Мишел Уелбек
Възможност за остров (51)

Даниел 25, 14

Първият ми контакт с Естер 31 ме изненада; вероятно под влиянието на животописа на моя предшественик очаквах да видя млада жена. Предупредена за молбата ми за интермедиация, тя премина във визуален режим: пред мен седеше жена със спокойно, сериозно лице, прехвърлила петдесетте; седеше пред екрана в малка добре подредена стая, която вероятно й служеше за кабинет, и носеше очила за далекогледство. Нейният пореден номер 31 сам по себе си представляваше изненада; обясни ми, че всички от родствената линия на Естер били наследили бъбречното заболяване на родоначалничката си и поради това живеели по-кратко. Естествено, тя знаела за заминаването на Мари 23 — тя също била убедена, че една общност от еволюирали примати се е установила на мястото, където се е намирал остров Ланзароте; тази зона от северната част на Атлантическия океан, каза тя, имала бурна геологична съдба — след като бил потопен при Първото смаляване, островът пак се появил в резултат на нови вулканични изригвания; превърнал се в полуостров по време на Голямата Суша, а според последните скици тесен провлак го свързвал с Африканския континент.

Противно на Мари 23, Естер 31 мислеше, че общността, заселила се в тази зона, не се състои от диваци, а от неохора, отхвърлили учението на Върховната сестра. Вярно е, че сателитните снимки не били напълно категорични — не било ясно дали става дума за същества, трансформирани чрез СГР. Но възможно ли е, отбеляза тя, хетеротрофите да са оцелели в местност, където няма и следа от растителност? Била убедена, че Мари 23, надявайки се да срещне хора от древната раса, всъщност ще се натъкне на неохора, които са извървели нейния път.

— Може би тя търсеше точно това… — казах й аз.

Тя дълго мисли и ми отговори с неутрален глас:

— Възможно е.