Алегзандър Маккол Смит
Дамска детективска агенция №1 (14)

Четиринадесета глава
Хубавецът

Алис Бусанг се притесняваше от необходимостта да се консултира с маа Рамотсве, но след известно време, прекарано в присъствието на успокояващата възпълна фигура, седнала зад бюрото, тя се поотпусна. Рече си, че такова посещение е досущ като разговора с лекар или свещеник — нищо, което човек би могъл да каже, нямаше да е шокиращо.

— Подозирам съпруга си — каза тя. — Мисля, че се среща с други жени.

Маа Рамотсве кимна. Опитът й говореше, че всички мъже се срещаха с жени. Единствените, които не го правеха, бяха свещениците и директорите на училища.

— Виждали ли сте го да го прави? — попита тя.

— Наблюдавам го внимателно, но никога не съм го виждала с други жени — поклати глава Алис Бусанг. — Според мен той е много хитър.

Маа Рамотсве си записа това на един лист.

— Ходи по барове, нали?

— Да.

— Сигурно там се срещат. Тези мъже се срещат с жените, които висят по баровете и чакат чуждите мъже. Този град е пълен с такива жени.

Тя погледна Алис и между тях сякаш премина кратък полъх на разбирателство. Всички жени в Ботсуана бяха жертви на слабостта на мъжете. В днешно време практически нямаше мъже, които ще се оженят, ще улегнат и ще си гледат децата. Изглежда, тези мъже бяха останали в миналото.

— Да го проследя ли искате? — попита маа Рамотсве. — Вероятно искате да разбера дали се среща с други жени?

Алис Бусанг кимна.

— Да — потвърди тя. — Искам доказателство. Само за себе си. Искам доказателство, за да знам за какъв човек съм се омъжила.

 

Маа Рамотсве беше твърде заета и успя да се заеме със случая на Бусанг едва през следващата седмица. В сряда тя се настани с белия си микробус пред сградата на „Даймънд Сортинг“, където работеше Кремлин Бусанг. Алис Бусанг й бе дала негова фотография, която тя сложи на коленете си и от време на време я поглеждаше. Той беше хубавец, широкоплещест и усмихнат. Доколкото можеше да се съди по вида му, сигурно беше женкар и тя се запита защо Алис Бусанг се беше омъжила за него, ако искаше верен съпруг. Разбира се, надявала се е, хранила е наивната надежда, че той няма да е като другите мъже. Но стигаше само да го погледнеш, за да разбереш, че няма да е така.

Тя тръгна с белия си микробус след старата му синя кола и го проследи до „Барът на хубавците“ близо до автобусната спирка. Той влезе в бара с нехайна походка, а тя остана за миг в колата си и сложи още малко червило на устните си, мацна и малко крем на бузите. Реши да влезе след няколко минути и да се залови за работа.

 

 

„Барът на хубавците“ не беше пълен, вътре тя видя само още една-две жени, личеше си, че са леки жени. Те я зяпаха, но без да им обръща внимание, тя седна на бара само през две места от Кремлин Бусанг.

Тя си взе бира и започна да се оглежда, сякаш за пръв път попадаше в този бар.

— Е, сестро, май не си идвала тук досега — каза Кремлин Бусанг. — Барът е хубав.

Тя срещна погледа му.

— Ходя на бар само когато имам голям повод — каза тя. — Като например днес.

— Рожден ден ли? — усмихна се Кремлин Бусанг.

— Да — каза тя. — Нека те черпя едно, за да го отпразнуваме.

Поръча му бира, а той се премести на стола до нея. Тя се увери, че е хубавец, точно като на снимката му, а освен това беше и добре облечен. Изпиха си бирите заедно, след което тя му поръча още една. Той започна да й разказва за работата си.

— Сортирам диаманти. Да знаеш, че не е лесна работа. Иска се добро зрение.

— Харесвам диамантите — каза тя. — Много ги харесвам.

