Вал Макдърмид
Смърт в сенките (24)

Глава 21

Също като полицаите, военните и журналистите, Фиона отдавна бе разбрала, че най-бързото и ефикасно средство да издигне известна емоционална преграда между себе си и ужасните неща, които произтичаха от професията й, бе черният хумор. Затова, когато въведе името на Джейн Елиъс в търсачката и попадна на сайт, озаглавен: „Весело прекарване с мъртви знаменитости“, не устоя на изкушението.

Обществеността бе уведомена за смъртта на Джейн Елиъс едва преди двайсет и четири часа, но покойната бе получила вече карикатурен надгробен паметник. Фиона потвърди командата и на екрана се появи рамка с формата на ковчег, в която се мъдреше следният текст:

„Джейн Елиъс уби около четиридесет и седем души в седемте си романа. Някои хора биха казали, че сега вече е изпитала рецептата си на собствен гръб. Не и ние, разбира се. Ако вицове, свързани със смъртта й, ви скандализират, не четете по-нататък.“

Разбира се, Фиона продължи да чете. Засега имаше само четири постъпления.

Защо трябваше да умре Джейн Елиъс?

За да разбере най-сетне какво е добър сюжет.

 

 

Дали писателите на криминални романи знаят края на книгата, която започват да пишат?

Джейн Елиъс очевидно не го е знаела.

 

 

Какъв въпрос е задал Свети Петър на Джейн Елиъс пред райските двери?

— Е, Джейн, кой е убиецът?

 

 

Какъв е бил мотивът за убийството на Джейн Елиъс?

Убийствено високи тиражи.

Фиона удостои със слаба усмивка само първия опит за остроумничене, затвори сайта и затърси по-традиционни публикации в памет на покойната. Първият сайт, на който попадна, бе дело на неин почитател. Там пишеше само:

„Днес бе убита Джейн Елиъс. Сайтът е затворен в знак на траур“.

Втория път откри нещо повече. Текстовете в този сайт бяха също дело на почитател на творчеството на Джейн. Поместено беше описание на убийството, а отдолу имаше връзки с други части на сайта. Предложеният избор беше: „Животът на Джейн Елиъс“, „Фотоалбум“ „Разследването“, „Книга за съболезнования“ и „Други“. Фиона отвори първо „Фотоалбум“. Интересно й бе да види до какво е успял да се добере създателят на сайта, като се има предвид пословичното нежелание на Джейн да се снима.

На първо място бе сложена единствената снимка, която се бе появила на корицата на първия й роман. Лицето й не беше особено забележително, едно описание не би могло да го отличи от милион други. Равно подстригана кестенява коса, която падаше до линията на челюстта, сресана на път отдясно; веждите по-скоро прави, отколкото извити, тъмни очи, най-обикновен нос, пълните устни бяха извити в лека, нищо незначеща усмивка. Разкопчаната яка на блузата позволяваше да се види тънката златна верижка на шията й. Изглеждаше по абсолютно същия начин като на вечерята, когато Фиона се запозна с нея — като изключим изрусената на кичури коса и повечето бръчици край очите.

Следващата снимка бе от албума на класа, съставен по случай завършването на колежа. Косата беше сресана пак на път отдясно, но беше по-дълга, падаше чак до малкия бюст. На осемнайсет години Джейн бе носила очила със старомодни, дебели рамки, от които погледът й изглеждаше странно разфокусиран. Лицето й бе по-закръглено, дори пълничко. По такава снимка Фиона никога не би могла да я разпознае.

На третата снимка се виждаше как връчват на Джейн първата от двете награди „Едгар“ на галавечеря, организирана от Американската асоциация на авторите на криминални романи. Беше се усмихнала широко и непресторено, изглеждаше изненадващо елегантна в тясната си черна рокля с пайети.

Последната снимка показваше Джейн Елиъс в съвсем различна светлина. Снимката бе направена на финиша на някакъв благотворителен маратон в Дъблин. Джейн бе заснета в движение, шортите и спортната тениска разкриваха добре развитите мускули на краката и ръцете й. Обективът бе запечатал образа й в състояние на откровена еуфория — състоянието на спортист, преминал бариерата на болката. Фиона си каза, че тук изглежда много по-хубава, отколкото на предишните снимки.

После премина на „Книга за съболезнования“. Ако участваше в разследването, задължително щеше да препоръча на полицаите да се поровят в писмата от почитателите й. Като се вземеше предвид обичайната склонност на убийците психопати да се натрапват сами в разследването на собствените им престъпления, логично бе убиецът на Джейн да отвори такъв сайт. Имаше дванайсет писма, Фиона ги изчете набързо, но й се сториха напълно безобидни. Все пак, имаше време да се появи и нещо по-странно и необичайно. Отбеляза сайта, и реши да го отвори отново след ден-два, за да види дали не се е появило нещо, което да напомня на писмата до Кит и Джорджия.

Не откри в сайта нищо друго, което да събуди интереса й, затова, като дете, което си оставя най-вкусното ядене за накрая, отвори „Убийство зад вестникарските заглавия“.

