Мишел Уелбек
Възможност за остров (40)

Даниел 1, 20

Нищото унищожава.

Мартин Хайдегер

От началото на август в централната долина се бе установила зона на високо въздушно налягане и щом пристигнах на летището в Барахас, почувствах, че лошо ми се пише. Жегата едва се издържаше и Естер закъсняваше; пристигна след един час гола под лятната си рокля.

Бях забравил забавящия еякулацията крем в „Лутеция“ и това бе първата ми грешка; изпразних се много бързо и за първи път почувствах, че тя се разочарова. Тя продължи да се движи леко, но членът ми беше непоправимо мек и тя се отдръпна с гримаса на примирение. Бих дал много, за да се надървя пак; мъжете от рождение живеят в суров свят, свят с много прости и безмилостни изисквания, и малцина биха оцелели, ако жените не проявяваха разбиране. Още в този момент ми се стори, че докато ме е нямало, тя е спала с друг.

Взехме метрото, за да отидем да пийнем с двама нейни приятели; потта залепяше плата до тялото й, виждаха се много добре тъмните кръгове около зърната на гърдите й и вдлъбнатината на дупето й; естествено, всички момчета по улицата я зяпаха; някои дори й се усмихваха.

Трудно ми беше да участвам в разговора, от време на време успявах да схвана някоя фраза, да разменя няколко реплики, но много бързо се обърках, пък и все едно мислех за друго, чувствах, че съм поел по хлъзгав, много хлъзгав наклон. Когато се върнахме в хотела, я попитах; тя призна, без да прави сцени. „It was an ex boyfriend…“^[1] — каза тя, за да ми покаже, че това няма голямо значение. „And a friend of him“^[2] — добави след неколкоминутно колебание.

Значи с двама; добре де, двама, в края на краищата не й било за първи път. Срещнала бившето си гадже случайно в някакъв бар, той бил с приятел и така тримата се оказали в едно легло. Попитах я как е било, не можах да се сдържа. „Good, good“^[3], отговори тя, все пак обезпокоена от насоката на разговора. „It was comfortable“^[4] — уточни тя, но се усмихна. Уютно, да, можех да си представя. Направих ужасно усилие, за да не я попитам дали бе правила свирка на приятеля си или на двамата, дали я бяха чукали отзад; чувствах как образите нахлуват и дълбаят дупки в мозъка ми; очевидно ми личеше, защото тя млъкна и челото й стана по-загрижено. Тя бързо взе единственото възможно решение: зае се с члена ми и го направи толкова нежно, с такава ловкост на пръстите и устата, че противно на очакванията ми, пак се възбудих и след една минута бях в нея и всичко беше наред, всичко отново беше наред, бях на ниво, тя също и дори мисля, че отдавна не бе имала такъв оргазъм — поне с мен, казах си аз след две минути, но този път успях да прогоня мисълта от главата си, стиснах я в прегръдките си много нежно, с цялата нежност, на която бях способен, и с всички сили се съсредоточих върху тялото й, върху топлото и живо присъствие на тялото й тук и сега.

Днес си мисля, че тази толкова нежна, дискретна, негласна сценка оказа решително влияние върху Естер, защото поведението й през следващите седмици се ръководеше от една-единствена мисъл — да не ме наскърбява; да се опита, доколкото й позволяват средствата, да ме направи щастлив. Средствата й да направи мъжа щастлив бяха значителни и пазя спомен за период на огромна наслада, озарена от ежеминутно плътско блаженство, което не мислех, че може да се понесе и преживее. Спомням си, че беше мила, умна, спомням си нейното проницателно съчувствие и прелестта й, но всъщност нямам истински спомен, никакъв образ не се откроява в съзнанието ми, знам само, че изживях няколко дни и няколко седмици в определено състояние, състояние на достатъчно и пълно, но все пак човешко съвършенство. Някои хора понякога са чувствали възможността за съществуването му, но никой досега не е успял да го опише правдоподобно.

