Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лордът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Forbidden Lord, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 120гласа)

Информация

Форматиране
in82qh(2016)

Корица: Ralna

История

  1. —Добавяне

Епилог

„Душата ми е лодка омагьосана

и като сънен лебед е заплувала

по посребрените вълни на твойта песен.“

Пърси Биш Шели, „Освободеният Прометей“

Коледният бал на доведената сестра на Джордан бе по-многолюден, отколкото би му се искало, като се имаше предвид деликатното състояние на Емили. Тя не биваше да се появява на такова шумно място, след като още не се бе възстановила от раждането на сина им преди месец. Но бе настояла да приемат поканата, защото имението Уортинг се намираше съвсем близо до тяхното. Какво друго би могъл да направи, освен да изпълни желанието на жена си, когато да изпълнява редките й прищевки му доставяше такова удоволствие.

Графът се връщаше към жена си с чаша пунш, когато я забеляза да води съсредоточен разговор с доведената му сестра. Щом ги наближи, чу да споменават името му. Пакостлив импулс го накара да се скрие зад близката колона и напрегна слух да чуе разговора им.

— Той е съвсем различен човек, откакто те срещна — каза Сара. — Джордан мрази събирания от всякакъв вид и със сигурност никога не съм го чувала да рецитира поезия, както направи по време на вечеря. Изглежда толкова отпуснат и щастлив. Каква отвара си дала на брат ми, Емили? И аз искам малко.

— Със сигурност съпругът ти няма нужда от подобно нещо.

— Да. Истината е, че има моменти, когато не ми се иска Гидиън да се отпуска, знаеш какво имам предвид.

— Много добре разбирам. В такива ситуации, мога да те уверя, че Джордан никога не се отпуска.

Двете жени се разсмяха и Блекмор реши, че е време да се намеси.

— Дами, ушите ми горят — закачливо каза той, заобиколи колоната и подаде пунша на жена си.

Появата му предизвика нов изблик на смях.

Въпреки че той с укор повдигна едната си вежда, тайно бе доволен, че съпругата му се наслаждава на удоволствията в спалнята. Жалко, че не можеха да им се отдадат поне още една седмица, или поне така бе казал лекарят.

На него му се струваше като цяла година. Той хвърли на съпругата си сладострастен поглед, възнегодувайки вътрешно, че бе избрала алената кадифена рокля за този повод. Вярно е, че бе много подходяща за коледен бал и все още да я мислеше за скандална, но трябваше да признае, че и роклята на сестра му не бе по-скромна.

Но всеки път щом видеше Емили, облечена във въпросната дреха — която бе като рамка на нежната й като фин порцелан кожа и повдигаше гърдите й, които сега бяха наедрели, защото кърмеше сина им — ставаше твърд като скала. Тази рокля винаги му напомняше за първия път, когато бяха заедно и тя му се бе предложила, безуспешно опитвайки да прикрие своята невинност. Той отпи голяма глътка пунш. Мили боже, щеше да е истинско чудо, ако оцелееше през следващите седем дни, без да я вземе. Трябваше да я убие, задето бе облякла тази рокля. Не, това, което искаше да направи, беше много по-приятно.

— Джордан, добре ли си? — попита Емили и се намръщи загрижено.

— Всичко е наред. — „Просто ме е обзела адска похот, скъпа моя“, в опит да разсее обсебващото го желание да разкъса роклята и да се наслади на пищните й гърди и съблазнителни форми, той огледа стаята.

— Виждам, че Софи и Лорънс са тук.

В другия край на стаята Лорънс прошепна нещо в ухото на жена си и очите й заблестяха. Лицата им сияеха и ясно показваха, че всеки, който се бе опитвал да попречи на брака им, е грешал дълбоко. Блекмор добави:

— Радвам се, че някои от членовете на лондонското висше общество ги приеха.

— Най-вече тези, които искат да дразнят лорд Несфилд — намеси се Сара. Тя погледна с любопитство брат си. — Не че напоследък това би коствало кой знае какви усилия. Чух, че имал доста лични и финансови неуспехи. Отнели са членството му в клуба, загубил е хиляди паунди в корабно предприятие и е затънал в съдебни спорове за значителен дял от имуществото си. Какъв лош късмет е имал тази година.

— Да, много лош късмет — повтори сухо графът и размени погледи с жена си. Несфилд го очакваше още солидна доза сериозни неприятности, преди Джордан да приключи с него. Щом забеляза в очите на сестра си догадка, той смени темата. — Чудя се как Йън преживява брака на Лорънс и Софи.

