Аарон Флетчър
Майка Австралия (5)

5.

Малко след като тръгнаха, през една от следващите сутрини, минаха покрай северната страна на назъбения хълм. Катериха се през била, покрити с остри камъни, които нараняваха краката им. В късната утрин хълмът остана зад тях и те се спуснаха по стръмен, покрит с дървета склон. Бризът довяваше остра миризма до ноздрите на Майра и тя вдигна глава и я помириса, без да престава да тича. Никога до сега не беше помирисвала такова нещо, но инстинктивно я определи като миризма на животни, които бяха кука — с месо, което можеше да се яде. Долавяше се и далечен шум от блеене, който тя свърза с миризмата на животното кука. Като съдеше от разсейването на миризмата, сравнена с мириса на растителността и водата около нея и като прецени приблизително разстоянието, от което идваха звуците, Майра реши, че броят на непознатите животни е огромен. Гладът й се засили и тя се почуди дали целта на пътуването им не е била преместване в изобилстваща с богатствата си ловна територия. Докато си проправяха път през дърветата, заобикалящи няколко ниски полегати хълма, покрити с къса трева, звуците станаха по-високи, а миризмата се засили. Бяха почти до животните. От време на време майка й поглеждаше назад към нея с любопитство, а брат й скъси разстоянието помежду им, правейки опити да надзърне между дърветата и да види какво има пред тях. Пунтару спря и баща й им махна с ръка да спрат. Двамата мъже се отдалечиха, размениха няколко думи и Пунтару се обърна, затича се надолу по хълма и след миг се скри между дърветата. Баща й се върна при тях и каза на майка й да сложи на Майра гумила. Тя го погледна с любопитство, но изражението му и неговото държане не допускаха въпроси, и тя тихо потърси гумилата в торбата си. Това беше плътен лъскав колан, сплетен от необработени косми от козината на кенгуру с малко, четвъртито парче, изтъкано от косми на опосум, което висеше отпред и покриваше долната част на корема, слабините и част от вътрешната страна на бедрата — дреха, с която жените се разкрасяваха понякога, главно на сборовете и други подобни случаи. Майра изненадано погледна майка си, но майка й се смръщи предупредително и извади гумилата от торбата си.

Майра стъпи в гумилата, която майка й държеше. След това майка й я вдигна нагоре по бедрата й, като я нагласяваше на мястото й и придръпваше висящото отпред парче. После погледна косата на Майра и я пооправи. Изражението й наподобяваше нещо от рода на мрачно одобрение и внезапно Майра изпита тревога от чувството, че с нея се случва нещо важно, а тя не знае какво. Баща й изглеждаше нервен, напрегнат и разтревожен. Майра чуваше отдалечаващия се глас на Пунтару, който викаше силно от подножието на хълма. Шумът, който животните кука вдигаха, беше толкова силен, че заглушаваше останалите звуци и й беше трудно да чуе Пунтару ясно, но й се стори, че той крещи някакви неразбираеми безсмислици.

Майка й коленичи и приседна на петите си. Погледът й беше отправен някъде в далечината и избягваше очите на Майра, която седна до нея. Брат й седна под едно дърво и уморено се облегна на ствола му. Умората му превъзмогваше неговото любопитство. Баща й крачеше напред-назад и гледаше към дърветата, между които беше изчезнал Пунтару. Чу се далечен звук, подобен на този, който издават динго, после секна. Дългите минути се точеха бавно. Майка й седеше неподвижна, а баща й продължаваше да крачи нагоре-надолу. Майра нервно се прозя. Чу забързани стъпки, които се изкачваха по хълма и между дърветата се появи Пунтару, който тичаше към тях. Тя застана готова да реагира на заповед за бягство, след това видя доволното, възбудено изражение на лицето на Пунтару. Баща й изтича срещу него и го посрещна. Пунтару спря и останал без дъх пухтеше и жестикулираше с ръце, докато говореше. Те размениха няколко думи и баща й се обърна и им направи знак да ги последват. Майра и майка й започнаха да събират нещата си. Той им махна още веднъж и им викна нетърпеливо. Те взеха прътовете си, оставиха другите неща и изтичаха надолу по хълма сред мъжете, а братът на Майра изпъшка и се изправи на крака, за да ги последва.

