Вал Макдърмид
Смърт в сенките (28)

Глава 25

Стив остави слушалката и записа нещо в бележника. По-рано през деня бе разговарял със следователя от ирландската полиция, който разследваше убийството на Джейн Елиъс и се бяха уговорили да чака сведения. Ирландският следовател беше обещал да му даде отговор колкото е възможно по-бързо, но му обясни, че само в кабинета на покойната има стотици писма и хиляди листове хартия. Както и да е, целият този материал вече се обработваше и той се бе обадил преди малко, за да каже на Стив, че досега поне не са се натъкнали на писмо, подобно на получените от Кит, Джорджия и останалите писатели.

Естествено, това все още нищо не означаваше. Възможно бе тя веднага да е изгорила писмото в откритата камина в дневната или да го е изхвърлила в кошчето за боклук. Но и около трупа не бе открито писмо, нито пък в полицията се бе получавало някакво писмено съобщение от предполагаем убиец. Нищо не говореше в полза на теорията, че авторът на анонимните писма и убиецът на Джейн Елиъс са едно и също лице. Стив бе доволен, че поне ще може да зарадва някого с добри новини; искаше му се някой да зарадва и него по същия начин.

Прозя се и се протегна така, че раменете му изпукаха. Съвсем не беше единственият следовател в Ню Скотланд Ярд, който бе още зад бюрото си в девет часа вечерта. Но чиновете на повечето от тези, които оставаха без да са нощна смяна, бяха доста по-ниски от главен инспектор. От друга страна, припомни си той с известно самосъжаление, повечето офицери с по-висши чинове имаха семейства, при които да се приберат. За себе си той бе приел отдавна, че надали ще постигне такова блажено състояние. Силата на любовта му към Фиона, останала скрита поради ясното съзнание, че не е взаимна, го извади автоматично от играта точно по времето, когато беше между двайсет и трийсетгодишен — времето, когато повечето му приятели създадоха семейства.

Той пренесе неудовлетворената си страст върху работата. В деня, когато осъзна, че вярното приятелство, което го свързваше с Фиона, в крайна сметка му е достатъчно, той разбра и че междувременно е подредил живота си така, че никога вече няма да има необходимото време, нужната енергия и подходящата възможност, за да завърже връзка, която би му донесла емоционално удовлетворение. Но напоследък бе започнал да се замисля отново по този въпрос.

Толкова много от приятелите му, които се ожениха навремето, отново заживяваха сами. Но като че ли не оставаха дълго самотни. Може би и за него не бе прекалено късно, въпреки че беше на трийсет и осем години. Може би трябваше отново да започне да се движи сред хора, които живееха сами също като него. Разбира се, ако Френсиз Блейк изпълнеше заплахата си да съди Министерство на вътрешните работи, не бе изключено отново да започнат да търсят изкупителна жертва. Целият скандал около примамката молеше да приключи така, че Стив внезапно да започне да разполага с извънредно много свободно време. Знаеше какво ще стане, ако шефовете му решаха той да бъде лицето, което да поеме вината пред обществеността. Най-малкото, което рискуваше, е да бъде забутан в някой по-маловажен отдел, където никога не би се занимавал с дело, вълнуващо общественото мнение. На такова място и професионалните предизвикателства бяха минимални. С такава работа би имал много свободно време. И това не бе време за убиване, а време, което би могъл да използва смислено.

От друга страна, не бе изключено да успее да разреши случая с убийството на Сюзън Бланчард. И макар мечтата за живот с жена и деца около него да го преследваше неотлъчно, той се стремеше да получи задоволство от добре свършената работа — защото това опиянение му бе познато, знаеше, че е осъществимо, и то никога не му омръзваше.

Стив въздъхна и затвори досието на Френсиз Блейк. Миналата седмица го бе препрочел повече от десет пъти, но не изпитваше чувството, че е пропуснал нещо, интуицията не му подсказваше накъде да се насочи. Искаше му се съветът на Фиона да не бе съвпаднал толкова точно със собствените му опасения как би реагирал Блейк. Поне настояването за свидетелски показания пред загорелия и нагъл Блейк би му осигурило мишена, която да атакува. Но той знаеше, че Фиона е права. Не можеше да намери друга причина да разпита Блейк, освен желанието си да притесни човек, когото ненавиждаше.

