Алегзандър Маккол Смит
Дамска детективска агенция №1 (19)

Деветнадесета глава
Господин Чарли Готсо, бакалавър

Господин Чарли Готсо погледна маа Рамотсве. Той уважаваше дебелите жени, всъщност пет години по-рано се беше оженил тъкмо за такава жена. Тя обаче се оказа дребнава и досадна и накрая той я изпрати да живее в една ферма близо до Лобатсе, без телефон, накрая на път, който ставаше непроходим в дъждовно време. Тя постоянно му опяваше заради другите жени, но какво всъщност очакваше? Нима сериозно е мислела, че той, господин Чарли Готсо, ще се ограничи с една жена, като някой счетоводител на държавна служба? При всичките му пари и влияние? След като беше учил за бакалавър? Истинска беля бе да се ожениш за необразована жена, която няма представа за кръговете, в които се движеше той. Той беше ходил в Найроби и Лусака. Знаеше какво мислят хората там. Една интелигентна жена, завършила с бакалавърска степен, нямаше да се държи толкова глупаво. Но пък, не биваше да забравя, че тази жена от Лобатсе вече му беше родила пет деца, и той не можеше да отрече този факт. Ако само можеше да не му досажда за другите жени.

— Вие ли сте жената, препоръчана от Матекони?

Гласът му не й хареса. Беше грапав като гласпапир и заваляше края на думите, сякаш нарочно не си даваше труда да говори ясно. Тя усети, че това се дължи на презрение. Ако си толкова влиятелен човек, защо да си даваш труда да общуваш по подходящия начин с по-нископоставените? Стига само те да разберат какво искаш — това е важното.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони ме помоли да му помогна, раа. Аз съм частен детектив.

Господин Готсо се загледа в нея, по устните му заигра тънка усмивка.

— Виждал съм агенцията ви. Виждал съм табелата на минаване оттам. Частна детективска агенция за жени, или нещо такова.

— Не само за жени, раа — каза маа Рамотсве. — Ние сме жени детективи, но работим и за мъже. Като господин Пател например. Той е ползвал нашите услуги.

— Смятате, че можете да кажете нещо на мъжете? — усмивката му стана по-широка.

— Понякога — отговори спокойно маа Рамотсве. — Зависи. Понякога мъжете са твърде горди, за да ни слушат. На такъв мъж не можем да кажем нищо.

Той присви очи. Забележката беше двусмислена. Може би тя искаше да внуши, че той е горд, но може просто да говореше за други мъже. Разбира се, че има други, които…

— Както и да е — каза господин Готсо. — Знаете, че от колата ми е изчезнало нещо мое. Матекони казва, че вие можете да разберете кой го е взел и да ми го върнете.

Маа Рамотсве кимна в знак на съгласие.

— Вече го направих — каза тя. — Разбрах кой е разбил колата ви. Две момчета.

Господин Готсо вдигна едната си вежда.

— Как се казват? Кажете ми кои са те.

— Не мога да го направя — каза маа Рамотсве.

— Искам да ги напляскам. Вие ще ми кажете кои са те.

Маа Рамотсве вдигна очи към господин Готсо и срещна погледа му. За известно време никой не каза нищо. Накрая тя се обади:

— Дадох им дума, че няма да кажа имената им на никого, ако ми върнат това, което са откраднали. Така се разбрахме.

Докато говореше, тя разглеждаше кабинета на господин Готсо. Той се намираше точно зад Търговския център, на невзрачна странична уличка, означен с голяма синя табела, на която пишеше:

„ГОТСО ХОЛДИНГ ЕНТЪРПРАЙЗИС“

Стаята беше просто мебелирана и ако не бяха фотографиите на стените, човек едва ли би разбрал, че това е кабинет на много влиятелен човек. Но фотографиите издаваха това: господин Готсо с Моешушу, краля на Басото; господин Готсо с Хейстингс Банда; господин Готсо със Собуза II. Това беше човек, чието влияние се простираше и извън границите на страната.

— Дали сте обещание от мое име?