Налице бяха всички признаци, че се намират в изключително опасно положение. Баща й беше напрегнат и нервен, а навсякъде около тях имаше непознати миризми и шумове. Пунтару сякаш беше по-малко загрижен, но начинът, по който се държеше, говореше най-малко за предпазливост. Близо до подножието на хълма, през почти непреодолимата миризма на кука, Майра долови някаква друга миризма на друго непознато животно. Приличаше на миризмата на динго и тя автоматично я свърза със звука, издаван от динго. След това долови още една груба миризма. Бял човек. Тя се поколеба и брат й едва не се блъсна в нея. Майка й я изгледа през рамо и предупредително се смръщи. Майра направи две бързи крачки, за да влезе в общия ритъм.

В подножието на хълма те напуснаха прикритието на дърветата и излязоха на широко, открито поле, покрито с ниска трева. Полето продължаваше в полегато нагорнище и вместо да се промъкнат по края му, под прикритието на дърветата, те тръгнаха направо през него нагоре по склона. Миризмата и звуците на животните станаха дори по-силни и отчетливи и когато превалиха билото на хълма и се спуснаха от другата му страна, тя ги видя. Бяха разпръснати из долината пред тях. Броят им беше зашеметяващ. Имаше и четири от другите животни. Те бяха подобни на динго, но по-големи, с по-дълга козина и различни на цвят и обикаляха около животните кука. Започнаха да издават лаещите си викове, а след това отново се успокоиха в отговор на дълбок, мощен глас, който прозвуча нагоре по склона. Тя погледна натам.

Мъжът беше огромен. Дори от разстояние, лицето му над мустаците и брадата беше по-скоро червено, отколкото бяло, а покривалата, които го обвиваха, го правеха да изглежда дори по-голям. Пунтару размаха ръце и завика, като ги водеше нагоре по склона срещу него. Той викаше с неразбираеми думи, които мъжът явно разбираше, защото му отговори с дълбок, звучен глас. Белият мъж държеше нещо, което изглежда беше късо, дебело и безформено копие. Когато го приближиха, тя разбра, че това сигурно е едно от ония магически оръжия, за които беше чувала. Сърцето й биеше тежко и тя потрепери от страх. Зачуди се какво ли беше прихванало баща й, за да ги въвлече в толкова голяма опасност. Те спряха и Пунтару продължи да разговаря с белия мъж. Майра опря пръта си о земята и се облегна на него. Очите на белия мъж сякаш дълбаеха в нейните и тя отвърна поглед.

Белият мъж се обърна и се отдалечи няколко ярда. Пунтару и баща й го последваха. Майка й й направи знак и те също ги последваха. На земята имаше голяма торба, направена от някаква тъкан, подобна на покривките на белия мъж. Той коленичи до торбата и започна да вади някакви неща от нея. В началото те нямаха смисъл за Майра, след това тя разпозна формата на едното от тях. Беше брадва, направена от камъка на белия човек, същата като онази, която Пунтару носеше в колана си. Разпозна и нож с острие от същия камък. След това още една брадва, и нож, и парчета от камъка. За момент предназначението на парчетата от камъка остана за нея загадка, след това значението им се изясни. Те можеха да бъдат превърнати в остриета на копия като острието, което имаше Пунтару. Целта на дългото им пътуване стана очевидна — да вземат оръжия, направени от белия човек. Пунтару ровеше из нещата и издаваше звуци на задоволство. Бащата на Майра коленичи и ги погледна. Двамата започнаха да ги поделят помежду си. Белият мъж се изправи и отстъпи крачка назад, като гледаше Майра и тя отвърна лице.