Написа „Джейн Елиъс“ в полето за търсене и натисна „ENTER“.

Кралицата на трилъра, авторката на романи за серийни убийци Джейн Елиъс е разбрала на собствен гръб какви са били действителните преживявания на многобройните жертви от романите й. За съжаление тя няма да може да приложи познанията си с добър пазарен ефект, защото човекът — мъж или жена — който я е отвлякъл, не я е оставил да живее, за да разказва преживяното.

Трупът на Елиъс бил открит на междуселски път в ранните часове на деня от служител на лесничейството, който минал неволно с камиона си през трупа, умишлено разположен точно на излизането от един завой, близо до провинциалното имение на писателката в графство Уиклоу, Ирландия. Състоянието на трупа напомняло ужасяващо много на описанието на една от жертвите в първия роман на Елиъс — „Смърт на пристигане“, чиято филмова версия с чувствената Мишел Пфайфър в главната роля спечели „Оскар“.

Съгласно наши източници от следствения отдел в графство Уиклоу, раните по тялото на Елиъс отговаряли почти дословно на описанията на мъченията, на които убиецът от „Смърт на пристигане“ подлагал жертвите си, само че всички рани са нанесени след настъпване на смъртта. Може би убиецът е по-чувствителен от жертвата си. Поместваме тук съответния откъс от романа:

„Закъснялото усещане при порязване с бръснач. Преминаването на болка от изгаряне и опарване към мъчително страдание, което нахлуваше в тялото, докато мирисът на изгоряло месо ставаше все по-силен. Страданието на плътта, която трябваше да се разпъне повече, отколкото бе възможно. Постоянната болка от счупена кост, която не трябва да бъде оставена да зарасне. Тъпата болка от удар, съзнателно насочен към вътрешен орган.“

Гадно, а? Особено след скорошното убийство на Дрю Шанд, автора на „Подражател“, в Единбърг. Колкото и невероятно да звучи, специалистите по теория на конспирацията вече имат хипотеза, че някой избива автори на трилъри. Струва ни се, че тази форма на литературна критика е доста пресилена.

Възможно е истината да е съвсем различна.

„Убийство зад вестникарските заглавия“ се добра специално за своите читатели до най-голямата тайна на Джейн Елиъс — а именно, че през последните пет години е била любовница на Пиърс Финеган, служител на отдела за борба с наркотиците към ирландската полиция, който работел под прикритие. Благодарение на Финеган миналата година бил разкрит канал за снабдяване с хероин. Носи се слух, че някои от мафиотските шефове, които бяха арестувани тогава, и все още чакат началото на процеса срещу тях, са обявили награда за главата му. По наши сведения той работи съвместно с „Европол“, поддържа и тесни връзки с американските полицейски служители, които водят борба с търговията с наркотици. Ако трябва да изразим искреното си мнение, любовната му връзка с Джейн Елиъс се оказа много по-сигурно пазена тайна, отколкото каквато и да е част от почти общодостъпните досиета на ирландската полиция.

Елиъс се запознала с Финеган на международен семинар с участието на криминалисти в Куантико. Нейни приятели разказват, че тя отишла на семинара инкогнито, представяла се за служителка на софтуерна фирма от Флорида, която работела върху програма за компютърни портрети на предполагаеми убийци. Успяла да влезе и на няколко закрити заседания, на които се изказвал Финеган. По-късно общи приятели ги запознали и двамата се влюбили. Дори шефовете на Финеган в полицията не подозирали нищо за връзката им.

Това е бил и поводът Елиъс да се пресели в Ирландия, където Финеган посещавал редовно строго охраняваното й имение. Ако вярваме на разказите на местните жители, съмнително е, че дори хората от охраната на имението са знаели кой е той наистина. Елиъс често си организирала тайни срещи с любовника си, когато той бил на път. Отсядали в един и същи хотел, за да си откраднат една любовна нощ. Отпада поне мистерията откъде е черпела информация за някои сюжетни линии.

Възниква подозрението, че убиецът на Елиъс или е искал да отмъсти на Финеган, или убийството е замислено като предупреждение да се откаже да свидетелства в предстоящия процес срещу наркобосовете. Може би смъртта на Дрю Шанд е осигурила на убиеца идеална чернова за убийство, което би било възприето лично от Финеган като предупреждение, без някой да заподозре връзката на престъплението с някои от случаите, по които работи полицията. Тази надежда на убиеца, разбира се, би се оправдала само ако отношенията на Елиъс и Финеган бяха останали неразкрити.

Извинявай, Пиърс. Извинете, господин убиецо. Току-що унищожихме прикритието ви.

Не забравяйте — всичко това научихте първо от „Убийства зад вестникарските заглавия!“

Фиона си пое дъх. Ако всичко това отговаряше на истината, сведенията бяха направо взривоопасни. Любовната връзка с таен агент от отдела за борба с наркотиците предлагаше много по-сериозен мотив за такова жестоко убийство от хипотезата, че някакъв сериен убиец е взел на прицел писатели на криминални романи. Като знаеше как органите на реда следят собствените си кадри, Фиона много се съмняваше, че връзката е останала неизвестна за шефовете на Финеган, но тъй или иначе, двамата бяха опазили тайната си много добре.

