Джулия Куин
Виконтът, който ме обикна (11)

Глава 10

„Партитата с преспиване в провинцията са опасни събития. Женени личности често се наслаждават на компанията на чужди съпруги или съпрузи, а неженените често се завръщат в града набързо сгодени.

Всъщност най-изненадващите годежи се обявяват след магията на временното пребиваване на село.“

„Хроники на висшето общество“

Лейди Уисълдаун, 2 май 1814

 

— Определено ви отне известно време да дойдете — отбеляза Колин, щом Антъни и Едуина достигнаха групата. — Ето, готови сме да започнем. Едуина, вие сте със синята — подаде й топката. — Антъни, ти си с розовата.

— Аз съм с розовата, а тя — размаха пръст към Кейт, — получава топката на смъртта.

— Позволих й да избира първа — каза Колин. — Все пак ни е гост.

— Антъни обикновено е с черната — обясни Дафни. — Всъщност той й даде името.

— Не би трябвало да сте с розово — каза Едуина на Антъни. — Изобщо не ви подхожда. Ето — подаде му своята топка. — Защо не се сменим?

— Не бъдете глупава — намеси се Колин. — Изрично решихме, че вие ще сте със синята. За да подхожда на очите ви.

На Кейт й се стори, че чу как Антъни простена.

— Аз ще бъда с розовата — обяви Антъни и решително грабна обидната топка от ръката на Колин, — и все пак ще спечеля. Ще започваме ли?

Веднага щом извършиха съответното представяне на херцога и херцогинята на Хейстингс и Едуина, всички поставиха дървените си топки близо до началната точка и се приготвиха да започват.

— От най-младия ли ще започнем? — предложи Колин с галантен поклон към Едуина.

Тя поклати глава.

— Бих предпочела да съм последна, за да мога да видя как играят по-опитните от мен.

— Мъдра жена — измърмори Колин. — Тогава ще започнем от най-възрастния. Антъни, смятам, че измежду нас ти си най-древен.

— Съжалявам, скъпи братко, но Хейстингс е с няколко месеца по-голям от мен.

— Защо — прошепна Едуина в ухото на Кейт, — имам чувството, че се намесвам в семеен спор?

— Мисля, че семейство Бриджъртън приема играта на Пал Мал много сериозно — прошепна Кейт в отговор. Тримата Бриджъртън бяха с изражение на булдози и всички изглеждаха абсолютно решени да спечелят.

— Хей, хей, хей! — сгълча ги Колин и размаха пръст към тях. — Не се позволяват потайни споразумения.

— Дори не можем да си представим за какво да се споразумяваме — изкоментира Кейт, — тъй като никой не намери за необходимо да ни обясни правилата на играта.

— Просто ни следвайте — бързо отвърна Дафни. — Ще разберете в процеса на игра.

— Мисля — прошепна Кейт на Едуина, — че целта е да потопиш топките на опонентите си в езерото.

— Наистина ли?

— Не. Но мисля, че Бриджъртън така виждат нещата.

— Все още шепнете! — извика Колин, без дори да погледне към тях. След това излая към херцога. — Хайде, Хейстингс, удряй проклетата топка. Нямаме на разположение цял ден.

— Колин — намеси се Дафни. — Не ругай. Тук има дами.

— Ти не се броиш.

— Има две дами, освен мен — изръмжа тя.

Колин премигна и се обърна към сестрите Шефийлд:

— Имате ли нещо против?

— Изобщо — отвърна очарована Кейт.

Едуина само поклати глава.

— Добре — Колин отново се обърна към херцога. — Хейстингс, размърдай се.

Херцогът бутна топката си малко по-напред от останалата купчинка.

— Нали осъзнавате — каза той, без да се обръща към никого конкретно, — че никога не съм играл Пал Мал?

— Просто удари силно топката в тази посока, скъпи — каза Дафни и посочи към първата вратичка.

— Това не е ли последната вратичка? — попита Антъни.

— Първата е.

— Трябва да е последната.

Челюстта на Дафни се издаде напред.

— Аз поставих трасето, първата е.

— Мисля, че тук ще се лее кръв — прошепна Едуина на Кейт.