— Да. Това беше единственият начин да получа вещта обратно.

Господин Готсо изглежда се замисли за момент; маа Рамотсве погледна една от снимките по-внимателно. На нея господин Готсо даряваше чек за някаква благотворителна кауза и всички се усмихваха. „Голяма сума бива дарена за благотворителност“, гласеше изрязаното заглавие от вестник отдолу.

— Много добре — каза той. — Предполагам, че не сте могли да сторите друго. А сега кажете къде е откраднатото?

Маа Рамотсве бръкна в чантата си и извади кожената кесия.

— Това е, което ми дадоха.

Тя я сложи на масата, а той се протегна и я взе.

— Не е мое, разбира се. Принадлежи на един от моите хора.

Търсех го заради него. Нямам представа какво е.

— Мути. Лек, направен от знахар.

Погледът на господин Готсо беше твърд като стомана.

— Нима? Дребен амулет, в който вярват суеверните?

— Не бих казала — поклати глава маа Рамотсве. — Мисля, че това е много силно нещо. Освен това доста скъпо.

— Силно ли? — Тя забеляза, че главата му не помръдва, докато говореше. Само устните му шаваха, докато завалените думи се отронваха от тях.

— Да. Много е ефикасно. Ще ми се и аз да можех да намеря нещо такова. Но не знам къде да търся.

Господин Готсо помръдна леко и очите му се плъзнаха по фигурата на маа Рамотсве.

— Може би аз мога да ви помогна.

Тя помисли за миг и после отговори:

— Да, бих искала да ми помогнете. После може и аз да ви помогна по някакъв начин.

Докато тя говореше, той си взе цигара от малката кутия на масата и я запали. Главата му отново не помръдваше.

— По какъв начин можете да ми помогнете? Мислите ли, че съм самотен човек?

— Не сте самотен. Чувала съм, че сте мъж с много приятелки. Не ви е нужна още една.

— Е, аз най-добре мога да съдя за това.

— Не става дума за това. Според мен вие сте човек, който обича да получава информация. Това ви е нужно, за да запазите могъществото си. И вие се нуждаете от мути, нали?

Той извади цигарата от устата си и я остави в един голям стъклен пепелник.

— Трябва да внимавате, когато говорите такива неща — каза той. Вече артикулираше думите добре, очевидно можеше да говори ясно, когато искаше. — Хората, които обвиняват другите в черна магия, може да съжаляват. Много да съжаляват.

— Но аз не ви обвинявам в нищо. Нима не ви казах, че сама бих го използвала? Казвам само, че човек като вас иска да знае какво става в този град. Лесно можете да пропуснете едно-друго, ако ушите ви са запушени.

Той отново взе цигарата и дръпна от нея.

— Значи вие можете да ми съобщавате разни неща?

— Чувам много интересни неща в моята работа — кимна маа Рамотсве. — Мога например да ви кажа за човека, който се опитва да построи магазин до вашия магазин в Търговския център. Познавате ли го? Искате ли да знаете какво е правил, преди да дойде в Габороне? Мисля, че той не би искал хората да знаят това.

Господин Готсо отвори уста и извади късче тютюн от зъбите си.

— Вие сте много интересна жена, маа Рамотсве. Мисля, че ви разбирам много добре. Ще ви дам името на онзи знахар, ако вие ми дадете тази полезна информация. Това устройва ли ви?

Маа Рамотсве кимна в знак на съгласие.

— Много добре — каза тя. — Ще взема от него неща, с чиято помощ ще се сдобия с още по-добра информация. А ако чуя още нещо, с радост ще ви го съобщя.

— Вие сте много способна жена — каза господин Готсо, като взе едно листче хартия. — Ще ви нарисувам една скица. Този човек живее в гората недалеч от Молепололе. Трудно е да се намери, но с тази скица ще се оправите. Впрочем, предупреждавам ви, че никак не е евтин. Но ако кажете, че сте приятелка на господин Чарли Готсо, ще ви направи двайсет процента отстъпка. Което не е никак лошо, нали?