Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (9)

7. Две драматични съобщения във вестниците

Прочетоха ги всички династронавти, които отрано бяха хукнали към пощенските кутии, за да приберат вестниците. Първото съобщение гласеше:

„Москва. Съветското правителство изпрати послание до президента на Южноафриканската република Ч. Суарт, в което се казва: Г. президент, обръщаме се към Вас във връзка с тревогата, която обхвана повсеместно хората с добра воля, когато узнаха за произнесените смъртни присъди срещу Нелсън Мандела, Зинакели Сисулу и Уисили Мини. Ръководейки се от чувства на хуманност, апелираме към Вас от името на съветския народ да направите всичко необходимо за отменяване на смъртните присъди на посочените лица и за освобождаването на всички други участници в движението за човешки права…“

Второто съобщение беше следното:

„Хавана. Вчера самолет с неизвестни знаци извърши подло нападение над долината Винялес в областта Пинар дел Рио. Самолетът хвърли запалителни бомби, които опожариха обширни площи захарни плантации, унищожиха редица сгради в селището Вилахо Нуево, между които училището и детският дом. Под развалините са затрупани жени и деца. Установено е, че пиратският самолет е излетял от американската база във Флорида. Фидел Кастро е заявил, че бандитите скъпо ще заплатят за това покушение…“

Още през първото междучасие династронавтите се събраха във физкултурната зала на училището. Всички носеха вестника в ръка. Дори Кънчо! Бяха възбудени и кипяха от възмущение.

— Така ли ще оставим тази работа? — просъска през зъби Наско Нето, като удари две крошета във въздуха.

— Не! — заяви полковникът. — Щом сме приятели на кубинците и негрите, трябва да помогнем.

— Най-напред трябва да утешим Роландо и Сисулу-Каба — каза Вихра, която при всичката си строгост беше много нежна.

— Те нямат нужда от глезотии, а от подкрепа! — прекъсна я Наско Нето.

— Те имат нужда и от двете неща — каза полковникът. — Още днес трябва да се видим с тях и да се посъветваме какво да правим.

— Хайде да ги поканим на обед у нас — провикна се със светнали очи Кънчо. — Имаме цели две агнета.

— Глупчо! Не им е сега до агнета! — смъмри го Наско Нето.

— Да си ги изядем сами! — предложи Рони Дато.

Предложението беше примамливо и известно време всички задълбочено го обмисляха. Накрая Димчо каза:

— Добре, но само ако има време. Защото ето какво измислих през първия час…

Огледа се тайнствено, наведе се и зашептя. Всички се скупчиха около него и внимателно го заслушаха…

Вторият час, който беше по география, протече при усилена дейност. Полковник Димчо нахвърли плана за акциите и разпредели бойните групи. Рони Дато съчини позивите. Наско Нето нарисува точен план на София, като обозначи координатите на обектите с черни мустакати глави и бели брадати лица. Вихра написа посланието, а Сашо Кобалтовия юмрук целия час се поти над протестната телеграма: за първи път в живота му се случваше да съчинява такова нещо. А нали знаете, че по български той не е много силен.

През второто междучасие отново се събраха във физкултурната зала. Всички получиха листове, индиго и по един екземпляр от позивите.

През третия час всички усилено преписваха позивите и учителят по аритметика едва не хвана Наско Нето.

През следващото междучасие полковник Димчо разпредели материалите между бойните групи и разгласи плана за действие.

— На ръка ли ще ги пръснем? — попита Наско Нето.

— А как иначе?

— Ами че с ракети. Както тогава, помните ли?

Помнеха, разбира се, всичко помнеха: стогодишната война между астронавти и динамични, консервната ракетокутия с карбидно гориво, която разби прозореца на кооперацията…

— Не може с ракети. Ако счупим някой легационен джам, ще си имаме разправии — каза полковникът.

— Дипломатически усложнения — уточни Рони Дато.

— Голяма работа, като изпотрошим стъклата на американската легация! — провикна се Наско Нето. — Помните ли по-лани какво направиха студентите, когато американците нахлуха в Куба, а? Кеф!

— Не! — отсече полковник Димчо. — Засега ще постъпваме честно.

— Честно! А честно ли е, — като горят с бомби училищата в Куба? — възмути се Наско Нето.

— Да, но те са империалисти, а ние династронавти! — приключи този неприятен разговор полковникът.

Четвъртият и петият час минаха нормално, макар че всички династронавти бяха разсеяни. И как няма да бъдат разсеяни, когато им предстои акция от световен мащаб! За първи път Федерацията се намесваше активно в планетарната политика и се опълчваше срещу най-силната капиталистическа страна в света.

Едва дочакаха края на звънеца и бурно, но все пак тайнствено, да не разберат другите нищо, се втурнаха навън. Оставиха си чантите по домовете, отвориха спестовните си касички, грабнаха Никиж-ем и се пръснаха из София.