делегати, още не знаем точно, ще донесе извънредно важни инструкции, свързани със Седмия конгрес. Ще донесе и материали, и както изглежда, лични указания на Димитров. Както разбираш — важна птица!

— Кога пристига?

— Един-два дни преди конференцията. Но той трябва да пътува оттам дотук жив и здрав, да остане тук жив и здрав и да си замине също тъй жив и здрав, без ко-осъм да падне от главата му. И то след като сме почти напълно уверени, че полицията ще узнае за пленума и за пристигането на делегата… За всичко си отговорен т-ти, Алма Матер!

За изненада на останалите ефектът от тия думи върху младия човек беше съвсем неочакван. Ентусиазмът му внезапно охладя. Той отпусна ръце; веждите му се присвиха, лицето му доби комично-скръбен израз.

— Ей, Майсторе! — каза той. — Не е ли голяма тази лъжица за моята уста? Аз съм само едно обикновено студентче, при това достатъчно познато на ченгетата…

— Не се превземай! — сряза го внезапно Майстора. — Да ти се молиме като на владиката ли искаш? На-али ужким обичаш риска? На ти риск, хем какъв!

— Абе, Майсторе, ако този риск беше само за мене, веднага го дай насам, но сега…

— Никакво но! — Майстора сърдито дръпна от лулата и заговори бързо, без да заеква: — Да пренасяш циклостили из София посред бял ден — можеш! Да пръскаш позиви от сцената на кино „Роял“ — можеш! Да организираш печатница под популярната банка — можеш! А сега — лъжицата не била за твоята уста!

— Добре, Майсторе, не се сърди! — отстъпи Алма Матер. — Но приеми, че циклостили е едно, а този, делегатът… Пратеник на Димитров е това! Къде отивам, ако не го опазя?

— Отговаряш с главата си! — каза Майстора. — А след това изхвръкваш от партията!

— То се знае! — изсмя се мрачно Алма Матер. — Не стига главата, та и партията! Познавам ли го?

— Работата е там, че го познаваш не само ти, не само половин България, но и цялата по-о-лиция. Затова опичай си акъла!

Майстора слезе от масата, с пъшкане изправи превитото си тяло, отвори едно оръбено шкафче, извади бутилка сливова, чашки, домати и чинии, наряза доматите и като напълни чашите, се обърна към Алма Матер:

— А сега ще си вървиш, че имам работа с другите. Давам ти десет дни да се подготвиш. До три дни да ми докладваш какво си намислил. Вземи тази чашка и си пийни! Единствената до края на конференцията. Защото по-овтарям! Отговаряш с главата си! За твое з-з-з-д-д-д…

Алма Матер помириса ракията, направи гримаса на отвращение, остави чашката и се изправи. И какъвто беше дълъг, главата му удари крушката. Ателието се раздвижи. Завъртяха се манекените, затанцуваха костюмите, заиграха машините, по тавана зашариха фантастични арабески. Той протегна ръка и спря крушката. Ателието замря.

— Ох, тая моя глава! Що има да пати още!