Една мисъл нахлу в съзнанието й и го скова със студа си. Едно добро копие с обикновен връх беше ценно, ценни бяха и добрата брадва и хубавия нож, направени от обикновен камък. Оръжията, направени от камъка на белия човек сигурно бяха изключително скъпи, а баща й притежаваше само едно нещо, достатъчно ценно, за да ги размени с тях. Нея. Тя погледна майка си ужасена и трепереща от страх. Лицето на майка й беше извърнато настрани. Пунтару и белия мъж размениха още няколко думи, след това Пунтару се обърна към баща й и го попита дали е доволен от размяната. Баща й направи утвърдителен жест с ръка. Те започнаха да се отдалечават от белия мъж с новите оръжия в ръце. Докато минаваше покрай нея, баща й я погледна.

— Ти си жена на този мъж. Остани тук и му бъди покорна.

Майра се вцепени, устата й пресъхна, а коленете й се разтрепериха. Тя погледна баща си и в паниката си неистово се опитваше да измисли нещо, което да го разубеди. Сред въртопа на несвързани мисли в съзнанието й изплува и се проясни една-единствена ясна мисъл. Беше оставила своето уири и торбата си на хълма. Освен пръта, те й бяха единствената собственост и бяха много ценни за нея, а за жена да бъде дадена без обикновените женски принадлежности в ръцете й, беше позор. Баща й я отмина. Майка й понечи да се обърне, за да го последва.

— Моето уири… Торбата ми…

Майка й се обърна към нея и я погледна.

— Получи заповед. Подчинявай се!

Понечи да й обърне гръб, след това се поколеба. Погледна Майра и протегна ръка. Докосна я неловко с пръстите си — бегла ласка за обич и знак за сбогом. След това отпусна ръка, обърна се и изтича след съпруга си. Брат й тръгна подире й. Пунтару мина покрай нея, без да я погледне. Разглеждаше с доволно изражение нещата, които носеше. Той се затича бързо, настигна майка й и брат й, подмина ги и продължи заедно с баща й. Достигнаха билото на хълма и изчезнаха. Никой от тях не погледна назад.

Бяха я дали за жена на бял мъж. Бе се страхувала от това, че ще бъде дадена на мъж, че ще трябва да напусне познатата и близка ловна територия, майка си, брат си и баща си. А се беше случило нещо много по-лошо. Беше дадена на непознато и чуждо същество, чиято миризма дразнеше ноздрите й. Беше заобиколена от безобразни животни, които излъчваха силна смрад и вдигаха постоянна врява, и за нея беше почти невъзможно да чуе друг звук или да долови друга миризма. И беше дадена като някой, който няма дори и семейство — с празни ръце. Дори без уирито, което беше изработила сама и то така, че да не се пропилява и капка, и което беше украсявала с любов. Или торбата й, с нещата за палене на огън и с племенния й талисман, който я определяше като Кнурайр от племето Арунта. Беше дадена като животно, без племе и без име, на някой, когото наричаха с името на дяволите. Беше сама. Облегна се на пръта си, захлупи очите си и избухна в плач.

Стъпките на белия мъж се приближиха към нея и почти разклатиха земята под краката й. Тя го погледна през сълзи. Дебелият му глас избоботи и той посегна към рамото й. Тя изпищя уплашено и отскочи встрани. Ръцете й потрепериха върху пръта й, когато импулсът да го удари се сблъска с условията на новия й живот. Заповедта на баща й беше поставила белия мъж в неговото собствено досегашно положение, и на нея й беше забранено да го напада. Беше й забранен дори жест, който би могъл да се изтълкува като заплаха за нападение. Бягството от него граничеше със съпротива, която също й беше забранена, и тя заби краката си в земята. Принуди се да стои неподвижно и да го погледне. Зъбите й тракаха от страх. Полазваха я тръпки. Той стоеше и я зяпаше. Очите му я измерваха от горе до долу.