Не можеше да отрече, че почувства облекчение. Въпреки че трезвомислещата й част от самото начало отказваше да приеме предположението, че някакъв сериен убиец си е поставил за цел да отърве човечеството от писателите на трилъри, нищо не бе в състояние да пропъди постоянния й страх от момента, когато прочете съобщението за смъртта на Джейн във вестника. Фиона знаеше прекалено много за безмилостната логика на серийните убийци; от един час мисълта, че името на Кит може да е в списъка на бъдещите жертви, се въртеше в главата й, и сега изпитваше егоистично облекчение. Логичното обяснение за смъртта на Джейн изключваше всякаква връзка на убийството с човека, когото обичаше.

Изгаси компютъра и заслиза надолу по стълбите. Кит беше в кухнята и сипваше кускус в една тенджера с вряща вода. Обърна се към нея и каза с крива усмивка:

— Още десет минути.

— Успя ли да поработиш? — попита Фиона, допълни чашата му и наля и на себе си.

— Чуждата трагедия осигурява най-доброто творческо вдъхновение — каза той с горчива ирония. — Трябва да е някакъв защитен механизъм на човешката психика. Писането ми помага да изключа. Успея ли да се съсредоточа върху екрана и да започна да пиша, не мога едновременно с това да мисля какво ли е преживяла Джейн, преди този изрод да я убие.

— Отрицателните страни на богатото въображение — кимна Фиона. — Особено когато въпросното въображение има ориентация като твоята. Вероятно съчиняваш без проблем стотици сценарии, кой от кой по-ужасни. — Тя отиде до него, той се обърна и я прегърна. — Всички рани са нанесени след настъпване на смъртта. Не е била измъчвана.

— Вероятно трябва да бъдем благодарни и за това — измърмори Кит в косата й. После се отдръпна леко и попита: — Какво още откри?

— Заключението ли те интересува? Заключението ми е, че няма основания да се безпокоиш за себе си — тя седна и започна да описва в подробности всичко, което бе прочела.

— Знаеш много добре какво ми е мнението за тези типове — възрази Кит. — Откъде знаеш, че сведенията им за връзката с онзи таен агент са верни? Може да са били само приятели. Може би само й е давал нужната информация за книгите й, идеи и подробности от собствената му работа.

Фиона сви рамене.

— Разбира се, не мога да бъда сигурна. Но е повече от ясно, че имат много сериозни източници на високи постове и ги експлоатират най-безсъвестно. Така че, ако никой не опровергае тези сведения, предлагам да ги приемем като достоверни.

— Не става толкова лесно — изръмжа той.

— Хрумна ми нещо, което може да те успокои — като разговаряш с колеги и питаш получавали ли са анонимни писма, опитай да разбереш дали Джейн е получавала заплахи. Ако се окаже, че не е получавала, това ще потвърди теорията ми, че хората, които изпращат анонимни заплахи, не извършват убийства.

— Дали да не се обадя на полицията в Уиклоу, за да ги попитам?

— Ами обади се — ако смяташ, че са толкова луди да ти кажат.

— На мен не — но на Стив може и да кажат.

Фиона кимна в знак на съгласие.

— Така или иначе се уговорихме да излезем утре вечер — продължи Кит, докато вадеше зеленчуците от фурната и ги изсипваше върху кускуса. Сервира яденето с артистичен жест и седна до Фиона. — Наистина, мисля да помоля Стив да проучи дали Джейн е получавала анонимни заплахи за живота си — каза той. — Ако не е получавала, ти вероятно си права, и нищо не застрашава мен или Джорджия. Докато получим някакви сведения, обещавам да се пазя, без да развивам мания за преследване. Това задоволява ли те?

Фиона се усмихна.

— Напълно. И все пак, ако някой ти размаха нож под носа, откажи се от всякакъв излишен героизъм и просто си плюй на петите.

— Какво? Нима не искаш да се държа мъжки и да се бия до последна капка кръв? — подразни я Кит.

— Пази боже. Достатъчно съм заета, за да организирам и погребение. — Фиона опита ястието. — Чудесно е. Пази се много, скъпи, не бих могла да си позволя лукса да те заменя с готвач.

— Само готвенето ми ли ще ти липсва?

— Ако не ям всеки ден, ще умра — заяви Фиона. — Но няма да умра, ако не се чукаме, макар че и това ще ми липсва.

— Дали пък да не пробваме дали няма да умреш от липса на секс?

— По-добре да не рискуваме.

Той се засмя.

— Правилно, докторе. Значи предлагаш спокойна вечер у дома?

— Кит, откакто сме заедно, не сме прекарвали спокойна вечер у дома и не виждам защо трябва да започваме сега. Но ако става дума за чукане, не възразявам.

— Успя да ме убедиш — усмивката на Кит беше многообещаваща.

Джейн Елиъс скоро щеше да легне завинаги в земята. И те не забравяха това нито за миг. Единственото, което можеха да направят един за друг, беше да пропъждат призраците — и те го знаеха. От самото начало то бе част от неписания договор между двамата.