Аарон Флетчър
Майка Австралия (16)

16.

Животът във фермата Уайамба беше като златист радостен изгрев след дълга ужасна нощ. Утрините започваха с живото чирикане на птичките по дърветата, съпровождани от кукуригането на петлите. Хладният свеж вятър от реката преминаваше из къщата; около сгради, дворове и кошари закипяваше разнородна дейност.

Времето преди обяд минаваше в приятна леност, защото Къмингс често изчезваше в продължение на дни към едни или други кошари. Къщата непрекъснато радваше Елизабет със своите удобства и комфорт; истинско удоволствие бе за нея да поддържа чистотата й. Разнообразието и изобилието на храна надминаваше всичко, което досега бе имала в това отношение; тя обмисляше и подготвяше ястията като за празник. Джеймс се оказа будно и схватливо дете; не само се учеше добре, но даже й правеше компания. Простодушната Беси с нейната пряма мъдрост й доставяше приятни мигове на отмора. Особено й харесваше да подрязва и аранжира асмата и лехите с цветя, да почиства гробовете в малкото гробище — така у нея се събуждаха мили спомени от детството.

Имаше предостатъчно време за уединение, както и достатъчно хора за общуване. Беси се отбиваше от време на време на приказки, Джеймс идваше следобед, а и Том — деветгодишният син на Беси, който беше нещо като помощник на готвача, минаваше за по два часа. Дори в моменти на самота до нея достигаха сигналите, които аборигените си подаваха едни на други покрай реката, както и подвикванията на мъжете около постройките, даже от по-отдалечените. Когато излизаше навън да поработи сред асмите и цветята, тя забелязваше стареца и старицата. Понякога те седяха умълчани на верандата и пушеха с лулите си. Слепите очи на стареца втренчено гледаха в далечината — наблюдаваше гледки, които само той можеше да вижда. Старицата седеше до него и държеше в ръце дългата масивна и излъскана тояга, с която тя никога не се разделяше на излизане от вкъщи. Старецът пък никога не излизаше от къщи без старицата.

Друг път Елизабет ги виждаше заедно по пътеката към клозета зад къщата им: ръката на стареца — облегната на рамото й, а тя, вървяща пред него с бавни отмерени крачки, с неизменната тояга в ръка. Те като че ли не си говореха, но Елизабет все повече вярваше, че се разбираха помежду си по начин, далеч по-сложен от обикновения човешки говор. Тя им се усмихваше и им махаше с ръка и старицата й отговаряше с кимване, изпълнено с достойнство.

Но най-вече я интересуваше Шийла. Понякога тя ходеше до отдалечените кошари за два-три дни, а и за по-дълго, но повечето време прекарваше край главните кошари и надзираваше многостранната дейност във фермата — следеше за ремонта на сградите, фургоните и другия инвентар, контролираше сметките, претеглянето и разпределението на храните и стоките по складовете, подбираше за колене овце, говеда и свине, неуморно и до най-малки подробности дебнеше какво става навсякъде.

Резултатът от първия опит на Елизабет да въвлече Шийла в цивилизования ритуал на следобедния чай бе много показателен за естеството на бъдещите им отношения. Тя бе непреклонна в желанието си да пие чай от металическо канче вместо в чашка от порцелановия китайски сервиз „Уеджууд“, разговорът на учтиви теми се оказа затруднен от дългото й мълчание, и по едно време тя рязко стана и си тръгна, без да каже довиждане. Шийла бе напълно различна от всички хора, които Елизабет дотогава бе познавала, поведението й не се вместваше в никакви познати рамки, настроението й често се менеше — кога ведра и спокойна, кога любвеобилна и приятелски настроена, кога затворена в себе си и намръщена. Елизабет се притесняваше от всичко това, но се мъчеше да я приеме такава, каквато беше, да вникне в средата и хората, под чието влияние тя бе израснала, защото даже най-мрачното настроение на Шийла беше за предпочитане пред отсъствията й. От своя страна Шийла винаги се интересуваше от Елизабет и проявяваше загриженост към нея, даже когато биваше най-далеч телом или духом.

Поради различния им произход и образование те имаха малко общи неща помежду си, а освен това Шийла говореше главно за фермата. Отначало Елизабет проявяваше интерес към тази тема единствено от куртоазия и от желание да поддържа разговор с Шийла при посещенията й, но по-късно сама се усети, че започва да изпитва любопитство и загриженост относно това как вървят работите из земевладението. Всяка от кошарите си имаше име — Булу, Виндора и Олдеа на север, Пенонг и Вилканиа на изток, Танами, Уайамба и Бароу на юг, и Маралинга и Тамбо на запад. Споменаването на дадена кошара започваше да придобива за нея все по-конкретен смисъл, а и тя се стремеше да научава все повече неща за тях и тяхното месторазположение.

Но далеч не й беше лесно да се оправи в плетеницата от кошари. Всички те се деляха на сектори и в зависимост от разговора можеше да става дума за даден сектор или за цялата кошара. Имената на секторите можеха да имат връзка с географското им положение, с някое уникално дърво или друга особеност на терена, или пък с някое тамошно историческо събитие. Като капак на всичко някои сектори можеха да имат две, та и повече имена, или пък едно английско и едно аборигенско. Под Булу Север и Булу Вилга Шийла разбираше един и същ сектор. Олдеа Запад, Олдеа Мура и Олдеа Глиган също бяха различни наименования за един и същ сектор, а имената на секторите в ограждението Маралинга бяха също тъй объркващи, защото нея самата я наричаха още кошара Виджи. Разделянето по сектори бе направено в зависимост от наличието на вода или възможностите за паша, като обикновено една кошара биваше разделяна на четири сектора. Не беше рядко явление загражденията на кошарите да се преместват в зависимост от условията през годината.

