Вал Макдърмид
Смърт в сенките (37)

Глава 33

Усмивката на Стив угасна веднага, щом видя Фиона. Когато влезе в кабинета й, тя седеше, вперила безизразно очи в екрана на компютъра, сключила ръце зад главата си.

— Чудесен ден, нали? — заяви той блажено и се разположи на дивана.

Фиона го изгледа така, сякаш внезапно бе полудял.

— Така ли?

— Така мисля — каза той доволно. — Току-що имах много интересен разговор с Тери Фаулър.

— Прекрасно — каза разсеяно Фиона. — Тери е много способна. Уверена съм, че ще ти свърши работа — гласът й заглъхна и тя впери поглед в стената над главата му.

— Фиона… Какво ти става?

— Извинявай, Стив. Почти не съм мигнала тази нощ. Малко съм… объркана.

— Нали искаше да говорим за нещо? — подсказа той.

Фиона се намръщи и потърка горната част на носа си с палец и показалец.

— Знам. Струваше ми се очевидно, когато ти оставих онова съобщение, а сега… не знам. Може би реакцията ми е пресилена.

Да види Фиона подчертано смутена беше толкова рядък случай, че Стив не можеше да остави нещата така.

— Слушам — каза той. — После ще решим заедно колко е сериозно.

Тя кимна.

— Не звучи по-невероятно от всички останали обяснения. Събудих се посред нощ, както ми се случва понякога, нали знаеш. Нямаше видима причина, но не можех да заспя отново. Отидох горе да поровя в Интернет, и влязох в една дискусия, където обсъждаха убийството на Джейн Елиъс. Като че ли всички бяха на едно мнение — че арестуваният е невинен.

Фиона си пое дълбоко дъх.

— Знам много добре колко ниско мнение имаш за хората, които киснат в Интернет посред нощ за някакви виртуални разговори, но някои от хората действително познаваха арестувания и твърдяха, че няма нито ум, нито смелост да измисли и изпълни такъв план. Помисли само — ако полицията е заловила невинен човек и убийството на Джейн няма нищо общо с връзката й с таен агент на ирландската полиция, логичният извод е, че нейният убиец и убиецът на Дрю Шанд са едно и също лице.

— Това е пресилено, Фай, и ти го знаеш. Различни страни, напълно различен начин на действие, а доколкото ни е известно, не е открита отлика, която можем да определим като „подпис“ на серийния убиец.

— Има своеобразен „подпис“, Стив. Дрю и Джейн бяха много известни писатели на трилъри за серийни убийци, бяха печелили награди, книгите им бяха филмирани. При това и двамата са убити по начин, който възпроизвежда почти дословно убийство, описано от тях самите.

Разсеяността на Фиона бе изчезнала, тя се бе мобилизирала напълно.

— Не отговаря на традиционната представа за „подпис“ на сериен убиец — беше единственото възражение, което Стив успя да измисли.

— Знам. Но наскоро работих по друг случай — онзи в Испания — при който „подписът“ също беше нетрадиционен. Може би затова съм по-склонна да приема идеята, отколкото бих била в друг случай. Затова бъди така добър да ме изслушаш. Нека приемем, само в името на спора, че има вероятност двете убийства да са дело на един и същ човек.

Стив кимна.

— Добре. От чисто научен интерес съм съгласен да чуя докъде ще стигнем, ако приемем такава хипотеза.

— Ами ще стигнем дотам, че Джорджия Лестър изчезна и не се вестява до ден-днешен. Знаем, че е получила анонимно писмо със заплаха, че ще бъде убита, и че се уплаши, когато разбра, че и Кит е получил подобно писмо. Кит, който я познава доста добре, е склонен да вярва, че журналистите са прави, и че тя се крие някъде, за да предизвика рекламен шум около личността си. Ти самият каза снощи, че не е изключено да е отвлечена. Всяка една от тези версии може да отговаря на истината. Не можем да изключим и предположението, че полицията вече преговаря с човека, който я е отвлякъл, и не огласява нищо, за да осигури безопасността й. Ти би могъл да разбереш дали наистина е така. Но съществува и трета вероятност.

— Имам смътното чувство, че знам какво предстои — каза Стив.

— Мисля, че Джорджия може да е третата жертва на сериен убиец. Ако това действително е така, тогава, за да остави „подписа“ си, убиецът трябва да я убие по начин, който самата тя е описала в свой роман, в който става дума за сериен убиец. Така ли е?

