Джеймс Крюс
Моят прадядо и аз (6)

Трети ден

Когато на следващата сутрин прадядо дойде в стаята ми, аз вече бях измит и облечен, защото жадувах да му прочета моята приказка. От нетърпение на закуска изядох само три кифлички с масло, от което Горна баба остана много учудена.

— Това е от глупавото тъпкане с пудинг снощи — промърмори тя. — Долната ти баба е неразумна жена. Предай й го от мен, когато отново я посетиш.

— Но, Маргарета — каза прадядо ми укорително. — Бива ли такива грозни поръчения. Ела, Бой, да вървим в нашите Содом и Гомор.

— Предай спокойно на Долна баба това, което ти поръчах — извика Горна баба след нас. — Няма да й се отрази зле, ако поне веднъж чуе истината.

— Женски препирни! — процеди прадядо ми през зъби, след което пресякохме улицата и отидохме в бараката с рачилата.

В стаичката аз веднага извадих от джоба си листата и казах:

— Приказката ми се нарича „Старото дърво в далечната долина“.

— Почакай, почакай, не така припряно — викна прадядо ми. — При разказване и четене трябва да се действа спокойно, а не да се връхлита върху слушателя. Седни удобно върху корковете, Бой. Така, сега вече можеш да започваш.

Тогава аз бавно прочетох на прадядо ми приказката, която бях съчинил с моя Долен дядо.