Мисълта за Фиона събуди отново тлеещата жарава на потиснатия му гняв. Ако само бяха продължили да работят заедно, сега нямаше да е затънал в тази каша. Гневът събуди забравен спомен и Стив скочи и отиде до шкафа с досиетата. В самото начало на работата по случая Фиона бе нахвърлила един предварителен профил и бе дала първоначални съвети за водене на следствието. В пълния хаос, който последва, Стив бе забравил изцяло за съществуването на тези материали — докато тя не ги спомена отново снощи, когато разговаряха за колоездача.

Той започна да рови из папките. Опитваше се да си спомни къде бе пъхнал записките на Фиона. При втория опит ги откри. В горния десен ъгъл на плътния жълт плик бе написано с черен маркер „ФК предв.“. Стив се усмихна и го извади. Пликът беше съвсем тънък, затова го бе пропуснал първия път.

Отвори го и се зачете в текста, написан в познатия стегнат и точен стил на Фиона. Както обикновено, тя не цитираше името на случая, защото не се доверяваше на сигурността на университетския компютър.

Случай СП/35/ФК

Жертвата и мястото, където е извършено престъплението, попадат в традиционните групи с нисък рисков фактор. Тя е почтена омъжена жена, излязла на разходка с близначетата си, не съществуват доказателства, че някой от семейството и близките й може да е замесен в някаква престъпна дейност. Мястото е обществен парк, посещаван от доста хора. Няма какво толкова да ангажира вниманието на минувачите, та да не обърнат внимание на това, което става наблизо. Престъплението е извършено посред бял ден, само на няколко ярда от доста оживена улица. По общо мнение Хампстед Хийт е едно от сравнително безопасните места за разходка в столицата, охранявано добре от полицията, няма регистрирани и много сериозни нападения, не се счита за сборен пункт на наркомани.

Престъпникът е поел много голям риск, извършвайки престъплението именно тук. Всичко това говори или за доста високо ниво на увереност и опитност, или за безразсъдно пренебрежение към последиците от деянието му.

Ако обаче вземем предвид естеството на самата криминална проява, става ясно, че престъпникът не се е възползвал от случайно възникнала възможност в момент на афект. Трябва да е носел със себе си оръжието, което е използвал — нож с дълго острие. Жената е била нападната в леснодостъпна част на Хампстед Хийт, която обаче е скрита от погледа на минувачите — това говори за предварителен умисъл; възможно е също, като се вземат предвид и показанията на свидетел 1276/98/СТП, той да си е осигурил предварително възможност за бягство, а именно колело. Затова бих казала, че търсим човек, твърдо уверен в способностите си.

При престъпниците такава самоувереност може да се дължи само на предварителен опит. Възможно е да не е убивал преди, но съществува висок процент вероятност да е извършител на нападения, свързани със сексуално насилие. Ако има досие в полицията, то най-вероятно ще започва с воайорство, може би прояви на ексхибиционизъм, ще ескалира през обикновено натрапничество до изнасилване. Разбира се, възможно е нито една от тези негови прояви да не е била регистрирана и той изобщо да няма досие.

Бих препоръчала внимателна проверка на всички решени и нерешени случаи на изнасилване и сходни прояви на сексуално насилие от последните пет години, за да се провери дали някои от тях нямат сходни черти и по този начин да се търси заподозрян.

Ключовите фактори, по които би трябвало да се ориентира търсенето са:

1. Престъпленията да са извършвани на открито — изследванията доказват, че изнасилвачите нападат жертвите си или на открито, или под покрив, но рядко сменят предпочитания от тях вариант.

2. Повечето изнасилвания се извършват спрямо лица от една и съща етническа група, макар това да не е задължително. Тъй като жертвата в случая е русокоса жена от бялата раса, много вероятно е и предишните жертви да имат сходни отличителни белези.

3. Престъпникът не се е смутил от присъствието на малки деца. Това може и да е допринесло за удовлетворението му. Следователно и в предишните престъпления трябва да се търсят подобни елементи — деца, свидетели на насилие.

4. Да се търсят престъпления, при които се знае, че извършителят е избягал на колело. Ако това му е помогнало в миналото, най-вероятно е да е прибягнал до същото средство.

5. Престъпления, при които извършителят е ползвал или заплашил да ползва нож. Ясно е, че е носел ножа със себе си, затова и считам, че го е ползвал при предишни престъпления.