Херцогът се обърна към Антъни с фалшива усмивка.

— Мисля да повярвам на Дафни.

— Все пак тя постави трасето — намеси се Кейт.

Антъни, Колин, Саймън и Дафни едновременно я погледнаха шокирано, сякаш не можеха да повярват, че е имала куража да се намеси в разговора.

— Е, така е — каза Кейт.

Дафни промуши ръка в нейната.

— Мисля, че те обожавам, Кейт Шефийлд — обяви тя.

— Бог да ми е на помощ — измърмори Антъни.

Херцогът замахна с дървения си чук и оранжевата топка се отправи по поляната.

— Браво, Саймън! — извика Дафни.

Колин се обърна и изглежда сестра си с презрение.

— Опонентите не трябва да се подкрепят при игра на Пал Мал — изрече надменно.

— Той никога преди не е играл — каза тя. — Няма вероятност да спечели.

— Няма значение.

Дафни се обърна към Едуина и Кейт и им обясни:

— Боя се, че липсата на спортсменство е задължително изискване при играта на Пал Мал на Бриджъртън.

— Разбрах — сухо отвърна Кейт.

— Мой ред е — излая Антъни. Изгледа презрително розовата топка след това силно я удари. Тя красиво се понесе над тревата, само за да се удари в едно дърво и да падне на земята като камък.

— Прекрасно! — възкликна Колин и се приготви.

Антъни измърмори няколко неща под носа си, нито едно, от които не бе подходящо за ушите на млади дами.

Колин изпрати жълтата топка към първата вратичка и отстъпи, за да направи на място на Кейт за нейния удар.

— Може ли да направя пробен удар? — попита тя.

— Не — това бе едно доста силно „не“, което дойде от цели три усти.

— Много добре — изръмжа тя. — Дръпнете се назад, всички. Няма да нося отговорност, ако нараня някого при първия си опит — изтегли назад дървения чук с цялата си сила и удари топката. Тя описа впечатляваща дъга във въздуха, след това се удари в същото дърво, което се бе изпречило и на Антъни и падна на земята точно до неговата топка.

— О, Боже — каза Дафни и се прицели, изтегляйки назад дървения си чук, без да удря топката.

— Защо „о, Боже“? — разтревожено попита Кейт, без да се успокоява от леко съжалителната усмивка на херцогинята.

— Ще видиш — Дафни удари топката си и тръгна след нея.

Кейт погледна към Антъни. Той изглеждаше много, много доволен от настоящото положение на нещата.

— Какво ще ми направите? — попита.

Той дяволито се наведе напред.

— По-подходящият въпрос би бил какво няма да ви направя?

— Мисля, че е мой ред — каза Едуина и пристъпи към началната точка. Удари слабо топката си и простена, когато тя измина само една трета от разстоянието, което бяха преминали другите.

— Следващия път ударете малко по-силно — каза Антъни, преди да се насочи към своята топка.

— Точно така — измърмори Едуина на гърба му. — Никога не бих се сетила.

— Хейстингс! — извика Антъни. — Твой ред е.

Докато херцогът насочваше топката си към следващата вратичка, Антъни се облегна на дървото с кръстосани ръце, стиснал абсурдния розов дървен чук и зачака Кейт.

— О, мис Шефийлд — извика накрая. — Правилата на играта изискват човек да следва топката си.

Загледа я как приближава.

— Ето — сопна се тя. — Сега какво?

— Наистина трябва да се отнасяте с повече уважение към мен — каза той и бавно и лукаво се усмихна.

— След забавянето ви с Едуина? — изстреля тя в отговор. — Това, което трябва да направя, е да ви удавя и разсека на четири.

— Какво кръвожадно момиче — каза той замислено. — Ще се справите добре с Пал Мал… накрая.

Той развеселено наблюдаваше как лицето й почервенява, а после побелява.

— Какво имате предвид? — попита.

— За Бога, Антъни — изкрещя Колин. — Ти си на ред.

Антъни сведе поглед надолу, където топките седяха една до друга в тревата, нейната — черна, а неговата — ужасно розова.

