Вивиан Грийн
Лудостта на владетелите (1)

Предговор

Тази книга води своето начало от един доклад, който през миналите няколко години съм изнасял много пъти пред различни колегии от историци във Великобритания и Америка. Тя стои в основата и на моята встъпителна лекция, която изнесох като гост професор в Университета на Южна Каролина през 1982 г. Този мой доклад има за цел да изследва влиянието, което здравето, и по-специално душевното здраве, оказва върху съдбата на отделната личност и върху политическата история като цяло. Вниманието ми е насочено главно към съдбите на крале и кралици, като съм прокарал и тезата, че между здравето и политическото поведение съществува не само фундаментална връзка; действията на политиците понякога са всъщност проявление на техните лични проблеми и психични разстройства. Интересът, който беше предизвикан от моя доклад, бе достатъчно голям, за да ме накара да реша, че си заслужава да продължавам да се ровя в този проблем.

Това, което се получи в резултат на моите усилия, е в известен смисъл пионерско дело, но същевременно представлява открита и неформална дискусия за взаимодействията между личността и историческите процеси, а не клиничен трактат, за какъвто не притежавам нужните специализирани познания. Затова настоящата книга само отчасти може да претендира, че е чисто научно изследване — само дотолкова, доколкото се основава на голямо количество исторически извори и специализирана научноизследователска литература, част от които са посочени в скоби на съответните места. Въпреки това изводите, до които тя достига, не са без значение и без връзка със съвременното състояние и развитие на обществото.

През многогодишните ми занимания на преподавател и автор на научни изследвания, аз не съм престанал да научавам нови неща от моите колеги и ученици. Затова трябва специално да благодаря на д-р Сюзан Уолмъл (Бригдън) за това, че прочете след мен главата за крал Хенри VIII, както и на д-р Кристине Стевенсон и на проф. И. Шолдан-Нилсен, задето ми помогнаха да разгадая медицинските проблеми на крал Кристиан VII Датски. Много съм благодарен и на д-р Антъни Стор, за това, че прочете черновата на този ръкопис и направи много ценни препоръки, както и на моя приятел Уилям Скулър за конструктивната му критика, която се оказа много полезна за мен.