Вал Макдърмид
Смърт в сенките (11)

Глава 9

Фиона отвори широко капаците и се взря отвъд пролома, към Толедо, озарен от сребристата лунна светлина. Вляво се виждаше величествената масивна сграда на „Сан Хуан де лос Рейес“, осветена от прожектори. Там бе висял трупът на Джеймс Паланго. От такова разстояние красивата сграда изглеждаше напълно безобидна, за да бъде свързана с престъпление. Днес следобед, когато бяха там, също не й приличаше на подходящ фон за такова отблъскващо престъпление, унижаващо човешкото достойнство. Бяха се разминали с няколко туристи, които четяха пътеводители, снимаха се и не обръщаха никакво внимание нито на нея, нито на Берокал. Фиона си напомни, че църквата е изградена от двамата крале, основали Инквизицията. Вероятно „Сан Хуан де лос Рейес“ бе виждал и други трупове.

Посещението на църквата не разшири познанията й с нищо, но даде възможност на Берокал да опише тукашното местопрестъпление и да изпуши още три от отвратителните си цигари. После тръгнаха пеш през града към сградата на полицията, където Берокал бе установил щаба си.

— Ще стане по-бързо, отколкото ако тръгнем с кола — бе обяснил той и после, когато тръгнаха, попита: — От какво имате нужда сега?

— Искам да прегледам още веднъж всички подробности, свързани със случаите. Така ще мога да съставя списък на показателните съвпадения. Няма смисъл да се опитвам да търся географски характеристики на профила, когато обработваме само две убийства. Не разполагаме с достатъчно информация, особено като се има предвид, че местопрестъпленията са подбрани поради историческото им значение. Надявам се само да мога да ви дам някаква насока, преди да почнете да търсите в криминалния архив за престъпленията, които убиецът вероятно е извършил преди.

— Няма проблеми. Всички материали, свързани със случая, са в помещенията, където работим. Освободих ви едно бюро.

Той извади мобилния телефон и набра някакъв номер. Проведе кратък разговор — говореше рязко и не каза много неща. Затвори телефона, усмихна се пресилено и каза:

— Досиетата ще бъдат приготвени.

— Благодаря. Днес вероятно ще ги прочета, ще си взема някои бележки и ще се прибера в хотела. Обичам да обмисля малко по-подробно нещата, преди да изготвя предварителния доклад, но ви обещавам, че ще го имате утре сутринта.

Помещението, което бе предоставено на Салвадор Берокал, не можеше да послужи за илюстрация как техническият напредък се поставя в служба на полицията. Стаята, която се намираше в края на един коридор, нямаше прозорци. Беше мърлява, с мръсни стени. Фиона предпочиташе да не се замисля за произхода на петната по тях. Миришеше на престояло кафе, цигарен дим и мъжка пот. Вътре бяха натъпкани четири бюра. Само на едно от тях имаше компютър. Две едромащабни карти на града и предградията бяха заковани с кабарчета на стените, на статив бе поставено нещо добре познато на Фиона — таблото със снимки от местопрестъпленията и различни забодени по него бележки. На две от бюрата седяха преуморени на вид следователи, говореха бързо по телефоните и почти не вдигнаха очи, когато Берокал я въведе в стаята.

Той й посочи най-далечното бюро, на което бяха струпани две купчини папки, подпрени една на друга под доста нестабилен ъгъл.

— Надявам се, че ще можете да работите там — каза той. — Съжалявам, че условията ни са толкова лоши, но не можаха да ни отделят друго място. Поне кафето става за пиене — добави той с иронична усмивка.

Поне има контакт, помисли Фиона, докато се промъкваше с усилие между стола и бюрото.

— Това ли са досиетата за убийствата? — попита тя.

Берокал кимна.

— Чакат ви.