— Така — измърмори. — Не бихме искали, милия, сладък Колин да чака. — И с тези думи сложи крак върху своята топка, замахна и…

— Какво правите? — изписка Кейт.

… и я удари. Неговата топка остана на място под ботуша му, а нейната се спусна надолу по хълма, сякаш на няколко мили.

— Вие, злодей такъв — изръмжа тя.

— Всичко е честно в любовта и войната — кратко отвърна той.

— Ще ви убия.

— Можете да опитате — подразни я, — но първо ще трябва да ме настигнете.

Кейт огледа топката на смъртта, а след това и крака му.

— Дори не си го помисляйте — предупреди я той.

— Толкова е изкушаващо — провлече тя.

Той заплашително се наведе напред.

— Имаме свидетели.

— И това е единственото, което ви спасява живота за момента.

Той само се усмихна.

— Мисля, че топката ви е надолу по хълма, мис Шефийлд. Сигурен съм, че ще ви видим след около половин час, когато ни настигнете.

Точно в този момент Дафни мина край тях, следвайки топката си, която незабелязано бе минала покрай краката им.

— Затова казах „о, Боже“ — каза… без нужда според Кейт.

— Ще ми платите за това — изсъска Кейт на Антъни.

Самодоволното му изсумтяване казваше повече от каквито и да било думи.

Тя тръгна надолу по хълма и шумно и не особено женствено изруга, когато осъзна, че топката й е заседнала под един плет.

* * *

Половин час по-късно Кейт все още бе две вратички след останалите играчи. Антъни водеше, което я дразнеше до безкрай. Единственото хубаво нещо бе, че не можеше да види злорадстващото му лице.

Докато въртеше пръстите си и чакаше да дойде нейният ред — нямаше кой знае какво да прави междувременно, тъй като никой от останалите играчи не бе наблизо — чу Антъни да вика ядосано.

Това веднага привлече вниманието й.

Засия от вълнение при мисълта за вероятните му проблеми, нетърпеливо се огледа и видя розовата топка да лети по тревата право към нея.

— Ооо! — изгука Кейт, подскочи и се дръпна встрани, преди да е изгубила някой пръст.

Вдигна отново поглед и видя Колин да скача във въздуха, а дървеният му чук диво се въртеше около него, докато екзалтирано крещеше:

— Ю-хууу!

Антъни изглеждаше така, сякаш ще изкорми брат си на място.

Кейт също би изиграла един малък танц на победата — ако не можеше да спечели, то следващото най-добро нещо, би било да знае, че и той няма да го стори — само че изглеждаше, че той ще стигне до нея за няколко удара. И макар самотата да не бе особено забавна, беше по-добър вариант от това да се налага да разговаря с него.

Все пак й бе трудно да не изглежда поне малко самодоволна, когато той я наближи, смръщен като гръмотевичен облак.

— Лош късмет, милорд — измърмори Кейт.

Той я изгледа гневно.

Тя въздъхна — само за ефект, разбира се.

— Сигурна съм, че все пак ще успеете да станете втори или трети.

Той заплашително се наведе напред и издаде звук, който подозрително приличаше на ръмжене.

— Мис Шефийлд! — дойде нетърпеливият вик на Колин от върха на хълма. — Ваш ред е!

— Така е — каза Кейт, анализирайки възможните си удари. Можеше да се прицели към следващата вратичка или да опита още повече да саботира Антъни. За нещастие топката му не докосваше нейната, така че не можеше да опита маневрата, която той бе използвал по-рано. Което вероятно бе по-добре. С нейния късмет сигурно щеше да пропусне топката и да си счупи крака.

— Решения, решения — измърмори.

Антъни скръсти ръце.

— Единственият начин да ми съсипете играта е да съсипете и своята.

— Вярно е — съгласи се тя. Ако искаше да го изпрати в забвение, трябваше да изпрати и себе си, тъй като трябваше да удари своята топка с всичка сила, за да помръдне неговата. И тъй като не можеше да задържи топката си на място, само Господ знаеше къде щеше да се окаже тя.

— Но — каза, като вдигна поглед към него и се усмихна невинно, — аз и така нямам шанс да спечеля играта.