Елизабет бързо успя да вникне в разнообразната дейност в кошари и ограждения, както и в специфичните задачи на различните видове работници. Относително големия брой работна ръка в Уайамба бе пример за отсъствието на традиционната фермерска пестеливост, нещо, което много рядко се срещаше из другите ферми, където по-малко на брой хора бяха карани да работят много повече. В Уайамба имаше даже и синекурни длъжности. Така например склададжията беше бивш дългогодишен скотовъд, получил нараняване преди известно време, а общо за работниците се грижеше специално нает готвач, вместо те сами да си готвят, редувайки се. Друг бивш скотовъд се бе разболял, силно бе отслабнал и не можеше да си намери работа другаде. Той продължаваше да получава заплата, като переше дрехите на мъжете. Други хора пък вършеха каквото дойде. Аборигенското селище във фермата бе огромно в сравнение с тези в другите станции. Имаше аборигени, които работеха като скотовъди, други по зеленчуковите градини и цветята, трети поправяха загражденията, имаше и такива, които само живееха в селището на фермата, без да работят за нея. Във фермата имаше доста младежи, изучаващи фермерския занаят, имаше и няколко момчета — синове на работещите, които придружаваха бащите си по задачите им. Мъжете прекарваха повечето време из кошарите, но се местеха от една в друга в зависимост от нуждите или по собствено желание. От време на време имаха и свободни дни.

Елизабет с интерес опознаваше живота във фермата; започна да изпитва чувство на съпричастност към заобикалящата я среда и хора, животът придобиваше нов смисъл за нея. Сивата мизерия, която толкова я бе измъчвала, преди да дойде в Уайамба, сега се стопяваше като отминал неприятен сън, всеки нов ден за нея бе богат на преживявания и пълноценен. Заниманията с Джеймс бяха едно непрекъснато удоволствие. В характера му имаше някои неща, напомнящи за Шийла, и тя на моменти имаше усещането, че пред нея стои една по-разбрана и по-послушна Шийла, но все пак детето си имаше своя собствена индивидуалност, която тя намираше за много приятна. Елизабет никога преди това не беше преподавала, но интелигентността и любознателността на детето достатъчно компенсираха липсата й на опит; то жадно попиваше знанията. Школуването на Том — синът на Беси — вървеше много по-трудно.

Когато опозна по-добре Джеймс, тя започна да се съгласява с Шийла, че той не може да стане добър скотовъд. Беше дребен за възрастта си, слаб като вретено и често боледуваше. Но освен физически, него и като личност не го биваше за живота на скотовъда. По някакъв неведом за нея начин и при тези най-невероятни обстоятелства, това дете бе станало сериозно, самовглъбено, мислещо и с много чувствителна душа. Умът му беше като бръснач. Кръстосвайки навред по реката за удоволствие, Джеймс бе натрупал в ума си от личните си наблюдения голямо количество знания, систематизирани при това, за живота на местните влечуги и други животни, което бе нещо съвсем изключително за възрастта му. Без да се насилва, той бе научил езика на аборигените и спокойно го говореше еднакво добре с английския, за голям ужас на дядо си. Още при първите уроци с Елизабет той за няколко часа научи английската азбука, за броени дни овладя числителната система, след това бързо напредна с четенето и писането на прости изречения, запозна се с действията събиране и изваждане и навлезе в по-сложните неща на умножението и деленето. Бързият му напредък накара Елизабет по-обстойно да се занимава с него и даже да планира заниманията, като постепенно тя разбра, че той за седмици научаваше това, което тя бе учила с по-големи усилия за месеци и на сравнително по-голяма възраст от него.

Имаше и някои малки проблеми. Донякъде нетърпелив като майка си, той нерядко предпочиташе да смята на ум, вместо да изписва цифри в тетрадката, което не изключваше възможността от грешки, не се вдълбочаваше в упражненията по краснопис, тъй като не разбираше, че начинът на изписване на буквите и писане на изреченията показва образованието на автора и издава още и друга информация за него. Но той бе послушен ученик — веднага се разкайваше, ако тя му направеше забележка и го заставеше отново да напише дадено упражнение или да пресметне колонките с цифри, като точно и отчетливо положи препинателните и математическите символи. Шийла гледаше на напредъка на сина си с майчинско тщеславие, но когато след време на Елизабет й стана ясно, че момчето има заложби на бъдещ учен и се опита да я уговори да го прати в пансион в Сидней, Шийла навъсено отказа, излагайки някакви неясни съмнения по въпроса.

Животът в Уайамба надхвърли и най-оптимистичните й очаквания, но той си имаше и своите недостатъци и даже неприятни моменти. Така например най-близката църква бе в градчето Минайнди, което отстоеше на немалко мили на юг и фактически твърде далеч, за да може да взема участие в църковния живот. От друга страна, тъй както на времето в имението им на река Джордж, самотните молитви и четенето на Библията и молитвеника сами по себе си не можеха да заместят обновлението на вярата и религиозното вдъхновение, получаващо се при черковното богослужение пред цяла енория.

Къмингс си идваше вкъщи по за ден-два на около всеки две седмици. Но за Елизабет това бяха страшно неприятни дни, които все пак бяха поносими, защото тогава Гаритови неизменно ги канеха на гости у тях и тя се радваше, че ще може повечко да си поприказва с Шийла, освен ако нея я нямаше поради застояване в някоя от далечните кошари, или пък с красавеца Колин, който се отнасяше към нея почтително и с голямо внимание.