Минаха няколко часа, докато прерови многобройните самостоятелни случаи, надхвърляйки нерядко границите на познанията си по испански. От време на време се налагаше да се признае за победена и молеше Берокал да й преведе озадачилия я текст. Беше си вземала бележки, работейки успоредно в програмата, разработена от самата нея в сътрудничество с един от студентите й. Програмата степенуваше по вероятност съвпадението на характерните черти на двете убийства. После анализираше статистически значимите общи черти и даваше заключение дали има вероятност престъпленията да са извършени от един и същи човек. Например — повечето убийства на чужденци биваха извършвани след свечеряване. Следователно фактът, че и двете убийства са извършени през нощта, нямаше особено висока статистическа значимост. Затова пък сексуалното насилие, упражнено след смъртта, и то със счупена бутилка, бе относително рядко срещано и програмата даваше доста по-висока статистическа значимост на тази черта.

По-голямата част от оригиналната програма бе копирана от подобна програма на ФБР, които я бяха снабдили много щедро с данни за техни случаи, след като се убедиха, че тя не се интересува от лични подробности, като например от имената на жертвите и извършителите. Фиона съзнаваше, че като всички статистически анализи на психолози, нейната програма в най-добрия случай даваше само частичен поглед върху цялостната картина. Все пак получаваше някои ценни сведения за естеството на престъпленията, с които си имаше работа. И най-важното — благодарение на този анализ бе в състояние да каже с висок процент достоверност дали извършените престъпления са част от серия или дело на различни извършители. Към края на следобеда тя бе успяла да докаже по емпиричен път същото заключение, до което бяха стигнали и полицаите въз основа на здравия разум и натрупания опит — двете убийства бяха несъмнено дело на един и същи човек. Ако това бе единствената услуга, която можеше да им окаже, пътуването й би било напълно безсмислено. Но Фиона беше убедена, че въз основа на готовия анализ и съществуващите данни ще може да насочи полицията към други престъпления, които може би бяха дело на същия човек. На базата на такава информация тя можеше да прецени и географските връзки между убийствата.

Сега й трябваше само да се махне от участъка и да обмисли спокойно късчетата информация, които бе измъкнала от досиетата.

Когато влезе в хотелската стая, откри бележка от Кит, подпряна на бюрото. „Слизам в бара. Ела долу, когато се прибереш, за да вечеряме заедно.“ Тя се усмихна, прекоси стаята и отвори прозореца, за да види гледката. Странно как красотата, която се простираше пред нея, съумяваше да прикрие целия диапазон на човешката грозота. Някъде в този кошер от сгради убиецът вероятно си вършеше работата, несмущаван от никого. Фиона се надяваше да успее да насочи полицията по следите му, преди той да извърши ново убийство.

Но това щеше да почака. Тя се съблече, бръчкайки нос от миризмата на цигари, попила в дрехите й. Взе набързо един душ, сложи джинси и една раирана копринена риза и слезе долу.

Откри Кит седнал на една маса в дъното на бара. Седеше, приведен над лаптопа си. До него имаше чаша много тъмночервено вино и купа с маслини, която бе бутнал настрани. Фиона обви раменете му с ръка и го целуна по главата.

— Добре ли прекара деня? — попита тя, докато се разполагаше на кожения стол срещу него.

Той вдигна стреснато глава.

— Здравей! Само да запаметя това.

Довърши това, което пишеше, и изключи компютъра. Затвори го и й се усмихна.

— Да не са ти дали свободна вечер?

— Нещо подобно. Трябва по-късно да напиша доклада, но няма да го правя много дълъг. Искам малко да поотлежи, преди да се ангажирам с някакво мнение. — Сервитьорът се появи и Фиона си поръча изстудена мансаниля. — А ти какво прави цял ден?

Кит доби леко виновен вид.

— Цял следобед се шлях из града. Исках да се потопя в атмосферата, нали разбираш? Този град е просмукан от история — това се долавя дори във въздуха. Зад всеки ъгъл има нещо, което си струва да се види, и нещо, което може да предизвика фантазията ти. В крайна сметка се размислих за времената на Инквизицията и какво ли е било тогава.

Фиона простена.

— Страхувам се, че познах. Дошла ти е идея за нова книга.

Кит се усмихна.

— Хрумна ми нещо.

— Това ли пишеше сега?

Той поклати глава.