— Бихте могла да станете втора или трета — опита той.

Тя поклати глава.

— Не е вероятно, не мислите ли? Вече съм много назад, а наближаваме края на играта.

— Не искате да правите това, мис Шефийлд — предупреди я той.

— О — произнесе тя прочувствено. — Искам. Наистина, наистина искам — след това с най-злата усмивка, която устните й можеха да оформят, замахна с дървения чук и удари топката си, влагайки всичките си емоции. Тя удари неговата с впечатляваща сила и я запрати още по-надолу по хълма.

По-надолу…

По-надолу.

Право в езерото.

С отворена от удоволствие уста Кейт само се взря за момент как розовата топка потъва в езерото. След това в нея се надигна нещо, някакво странно и примитивно чувство и преди да осъзнае какво прави, вече скачаше като луда и крещеше:

— Да! Да! Печеля!

— Не печелите! — тросна се Антъни.

— О, чувствам се, все едно съм спечелила — радваше се тя.

Колин и Дафни, които се бяха втурнали надолу по хълма, спряха до тях.

— Браво, мис Шефийлд! — възкликна Колин. — Знаех си, че заслужавате топката на смъртта.

— Прекрасно — съгласи се Дафни. — Направо прекрасно.

Антъни, разбира се, нямаше какво да стори, освен да скръсти ръце и силно да се намръщи.

Колин свойски я потупа по гърба.

— Сигурна ли сте, че не сте някой маскиран Бриджъртън? Наистина прихванахте от духа на играта.

— Не бих могла да го сторя без вас — грациозно каза Кейт. — Ако не бяхте изпратил топката му надолу по хълма…

— Надявах се да вземете унищожението му в ръце — каза Колин.

Херцогът най-накрая се приближи с Едуина до себе си.

— Доста изненадващ завършек на играта — изкоментира той.

— Още не е свършила — каза Дафни.

Съпругът й я изгледа леко развеселен.

— Да продължим да играем вече изглежда безсмислено, не смяташ ли?

Изненадващо, дори Колин се съгласи.

— Със сигурност не мога да си представя нещо, което да бие това.

Кейт засия.

Херцогът погледна небето.

— Още повече, че започва да става облачно. Искам да прибера Дафни, преди да започне да вали. Деликатно положение и така нататък, знаете.

Кейт изненадано погледна Дафни, която започна да се изчервява. Изобщо не изглеждаше бременна.

— Много добре — каза Колин. — Предлагам да приключим с играта и да обявим мис Шефийлд за победител.

— Но аз бях две вратички след останалите — възрази Кейт.

— И все пак — каза Колин. — Всеки истински почитател на Бриджъртъновия Пал Мал разбира, че изпращането на Антъни в езерото е много по-важно от изпращането на топката през вратичките. Което ви прави победител, мис Шефийлд. — Той се огледа наоколо, а после погледна Антъни. — Някой да възразява?

Никой не го стори, макар Антъни да изглеждаше склонен към насилие.

— Чудесно — каза Колин. — В такъв случай мис Шефийлд е нашият победител, а Антъни, ти си нашият губещ.

Странен, задавен звук излезе от устата на Кейт — полусмях, полукашляне.

— Е, някой трябва да загуби — каза Колин и се ухили. — Това е традиция.

— Вярно е — съгласи се Дафни. — Ние сме кръвожадна компания, но обичаме да следваме традициите.

— Луди, това сте вие — непринудено каза херцогът. — И в тази връзка, Дафни и аз трябва да се сбогуваме. Искам тя да се прибере, преди да започне да вали. Мисля, че никой няма да възрази, че тръгваме, преди да сме разчистили трасето?

Никой, разбира се, нямаше нищо против и херцогът и херцогинята се отправиха обратно към Обри Хол.

Едуина, която бе запазила мълчание по време на разговора — макар да гледаше всички Бриджъртън така, сякаш наскоро бяха избягали от някоя лудница — внезапно се прокашля.

— Мислите ли, че трябва да се опитаме да извадим топката? — попита тя, хвърляйки поглед към езерото.

Останалите от групата се втренчиха в спокойните води на езерото, сякаш никога не им бе хрумвало подобно странно нещо.