Стив реши засега да не възразява.

— Теоретично да.

— След като се рових в Интернет снощи, прегледах заглавията на Джорджия. Тя е написала само един трилър, в който става дума за сериен убиец — и той е „Сега и завинаги“, който беше филмиран. Тя отговаря на изискванията и защото е печелила награди — два пъти е награждавана със „Златен кинжал“ на Асоциацията на авторите на криминална литература за най-добра книга на годината. Отговаря на всички показатели, Стив. Затова снощи реших да прегледам книгата.

Фиона помълча и прибра косата си назад. Стив едва сега забеляза тъмните кръгове под очите й.

Тя продължи. Тонът й вече беше спокоен и безстрастен. Говореше като човек, който изнася лекция.

— Убиецът в „Сега и завинаги“ отвлича жертвите си. Причаква ги на някой междуселски път и се преструва се, че е закъсал с колата — посред бял ден, за да не събуди подозренията им. После ги откарва обратно в леговището си и ги удушава. Накрая ги одира, нарязва ги на парчета и ги складира като разфасовано месо в кланица.

Известно време Стив гледа мълчаливо Фиона. Звучеше ужасно, но ако приемеше първоначалното й предположение, трябваше да стигнат до този извод.

— И ти мислиш, че същото се е случило и с Джорджия Лестър?

Фиона го погледна право в очите.

— Умирам от ужас, защото имам чувството, че точно това е станало с нея. Кажи ми, че съм параноичка, моля те.

— Психологът си ти. Сама знаеш, че за параноя може да се говори, когато не съществуват никакви поводи за страх. Това, което описа току-що, може да не е съвсем убедително, но не е и напълно неоснователно.

Стив се приведе напред, отпусна лакти на коленете си и сключи пръсти. Колкото и да се стараеше да говори скептично, част от него вече приемаше теорията на Фиона.

— Какво прави с останките на жертвите в книгата?

— Убиецът има фирма за търговия — месо на едро — в града, където живеят и жертвите му. Казал е на подчинените си, че един от фризерите във фирмата е развален и го държи заключен. В него складира жертвите си. Така че, ако съм права, логично е да търсим тленните останки на Джорджия на пазара в Смитфийлд. Двамата с Антъни живеят съвсем наблизо.

Стив притвори очи и се зачуди как точно ще убеди следователите, които се занимаваха с издирването на Джорджия Лестър, че им трябва разрешение за претърсване на хладилниците на пазара в Смитфийлд.

— Последен въпрос — каза той. — Мислиш ли, че убийствата са свързани с писмата?

Фиона сви рамене.

— Не знам. Първото, което си помислих, когато прочетох писмото до Кит, беше, че този, който го е писал, не е убиец. В нито едно от писмата, които видях, авторът не се хвали с извършено убийство — което би трябвало да се очаква, ако беше и убиец. Най-общо казано, авторите на подобни анонимни писма имат по-различна нагласа от хората, които наистина извършват убийства. Но колкото повече продължава тази история, толкова повече съм склонна да се усъмня в преценката си. Ако съществуват двама души, единият от които разпраща анонимни писма със заплахи до автори на криминални романи и втори, който пък ги убива, е изключително трудно да повярвам в обикновено съвпадение.

— Но ние не знаем дали Джейн Елиъс и Дрю Шанд са получавали подобни анонимни писма, нали? От Ирландия ме увериха, че не са намерили нищо подобно в кабинета на Джейн Елиъс.

Макар и склонен да приеме аргументите на Фиона, че се е появил сериен убиец, лично за себе си Стив не искаше да се примири с мисълта, че писмата представляват действителна заплаха. Защото ако беше така, най-близкият му приятел би трябвало да бъде следващата жертва на убиеца. Имаше чувството, че се вледенява само като си го помислеше.

Фиона се взираше безизразно в лицето му. Думите му минаваха край ушите й и не можеха да уталожат тревогата, която я гризеше отвътре като червей.

— Знам само едно — ако наистина съществува такъв сериен убиец, Кит почти сигурно е в списъка на жертвите му, дори авторът на писмата да е друг. Той отговаря на всички изисквания, също като Джорджия. Трябва да предприемеш нещо, Стив.