Джералд Даръл
Златни прилепи и розови гълъби (8)

Розови гълъби — послепис

През 1975 г. проектът „Черната река“ разполагаше с двойка розови гълъби, от които женската според Дейвид Макелви бе твърде стара да снася, както и два нечифтосани мъжки. Тъй като 1976 г. не донесе никакви успехи в размножаването на гълъбите, бе решено, че е наложително да се хванат повече птици, за да се увеличат шансовете за създаване на колония в изкуствени условия. Съществуваше обаче един проблем — цялата популация от гълъби изглежда беше напуснала горичката от криптомерии. Да се открият тридесет и пет гълъба в огромната залесена площ беше херкулесовска задача. Джон и Дейв прекараха в търсене много часове, мокри до кости, но всичко бе напразно. По времето, когато би трябвало да са върху криптомериите и да строят смешните си гнезда, гълъбите ги нямаше никъде и това бе много тревожно. От перспективата на времето сега преценяваме, че двата циклона, които ни принудиха да напуснем Кръглия остров и ни създадоха сума ти неприятности, са били причина за забавянето на размножителния период. Така или иначе в самия край на последното ни пътуване розовите гълъби ненадейно се върнаха в горичката от криптомерии и започнаха да вият гнезда.

Понеже нищо не бе постигнато между 1975 и 1976 г., и спешно се нуждаехме да съберем определена бройка гълъби за размножаване както на Мавриций, така и на остров Джърси, аз реших, че след завръщането ни в Джърси, Джон трябва да отпътува обратно и да се опита да залови още розови гълъби за проекта „Черната река“ и за ядро на нашата размножителна програма. Така че след като пристигнахме в Джърси със скъпоценния товар от гекони и змии от Кръглия остров, Джон започна да се приготвя за нов полет до Мавриций.

Когато пристигнал, той отишъл директно в горичката от криптомерии и си намерил подходящо дърво. От този наблюдателен пункт можел да обхване с поглед цялата долина. Настанил се и зачакал. След три часа започнал да мисли, че гълъбите може отново да са се преселили в някакъв друг район. Поглеждайки встрани, внезапно видял на съседното дърво розов гълъб да седи върху гнездото си. Както казва той: „Щом веднъж го забелязах, ми стана ясно, че от три часа гледам право в проклетия гълъб, а той — като невидим.“ Силно развълнуван, слязъл долу и седнал до стъблото на криптомерията с гнездото, за да е сигурен, че до вечерта няма да го намерят маймуни, защото из цялата гора се чували маймунски викове.

Когато се стъмнило, побързал обратно и събрал Уахаб, Тони Гарднър и Дейв. Четиримата направили план да отидат при дървото на зазоряване. В случай, че в гнездото имало малко, те смятали да го вземат и да сложат на мястото му обикновен млад гълъб със същата големина. След това щели да окачат мрежа на дървото, за да хванат родителите. Всичко станало според плана. За голяма своя радост, намерили в гнездото гълъбче с почти пълно розово оперение, което заменили с друго. След това с много трудности закачили мрежата.

Майката се върнала, но дали поради хитрост, дали поради глупост — склонен съм да вярвам във второто — успяла да избегне мрежата. Продължила обаче да храни малкото, което изобщо не приличало на нея. Те чакали безуспешно цял ден и после оставили мрежата на дървото и се прибрали. Върнали се на зазоряване на следващия ден, но междувременно маймуните били открили мрежата, която била разкъсана, а гълъбчето изядено. И така, въпреки че не успели да заловят родителите, поне им оставало утешението, че са спасили живота на малкия розов гълъб. Занесли го в птичарника при Черната река и три дена по-късно той вече летял и се хранел сам.

Междувременно Джон продължил да търси гнезда и скоро намерил едно с яйце. Той и Дейв били обсъждали нашироко какво да правят в подобен случай и били изработили план на действие. От наблюденията на Дейв знаели, че и двамата родители мътят яйцето и че се сменят приблизително в 10 ч. сутринта и в 4 ч. следобед. Планът бил да се вземе яйцето, за да се сложи в инкубаторите при Черната река, като се замени с яйце на домашен гълъб. След това върху гнездото трябвало да се сложи специално адаптиран капан с надеждата да се хванат родителите. По такъв начин щяло да е сигурно, че гълъбите са истинска двойка, защото половете си приличат и ако се хване единичен гълъб, не е лесно да се определи полът му. Капанът е много древно приспособление, използвано за залавяне на ястреби. Той представлява една заоблена клетка, прилична на старовремска кошница за месо или сирене, в която се слага примамката. За ястребите тя е някаква птица, а в случая с гнездото — яйце. Клетката е покрита отгоре с фини найлонови примки и когато птицата кацне, краката й се оплитат в тях.

И така Дейв се покатерил на дървото, сменил яйцето с яйце на домашен гълъб и внимателно поставил капана върху гнездото. През цялото време мъжкият гълъб седял на десетина метра разстояние и, по думите на Джон, не проявявал никакво безпокойство, а само умерен интерес към действията му. Веднага щом Дейв слязъл от дървото, гълъбът долетял до клоните му, поразходил се, два пъти минал върху капана, но на третия път се оплел. Чули го как панически пляска с крила. Дейв се изстрелял като светкавица обратно върху дървото и хванал пляскащия с крила гълъб тъкмо навреме, защото само един от ноктите му се бил оплел. След това почакали още два часа, когато женската се върнала при гнездото и скоро също била заловена. После триумфално отнесли до Черната река първата сигурна двойка розови гълъби.

Въодушевени от успеха на метода, те решили да концентрират повече усилия в търсене на нови гнезда. Заедно със Зозо и още двама души преровили щателно гората и за една седмица открили още четири гнезда с яйца. От тях успели да заловят две двойки и един единичен женски гълъб, който да прави компания на двата единични мъжки при Черната река.

Едно от яйцата в гнездата се оказало запъртък. Две били излюпени от домашен гълъб в същия ден, когато Джон тръгнал от Мавриций, и се очаквало да се излюпи още едно. Това означава, че със седем възрастни гълъба сега вече проектът „Черната река“ е жизнеспособен: броят на розовите гълъби е достатъчен да осигури успешно размножаване в изкуствени условия.

Джон се върна в Джърси с две двойки и един единичен млад гълъб, които се приспособиха изключително добре. Докато се търси решение на проблема с маймуните и на запазването на горичката от криптомерии, ние се надяваме при Черната река и на остров Джърси да отгледаме достатъчно голяма популация от розови гълъби, защитени както от маймуни, така и от циклони. След време ще бъдем в състояние да върнем потомството им на Мавриций, за да подпомогнем малката бройка диви гълъби, останали в своята изпълнена с опасности естествена среда.