— Големи сме късметлии да имаме толкова много диаманти в страната — каза той. — Ей богу! Купища диаманти!

Тя премести леко левия си крак и докосна неговия. Той забеляза това, защото хвърли бърз поглед надолу, но не отмести крака си.

— Женен ли си? — попита го тя тихо.

— Не — отвърна той без капка колебание. — Никога не съм се женил. В днешно време е по-добре да си ерген. Нали знаеш, заради свободата.

Тя кимна.

— И на мен ми харесва да бъда свободна — каза. — Сам решаваш как да си прекараш времето.

— Точно така — каза той. — Съвсем вярно.

Тя пресуши чашата си.

— Трябва да вървя — каза, а после, след кратка пауза, добави: — Може би искаш да дойдеш у дома за по още едно питие. Намира ми се малко бира.

— Да — усмихна се той. — Това е добра идея. Така или иначе нямам друга работа.

Той я последва в колата си и двамата влязоха заедно в къщата й. Маа Рамотсве пусна музика, след това му наля бира и той изпи половината чаша на един дъх. После я прегърна през кръста и й каза, че харесва хубавите, пълните жени. Цялата тази мода жените да бъдат слаби била безсмислица и била много вредна за Африка.

— Пълните жени като теб са това, което мъжете наистина искат — каза той.

Тя се изкикоти. Той беше очарователен, не можеше да не признае, но ставаше дума за работа и тя трябваше да се държи професионално. Не биваше да забравя, че й трябва доказателство, а да го получи, можеше да се окаже по-трудно, отколкото смяташе.

— Ела, седни до мен — каза тя. — Сигурно си уморен, след като цял ден си стоял прав да сортираш диаманти.

 

 

Беше си намислила извиненията предварително и той ги прие без възражения. Трябвало да е на работа рано на следващата сутрин, затова той не можел да остане. Но щяло да е жалко да не си запазят спомен от такава хубава вечер.

— Искам да направя една снимка на нас двамата, ей така, да си я имам. За да мога понякога да я поглеждам и да си спомням за тази вечер.

Той й се усмихна и я щипна нежно.

— Добра идея.

Тя нагласи самоснимачката на фотоапарата и скочи обратно на дивана до него. Той отново я ощипа, прегърна я и я целуна страстно тъкмо когато светкавицата блесна.

— Можем да я публикуваме във вестниците, ако искаш — каза той. — Мистър Хубавец с приятелката си мис Дунда.

Тя се засмя.

— Ама и ти си падаш по жените, Кремлин. Разбрах го още щом те видях.

— Е, все някой трябва да се грижи за дамите — каза той.

Алис Бусанг дойде в офиса в петък и свари маа Рамотсве да я чака.

— Опасявам се, че съпругът ви наистина ви изневерява — каза тя. — Имам доказателство.

Алис затвори очи. Тя очакваше, но не го искаше. Помисли си, че ще го убие, но след миг осъзна, че още го обичаше. Мразеше го. Не, обичаше го.

Маа Рамотсве й подаде снимката.

— Ето го доказателството — каза тя.

Алис Бусанг се вторачи в снимката. Не може да бъде! Ами че това беше тя! Детективката!

— Вие… — промълви тя. — Вие ли сте били с моя съпруг?

— Той беше с мен — каза маа Рамотсве. — Нали искахте доказателство? Намерих най-доброто възможно доказателство.

Алис Бусанг изпусна фотографията.

— Но вие… Вие сте били на среща със съпруга ми. Вие…

Маа Рамотсве се навъси.

— Нали искахте да го сгащя?

Алис Бусанг присви очи.

— Ах ти, кучко! — извика тя. — Дебела кучка! Отнела си ми моя Кремлин! Крадла на съпрузи! Крадла!

Маа Рамотсве гледаше смаяна клиентката си. Явно в този случай щеше да се сбогува с хонорара.