Майра почувства, че инстинктът в нея се раздвижва в отговор на погледа му, който я накара да промени позата си. Понечи да премести тежестта си на единия крак и да извие бедрата си настрани, за да изглежда по-привлекателна и желана, но в съзнанието й той дори не беше мъж, а нещо безполово и най-вече чуждо. Объркването, страха и отчаянието закипяха в нея. Тя стоеше стъпила здраво на земята, отвръщайки на погледа му. Хлипаше ужасена и нещастна, а сълзите се стичаха по бузите й.

Той се обърна с лице към животните, които пасяха в долината в подножието на склона. Коленичи, облегна оръжието на рамото си и й посочи земята в краката й. Явно и даваше заповед да седне. Тя коленичи и приседна на пети. Краят на пръта беше между ходилата й. Тя го облегна на рамото си и по навик се сви, за да не бие на очи в откритата, незащитена местност. Мислеше си за допълнителния проблем, който беше достигнал до съзнанието й. Липсата на начин за общуване помежду им беше сериозно затруднение. Можеше да поиска от нея да следи за опасност, а тя нямаше как да разбере. Ако ги нападнеха и той искаше от нея да му помогне, вместо да бяга, нямаше как да й каже. Животните явно му принадлежаха и той вероятно очакваше от нея да му помогне в опазването им. Тя отпусна ръка върху коляното си и положи брадичката си върху нея. Сълзите продължаваха да се стичат по бузите й.

Мъжът проговори с нисък и мек глас. Тонът му можеше да се тълкува като успокоителен и утешаващ. Тя го погледна и бързо отмести погледа си. Той се изправи, погледна надолу към животните, извика, направи знак с ръка и отново коленичи. Едно от животните, които приличаха на динго, се втурна нагоре по хълма. Когато ги приближи, то затича по-бавно, наведе уши и като поглеждаше мъжа подкупващо, размаха опашка. След това погледна към нея с инстинктивната враждебност на хищник, който среща друго опасно и хищно животно. Животното се приближи още. Носът му помръдваше, докато я душеше. Ноздрите й се разшириха и тя помириса животното, като определи собствената му миризма сред миризмата на другите животни от неговия вид. Очите на животното се преместиха върху пръта й и след това срещнаха нейните очи. В погледа му имаше разбиране. Тя беше по-голяма и по-силна, също толкова бърза, а може би и по-бърза от него, а прътът в ръцете й беше символ, който означаваше строшен череп и мигновена смърт. На толкова близко разстояние до нея, животното продължаваше да живее единствено благодарение на нейната снизходителност.

Съществото седна до мъжа. Дишаше тежко и езика му беше провиснал навън. Мъжът го поглади по главата. Той отново й проговори и й направи някакъв знак. Май я подканяше да докосне главата на животното. Това изглеждаше безсмислено и безполезно. Очите на животното срещнаха нейните и се плъзнаха встрани. Държанието му изразяваше съгласие с нея. Тя отмести поглед. Мъжът проговори на животното и махна с ръка. То се затича обратно надолу по склона.

Освен безпрекословната заповед, която я възпираше от бягство, тя нямаше и къде да избяга. Между нея и територията, която познаваше като своя, лежаха дълги мили изпълнена с опасности земя, която тя никога не би могла да прекоси сама. Беше изолирана и далече от своя народ — положение, което се доближаваше много до нейната представа за смъртта, но по-лошо и от смъртта беше това, че тя продължаваше да изживява и да страда от пълната безнадеждност на положението, в което се намираше. Утехата, че е сред близки и облекчението от мисълта, че е предпазена от опасност, си бяха отишли.

