Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Cloud, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлиян Стойнов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2015-2016)
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2016)
Издание:
Рей Хамънд
Облакът
Американска, първо издание
Ray Hammond
The Cloud
© 2006 by Ray Hammond
© Юлиян Стойнов, превод, 2007
© „Megachrom“, оформление на корица, 2007
© ИК „БАРД“ ООД, 2007
ISBN 978-954-585-789-8
Превод: Юлиян Стойнов
Редактор: Иван Тотоманов
Избрана световна фантастика
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД Силвия Николова
Формат 84/108/32
Печатни коли 23
ИК „БАРД“ ООД — София
История
- —Добавяне
9.
— В момента облакът се вижда с невъоръжено око от повърхността на Марс — говореше Фостър Робинсън в микрофона на скафандъра си. — През последните няколко дни колонистите излизат на смени, за да се полюбуват на невероятно красивата картина.
Репортерът се намираше на двеста метра от централната сграда на американската база. До него монтирана на самоходно устройство камера се въртеше бавно и показваше панорамен изглед от хоризонта.
— Както виждате, небето е изпълнено от огромни стълбове, наподобяващи облаци — продължи Робинсън. — Оцветени са в невероятни оттенъци на виолетово, пурпурно, синьо и черно.
Остави известно време на невидимата телевизионна аудитория да се наслаждава на гледката, като командваше камерата с дистанционното. Около него цареше трескава активност. Колонистите поставяха допълнителни метални подпори и укрепления на стените на сградите и трупаха чували с пясък край шлюзовете. В далечината два малки булдозера затрупваха с пясък и камъни една от стените. Третият булдозер бе пратен със същата задача до намиращата се недалеч руско-китайска база.
Робинсън завъртя камерата с още трийсет градуса и насочи обектива към две облечени в скафандри фигури, които работеха до блестящ стоманен триножник.
Съвместно с колеги от Земята учените в базата започнаха серия експерименти, които ще бъдат проведени, докато облакът преминава близо до Марс — започна да обяснява репортерът. — Целта им е да ни осигурят повече информация за плътността и състава на облака, от което да можем да съдим за по-нататъшното му поведение. — Той продължи да върти камерата и я насочи към голяма бетонна чаша, набързо изградена в една вдлъбнатина на пустинята.
— Тази голяма чиния е подсиленият с бетон отражател, който ще ни позволи да поддържаме постоянен контакт със Земята дори след пристигането на облака. В момента картината се предава чрез ретранслационни спътници в орбита около Марс, но тъй като се очаква облакът да ги повреди или разруши, ще трябва да предаваме пряко от повърхността. Очакваме облакът да приближи планетата след четирийсет и осем часа. Всички конструкции и прибори отвън трябва да бъдат здраво прихванати или подсилени. Когато се доближи, облакът ще се носи със скорост от двеста хиляди километра в час, но тъй като притежава ниска плътност, се очаква ефектът му да е като от доста силна прашна буря, каквито имаме редовно на Марс. По това време, разбира се, всички колонисти ще са на сигурно място в укрепените сгради. Въпреки това ще носят скафандри като допълнителна предпазна мярка и ще са налягали на пода. На всички колонисти са раздадени допълнителни бутилки с кислород и припаси. Остава ни само да изтърпим четиридесет и петте дни до отминаването на облака. С вас беше Фостър Робинсън, кореспондент от Марс.
— Започва се — една минута до сблъсъка — обяви Дезмънд Йейтс, макар да знаеше, че картината, която получават, идва с двайсет и една минути закъснение и че това, което виждат, вече се е случило.
В залата се бяха събрали президентът, директорът на НАСА, военният министър, двама армейски генерали, неколцина съветници от Белия дом и всички членове на сформирания наскоро Изпълнителен комитет. Картината от Марс се прожектираше върху холотеатъра в ъгъла на залата.
— Имаме няколко гледни точки от камери на орбита около планетата и на повърхността — обясни Йейтс и нареди на оператора в будката: — Да започнем с орбиталната картина.
Отпусна се в едно от креслата и добави:
— Пет секунди.
Внезапно изображението в холотеатъра посивя, после изчезна.
— Изгубихме връзка с ретранслационния спътник — докладва операторът.
— Превключете на камерите от повърхността — нареди Йейтс.
Холотеатърът се озари отново и се появи миниатюрна картина на американската марсианска колония. Въпреки че беше ден, светлината бе съвсем оскъдна. Само след няколко секунди се стъмни съвсем и сигналът изчезна.
— Превключи на друга камера — извика Йейтс.
— Съжалявам, сър, изгубихме връзка с повърхността.
— Добре, дай картина от „Азимов“.
Този път картината се подаваше от спътниковия телескоп, отстоящ на триста милиона километра от планетата.
