Джеймс Крюс
Моят прадядо и аз (9)

Четвърти ден

На следващата сутрин вятърът беше по-слаб от предишния ден. Наистина, когато отворих прозореца, чух прибоя да се блъска в брега, но капаците на прозорците вече не хлопаха изобщо, а долу на „Трафалгарщрасе“ видях да подскачат врабчета. Значи вятърът беше слаб.

На закуска Горна баба не ни нарече нито тути-фрути, нито ала-бала, а само каза:

— Аз-ти-той-тя-то-стихотворението е в коридора.

Тогава прадядо ми намигна. Това означаваше: облаците са се разсеяли. След като се увихме с шаловете и си нахлупихме шапките, за да минем през улицата, прадядо ми взе подмишница боровата дъска с той-тя-то-стихотворението, а аз понесох един моряшки календар.

Прадядо ми попита:

— Какво смяташ да правиш с моряшкия календар?

— Искам да ти прочета историята за матроса, който говорел езика на тюлените, прадядо.

— Само по себе си това е похвално, Бой, но все още не сме стигнали до разликите в езиците. Освен това по този въпрос искам да ти разкажа една друга история. Тя е много по-хубава от историята за матроса. Остави книгата и ела!

Тогава отнесох моряшкия календар обратно в гостната. Минахме през улицата, където три врабчета подхвръкнаха, цвърчейки сърдито, и се изкатерихме в бараката горе при Кожената Лизбет. Прадядо ми тъкмо се готвеше да сложи своята дъска при другите стихотворения върху дърво, когато изведнъж присви очи, разгледа по-отблизо дъската и после ме погледна въпросително:

— Да не би ти да пишеш оценки на моите стихотворения, Бой?

— Не, прадядо, защо?

— Тук под стихотворението има написано едно четири и половина.

— Аха, Горна баба! — извиках аз триумфиращо.

— Какво искаш да кажеш, Бой?

— Винаги съм мислел, че Горна баба се занимава тайно със стихотворения, прадядо.

— Божичко! — извика прадядо ми искрено учуден. — Ама че мисли имаш, Бой. Горната ти баба да съчинява стихове. Това е все едно риба да иска да лети!

— Но нали все пак има и летящи риби, прадядо?

— Добре, добре, Бой. Но твоята Горна баба със сигурност не е от тях. По-скоро тогава твоята Долна баба. Виж, за нея бих могъл да допусна такова нещо.

— Голяма заблуда, прадядо. Долна баба изпитва огромен страх от писането на стихове. Знаеш ли, тя е много весела и мила. Обаче съвсем не обича да размишлява. Горна баба не е толкова весела, но тя повече се замисля.

Прадядо ми ме изгледа изненадано и промърмори:

— Ама че умни дребосъци имало!

После той се отклони от разговора и прегледа дали има оценки и на другите борови дъски. Наистина под всяко стихотворение се мъдреше по едно число.

За „Глупавия скорец“ бях получил шестица, а прадядо ми имаше шестица за стихотворението „Щуравата яхта“. Иначе в повечето случаи имаше главно петици и понякога пет минус.

— Ако бележките са наистина от Горната ти баба, Бой, то значи тя разбира нещо от стихове. Но не ми се вярва, не ми се вярва!

— Ще ти докажа това, прадядо!

— От мен да мине, Бой. С удоволствие се оставям да ме поучават. Едва на осемдесет и четири години съм и мога да науча още куп неща.

Докато говореше, прадядо ми извади иззад шкафа с инструментите боядисани продълговати дървени табли с най-различни форми и ги подпря на дърводелския тезгях. Това бяха табели с корабни имена, каквито по-рано са окачали на носовете на корабите.

— Откъде пък ги имаш тия неща, прадядо?

— Тези табели съм ги рязал и боядисвал аз самият, Бой. Но те не са измислени. Направих ги по образец на истинските табели от носовете на корабите, когато бях юнга в Хамбург. С тяхна помощ искам да ти разкажа историята за чичото на родителите ти, Арнолд Рикмерс.

— Това не е ли чичо Арнолд, който е бил пристанищен капитан на Хамбург, а, прадядо?

— Тъй вярно, Бой, тъкмо този чичо Арнолд имам предвид. Та той именно е разбирал също доста от езика.

Прадядо ми измъкна иззад шкафа последната табела, която беше много дълга и носеше името „Хамбургското общество“.

— Така — каза той. — Сега мога да започна с историята за чичо Арнолд. Седни върху талаша, за да мога да ти показвам по-добре табелите. Заради тях по изключение ще ти разкажа историята тук горе.

Седнах на мекия куп стърготини, изпълнен с очакване, и прадядо ми ми разказа с помощта на корабните табели историята за: