Мишел Уелбек
Възможност за остров (43)

Даниел 25, 10

Повечето свидетелства потвърждават: именно от този момент Църквата на елоимитите щяла да набере най-голямо количество привърженици и да се разпространи безпрепятствено из целия западен свят. След като за по-малко от две години движението на елоимитите изместило будистките течения на Запад, то със същата лекота погълнало последните останки от рухналото християнство и после се обърнало към Азия, чието завладяване, започнато от Япония, също било изненадващо бързо, най-вече като се има предвид, че този континент в течение на векове успешно е устоявал на всички опити на християнските мисионери. Истина е, че времената били други и че елоимизмът вървял, така да се каже, по петите на потребителския капитализъм, който, превръщайки младостта във върховна ценност, постепенно унищожил почитта към традицията и култа към прадедите с обещанието си да запази завинаги същата тази младост и удоволствията, свързани с нея.

Странно е, че ислямът се оказал по-дълготраен бастион на съпротива. Подкрепяна от масовата и непресекваща имиграция, мюсюлманската религия засилвала влиянието си в западните страни практически със същия ритъм, както и елоимизмът. Въпреки че била насочена най-вече към населението, дошло от Магреб и Черна Африка, тя се ползвала с все по-голям успех и сред „коренните“ европейци. Този успех се дължал главно на нейния мачизъм. Отказът от мачизма наистина направил мъжете нещастни, но ни най-малко не допринесъл за щастието на жените. Все повече мъже и най-вече жени мечтаели за връщане на системата, в която жените са целомъдрени и подчинени, а девствеността им — непокътната. Заедно с това обаче еротичният стремеж към телата на младите момичета продължавал да нараства и разпространението на исляма било възможно единствено благодарение на някои компромиси, направени от едно ново поколение имами, които, вдъхновявайки се от католическата традиция, реалити-шоуто и усета за зрелище на американските телеевангелисти, изработили за мюсюлманската публика назидателен сценарий за живот, основан върху две понятия, относително чужди на ислямската традиция — внезапния обрат и опрощаването на греховете. В типичната схема, възпроизведена съвсем точно в множество теленовели, снимани най-вече в Турция или Северна Африка, момичето, за ужас на родителите си, отначало води разпуснат живот, изпълнен с алкохол, наркотици и ненаситна сексуална свобода. После, в резултат на някакво събитие, което предизвиква у нея спасителен обрат (мъчителен аборт, среща с млад, почтен и благочестив мюсюлманин, който учи за инженер), тя изоставя светските изкушения и се превръща в покорна, целомъдрена и забулена съпруга. Същата схема съществувала и в мъжки вариант, където главни герои били предимно рапъри, като при тях се наблягало повече на престъпността и употребата на твърди наркотици. Успехът на този лицемерен сценарий бил още по-голям и поради факта, че възрастта, на която се извършвал обратът (между двайсет и две и двайсет и пет години), съвпадала с момента, когато младите арабки, поразително красиви като момичета, започвали да дебелеят и да чувстват нужда от по-широки и прикриващи дрехи. По този начин за едно-две десетилетия ислямът в Европа успял да влезе в ролята, която имал католицизмът през най-блестящия си период, и станал „официална религия“, чието предназначение е да организира календара, както и редица миниритуали, въвеждащи някакъв ритъм в хода на времето, да има достатъчно примитивни догми, за да бъде достъпен за мнозинството, но като запази известна двусмисленост, привлекателна и за най-свободомислещите, да проповядва заплашителна нравствена суровост, а на практика да предоставя на всеки съгрешил пътечки за завръщане в лоното й. Същото явление се наблюдавало и в САЩ най-вече сред негърската общност, с тази разлика, че там католицизмът, разпространен сред латиноамериканската имиграция, дълго време запазил господстващи позиции.

Но това можело да продължи само известно време и след няколко години нежеланието да остарее, да се вразуми и да се превърне в дебела матрона обхванало на свой ред и децата на имигрантите. Когато дадена обществена система е разрушена, това разрушение е окончателно и не е възможно никакво връщане назад; законите на социалната ентропия, на теория валидни за която и да е човешка релационна система, били доказани напълно аргументирано едва след два века от Хюлет и Дюд; но интуитивно хората ги познавали много преди това. Рухването на исляма на Запад странно напомня падането на комунизма, станало няколко десетилетия преди това: и в двата случая отливът започва в страните, където е роден, и за няколко години помита мощните и свръхбогати организации в страните, които са го приютили. Когато арабските държави след години подривна дейност, провеждана най-вече посредством тайни контакти в Интернет и сваляне на упадъчни културни продукти, най-сетне успели да постигнат начин на живот, почиващ върху масовото потребление, сексуалната свобода и развлеченията, увлечението на населението било толкова силно и несдържано, както преди половин век в комунистическите страни. Както често се е случвало в човешката история, движението се зародило в Палестина, и по-точно в резултат на внезапния отказ на палестинските момичета да ограничат съществуването си само с постоянно създаване на бъдещи воини на Аллаха, както и на желанието им да се възползват от свободата на нравите, с която разполагали съседките им в Израел. За няколко години промяната, носена от техномузиката (както някога рокът символизирал притегателната сила на капиталистическия свят, но този път много по-ефикасно поради съществуването на Интернет), обхванала всички арабски страни, които трябвало да се преборят с масов бунт на младежите и очевидно не успели. Тогава станало безкрайно ясно, че в мюсюлманските държави само невежеството и принудата са съхранявали примитивната вяра; лишени от своя тил, ислямските течения се сринали изведнъж.

Елоимитите били напълно адаптирани към цивилизацията на развлеченията, в която били родени. Без да налагат никакви морални ограничения и свеждайки човешкото съществуване до интереса и удоволствието, те обаче възприели основното обещание, давано от всички монотеистични религии: победата над смъртта. Като отстранил духовното и мистичното измерение, елоимизмът просто свел значението на тази победа и същността на обещанието до безкрайното удължаване на физическия живот, т.е. до безкрайното задоволяване на физическите желания.

Първата съществена церемония, отбелязваща приемането на нов вярващ — вземането на ДНК, — се съпътствала от подписването на акт, в който кандидатът поверявал на Църквата след смъртта си цялото си имущество; тя си запазвала правото да го инвестира и се задължавала да му го върне след възкресението. Това не шокирало особено, защото набелязаната цел била да се премахне естественото родство и следователно цялата система на наследяване, а смъртта била представяна като неутрален период, обикновен стазис в очакване на подмладеното тяло. След мощна кампания сред американските бизнес среди първият новоприет елоимит бил Стийв Джобс, който поискал и получил частична отмяна на правилото в полза на децата си, създадени, преди да открие елоимизма. Бил последван почти веднага от Бил Гейтс, Ричард Брансън и после от много други ръководители на най-големи световни фирми. Църквата станала извънредно богата и няколко години след смъртта на пророка вече представлявала първата европейска религия по размер на инвестиции и брой на привърженици.

Втора съществена церемония бил преходът към очакване на възкресението — с други думи, самоубийството. След период на колебания и несигурност се утвърдил обичаят то да се извършва публично с хармоничен и прост ритуал, в избран от вярващия момент, когато той сметнел, че физическото му тяло вече не може да му доставя радостта, която съвсем закономерно очаквал от него. То се извършвало с изключителна непоколебимост и вяра в скорошното възкресение, което силно ни изненадва, тъй като Мицкевич, въпреки предоставените му колосални средства за изследвания, не постигнал реален напредък и макар че наистина можел да съхранява безкрайно образци от ДНК, за момента бил неспособен да създаде жив организъм, по-сложен от обикновена клетка. Вярно е, че безсмъртието, обещано навремето от християнството, почивало върху още по-несигурни основи. Всъщност идеята за безсмъртие никога не е изоставяла човека и въпреки че след ограничения и принуди той е трябвало да се откаже от древните си вярвания, все пак е запазил жива носталгията по тях, никога не се е примирил и е бил готов при наличието на някакво що-годе приемливо обяснение да се отдаде безпрекословно на новата вяра.