Тя вече не бе толкова безпомощна пред Къмингс, както някога. Мъките й по време на пътуването през Нови Южен Уелс бе нещо като каляване с огън и я бе направило по-силна. Сега тя беше по-уверена в себе си, а познанството с Шийла й бе вдъхнало смелост. От своя страна Къмингс знаеше за близкото й приятелство с Шийла и вече не бе така самоуверен. Изненадващо дори за самата нея, тя намери в себе си стаена ярост, с която да се противопостави на кавгите му, и той започна да става по-предпазлив.

Някой от мъжете бе подхвърлил нещо за това, че нямали деца и той, засегнат, че вероятно правят намеци за мъжката му сила, я принуждаваше често да ляга с него, пухтеше в лицето й и ръмжеше час по-скоро да забременява, ръгайки в нея колкото се може по-злобно. Това тя понасяше стоически, тъй както бе понасяла много по-големите му жестокости в миналото. Отвращаваше се от него, но продължаваше да изпълнява библейските предписания за женското послушание дословно, тъй както я бяха учили.

Другият проблем бе Стейпълтън. Не липсваха мъже, които безочливо да я оглеждат и да й се хилят, когато тя отиваше до някоя от сградите да вземе или свърши нещо, но единствено Стейпълтън й посягаше с ръка. Тя се опита да опише ситуацията на Къмингс, но той рязко я прекъсна и изцяло хвърли вината върху нея. Известно време тя успяваше да се справи с положението. Внимателно наблюдаваше кой кога влиза и излиза от бараките на скотовъдите, за да разбере дали Стейпълтън е из кошарите или се е прибрал и така да нагласява нещата си, че да не се отдалечава от нейната къща, когато той е наблизо.

Но тази нейна тактика не можа да предотврати това, което стана след малко повече от три месеца, откак бе пристигнала в Уайамба. Беше отишла до склада да си вземе седмичната дажба продукти, считайки, че Стейпълтън е заминал някъде. Тъкмо щеше да си тръгва, когато го видя застанал на вратата, препречил пътя й с ехидна гримаса на лицето. Гневът й, който можеше да й помогне храбро да се изправи срещу него, се оказа прекалено много разводнен със страх и той, възползвайки се от предимството си за момента, започна да я задява, като не я пускаше да си отиде. Старият сакат склададжия взе нейната страна, но той също се страхуваше от Стейпълтън и можа да й окаже само морална подкрепа. От къщата си Беси видя какво става и се завтече да помага, но Стейпълтън грубо я изблъска настрани, сграбчи Елизабет, насила я целуна няколко пъти и грубо я опипа. След което си тръгна надсмивайки се, като се заканваше, че следващия път щял да направи нещо повече.

Тя се почувства като преживяла груби издевателства и унижения, близки по своята същност с терзанията през началния период на живота й с Къмингс, когато биваше непрекъснато насилвана. Роклята й беше скъсана, една от гърдите я болеше от злобното стискане. Плачеше от гняв и срам; Беси и склададжията я утешаваха и й помагаха да събере нещата си. Беси също плачеше от негодувание, склададжията й съчувстваше, но те не бяха в състояние да й помогнат повече от това. Ако Стейпълтън я беше ударил или упражнил някакво друго физическо насилие, мнението на хората щеше да бъде против него. Но това, което фактически бе направил, можеше нашироко да се изтълкува като грубо ухажване, щеше да стане повод за забавление на мъжете и в края на краищата беше работа за уреждане между него и Къмингс. Но дори Къмингс да би желал да стори нещо, той отсъстваше някъде из външните кошари.

Шийла също беше някъде из кошарите. Елизабет се върна вкъщи и отпрати хълцащата от възмущение Беси, след което се опита да събере мислите си и да махне дрехите си. Чувстваше се омърсена и омазнена, вонята на потните му мръсни дрехи и на тялото му сякаш бе залепнала за нея, кожата й като че гореше там, където грубите му тежки ръце я бяха мачкали. Донесе вода, изкъпа се и се преоблече в чисти дрехи, след което продължи да се занимава със задачите си за деня.

Джеймс пристигна за урока си, но тя бе толкова възбудена и разсеяна, че му се сопна за нищо, от което очичките на детето се насълзиха. Наложи се да го милва, докато то се успокои, целуна го няколко пъти, след което го отпрати да си поиграе по реката, а тя седна в гостната и зачака Шийла.

Тъкмо вече й се струваше, че Шийла няма да се прибере и че ще изкара една безсънна нощ в гневни терзания от безпомощността си, които щяха да я измъчват и на следващия ден, когато късно следобед съзря Шийла, която с навит в ръка камшик, вървеше покрай сградите в посока към кланицата, с потънали в прах и пот дрехи, с бавна и уморена крачка. Елизабет изчака нетърпеливо Шийла да стигне към средата на откритото пространство, след което излезе от къщи, прекоси верандата и тръгна по пътеката, извеждаща на главния път, с намерението да я пресрещне. Шийла я забеляза и промени посоката си, отправяйки се към нея.

Когато Шийла наближи, Елизабет видя, че прашното й лице бе придобило остри очертания, което при нея беше признак за лошо настроение. Тя се спря пред Елизабет, изгледа я с неразгадаем израз на лицето си, като потупваше крака си с камшика.

— Аха, още отдалеч долових във въздуха, че има нещо — спокойно каза тя. — Е, какво е то?

Изведнъж Елизабет се почувства объркана и разтревожена; страшно й се прииска Шийла да е в по-добро настроение. Тя плахо се усмихна и кимайки с глава, попита на свой ред:

— Как си Шийла, Как мина…

— Остави тия работи — прекъсна я Шийла нетърпеливо. — Какво не е в ред?