— Къде е Марс, по дяволите? — попита президентът.
Дезмънд Йейтс — не сваляше поглед от огромния сиво-зелено-червен облак, изпълнил екрана — отвърна:
— Вероятно е вътре в облака, сър.
— Говори Фостър Робинсън — чу се слаб глас на фона на оглушителен рев. — Не зная дали ме чувате и дали виждате нещо, но ще предавам, докато е възможно.
Вече втори ден Марс бе погълнат от облака. След изчезването на сигналите от орбиталните спътници и видеокамерите на повърхността техниците от НАСА обявиха, че контактът с Планетата е изгубен напълно.
Щом научи това, президентът обяви срещата за приключила. Но четирийсет и осем часа по-късно от НАСА съобщиха, че долавят слаб сигнал, и президентът отново събра всички в командната зала.
Този път в холотеатъра се виждаше вътрешността на американската база.
— Сигналът е много слаб, има много смущения — обясни операторът. — Но правим каквото е по силите ни.
— Говори Фостър Робинсън от Марс — повтори гласът, вече се чуваше съвсем слабо.
Заради двайсет и едната минути закъснение на сигнала двустранната връзка бе почти невъзможна. Йейтс и останалите бяха принудени да наблюдават смълчани, докато Робинсън извръщаше камерата от лицето си и я насочваше към вътрешността на помещението. По циментовия под бяха налягали хора, облечени в скафандри. Помръдваха, което подсказваше, че са живи — или поне някои от тях.
— Изгубихме връзка с наземната рефлекторна чиния — обясняваше Робинсън. — Атмосферните промени, които предизвика облакът, се оказаха много по-силни, отколкото предполагахме. Всички предмети от външната страна на станцията бяха отнесени, включително някои, които бяха заровени. Майор Питърс и двама от хората му излязоха да възстановят връзката, но не се върнаха.
В командната зала на Земята се чуваше несекващ тътнеж — ветровете на облака се опитваха да разкъсат стените на станцията.
Робинсън спря и няколко пъти си пое дъх, като човек, който се опитва да възстанови нивото на кислород в кръвта. Отново беше обърнал камерата към лицето си.
— Надявам се някой да получава сигнала ни — продължи той. — Изгубих четирийсет и осем часа, за да свържа всички предаватели в станцията. Дано комбинираният им сигнал да е достатъчно силен, за да стигне до Земята.
— Добра работа, господин Робинсън — рече президентът Джарвис.
— Досега базата се държи доста добре — заговори отново репортерът. — Но ветровете отвън непрестанно се усилват. Изглежда, бурята се оформя във вътрешността на облака. Ще повдигна камерата до един от прозорците.
Присъстващите в залата не можаха да сдържат ужаса си, когато камерата започна да предава картини и звуци от страховитата електрическа буря, която бушуваше зад стените на базата. Светкавици раздираха небето почти непрестанно и озаряваха стелещи се прашни завеси. Внезапно се чу силен пукот и върху повърхността на подсиления прозорец се появи цепнатина. Миг след това картината в холотеатъра се преобърна. А после настъпи тъмнина.
— Сигнала ли изгубихме? — попита Йейтс.
Операторът не успя да отговори, защото изображението се появи отново. Сега обаче камерата лежеше на една страна и на около два метра от нея се виждаше проснатото тяло на Фостър Робинсън. Зрителите в залата неволно извъртяха глави на една страна, за да проследят изображението. Светлините в базата бяха угаснали, не се виждаха и извитите стени на постройката. Чуваше се само неистовият вой на вятъра.
— Говори Фостър Робинсън — прошепна от уредбата едва доловим глас. — Станцията е разрушена. Една от стените рухна и…
Холотеатърът помръкна отново и този път последва само статичен шум. Връзката бе прекъснала окончателно.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 22 юли 2064
Марсианската колония разрушена, 182 колонисти се смятат за мъртви
Само два дни след доближаването до Марс облакът унищожи всички човешки постройки там и със сигурност предизвика смъртта на 182-мата колонисти. Между тях имаше 83 американци, 21 британци, 26 руснаци, 23 китайци, 16 французи, 12 германци и един швед: Днес президентът Джарвис ще изпрати съболезнователни писма на близките на починалите.
Ходжисън: облакът е действал при самозащита
Късно снощи сър Чарлз Ходжисън заяви пред наш представител, че „разрушаването на марсианската колония е акт на самозащита от страна на облака“.
„В края на краищата тъкмо колонистите от Марс атакуваха облака със 700 мегатона ядрени оръжия — каза още той. — Действията му са резултат от човешката агресия. Трябва да удвоим усилията си да установим контакт с него и да го убедим в «мирните си намерения».“