— Не е като да е паднала по средата — добави тя. — Просто се търкулна вътре. Вероятно е точно на ръба.

Колин се почеса по главата. Антъни продължи да се мръщи.

— Сигурно не искате да изгубите още една топка — настоя Едуина. Когато никой не отговори, тя хвърли дървения си чук и вдигна ръце с думите:

— Добре! Сама ще извадя глупавата топка.

Това определено извади мъжете от вцепенението им и те скочиха да й помогнат.

— Не бъдете глупава, мис Шефийлд — галантно каза Колин и тръгна надолу по хълма. — Аз ще я взема.

— За бога — измърмори Антъни. — Аз ще взема проклетата топка — отправи се надолу по хълма и бързо задмина брат си. При цялото си раздразнение, не можеше да вини Кейт за действията й. Той самият би сторил абсолютно същото, макар че щеше да удари топката й достатъчно силно, за да потопи нейната в центъра на езерото.

Все пак беше дяволски унизително да бъде победен от една жена, особено от нея.

Стигна до края на езерото и се вгледа вътре. Розовата топка бе с толкова ярък цвят, че би трябвало да се вижда през водата, ако се бе спряла на достатъчно плитко място.

— Виждаш ли я? — попита Колин, спирайки до него.

Антъни поклати глава.

— Глупав цвят. Никой никога не е искал да играе с розовата.

Колин кимна в знак на съгласие.

— Дори лилавата е по-добре — продължи Антъни и направи няколко крачки вдясно, за да огледа още малко от брега. — Какво, по дяволите, е станало с лилавата топка?

Колин сви рамене.

— Сигурен съм, че нямам идея.

— А аз съм сигурен — измърмори Антъни, — че тя като по чудо ще се появи в комплекта за Пал Мал утре вечер.

— Може и да се окажеш прав — жизнерадостно каза Колин и мина край Антъни с очи, насочени към водата. — Може би дори този следобед, ако имаме късмет.

— Някой от тези дни — безизразно изрече Антъни, — ще те убия.

— В това не се съмнявам — Колин огледа водата, след това внезапно посочи с показалец. — Ето я!

Това определено бе розовата топка, потънала в мътната вода на около два фута от края на езерото. Изглеждаше сякаш бе на около един фут дълбочина. Антъни тихо изруга. Щеше да се наложи да събуе ботушите си и да влезе. Изглежда Кейт Шефийлд вечно щеше да го кара да се събува и да влиза в различни водни басейни.

Не, помисли си мрачно, когато бе скочил в Серпентината да спасява Едуина, нямаше време да си събува ботушите. Кожата бе абсолютно съсипана. Камериерът му почти бе припаднал от ужас.

Той седна със стон на един камък и започна да се събува. Спасяването на Едуина вероятно си струваше чифт хубави ботуши, но заради една глупава розова топка… честно казано, дори не си струваше да си мокри краката.

— Изглежда държиш нещата под контрол — каза Колин, — така че ще помогна на мис Шефийлд да съберем вратичките.

Антъни само поклати глава примирено и влезе.

— Студено ли е? — достигна до него женски глас.

Мили Боже, това бе тя. Той се обърна. Кейт Шефийлд бе застанала на брега.

— Мислех, че събираш вратичките — каза той някак раздразнено.

— Едуина го прави.

— Твърде много проклети мис Шефийлд — измърмори той под носа си. — Трябваше да има закон, който да забранява сестри да дебютират в един и същи сезон.

— Моля? — попита тя и обърна глава встрани.

— Казах, че е много студено — излъга той.

— О! Съжалявам.

Това привлече вниманието му.

— Не, не съжалявате — изрече той накрая.

— Е, не — призна тя. — Поне не за това, че загубихте. Но не съм искала да ви замръзнат пръстите на краката.

Антъни внезапно бе обхванат от лудото желание да види нейните пръсти. Това бе ужасна мисъл. Не трябваше да желае тази жена. Дори не я харесваше.

Въздъхна. Това не бе вярно. Вероятно я харесваше по някакъв странен, парадоксален начин. И мислеше, колкото и да бе странно, че и тя може да започва да го харесва по същия начин.