Елизабет се поколеба, разтвори ръце в жест на безпомощност и с усмивка, молеща за извинение, каза:

— Шийла, колкото и да не желаех да предприема такава стъпка, стигнах до заключението, че се налага да се обърна към теб за съдействие. Дълго и задълбочено разгледах въпроса, но не намерих друго разрешение, освен да те помоля да ми помогнеш. Ето защо, за голямо мое съжаление, аз…

— Виж какво Елизабет, не мисля, че си излязла навън, само за да подишаш шибания въздух — отново нетърпеливо я прекъсна Шийла, като свали шапката си с лявата ръка и изтри лице с ръкава си. — А сега кажи каква бъркотия е станала?

Част от косата й се беше измъкнала от лентичката, с която я връзваше назад, и висеше на разрошени кичури около ушите й. Прахта се беше спекла по линиите и вдлъбнатините на лицето й, само горната половина на челото — там, докъдето шапката я беше предпазила — беше чиста и се виждаше нейната гладка кафява кожа. Черните й очи бяха студени и сурови. С едната ръка държеше шапката, в другата — камшика си и гледаше в Елизабет с устни, присвити в тънка гримаса на нетърпение. Елизабет прочисти гърлото си и скръсти ръце пред себе си, за да се успокои.

— Може би е по-добре да изчакам за друг път, Шийла; виждам, че си уморена и че…

— Вбесена съм и то ужасно — кресна й Шийла. — Идвам от едно място, където един жалък мръсен червей, уж скотовъд остави динговците да убият трийсет шибани овце, и ще съм вбесена чак до празника на свети Джофри. Дай да престанем с увъртанията и ми кажи какво искаш от мен!

Шийла си оставяше вярна на себе си. Можеше да бъде болезнено груба и рязка, но също така винаги проявяваше интерес и беше загрижена за приятелката си. Елизабет нервно прехапа устни, след това въздъхна и кимна.

— Така да бъде, Шийла. Става дума за онзи Стейпълтън. Днес той се нахвърли върху мен, докато бях в склада, и просто нямам друга възможност, освен да те помоля да поговориш с него и да…

— Аха, очаквах това — въздъхна Шийла мрачно, нахлузи с рязък жест шапката си и се обърна да тръгне към бараките на скотовъдите. — Сега ще му кажа да си обира партушините и да го няма.

— Искаш да го уволниш? Ох, недей, не бих искала да те поставям в положение, в което ти би надвишила властта си, а и нямам особено желание той да…

— Да надвиша какво? — Шийла излая като раздразнено псе, извъртя се и мрачно свъси вежди. — Когато реша да изгоня от фермата някой шибан педераст, той ще посинее от страх, хич не се съмнявай!

— Добре, но не разбирам… — гласът на Елизабет замря в гърлото й при вида на разфучалата се Шийла, чийто черни очи като че ли щяха да я захапят, после насъбра малко сили за съпротива и тръскайки глава, каза: — Извинявай, аз си мислех, че наемането и уволняването на служители е работа на баща ти и брат ти, затова не бих искала да те поставя в положение, при което ти да…

— Всеки да си гледа своето стадо! — изрева Шийла, чието лице, макар тъмно и цялото в прах, бе пламнало от нахлулата от гняв кръв. — Можеш да ми разправяш какво не е в ред, но хич не си мисли, дяволите да те вземат, че можеш да ми казваш как да оправям нещата, най-вече в тая шибана Уайамба, нито ти, нито Колин, нито Господ Бог. Само оня стар сляп пръч, който ме направи, само той в Уайамба може да ми каже „майната ти“. Щом съм казала, че някое говно ще си обира дърмите оттук, значи така ще е. Не че в случая това ми се ще кой знай колко, защото тоя копелдак е добър скотовъд! А сега край на историята!

С треперещи устни и напиращи в очите сълзи, Елизабет закърши ръце.

— Шийла, никак не ми се искаше да споменавам пред теб тази работа, но съпругът ми, с когото първоначално се опитах да разисквам нещата, не желае да се намесва. Какво друго можех да направя, освен да се обърна за помощ към теб. Сега обаче ми се ще изобщо да не бях те занима…

— Какво друго можеше да направиш ли? — просъска побеснялата Шийла, пристъпвайки бавно към нея. — Да не би да си мислиш, че си единствената шибана шунда тук в тази шибана ферма, а? Знаеш, че не си, дявол да те вземе! Замисляла ли си се на мен какво ми е? Тия разгонени кочове ще ме шибат и в ушите, ако можеха, но те много добре знаят какво ще им се случи, ако се опитат. — Спирайки на сантиметри от Елизабет, с побелели от стискане устни и с присвити и искрящи очи, тя я побутна по гърдите с тежкия камшик. — Много можеше да направиш, да ти се не види. Можеше да му издереш очите или тъй яко да му ритнеш паламарката, че на два пъти да преглъща, докато си я намери обратно между краката. И ако беше го направила, щеше да те остави на мира, защото нямаше да посмее да те бие и Уайамба нямаше да има защо да го уволнява, копелето му с копеле, защото, както казах, иначе е добър скотовъд! Така че вземи да се настроиш както трябва, твойта кожа, защото иначе бързо ще се уморя да изгонвам мъжете оттук заради теб. Тъй да знаеш, и за това, и за всичко друго.

Шийла рязко се извъртя и тежките й ботуши вдигнаха облаци прах, докато тя с дълги и бързи крачки се отдалечи в посока на постройките, пляскайки с камшик по крака си. За момент Елизабет остана прикована на място с отворена уста, после сълзите й рукнаха и тя се втурна към къщи обратно по пътеката. На най-горното стъпало един от пръстите й се оплете в края на роклята й и тя с цяла тежест се просна на верандата, изправи се бавно на крака и слепешком влезе вътре, тресейки се в ридания.