От много отдавна тя имаше намерение да организира парти за рождения си ден, на 17 август, и през следващите дни започна да се занимава с приготовлението му. Искаше да покани много хора, стотина души, и реши да се обърне към един неин приятел, който живееше на улица „Сан Исидор“. Той имаше голям апартамент на последния етаж с тераса и басейн; покани ни на чаша, за да поговорим. Беше висок тип, казваше се Пабло, имаше дълга черна къдрава коса, изглеждаше по-скоро готин; беше облякъл лек халат, за да ни отвори, но на терасата го свали; голото му тяло беше мускулесто и загоряло от слънцето. Предложи ни портокалов сок. Дали беше спал с Естер? Дали щях да си задавам този въпрос за всички мъже, които срещахме? Тя беше толкова внимателна и предпазлива след вечерта на завръщането ми; вероятно забеляза безпокойство в погледа ми, защото отклони предложението да се попече на слънце край басейна и старателно ограничи разговора до подготовката на купона. Не можело и дума да става да купим достатъчно кокаин и екстази за всички; тя предложи да поеме разноските за първата доза, която ще загрее гостите, и да помоли двама-трима дилъри да минат по-късно. Пабло можел да се нагърби с това, в момента имал прекрасни доставчици; в порив на великодушие той предложи да купи няколко попърси.

На 15 август, празника на Богородица, Естер се люби с мен по-страстно от всякога. Бяхме в хотел „Санс“, леглото бе поставено срещу голямо огледало и беше толкова горещо, че всяко движение бе придружено с обилно потене; ръцете и краката ми бяха разтворени на кръст, нямах сила да мръдна, цялата ми чувствителност се беше съсредоточила в члена ми. Повече от час тя стоя върху мен, току-що епилираното й коте се свиваше и разпускаше около хуя ми. През цялото време тя галеше с ръка потните си гърди, като ме гледаше право в очите, усмихваше се и съсредоточено улавяше всяка промяна в желанието ми. Другата й ръка държеше ташаците ми, които тя ту по-леко, ту по-силно натискаше, следвайки ритъма на котето си. Когато почувстваше, че ще се изпразня, тя внезапно спираше, натискаше ги енергично с два пръста, за да спре еякулацията в самото начало; след като опасността преминеше, тя продължаваше да се движи напред-назад. Прекарах един, а може би два часа на границата на залпа, в най-голямата наслада, която един мъж може да изпита, и в крайна сметка именно аз я помолих за милост и пожелах да се изпразня в устата й. Тя се изправи, сложи възглавница под задника ми, попита ме дали добре виждам огледалото; не, по-добре било да се отместя малко. Отместих се в края на леглото. Тя коленичи между бедрата ми, лицето й бе до члена ми, който тя започна да ближе методично, сантиметър по сантиметър, преди да го налапа; после започна да ме гали с пръсти бавно, но силно, сякаш искаше да извлече всяка капка сперма от моите дълбини, а езикът й продължаваше да се движи напред-назад. Със замъглено от потта зрение, загубил всякаква представа за време и пространство, успях все пак да продължа още малко този момент, езикът й трикратно се завъртя, преди да се изпразня, и тогава, сякаш цялото ми тяло, излъчващо удоволствие, изчезна, погълнато от небитието, в прилив на блажена енергия. Тя задържа члена ми в устата си, почти неподвижна, като само забавено го смучеше със затворени очи, сякаш за да чуе по-добре виковете на моето щастие.

После легна, сгуши се в прегръдките ми, докато нощта бързо се спускаше над Мадрид, и едва след половин час неподвижна нежност ми каза това, което трябвало да ми каже от няколко седмици — никой освен сестра й не знаел още, смятала да го съобщи на приятелите си по време на купона за рождения си ден. Била приета в престижна музикална академия в Ню Йорк и имала намерение да прекара там една учебна година. Същевременно я избрали за малка роля в голяма холивудска продукция за смъртта на Сократ; тя щяла да бъде прислужница на Афродита, а Сократ щял да играе Робърт де Ниро. Нейната роля била малка, най-много една седмица снимки, но ставало дума за Холивуд и хонорарът бил достатъчен, за да плати за обучението и престоя си. Щяла да замине в началото на септември.