— О, не. Прекалено рано е да започвам с текста. Просто изглаждах тук-там всичко, което съм писал миналата седмица. Нали знаеш, скучната част на работата. Ами ти? Как мина твоят ден?

Сервитьорът постави чашата пред Фиона и тя отпи една глътка.

— Рутинни занимания. Прерових един куп досиета. Берокал е много организирана личност. Реагира веднага. Не е нужно да му се повтаря.

— Това поне ще те облекчи донякъде.

— Не се занасяй. Проблемът е там, че нямам достатъчно материал за обработка. Обикновено убиецът подбира мястото, където оставя трупа, защото то има специфично значение лично за него. Но тъй като в този случай и двете места са исторически забележителности, това усложнява нещата. Съмнявам се, че ще има полза от търсенето на географски зависимости.

Кит сви рамене.

— Ще направиш това, което е по силите ти. Тук явно си падат по страхотии. Например онова смешно влакче, което обикаля стария град и минава по околовръстния път. Съпровождащият коментар е меко казано ексцентричен. Води се на испански, немски и някакъв английски, и разказват всичко за кървавата история на града. Има дори някакво дере, което се нарича „Жената с прерязаното гърло“. Представяш ли си?

Фиона го погледна изненадано.

— Разказват това на туристическата обиколка?

Той кимна.

— И според мен не е особен повод за гордост.

— Точно на това място е била открита една от жертвите — каза замислено Фиона. — Работех на базата на предположението, че името е известно само на местните хора.

— Е, аз пък мога да ти разкажа цялата история — заяви Кит. — Жената се чукала с някакъв войник от охраната, той напуснал поста си и врагът атакувал града. После й прерязали гърлото, за да не прави друг път така.

— Отиде ли до „Сан Хуан де лос Рейес“? Голямата манастирска църква?

— Минах оттам, но си я оставих за утре.

— Забеляза ли веригите по фасадата?

— Няма как да ги подминеш. Според пътеводителя Фернандо и Исабела наредили да ги окачат там след отвоюването на Гранада от маврите. С тях били оковани християните, пленени от маврите. Ако това е била представата на Исабела за обзавеждане, умирам от любопитство какво ще открия вътре. А ти защо питаш?

— Там е бил открит вторият труп. Ти си тук от половин ден и вече знаеш всичко и за двете места. Значи теорията ми губи една от опорните си точки.

Кит я потупа по ръката и заговори умишлено с добродушно-покровителствен тон.

— Не се притеснявай, любов моя, не можеш все да си права. Не всички могат да бъдат като мен.

Фиона се засмя.

— Добре, че дойде, за да имам с кого да говоря. Ще вечеряме ли най-сетне?

Фиона отпиваше от чашата с коняк и обмисляше идеята, която се бе оформила в главата й. На фона се чуваше как Кит трака по клавиатурата на лаптопа. Тихият, монотонен звук й действаше успокояващо. Дори познатото бръмчене откъм уокмена не я дразнеше, а отпускаше нервите й. Кит никога не й се пречкаше, когато имаше работа — нещо, за което му бе дълбоко благодарна. Достатъчно оплаквания бе чувала от приятелките си, че когато мъжете им не работят, считат, че и те би трябвало незабавно да прекъснат работата си. Кит нямаше нищо против да се захване с книгата си, или да отиде сам до някой бар и да завърже нови познанства.

— Убедена съм, че основната цел на убиеца не е търсене на сексуално удовлетворение — зачете тя на глас. — Въпреки това естеството на сексуалното насилие, упражнено върху телата на убитите, има своя значимост. Според мен това е израз на презрение към нещо, което той определя като „слабост“ на жертвите. Това ме кара да предположа, че първоначалният контакт с тях е установен на принципа на физическо или сексуално привличане. Най-грубо казано, предполагам, че се е запознал с тях при някакъв по-ранен случай и си е уговорил срещи за вечерите, когато са извършени двете убийства. Възможно е да е твърдял, че разполага със специализирани познания, които биха им били от полза в съответните професии. Очевидно отношенията им са били такива, че жертвите не са го възприемали като заплаха. Той познава добре местата, където са намерени труповете. Това предполага познания, които би могъл да има местен жител.