Това бе една тягостно дълга нощ. Жуженето на насекомите, крякането на жабите и жалните проточени викове на нощните птици изпълваха като ехо тъмната къща; Елизабет лежеше на леглото си и плачеше, докато остана без сълзи, след което продължи със сухи стенания. Ясно съзнаваше, че в живота правдата не е гарантирана, но крещящата несправедливост на възникналата ситуация за нея бе като изтезание с нагорещено желязо. От ума й не слизаше изкривеното от бяс лице на Шийла, бълваща презрителната си тирада. Зазори се, но тя едвам виждаше през подпухналите си очи. Малко по-късно дневната светлина изпълни къщата, осветявайки всички тъмни и скрити ъгълчета и тогава тя с мъка се измъкна от леглото и с мрачна решителност навлезе в новия ден. Пийна малко чай, но веднага го повърна, след което се зае с прането. Пристигна Беси, чула от мъжа си за буйното скарване между Шийла и Стейпълтън, при което тя му заповядала да напусне фермата още същата вечер, ала триумфалното й изражение на лицето се смени с пълна обърканост като видя Елизабет. Колебаейки се какво да предприеме във връзка със състоянието на Елизабет, тя се опита да я заговори, но срещна само студено мълчание и стиснати устни, отказа се и излезе.

Елизабет стоеше наведена над коритото и переше дрехите от предишния ден, когато из къщата се разнесе гръмко потропване на тежки ботуши в ситен ритъм — женска крачка с нещо мъжко в нея. Това бе характерната за Шийла походка. От доста време ушите на Елизабет разпознаваха вече специфичното й отекване и сърцето й радостно подскачаше, щом я доловеше, но сега тя предизвика само болка по тази изгубена радост и наново подхрани разяждащото я негодувание. Елизабет се опита да се концентрира върху мократа рокля, като усилено затърка яката и ръкавите, за да изплакне силния содакаустиков сапун. Стъпките преминаха през кухнята. Тя още веднъж накисна дрехата в мътната вода, извади я на дъската за търкане и затърси яката и ръкавите. Шийла премина през задната врата и стъпи на чардака. С крайчеца на окото си Елизабет забеляза, че тя не носеше шапката си, а ръкавите й не бяха навити, което бе необичайно за този час в работен ден. Елизабет наново потопи яката и ръкавите и ги затърка между юмруците си.

— Никога, по дяволите, не съм се извинявала на жив човек, за каквото и да е, Елизабет. Но дойдох да ти кажа, че съжалявам. Срам ме е от думите ми, и съжалявам, че ги казах. Работата е в това, че аз бях толкова… е, както и да е, мама му стара. Срамувам се и съжалявам, Елизабет.

Не беше трудно да й се повярва, че никога досега не се бе извинявала. Думите излизаха от устата й по скован и нескопосан начин, звучаха странно напрегнато и приглушено, чувстваше се голямото напрежение в тях. Но най не й прилягаше да се разкайва за нещо. Много по-естествено за нея беше да изритва встрани всичко, изпречило се на пътя й, без да се замисля много, пренебрежително поглеждайки с блестящите си черни очи над дългия високомерен нос. В гърдите на Елизабет се надигна вълна от благодарност за поисканото извинение, примесена със сладникаво желание да прости, самата тя на свой ред да се извини и да се помирят. Но раните от дълбокото нараняване все още бяха отворени и боляха, пораждаха ядовита и злобна нужда и тя да нанесе болка. Накисна дрехата и след като пак я извади на дъската за търкане, изправи се, погледна Шийла с крайчеца на очите си и със стиснати устни напушено каза:

— Няма нужда да се извиняваш, Шийла. Ти беше повече от права, като ми каза онези неща. Аз съм тази, която трябва да се извини и да ти благодари, че ми даде такъв ценен урок, а именно че трябва да се осланям само на себе си. В бъдеще така и ще постъпвам. Няма повече да ти досаждам с проблемите си.

Шийла се сви като ударена, тъмното й лице се вкамени и придоби пепеляв оттенък от това жегване. После цветът й се възвърна и ноздрите й се разшириха от гняв. Тя се доближи до Елизабет, хвана я за ръка и я извъртя към себе си, дръпна я от коритото, хвана я силно за раменете и я разтърси.

— Каквото и друго да има, което да те касае, аз пак ще го науча и ще се занимая с него и все така ще бъде, да те вземат мътните! А сега ти казвам, че съжалявам за станалото и ще направя каквото е нужно, за да се поправя. Но ако за това се наложи да насиня задника ти с каиша, то и това ще направя. Чуваш ли ме и ако ме чуваш, разбираш ли?

Елизабет започна да губи самообладание; напъна се да държи устните си свити, гледаше Шийла с ядосани и обвиняващи очи и се мъчеше да каже нещо, без да избухне в плач.

Шийла впи дълбоко пръстите си в раменете на Елизабет и я разтърси отново.

— Чуваш ли ме, малка кучко?

По бузите на Елизабет потекоха сълзи, чертите й се изкривиха.

— Заболя ме Шийла — занарежда тя хълцайки. — Причиняваш ми болка.

Шийла издаде звук, като че от задавяне, обви я с ръце, притисна я до себе си и тежко въздъхна.

— Да, знам, Елизабет — прошепна тя. — Толкова много съжалявам, истина е, кълна се в Господа.

Елизабет зарови лицето си в рамото й и я прегърна през кръста. Болката бе отминала и на нейното място се беше появило мъчителното успокоение, че конфликтът беше привършил, че инцидентът, породил такава скръб, бе същевременно доказал твърдата и непоколебима привързаност на тази необикновена жена към нея. Тя се овладя, изтръгна се от обятията на Шийла и изтри очите си с ръце.