— Вие бихте сторили същото на мое място — извика Кейт.

Той не каза нищо, просто продължи с бавния си ход.

— Щяхте! — настоя тя.

Антъни се наведе и вдигна топката, като намокри ръкава си. По дяволите!

— Знам — отвърна.

— О — каза изненадано, сякаш не бе очаквала да го признае.

Тръгна назад, благодарен, че почвата на брега бе твърда и по краката му нямаше да полепне пръст.

— Ето — каза тя и му подаде нещо, което приличаше на одеяло. — Беше в навеса. Спрях по пътя. Реших, че може да ви трябва нещо, за да си изсушите краката.

Антъни отвори уста, но странно — от нея не излезе и звук. Накрая успя да каже:

— Благодаря — и взе одеялото от ръцете й.

— Не съм толкова ужасен човек, знаете го — каза му с усмивка.

— Нито пък аз.

— Може би — съгласи се тя, — но не трябваше да се бавите толкова с Едуина. Зная, че го направихте, само за да ме измъчвате.

Той вдигна вежда и седна на камъка, за да изсуши краката си, като остави топката на земята до себе си.

— Не мислите ли, че е възможно забавянето ми да има нещо общо с желанието ми да прекарам известно време с жената, която смятам да направя своя съпруга?

Тя леко се изчерви, но промърмори:

— Това може да е най-егоистичното нещо, което някога съм изричала, но не, мисля, че просто сте искали да ме измъчвате.

Бе права, разбира се, но нямаше да й го каже.

— Така се случи — каза той, — че Едуина се забави. Не зная защо. Стори ми се неучтиво да я търся в стаята й с молба да побърза, затова изчаках в кабинета си, докато се приготви.

Последва продължително мълчание и след това тя промълви:

— Благодаря, че ми го казахте.

Той се усмихна кисело.

— Не съм толкова ужасен човек, знаете го.

Кейт въздъхна.

— Зная.

Нещо в смиреното й изражение го накара да се ухили.

— Но може би малко ужасен? — подразни я.

Тя засия, явно връщането към лекомисления разговор я накара да се почувства много по-удобно.

— О, разбира се.

— Добре. Не бих искал да съм скучен.

Кейт се усмихна, докато го наблюдаваше как обува чорапите и ботушите си. Протегна се надолу и взе розовата топка.

— По-добре да я занеса до навеса.

— В случай, че ме обхване неконтролируемо желание да я хвърля обратно в езерото?

Тя кимна.

— Нещо такова.

— Много добре — изправи се. — В такъв случай, аз ще взема одеялото.

— Честна размяна. — Тя се обърна към хълма и видя Колин и Едуина да изчезват в далечината.

— О!

Антъни бързо се извърна.

— Какво има? О, разбирам. Изглежда сестра ви и брат ми са решили да се върнат без нас.

Кейт се смръщи на близките им, след това примирено сви рамене и тръгна нагоре по възвишението.

— Предполагам, че бих издържала компанията ви още няколко минути, ако вие можете да изтърпите моята.

Той не й отвърна, което я изненада. Това сякаш бе точно коментар, на който той би намерил остроумен и може би дори рязък отговор. Вдигна поглед към него и леко се отдръпна назад от изненада. Той се взираше в нея по много странен начин…

— Всичко… всичко наред ли е, милорд? — попита колебливо.

Той кимна.

— Чудесно — но звучеше доста разсеян.

Остатъкът от пътя до навеса премина в мълчание. Кейт остави розовата топка на мястото й в комплекта и забеляза, че Колин и Едуина са разчистили трасето и прилежно са прибрали всичко, включително липсващата лилава топка и дървения чук. Хвърли крадешком поглед към Антъни и се усмихна. От ядосаното му изражение бе очевидно, че той също я е забелязал.

— Одеялото бе тук, милорд — каза тя с прикрита усмивка и се дръпна от пътя му.

Антъни сви рамене.

— Ще го занеса до къщата. Вероятно има нужда от добро почистване.

Тя кимна в знак на съгласие, двамата затвориха вратата и тръгнаха.