Тези убийства не са извършени в пристъп на ярост, дължащ се на сексуална неудовлетвореност или свръхвъзбуда. Мотивът е съвсем различен.

„Дотук добре“, каза си тя. Дотук нямаше нищо спорно.

— Престъпленията свидетелстват за сравнително сериозна предварителна подготовка и планиране. Следователно те надали са първите престъпления на извършителя. Очевидно не се замисля особено над това, което върши. Но ако предположим, че мотивацията за убийствата не е сексуална, не е логично да очакваме извършените по-рано от него престъпления да имат сексуален характер.

Като се вземе предвид, че двете местопрестъпления са места с историческа значимост, и че двете жертви са чужденци, считам, че ключът към мотивацията на убиеца се крие в мнението му за посетителите на града. Той не счита, че от тях може да се извлече полза, а ги приема по-скоро като натрапници, които не бива да се посрещат радушно. Считам за най-вероятно обекти на предишните му престъпления да са били туристи, или места, свързани с туристическия бизнес. Най-вероятно е започнал с прояви на вандализъм срещу хотели или търговски обекти, свързани с туризма, например сувенирни магазини. После насилието може да е ескалирало в нападения на туристи, например побой или обир.

Фиона се облегна назад и се замисли. Това, което предлагаше, в никакъв случай не беше традиционен профил на сериен убиец, но от самото начало тя беше впечатлена от необичайните места, където бяха оставени труповете. Повечето убийци оставяха телата на жертвите, където ги убиваха, или ги пренасяха на места, които подбираха заради малката вероятност някой да ги забележи как оставят трупа. Този убиец бе поел сериозен риск с втория труп — следователно местата, на които държеше да бъдат открити труповете, за него бяха не по-малко важни от подбора на жертвите. Това не бяха само места, които символизираха насилие. Всяко едно от тях имаше значение дори в очите на случаен посетител на града — което се доказваше от случая с Кит.

Фиона бе доволна от напредъка на работата си. Сега всичко зависеше от това дали Салвадор Берокал ще успее да убеди местната полиция да й предостави данните, от които се нуждаеше — вандализъм срещу собственост и лица, имащи връзка с туризма. Ако съумееше да набере такава информация, Фиона можеше да приложи теорията си за връзки между сродните престъпления и да открие кои от тях може да са извършени от един човек.

Успееше ли да установи кои деяния са част от серия, за разлика от изолираните деяния, тя щеше да отбележи интересуващите я местопрестъпления върху картата на града, която трябваше да бъде сканирана и вкарана в компютъра й. Мощният софтуер за профилиране по географска зависимост щеше да приложи серия сложни алгоритми върху интересуващите я точки от картата. След това щеше да изгради карта на вероятните зони, където извършителят на престъпленията работи или живее. Тя щеше да зададе и местата на убийствата, и ако те не излизаха значително от границите на предварително очертаните от компютъра зони, можеше да посочи на Берокал в коя част на града живее убиецът.

Фиона мислеше, че само преди десет години щяха да я свалят с подигравки от катедрата, ако се опиташе да заяви, че комбинацията от психологическо профилиране, статистически анализ на престъпленията и географско профилиране може да доведе до залавяне на убиец. Но тогава нямаше и достатъчно мощни компютри, които да обработват бързо подаваните данни. Светът на криминалните разследвания се бе променил по-бързо, отколкото някой бе предполагал. Най-сетне високите технологии бяха в състояние да стопят преднината, която престъпникът имаше пред преследвачите си. Тя имаше късмета да бъде част от тази промяна.

Утре сутринта щеше отново да подложи на изпитание уменията си. Сътрудничеството с полицията по преследването на някой убиец бе най-вълнуващата част от работата й. Но тя никога не забравяше, че работи с живота на истински хора, не с поредица от математически данни и компютърни изчисления. Ако това, което вършеше, не можеше да помогне за спасяването на човешки живот, то губеше всякакъв смисъл. Затова всеки случай, по който работеше, бе за нея не само професионално предизвикателство. Беше еталон, по който оценяваше самата себе си.