Алегзандър Маккол Смит
Дамска детективска агенция №1 (12)

Дванадесета глава
Къщата на маа Рамотсве на „Зебра драйв“

Къщата беше построена през 1968 г., когато градът започна да се разраства извън района на магазините и правителствените сгради. Намираше се на ъгъл, което си имаше и лошите страни, понеже се случваше хората да стоят на ъгъла, под дърветата, които растяха тук, и да плюят в градината й или да хвърлят боклуците си през нейната ограда. Отначало, когато ги видеше да вършат това, тя викаше от прозореца или хвърляше по тях капака на кофата си за боклук, но те, изглежда, нямаха срам и просто се смееха. Накрая тя вдигна ръце и остави младежът, който се грижеше за градината й два пъти седмично, да събира боклука и да го изхвърля. Това беше единственият проблем с тази къща. Всичко останалото будеше у маа Рамотсве само гордост и не минаваше и ден, без тя да помисли какъв късмет е извадила навремето, когато я е купила малко преди цените на къщите да станат толкова високи, че да не са по силите на никой честен човек.

Дворът беше широк, почти три декара, и в него растяха доста дървета и храсти. Дърветата, повечето акации, не бяха нищо особено, но даваха хубава сянка и никога не умираха, колкото и рядко да валеше. След това идваха моравите бугенвилии, ентусиазирано засадени от предишните собственици и станали почти пълни господари по времето, когато дойде маа Рамотсве. Наложи се да изсече част от тях, за да освободи място за своите папай и тикви.

В предната част на къщата имаше веранда — любимото й място, където обичаше да сяда сутрин, при изгрев-слънце, или вечер, преди да излязат комарите. Тя разшири верандата, като опъна мрежеста тента върху грубо издялани колове. Мрежата филтрираше повечето слънчеви лъчи и позволяваше на растенията да растат в зелената светлосянка, хвърляна от нея. Там маа Рамотсве гледаше декоративни храсти с широки листа и папрати, които поливаше ежедневно — тучно петно зеленина на фона на кафявата земя.

Зад верандата бе разположена дневната, най-просторната стая в къщата, с голям прозорец, който гледаше към запусната поляна. В дневната имаше камина, твърде голяма за тази стая, но въпрос на чест за маа Рамотсве. На полицата над камината тя подреди специалния си порцелан, чашата си за чай с лика на кралица Елизабет II и една възпоменателна плоча с изображение на сър Серетсе Кхама, президент, вожд на народа бангвато, държавник. Той се усмихваше от плочата, сякаш даваше благословията си, сякаш разбираше всичко. Кралицата също се усмихваше, защото и тя обичаше Ботсуана и я разбираше.

Но на най-видно място в стаята беше снимката на баща й, направена малко преди шестдесетия му рожден ден. Той носеше костюма, който беше си купил в Булавайо, когато ходи на гости при братовчедка си, и се усмихваше, макар тя да знаеше, че по това време вече е изпитвал болки заради болестта си. Маа Рамотсве беше реалистка, която живееше в настоящето, но си позволяваше една носталгична мисъл, отдаваше се на представата как баща й влиза и пак я поздравява усмихнат и казва: „Моята Прешъс! Справяш се добре! Гордея се с теб!“ Тя си представяше как го развежда из Габороне с белия си микробус и му показва целия прогрес, който е бил осъществен. Маа Рамотсве се усмихваше, като си представяше каква гордост би изпитал той. Но тя не можеше да се отдава на тези мисли твърде често, защото накрая всичко свършваше със сълзи за отминалото и заради всичката любов, която тя носеше в себе си.

Кухнята изглеждаше ведро. Циментовият под, излъскан и боядисан в червено, винаги блестеше благодарение на грижите на Роуз, прислужницата на маа Рамотсве, която работеше при нея от пет години. Роуз имаше четири деца от различни бащи, които живееха при майка й в Тлоквенг. Освен при маа Рамотсве, тя работеше и като плетачка и отглеждаше децата си с малкото пари, които изкарваше. Най-голямото момче беше вече дърводелец и помагаше финансово на майка си, но по-малките постоянно се нуждаеха от обувки и нови панталони, а едно от тях имаше затруднено дишане и се нуждаеше от инхалатор. Но въпреки това Роуз беше весела и често пееше — сутрин маа Рамотсве разбираше, че тя е пристигнала по това, че до нея от кухнята долитаха откъслечни напеви.