Щеше да й бъде по-лесно да възприеме различията във възприятията си и вида на територията, ако беше заобиколена от своето семейство, още повече, че наоколо гъмжеше от храна. Късата трева даваше обилно семе, което можеше да се събира и стрива и от него да се приготвят питки, имаше безброй растения, корени, които можеха да се ядат. Навсякъде тя виждаше следи от дивеч, а земята беше буквално жива от червеи и насекоми. Мъката й беше толкова голяма, че не се сещаше за глада си и с безразличие наблюдаваше в тревата движения, върху които алчно и ликуващо би се нахвърлила при други обстоятелства. Цялата голяма група от животните кука се движеше бавно и в една посока по склона. Животните пристъпваха инч по инч и ядяха тревата, а другите животни, които приличаха на динго, седяха на земята около тях и от време на време се придвижваха по малко, за да са близо до кука. На няколко пъти мъжът издаваше звуци, в които сякаш нямаше гласни — като че ли искаше да им каже нещо. Сълзите й спряха.

Един скакалец прехвръкна и кацна почти до крака й. Инстинктивно тя протегна ръка и го улови. В тяхната ловна територия скакалците бяха деликатес и се намираха в повече само през изключително дъждовни периоди, но макар и разсеяна, тя беше забелязала, че по склона има много от тях. Този беше голям и тлъст и тя по навик го предложи на мъжа. Скакалецът риташе и се въртеше в пръстите на протегнатата й ръка. Мъжът се усмихна, поклати главата си нагоре-надолу и промърмори нещо. Звукът и движението на главата му не означаваха нищо за нея, но изглежда не го искаше. Тя извърна поглед и пъхна скакалеца в устата си. Насекомото се блъскаше и риташе неистово и тя натъпка краката му в устата си с пръсти, след това затвори устните си и разтроши тялото му със зъби. Мъжът издаде някакъв звук и тя отново го погледна, дъвчейки. Той гледаше настрани. Тя изплю крилете и другите големи несмилаеми късчета, преглътна, опипа устата си с върха на езика си и изплю късчетата от разтрошените крачка и други парченца. Мъжът се изправи, извика и размаха ръце и животните, които приличаха на динго, започнаха да се движат целенасочено и да събират кука, като ги завръщаха нагоре по хълма. Той я погледна и махна натам. Тя се изправи и тръгна след него.

В ярката слънчева светлина на късния следобед гледката от върха на хълма разкриваше околните ниски хълмове, открити поля, линии на потоци и групи гъсто израсли дървета. Отдалечен на няколко мили, над всичко се издигаше назъбения, неправилен силует на високия хълм. За подслон мъжът беше направил уилтджа, но някои от парчетата кора бяха поставени неправилно и щяха да събират дъждовната вода и да я пропускат вътре. Освен това, вместо на някое заслонено място под стръмния склон на хълма, тя беше разположена на открито, където беше много по-уязвима от стихиите. Наоколо бяха пръснати безчет неща, чиято цел тя не разбираше. Близо до кръга от камъни около огнището беше натрупана голяма купчина дърва, а в групичката дървета от другата страна на уилтджа висеше скоро убито животно. То беше покрито с нещо подобно на покривките, които носеше мъжа, и Майра веднага свърза миризмата на месото с миризмата на животните кука.

В подножието на хълма, недалеч от уилтджа имаше широко, оградено от колове място, което вонеше на кука и беше замърсено с техни изпражнения. Животните, които приличаха на динго, подкарваха кука нагоре по склона, а мъжът изтегли някои от коловете и застана отстрани в очакване. Кука се зададоха, като подтичваха и издаваха блеещите си звуци и когато наближиха заграденото място, мъжът разтвори широко ръце и тръгна срещу тях. Животните се изляха в заграждението. Няколко от тях се поколебаха и се обърнаха настрани и животните, които приличаха на динго, се спуснаха, за да ги върнат обратно в стадото. Когато кука изпълниха заграденото място, над него се вдигна облак задушлив прах, а шумът им беше оглушителен. След като и последното от животните притича вътре, мъжът постави коловете на местата им, след това се обърна и тръгна срещу нея и уилтджа.

