Джулия Куин
Херцогът и аз (23)

Епилог

„Момче за херцога и херцогинята на Хейстингс!

След три момичета, най-влюбената двойка на висшето общество успя да се сдобие с наследник. Настоящият автор може само да си представи облекчението, настъпило в домакинството на Хейстингс; все пак всеизвестна истина е, че всеки женен мъж със сериозно богатство трябва да се стреми към наследник.

Името на новото бебе все още не е оповестено, макар че настоящият автор се счита за изключително квалифициран да направи предположение по въпроса. Все пак със сестри като Аманда, Белинда и Каролайн възможно ли е новият граф на Клайвдън да бъде наречен другояче, а не Дейвид^[1]?

«Хроники на висшето общество»

Лейди Уисълдаун, 15 декември 1817

 

Саймън вдигна ръце от изненада и вестникът полетя към другия край на стаята.

— Откъде знае? — попита той. — Не сме казвали на никого за решението си да го наречем Дейвид.

Дафни опита да прикрие усмивката си, докато наблюдаваше как съпругът й крачи из стаята.

— Сигурна съм, че това е просто щастлива догадка — каза и насочи вниманието си към новороденото в ръцете си. Твърде рано бе, за да се разбере дали очите му ще останат сини или ще станат кафяви като на по-големите му сестри, но той вече толкова приличаше на баща си, че Дафни не можеше да си представи как очите му биха се осмелили да развалят ефекта, като потъмнеят.

— Трябва да има шпионин в домакинството ни? — каза той и сложи ръце на кръста си. — Няма друг начин.

— Сигурна съм, че няма шпионин в домакинството ни — каза Дафни, без да вдига поглед. Бе прекалено заинтересувана от начина, по който ръчичката на Дейвид стискаше пръста й.

— Но…

Дафни накрая вдигна глава.

— Саймън, държиш се абсурдно. Това е просто клюкарска колонка.

— Уисълдаун… ха! — изръмжа той. — Никога не съм чувал за някой на име Уисълдаун. Бих искал да знам коя е тази проклета жена.

— Както и останалата част от Лондон — измърмори Дафни.

— Някой трябва веднъж завинаги да я извади от бизнеса.

— Ако искаш да я спреш — не можа да се сдържи да изтъкне Дафни, — не би трябвало да я подкрепяш, като купуваш вестника й. — И дори не се опитвай да кажеш, че купуваш Уисълдаун заради мен.

— Ти го четеш — промърмори Саймън.

— Както и ти — тя целуна главичката на Дейвид. — Обикновено доста преди аз да успея да се добера до него. Освен това, доста харесвам Лейди Уисълдаун напоследък.

Саймън я изгледа подозрително.

— Защо?

— Прочете ли какво е написала за нас? Нарича ни «най-влюбената двойка в Лондон» — усмихна се дяволито. — Харесва ми.

Саймън простена.

— Само защото Филипа Федърингтън…

— Сега е Филипа Бърбрук — напомни му Дафни.

— Е, каквото и да е името й, тя има най-голямата проклета уста в Лондон и откакто ме чу да те наричам «сърце мое» в театъра миналия месец, не мога да си покажа физиономията в клубовете.

— Толкова ли е старомодно, човек да обича жена си? — подразни го Дафни.

Саймън направи физиономия като сърдито малко момче.

— Както и да е — каза Дафни, — не желая да чувам отговора ти.

Усмивката на Саймън бе мила смесица между смут и лукавство.

— Ето — каза тя и му подаде Дейвид. — Искаш ли да го подържиш?

— Разбира се — прекоси стаята и взе бебето в обятията си. Гушна го за момент, вдигна поглед към Дафни и се ухили. — Мисля, че прилича на мен.

— Знам, че прилича.

Саймън го целуна по нослето и прошепна.

— Не се безпокой, малки човече. Винаги ще те обичам. Ще те науча на буквите и цифрите, ще ти покажа как да яздиш кон и ще те пазя от всички ужасни хора на света, особено от онази ужасна Уисълдаун…

* * *

В малка, елегантно обзаведена стая, недалеч от Хейстингс Хаус, една млада жена седна на бюрото си с перо и мастилница и извади лист хартия.

С усмивка допря перото до листа и написа:

«Хроники на висшето общество»

Лейди Уисълдаун, 19 декември 1817

О, любезни читателю, настоящият автор има удоволствието да съобщи…“