Хаим Оливер
Великият поход на династронавтите (34)

5. Тревожно утро за сержант Марко

За доблестния квартален милиционер денят започна твърде обезпокоително. Тъкмо отиваше към Управлението, където смяташе да се посъветва с шифровчика относно значението на тайнствените цифри, предадени снощи от черните радиостанции, когато насреща му се зададе другарят Антон Антонов. Сержант Марко едва позна своя съсед — режисьорът ходеше като замаян, без вратовръзка, чорлав, небръснат, и мърмореше някакви безсмислици под носа си.

— Какво се е случило, другарю Антонов? — запита го той загрижено.

Режисьорът го изгледа с празни очи и продума с бездънно отчаяние:

— Откраднаха ми мустаците… И брадите…

Сержантът помисли, че неговият именит съкварталец е мръднал:

— Но вие никога не сте носили нито брада, нито мустаци…

Другарят Антонов жално поклати глава:

— Не моите… не! А на филма…! Триста и седемдесет бради и четиристотин и два мустака…! Освен това и перуки… и бакембарди… и плитки… Пропадна ми масовката…

И той едва не се разплака.

— Но кой е направил това? — попита сержантът.

Другият съкрушено вдигна рамене:

— Знам ли? Навярно конкуренцията. Същите ония бандити, дето смущават телевизорите. Най-напред ми провалиха две предавания, сега ми съсипват филма, който щеше да ми донесе световна слава…

И си тръгна към къщи — един смазан от съдбата телевизионен режисьор. Другарката Дора веднага му даде рициново масло.

Сержантът изтича към Управлението. От вчера, след злополучното произшествие с контрабандиста и снощното радиопредаване, грозно съмнение глождеше сърцето му и той търсеше и мислеше, мислеше и търсеше…

В Управлението завари портиера на телевизионната кула бай Пешо. Тъкмо го разпитваха. Той все още трепереше от преживяното през нощта сътресение и упорито твърдеше, че кражбата е извършена от маймуна.

— От маймуна? — недоумяваше следователят.

— Да, от маймуна! И с две бради и четири мустака! И с ей такава коса! Честна дума! — И бай Пешо показа тавана.

— Да не сте пили снощи? — попита следователят.

— Когато съм на служба, капка не слагам в устата! — тържествено заяви бай Пешо.

— Хм… А какво сте правили, когато се появи… е, да речем, тази маймуна?

— Аз бдях! — отвърна бай Пешо, като забрави да спомене за „Убийството на улица Морг“.

— Какво друго е откраднато?

— Нищо друго. Само кожуха, брадите, мустаците, плитките…

— Има ли нещо повредено в апаратурата?

— Нищо не е пипнато.

— Да е оставила тази ваша „маймуна“ някакви следи?

— Да. Ето това намерих в гардеробната.

И бай Пешо показа един алпинистки пикел.

— Откога пък маймуните ходят с пикели? — попита следователят.

В този момент сърцето на сержант Марко усилено заби и тайнственото шесто чувство на великите детективи отново заговори в него. Този пикел…! Този пикел не е ли на династронавтите? Нали с него те бяха проникнали в каналите в онзи паметен ден, когато откриха писмото на Симеон Безстрашния? Сержант Марко бързо съобразяваше: в кулата нищо ценно не е задигнато, нито камери, нито уреди, нито филмова лента, само бради и мустаци. Кому е потрябвала такава безсмислена дивотия? Очевидно само на династронавтите. Само техният мозък може да роди подобно нещо. Този пикел тук е последното и окончателно доказателство: 1) че бандитите на етера са династронавтите; 2) че крадците на брадите, мустаците и плитките са също династронавтите; 3) че апашите, които тарашуват из таваните, са пак династронавтите. Неизвестен остава само контрабандистът от сивата волга №Б 66-17…

Стигнал най-после до това важно заключение, сержантът се упъти към ракетния център, решен този път да арестува цялата Федерация и да измъкне от нея всичко. Влезе в двора, огледа се — нямаше никой. Надникна в съседните дворове — нямаше ги и там. Тогава той тръгна из своя район, бдителен, търпелив, съобразителен — същински Авакум Захов, и мислеше и търсеше, и търсеше и мислеше, и знаеше, че рано или късно тия династронавти-минастронавти непременно ще му паднат в ръцете и тогава кварталният сержант Марко ще ги изсели от тази част на града, защото току-виж, някой ден те взели, че изобретили някаква водородна бомба и вдигнали столицата във въздуха…

И сержант Марко продължи да търси и души във всички кьошета на своя квартал…

Бе забравил само да надникне в бараката на ракетния център…