— Подозирам, че никога не е бил влюбен в нея — каза Емили. — Не изглеждаше особено разочарован.

„Влюбен“, помисли си Блекмор. Беше удивително колко различно му въздействаше думата сега, отколкото преди година. Но тогава той още не знаеше, че ще намери съвършената съпруга. Жена, чиито интереси за реформите ще съвпадат с неговите, чиято искреност винаги будеше възхищение у него и чието тяло… Мили боже, защо не успяваше да отклони мислите си от тази тема.

— Йън дори не трепна, когато видя Лорънс и Софи да влизат — отбеляза Сара и принуди Джордан да се върне към разговора. — А преди пет минути го видях на терасата да целува Фелисити.

— Ти знаеше ли? Това не ме изненадва — заяви Емили самодоволно. — Знаех си, че нещо става там.

— Глупости — изсумтя графът. — Не обръщай внимание на глупостите на сестра ми, Емили. Ако Йън наистина е целунал момичето, това е просто моментен флирт, уверявам те.

Сестра му придоби мистериозно изражение.

— Не съм сигурна, Джордан. Трябваше да видиш начина, по който я гледаше по-рано. Не можеше да откъсне очи от нея. А и си търси съпруга, не е ли така?

— Сара — снизходително каза брат й, — ако си мислиш, че Йън смята да се ожени за упорита всезнайка, твърде малко го познаваш.

Съпругата и доведената му сестра си размениха разбиращи погледи.

— Би трябвало да се довериш на сестра си по този въпрос — каза Емили и бавна усмивка се появи на устните й. — Тя има невероятен нюх. Сара, кажи му какво ми сподели точно преди сватбата ни.

— Какво?

Сара се ухили и очите й изведнъж светнаха злорадо.

— Помниш ли вечерта на бала у Драйдън? Когато вие двамата се срещнахте? Гидиън и аз разбрахме какво става между вас още преди да се качите в онази карета.

— Какво искаш да кажеш? — попита графът.

— Ти каза, че смяташ да изпратиш някаква вдовица до дома й, но Гидиън познаваше Емили и Лорънс и знаеше, че тя е дъщерята на пастора, а Лорънс е неин братовчед. Знаеше, че си се заблудил.

— За бога, защо нищо не ми казахте? Разбирам, че този пират, съпругът ти, е решил, че е добра шега, но би трябвало ти да си по-умна. Би могла да избавиш Емили от сериозно затруднение.

— Да, но тогава нямаше да се срещнете, не е ли така? Освен това реших, че дъщерята на пастора е точно като за брат ми. — Тя се разсмя. — Виждаш ли? Мога да разбера, че една двойка ще е добра, когато я видя.

— Това беше чист късмет — промърмори той, необяснимо раздразнен.

Винаги му бе доставяло удоволствие да си мисли, че съдбата го бе срещнала с Емили, а се оказваше, че сестра му е замесена, дори и в малка степен.

— Би ли предпочел да не се бяхме срещнали? — попита жена му, погрешно изтълкувала смръщването му.

Ядосан на сестра си, че бе повдигнала темата, Блекмор я изгледа остро. Тя промърмори нещо, че се налагало спешно да открие мъжа си и забърза, оставяйки ги сами в ъгъла на стаята, близо до балконските врати.

— Знаеш отговора на този въпрос — каза тихо. Взе ръката й и я целуна. — И ако не си сигурна, нека да излезем навън и… ще ти напомня как точно се чувствам относно това.

Съпругата му срамежливо извърна поглед, но му позволи да я отведе към балкона.

— Наистина ли, Джордан, посред бала?

В някои отношения, тя все още бе онова сладко невинно момиче, в което се бе влюбил. В действителност, особената комбинация от невинност и светски инстинкти винаги му бе харесвала.

— Да.

Той я привлече в прегръдките си и я целуна по главата. Тя го погледна с усмивка.

— Тук е доста студено, неразумни човече.

— Точно това ми трябва. Ще ми помогне да не ти се нахвърля така, както ми се иска през последните два месеца.

— О, но не е нужно да се сдържаш повече. Сутринта докторът ми каза, че вече спокойно мога да изпълнявам съпружеските си задължения. Защо мислиш, че съм облякла тази рокля?

Младият мъж затаи дъх и тялото му откликна незабавно.

— Какво, по дяволите, правим тук тогава? Отиваме си у дома. Незабавно!

Емили се засмя радостно, когато съпругът й я дръпна обратно в залата и се насочи към домакините.

— О, чудесно — чу Джордан шепота й до себе си. — Толкова ми харесва да го правим в карета.

Край