Тя се почувства неловко и не на мястото си. Не беше сигурна къде да застане и какво да прави. Имаше един голям съд с вода и мъжът напълни един по-малък съд и й го предложи. Единственото, с което можеше да свърже жеста му, бяха редките случаи, когато баща й й беше нареждал да пие много, защото знаеше, че през следващите дни водата ще е оскъдна. Но почти навсякъде около тях имаше вода в изобилие, а и сутринта вече беше пила. Тя изпи една глътка и това изглежда го задоволи. Той запали огъня и й направи знак да седне. Тя седна и погледна към животните, които приличаха на динго и които внимателно я наблюдаваха откъм другата страна на огъня. Мъжът отиде зад уилтджа, върна се с голямо парче месо и го сложи на една пръчка над огъня. Той се разшета наоколо. Сложи един съд с вода над огъня и голям плосък съд с нещо друго върху него, след това седна близо до нея.

За краткото време, което беше прекарала с него, тя вече беше видяла достатъчно, за да разказва с часове смайващи истории на някое от събиранията на нейното племе. Всичко беше различно и странно. Явно той се беше сдобил с достатъчно от животните кука, за да го хранят до края на живота му и се беше установил на хълма, за да живее в лукс и охолство, като убива и яде кука и използва животните, които приличаха на динго да му помагат да ги опазва и контролира. Съдовете, които беше сложил на огъня, не изгаряха. Изглеждаха като камъка, от който бяха направени оръжията му, но бяха много по-тънки и оформени по удобен за хващане начин. Пламъците облизваха пръчката, която той беше използвал, за да закрепи месото над огъня и Майра очакваше да изгори, но и тя беше някаква пръчка, която не изгаряше. Той направи нещо с оръжието си, остави го настрана и демонстрира магическите си способности, вдишвайки огън и издишвайки дим с нездрава миризма от една пръчка в устата му.

Изглежда целта му не беше да изпече месото, а по-скоро да го изгори. Слънцето се скри, а то си висеше на пръчката над огъня, пушеше, мазнината капеше в огъня и съскаше, а пламъците го лижеха. Стъмни се. Огънят проблясваше в очите на животните, приличащи на динго, които лежаха и я гледаха. Слухът им беше много слаб. Две кучета динго притичаха в подножието на хълма, за да проучат възможността за безопасен достъп до затворените в ограждението животни. Но само едно от животните, които приличаха на динго, изглежда заподозря присъствието им, а и то не беше съвсем сигурно, само от време на време наостряше уши и поглеждаше в тъмнината в посоката, където бяха динго. Мъжът напълни един малък съд от съда над огъня и го протегна към нея. Не изглеждаше да й заповяда да изпие съдържанието му, което миришеше противно. Тя направи отрицателен жест с ръка. По всяка вероятност жеста й му беше непознат, защото той продължаваше да държи съда в протегнатата си ръка, като се усмихваше и й говореше нещо. Тя отново проучи изражението му, за да види дали не й нарежда; реши, че то не изразява заповед и направи подчертан отрицателен жест с ръката си. Той погледна ръката й и тя се усъмни дали е разбрал, но мъжът остави съда настрана, свали другия съд от огъня и вдигна горната му половина.

Той искаше от нея да яде първа или поне с него — нещо непознато за нея, което породи мимолетното подозрение, че намерението му е да я използва, за да увери себе си, че храната не е отровна и може да се яде. Съдържанието на големия съд се оказа бингуи — вид голяма гъба, но не миришеше като нея. Гъбата нямаше стипчивия вкус и миризма, които издаваха отровните съставки, и тя изяде едно парче от нея, въпреки че беше лепкава и неприятно безвкусна. Месото беше изключително мазно и хранително, а продължителното печене го беше направило меко и кашесто. Гаденето я предупреди, че може да повърне, ако не яде умерено и не сдъвква месото добре, но явно мъжът не предвиждаше да изядат цялото парче. Той отряза изгорялото парче и го хвърли на животните, които приличаха на динго, след това сложи по-голямата част от него в съда с остатъците от гъбата и го остави настрани.