— Ама и аз колко глупаво постъпих…

— Не, не мисля така. Но ако ти така мислиш, ще дойде и твоят ред, защото на мен ми дойде много нанагорно. Дай по-добре да пийнем чай.

Елизабет кимна и се обърна към коритото.

— Нека първо да окача прането на въжето.

— Момент, нека аз…

Шийла пристъпи към Елизабет до коритото, извади роклята и с бързи и ловки движения почна да я изцежда. Елизабет подсмърчаше и триеше очите си с ръце, дишаше учестено на пресекулки след плача. Доизстисквайки прането, Шийла погледна Елизабет и се усмихна, която в отговор също се усмихна. Облегната на тоягата си, старицата стоеше права пред клозета зад къщата на Гаритови и ги гледаше.

— Виж ей там — майка ти.

Шийла погледна в указаната посока, кимна, после отново се зае с изстискването на роклята.

— Да, извела е татко. Тя нещо те е харесала, знаеш ли?

— Какво искаш да кажеш?

— Просто, че те харесва. Никога не се бе интересувала от другите, които идваха и си отиваха, но сега непрекъснато ме пита как си, какво правиш…

Кимвайки, Елизабет се усмихна и потърка очите си.

— Щом е така, приятно ми е да го чуя, но тя… искам да кажа, досега тя не ми е казала нищо и аз нямах никаква представа, че…

— Тя си е дяволска аборигенка — изсмя се Шийла, разпери роклята и се приготви да я окачи на въжето за съхнене. — Харесва те, но не очаквай да ти дойде на гости на следобеден чай. Да, майка ми е, но си остава все същата проклета аборигенка, каквато си беше. Откак я помня, все така се държи — непрекъснато оглежда всичко наоколо с тъмния си дяволски поглед. Те всичките са такива. — Тя простря роклята на въжето до чердака и весело се обърна към Елизабет. — Е, хайде, да пийнем чай, а?

Елизабет усмихнато кимна и отново се вгледа в старицата. Тя не помръдваше от вратата на клозета, ръцете й бяха вкопчени в дългата тежка тояга, с която се опираше на земята. Странните й дрехи свободно висяха на тънкото й тяло, късата сиво-бяла коса на главата й образуваше светло петно на фона на яркозелената растителност зад нея, която пък контрастираше с тъмната кожа на лицето й. Шийла сложи ръка на рамото на Елизабет, повеждайки я към вратата, и двете жени влязоха усмихнати в къщата.

През следващите дни отношенията им постепенно се изгладиха, подобно вълните по повърхността на морето след буря. Беси не криеше задоволството си от сдобряването; след това се заредиха други неща и проблеми, които погълнаха вниманието й. Освободеното от Стейпълтън място бе заето от човек, който пътуваше из фермите в търсене на работа. При завръщането си вкъщи Къмингс вече знаеше за инцидента и се ограничи само с няколко изръмжавания относно загубата на такъв добър скотовъд. Същата вечер те отново бяха поканени на гости у Гаритови, но никой не повдигна дума за случилото се.

Но под повърхността на нещата, инцидентът и начинът, по който той бе решен, доведоха до нови по-дълбоки и по-трайни последствия. Съотношението на силите между Елизабет и Къмингс претърпя известни промени. Станало бе нещо сериозно от голямо значение за нея, при това без той да може да се намеси или да решава; връзките й с Гаритови видимо станаха по-близки, в резултат на което тя постигна по-голяма самостоятелност и намали зависимостта си от него. Още по-видими бяха промените в отношенията й с Шийла. Последната явно бе осъзнала опасността от нов сериозен разрив между тях и вече полагаше повече усилия да поддържа приятна атмосфера. Пак изпадаше в мрачно или меланхолично настроение, но се стремеше да се държи любезно, а когато силно се ядосаше за нещо, гледаше да е далеч от Елизабет. Приятелството им се задълбочи, но Елизабет си даваше сметка, че Шийла е непредсказуема и че е успяла да я опознае само смътно и откъслечно.

Работниците във фермата също промениха отношението си към нея. Нямаше ги вече нахалните и подигравателни заглеждания и кикотене. Някои от тях скришом я наблюдаваха от разстояние, но когато тя минаваше наблизо, обикновено извръщаха поглед или предпазливо й кимваха с глава. По-младите мъже й се усмихваха и я заговаряха с учтиви маниери, примесени с възхищение, стигащи до деликатно флиртуване, а склададжията и по-старите мъже се държаха с нея приятелски, даже бащински.

Няколко седмици след инцидента със Стейпълтън дойде Коледа и всички работници и странстващи миньори, които можеха да дойдат, се стекоха при главните кошари за традиционното празненство. На самата Коледа готвачът и повечето от младежите се засуетиха около големи огньове, разположени в кръг близо до района на стригането. Набучиха на шиш да пекат един грамаден шопар, сложиха в котлите да се варят картофи, грах и ябълкови изрезки. Привечер масите бяха подредени и обсипани с храна, бутилките с ром бяха тържествено извадени от склада. Елизабет не обръщаше внимание на намусените погледи и киселото ръмжене на Къмингс и се присъедини към празнуващите хора, нещо, което бе немислимо само допреди няколко седмици.

Пиршеството започна след смрачаване, когато дневната жега отстъпи пред вечерната хладина. Старецът седеше в широк стол с висока облегалка близо до един от огньовете; дрехите му бяха изпрани и изгладени, ботушите — лъснати, бялата му тънка коса бе изкъпана и сресана изцяло назад. Той присъстваше на празника по-скоро като символ на гостоприемството, тъй като не хапваше нищо, само по малко отпиваше ром с вода от чайник. Старицата стоеше права до него с ръка на рамото му, в другата държеше забитата в земята тояга; ризата й и наподобяващата й рокля дреха бяха чисто изпрани и изгладени, но както винаги бе боса и с прашни нозе. Хората идваха при стареца да изразят почитанията си, пътуващите миньори и странници се въртяха наоколо и разправяха спомени, а той в отговор прошепваше едносричкови думи през беззъбите си устни.