Резултатите от такова проучване могат да ни помогнат да открием предполагаемата ескалация на насилието в сродни престъпления и да развием географските характеристики на профила, които ще ни помогнат да идентифицираме заподозряния.

Стив си каза, че Фиона се изразяваше както винаги ясно и лаконично. Освен това снощи не му натри носа, че още в самото начало бе преценила правилно ролята на колоездача. В края на официалния доклад бе лепнала едно листче, на което бе написала няколко реда с дребния си, спретнат почерк.

„Знам, че имаш двама свидетели, които са видели мъж, бягащ откъм местопрестъплението. Но не мисля, че този човек е убиецът. Който и да е извършителят, той е достатъчно хладнокръвен, за да организира отстъплението си по далеч по-незабележим начин. Ако бъда принудена да дам мнение, бих заложила на велосипедиста — който, ако съдя по прочетените показания, не се е явил в полицията да заяви, че е бил на Хампстед Хийт в посочения час. Трябва да поговорим скоро. Ф.“

Въпреки че случаят „Сюзън Бланчард“ официално бе приключен, Стив бе успял да се възползва от чувството за вина на шефа си, за да си издейства малък екип, който да продължава неофициално издирванията. Уговорката бе никой да не споменава публично тази дейност, освен ако не успееха да се доберат до заподозрян, който би заменил убедително Френсиз Блейк в очите на обществеността и обвинението. Разполагаше с двама редови следователи и един сержант, които работеха целодневно под негово ръководство, а можеше да ползва и услуги на добра воля от страна на много следователи, които бяха работили с него по първото следствие.

Като прехвърли на ум задачите на подчинените си, Стив реши да възложи прегледа на досиетата на следовател Джоан Гиб. Джоан беше съвестна, а умееше и да поддържа добри отношения с полицаите в лондонската централа и извън нея. Бе я виждал да успокоява враждебно настроени полицаи от други участъци, да ги убеждава да се откажат от ненавистта си към онези лондонски самохвалковци, които се месеха в работата им. Никой не би се справил по-добре със систематичното проучване на досиета за наличието на ключовите фактори, споменати от Фиона. Никой не би се справил по-добре и с измъкване на подробности от следователите, които са работили по случаите.

Стив преписа внимателно показателите, цитирани от Фиона, и остави бележка на Джоан да започне с изпълнението на новата си задача още на другата сутрин. Протегна се доволно, едновременно облекчен и оживен от мисълта, че е успял действително да задвижи нещо. Тази нощ може би щеше да спи спокойно, а не да се върти в леглото, както правеше напоследък.

Стана от стола, разгъвайки постепенно слабото си, високо тяло, и свали сакото си от куката, залепена на шкафа до бюрото му. Функционално, макар и не естетично, като голяма част от живота му — така казваше Фиона още от първите дни на тяхното приятелство. Може би, ако имаше чувството за стил на Кит, отношенията им щяха да се развият по друг начин, мислеше той, като потупваше всичките си джобове, за да открие ключовете. Такива мисли бяха напълно безполезни, разбира се. Ако имаше стила на Кит, би бил съвсем различен човек. А пък този съвсем различен човек може би нямаше да се наслаждава на плодовете от дългогодишното приятелство на Фиона.

Беше почти до вратата, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Стив размисли за миг, после се върна, вдигна слушалката и каза:

— Стив Престън.

— Главен инспектор Престън? Говори сержант Уилсън, от дежурна приемна. Току-що се получи факс от испанската полиция. Френсиз Блейк е купил билет за самолет. Ще лети утре от Аликанте за Станстед. Очаква се да пристигне в единадесет и четиридесет и пет. Казах си, че е най-добре да ви уведомя незабавно.

— Благодаря, сержант. Имаме ли други подробности за полета?

— Всичко е във факса. Ще ви го пратя по някого.

— Не е необходимо, аз ще го взема, когато си тръгвам.

Стив затвори телефона и си позволи да се усмихне. От утре следствието щеше да се движи по две линии. Докато Джоан търсеше следите на убиеца, сержант Джон Робсън и следовател Нийл Маккартни щяха да следят човека, който също би могъл да ги заведе при него.

Нещата определено се обръщат към по-добро, мислеше Стив, изправяйки несъзнателно рамене, докато се отправяше за втори път към вратата.