Запаленият на върха на хълма голям огън беше прахоснически и глупав и обявяваше присъствието им надалече, но явно той беше уверен в силата на оръжието си и смяташе, че то ще се справи с всяка опасност, която огънят би могъл да привлече. Надяваше се, че оръжието му ще реагира на опасността по-ефикасно, отколкото притъпените сетива на животните, които приличаха на динго я откриваха. Звуците от кучетата динго заглъхнаха по склона. Бяха твърде предпазливи, за да се доближат повече до животните кука. Мъжът изпи миризливата течност, която й беше предложил, и пак смукна пушек от пръчката в устата си, след това се изправи и посочи уилтджа. Тя стана и го последва в нея.

По-голямата част от вътрешността беше заета от дебела подложка от покривки, подобни на тези, които носеше мъжа. Миришеха отвратително. Той махна част от своите покривала и легна на подложката, а тя легна до него в очакване да я обладае. Майка й й беше описвала процеса с безброй детайли, като й сочеше онази част от тялото й, която вземаше участие в него и й обясняваше какво точно ще се случи. По-голямата част от времето и енергията на майка й по време на сборовете на племето и в другите случаи, когато около нея имаше мъже, се посвещаваха на това да се увери, че никой мъж няма да има възможността да предприеме тази дейност, преди тя да бъде дадена за жена на някого. Майка й й беше обяснила също, че за мъжете това е продължителна, от съдбоносна важност нужда и че това именно е нуждата, която изпълва мъжа с желание да осигури на една жена закрила и препитание.

Но дори и това не се осъществи. Тя чакаше, останала без дъх и отново трепереше от страх. След известно време той започна да диша тежко в съня си. Майра захлупи лицето си в шепи и се обърна настрани, ридаейки тихо.

През следващия ден тя се откъсна още повече от познатите неща в досегашния си живот и объркването й от това, какво се очаква от нея, се увеличи. Преди Майра беше изпитвала непрекъсната загриженост за това къде стои и какво прави, но не изглеждаше то да интересува белия мъж. А и нямаше какво да прави. Освен големия запас месо и другите неща в торбите в уилтджа, храна имаше навсякъде около тях и беше излишно да събира още. Накъдето и да погледнеше, имаше вода в изобилие и нямаше нужда тя да копае или да я складира за в бъдеще. Той се грижеше за огъня и готвеше храната. Майра се почувства напълно излишна.

Тя тръбна след него по склона, когато той изведе животните да пасат и да пият и седна, когато той седна. Все още дълбоко се тревожеше от това, че е без нещата си и след като бяха поседели за известно време, тя се изправи и прекоси хълма, слезе в следващата долина и се изкачи сред гъстите дървета, където беше оставила уирито и торбата си.

Уирито беше на около две крачки от мястото, където го беше оставила. То беше обърнато и с разцепено дъно. Някакво животно, което се храни с мърша, беше прегризало торбата и нещата й лежаха разхвърляни наоколо. Племенният й талисман беше изгризан, перата разнищени, а сухожилията от опосум, които придържаха частите на талисмана й една към друга, разкъсани. Тя хлипаше горчиво, докато събираше нещата си: скъсаната торба, такъмите за палене на огън, красивите камъчета, които си беше намерила и събирала, опустошените останки от талисмана й. Сложи ги в счупеното уири и бавно се спусна надолу по хълма.

Когато напусна заслона на дърветата и тръгна по нагорнището на склона, тя видя през сълзи очертанията на едрата фигура на мъжа. Беше дошъл да я търси. Тежко изтича към нея. В гласа му се долавяше загриженост. Тя му показваше нещата си като хлипаше на пресекулки и се опитваше да обясни. Но той не разбираше.