Колин се движеше между хората, рязко откроявайки се над тях с високата си стройна снага, разговаряше с тях, смееше се; пламъчетата на огньовете подскачаха по тъмните му красиви черти. Шийла напълно се бе отдала на празненството около нея — ядеше и бършеше пръстите си в ризата, смръщваше се, несъгласна с нещо, или се заливаше в смях при някоя шега. В селището си аборигените празнуваха посвоему — тракаха с ритъм пръчки, провлачено пееха, въртейки се около огньовете си, тъпаните им хипнотизиращо думтяха.

Мъжете около Елизабет викаха, смееха се или спореха, лапаха месо и пиеха ром с вода. Колко много всичко това се различаваше от Коледите, откакто се бе оженила за Къмингс, прекарани като всеки друг ден в пот и мизерия! И колко много те на свой ред се отличаваха от Коледите в бащината къща! В сравнение с кроткото набожно празнуване на Коледа, преди да почине баща й, сегашното празненство й изглеждаше по-скоро като езическа вакханалия. Но тя се радваше, бърбореше с Беси, Шийла и Колин и пи ром с вода до късно през нощта.

През януари Елизабет почна да подозира, че е бременна, а през февруари това вече бе напълно потвърдено. Къмингс ликуваше и без да губи време разнесе новината. Беси бе страшно щастлива и почна да спори с Елизабет от позицията на жена с опит. Шийла изцяло бе погълната от стригането на овцете. За пръв път старицата прояви интерес, за който дъщеря й бе споменала. Тя поднесе на Елизабет гердан за носене около врата, направен от някаква мазна животинска козина. Видът на подаръка бе ужасен, миришеше отвратително, но Елизабет го носеше, за да не обиди старицата.

С наближаването на периода за стригането, във фермата все повече се работеше под пара. Кулминацията дойде с пристигането на стригачите и миячите, когато бараките се изпълниха с глъч и врява. Готвачите си разпределиха работното пространство между две сгради, накладоха огньове и се заеха с манджите. Тълпите от пътуващи миньори и странници също довтасаха, при което широките пространства между отделните постройки изведнъж се оказаха твърде тесни за целия този кипеж, който започваше призори и привършваше с настъпването на нощта. Душни облаци прах се понесоха във въздуха, най-вече над главните кошари, когато десетки хиляди овце от периферните кошари заприиждаха, за да бъдат прегледани, сортирани, измити, остригани и подкарани обратно. До късно през нощта лампите горяха в двора за стригането. Шийла лично надзираваше смените, които обработваха балите с остриганата през деня вълна, а Колин и Къмингс ръководеха смените, които трябваше да вкарват и изкарват овцете от дворовете за стригане.

Покритите с брезент бали с вълна бързо нарастваха и от хълмове се превърнаха в планини. Пристигнаха и първите товарни коли — ниски, яки, направени от дебели греди и теглени от четворка биволи. Пространството около кошарите и дворовете за стригане съвсем се препълни и бъркотията стана още по-голяма. Натовариха каруците с тежките вълнени бали и те започнаха да се изтеглят, но на тяхно място пристигнаха други. Къмингс постоянно беше навъсен и раздразнителен, прибираше се късно вечер и ставаше преди съмване, но на Елизабет й беше неприятно от всекидневния му престой в къщата, защото бе свикнала изцяло сама да се разполага в нея повечето от времето. От време на време по пътеката между тяхната къща и двора за стригане виждаше Шийла — прашна, потна, отмаляла от изтощение и липса на достатъчно сън; но на поздравите на Елизабет тя не пропускаше да отвърне с ръка, колкото и уморено да се усмихваше.

От време на време Елизабет зърваше и стареца и старицата. Рано сутрин, докато стригачите още ставаха, те излизаха от къщата си, като той неизменно се подпираше с ръка на рамото й, и отиваха до ограждението, отредено за стригане на овцете. През целия ден старецът седеше безмълвен и неподвижен на висок стол в центъра на ограждението, докато околовръст вреше и кипеше, а старицата стоеше до него изправена, подпирайки се на тоягата си. При свечеряване те се завръщаха вкъщи.

Стригането приключи, шумотевицата отмина и главните кошари сякаш опустяха с напускането на сезонните работници. Времето се задържа необичайно горещо и небето се изпълни до хоризонта с огромни черни гръмотевични облаци. Те закриха слънцето, при което дневната светлина потъмня неестествено в тъмносиньо, но температурите не паднаха, зноят не си отиваше и хората заговориха с безпокойство за слабите дъждове през последните две години. На въпросите на Елизабет дали ще вали Шийла мрачно клатеше глава. Облаците се сгъстяваха и спускаха надолу, въздухът ставаше все по-тежък и душен, Елизабет имаше чувството, че страховита адска мощ е заела позиция в готовност да избухне.

Изведнъж, без никакво предупреждение се разнесоха оглушителни гърмежи, подхванати и от ехото, пламтящи стрели се понесоха от облаците към земята. Около главните кошари наново закипя, спешно се сформираха групи и бригади за потушаване на причинените от светкавиците пожари. Впуснаха се да правят просеки в храстите и тревата, да палят предпазни огньове. Спешно запристигаха миньори и странници, хвърляха торбите си в бараките, мигновено се въоръжаваха с коси, тесли, брадви и други сечива и хукваха към заревото на пожара да помагат. От по двама-трима групите нараснаха на по десетина души. Неподвижният задушлив дим започна да мори хората и животните, но, от друга страна, липсата на вятър бе като дар божи. Бригадите се връщаха изтощени, целите в сажди, почиваха и хапваха набързо, колкото да възстановят силите си, и наново тръгваха да спасяват стадата и да гасят пожарите. След известно време облаците се раздвижиха и почнаха да се отдалечават, огнищата на пожар бяха обградени и накрая угасени.

Зимата дойде късно, но бе студена. Роклите на Елизабет бяха износени и тънки. Тя напълня и се наложи да ги отпуска и да им пришива нови парчета по бедрата, стомаха и гърдите. Домакинската работа и другите задължения вече вършеше облечена с палтото си. Един ден Шийла й донесе голям безформен овчи кожух, подобен на своя, след това й даде цял топ дебел вълнен плат. Елизабет предложи да си плати, но Шийла само вдигна рамене в недоумение. От плата Елизабет си уши рокли и ръкавици и, плътно загърната в дебелия кожух, вече с удоволствие вдишваше свежия хладен въздух, когато й се налагаше да излиза навън.

С напредването на бременността старицата обръщаше все по-голямо внимание на Елизабет, която от своя страна се ласкаеше, но на шестия месец някои прояви на тази загриженост почнаха да я тревожат. Елизабет и Къмингс бяха отишли на гости у Гаритови и старицата изведе Елизабет за ръка в друга стая, като извика и Шийла да превежда, тъй като нейният английски бе силно завален и едвам се разбираше. Старицата я разпита какво яде, как ходи по нужда и други неща от съвсем лично естество. Елизабет бе сконфузена, докато на приятелката й това видимо бе забавно. Пристигайки за урока си, Джеймс първо я разпитваше как е спала, дали се чувства добре и за други неща, които явно му бяха поръчани от баба му. Веднъж Елизабет се опита да се изплъзне от опеката на старицата, оставайки сама вкъщи, без да придружи Къмингс на гости у Гаритови, но не минаха и няколко минути и кикотещата се Шийла цъфна на вратата, хвана я под ръка и я поведе у тях, за да можела майка й да я поразпита.

На седмия месец от бременността старицата определено започна да проявява интимност в грижите си. Тя вкара Елизабет в спалнята, заклещи я в един от ъглите, вдигна й нагоре роклята и вмъкна набръчканите си ръце в кюлотите й, за да опипа корема й. Старицата бе невероятно силна. Със зачервено от притеснение лице Елизабет чувстваше как дългите пръсти, наподобяващи ноктите на хищна птица, опипват корема й отвсякъде, докато Шийла, застанала с ръце на кръста до вратата, се превиваше от смях.

Смехът на Шийла изведнъж секна, когато старицата извади ръцете си от дрехите на Елизабет и се обърна настрани, тихо шепнейки на своя език. С нервни и прибързани жестове Елизабет почна да се оправя, смътно осъзнавайки, че Шийла бе спряла да се смее. С тихо мърморене старицата излезе от стаята, а Шийла, стресната и замислена, дълго гледа след нея. С умислен и намусен вид тя затвори вратата, и едва когато срещна погледа на Елизабет се усмихна.

— Какво каза тя?

Шийла повдигна рамене и направи кисела физиономия.

— Не разбирам добре проклетото й бръщолевене, Джеймс по-добре се оправя, но ми се струва, че тя мисли, че раждането ще мине леко. Де да можеше същото да се каже и за мен, моята работа съвсем не беше такава, нали знаеш!

— Шийла, наблюдавала съм те и съм те слушала много пъти как говориш на аборигенски, и въпреки че не го разбирам, ми е ясно, че ти явно го знаеш не по-зле от Джеймс, даже и от майка ти. Стори ми се, че тя мисли, че нещо не е в ред или че…

— Проклета аборигенка е тая жена, нищо че ми е майка — нетърпеливо я прекъсна Шийла. — Тия пусти аборигени постоянно дрънкат глупости, от които кръвта ти да се смръзне във вените, ако ги слушаш. Няма нищо лошо, така че спри да се тормозиш.

— Шийла, по изражението на лицето й разпознах, че тя мисли, че нещо не е както трябва.

— Тогава ти си дяволска вещица, защото само вещица може по лицето да каже какво мисли някой абориген. Каза, че раждането ти ще бъде лесно и толкоз. Отрочето ще се роди, когато му дойде времето и няма какво повече да дъвчем този въпрос, по дяволите. Ако можехме да кажем същото за проклетия му дъжд кога ще вали, щях да съм дяволски щастлива. Ако не завали скоро, ще трябва да одираме овце, за да поразредим стадата, та да не изгризят съвсем пашата.

Елизабет спусна надолу роклята си и завърза коланчето.

— Дотам ли е лошо положението?

— Да, че и още повече — каза Шийла, и като сложи ръка на рамото на Елизабет, отвори вратата и я изведе извън стаята.

— Имахме последователно четири добри години и стадата набъбнаха, освен това купувахме и овце отвън, не колехме агнетата, и така до краен предел на пашата във всички части на земите на фермата. Но сега вече мислим как да намалим стадата, за да не изтощим напълно пашата, ако не дойде дъжд. — Тя се разсмя и потупа Елизабет по рамото. — Но това не засяга твоето стадо. Ти трябва да мислиш само как да се грижиш за себе си. Ако пък желаеш да се притесняваш за нещо, мисли си какво ще поиска мама да направи с теб следващия път, когато реши да те преглежда. Още нищо не си видяла, ха, ха, ха!

Елизабет замря на прага, цялата почервеняла, и устата й увисна надолу. Смеейки се гръмогласно, Шийла я избута напред и затвори вратата на стаята след нея.