Струва ми се, че запазих пълно мълчание. Бях като вкаменен и неспособен да реагирам, мислех, че ако произнеса само една дума, ще избухна в сълзи. „Bueno… It’s a big chance in my life…“^[5] най-сетне каза тя умолително, като зарови глава в подмишницата ми. За малко не й предложих да отида в САЩ, да живея там с нея, но думите умираха в мен, преди да ги изрека, давах си сметка, че тя не бе и помислила за такава възможност. Тя дори не ми предложи да я посетя: ставаше дума за нов етап от живота й, за ново начало. Запалих нощната лампа, изгледах я внимателно, за да разбера дали ще забележа у нея някакъв възторг от Америка, от Холивуд; не, нямаше нищо подобно, тя изглеждаше разумна и спокойна, просто взимаше най-доброто и най-рационалното решение, като се имат предвид обстоятелствата. Изненадана от продължителното ми мълчание, тя обърна глава, за да ме погледне, дългите й руси коси падаха от двете страни на лицето й, погледът ми неволно се спря на гърдите й, легнах, загасих лампата, поех дълбоко въздух; не исках да разваля нещата, не исках тя да ме вижда, че плача.

Тя посвети целия следващ ден на подготовката си за празника; ходи в козметичен салон, за да й направят маска на лицето и да изгладят кожата й; чаках я и пушех цигара след цигара в хотелската стая. На другия ден беше същото: след фризьора се отби в няколко магазина, купи си обеци и нов колан. В главата ми цареше празнота, както навярно се чувства осъденият на смърт в очакване на екзекуцията — убеден съм, че като изключим онези, които вярват в Бога, останалите едва ли прекарват последните си часове във връщане към миналото и равносметка; сигурен съм, че те се опитват да прекарат времето по възможно най-неутралния начин; най късметлиите спят, но аз не бях като тях, мисля, че през тези два дни изобщо не успях да мигна.

Когато на 17 август тя почука на вратата на стаята ми и се появи на прага, разбрах, че няма да преживея заминаването й. Тя носеше прозрачна блузка, вързана под гърдите и очертаваща извивката им; златистите й чорапи, захванати с жартиери, стигаха на сантиметър под ултракъсата й пола, наподобяваща широк колан от златист винил. Не носеше бельо и когато се наведе, за да завърже високите си ботуши, дупето й се показа и аз неволно протегнах ръка да го погаля. Тя се обърна, прегърна ме и ме погледна с такова съчувствие и нежност, че за миг помислих: ей сега ще ми каже, че се е отказала и че ще остане с мен завинаги. Тя обаче не каза нищо такова и взехме такси, за да отидем в апартамента на Пабло.

Първите гости пристигнаха към двайсет и три часа, но истинският празник започна едва към три през нощта. Отначало се държах доста прилично, като полунебрежно се разхождах сред гостите с чаша в ръка; мнозина ме познаваха или ме бяха виждали в киното, което ми даде повод за няколко доста банални разговора — все едно музиката гърмеше и аз се задоволявах само с кимане с глава. Имаше около двеста души и безспорно аз единствен бях над двайсет и пет години, но това не ме разстройваше, бях изпаднал в някакво странно спокойствие; вярно е, че в известен смисъл катастрофата вече бе станала. Естер беше ослепителна, поздравяваше гостите и ги целуваше възторжено. Сега вече всички знаеха, че след две седмици тя заминава за Ню Йорк, и отначало се уплаших да не изглеждам смешен, в крайна сметка намирах се в положението на онзи, когото разкарват, но никой не ми го намекна, хората ми говореха сякаш всичко беше нормално.

Към десет часа „хаусът“ се смени с „транс“, бях изпил Бог знае колко чаши с пунш и започнах да чувствам умора, щеше да бъде прекрасно, ако можех да спя, си казах аз, но не бях убеден, алкохолът ми беше помогнал да потисна тревогата, но аз я чувствах дълбоко в себе си, жива и готова да ме разкъса при най-малкия признак на слабост. Вече бяха започнали да се оформят двойки, бях забелязал движение по посока на спалните. Тръгнах наслуки по един коридор, отворих една врата, украсена с плакат, изобразяващ сперматозоиди в едър план. По всичко личеше, че е имало миниоргия; полуголи момичета и момчета лежаха напреки на леглото. В ъгъла руса тийнейджърка с тениска, вдигната над гърдите, правеше свирки; приближих се за всеки случай до нея, но тя ми направи знак да си вървя. Седнах до леглото недалеч от една брюнетка с матова кожа и великолепен бюст, чиято пола беше вдигната над кръста. Тя изглеждаше дълбоко заспала и не реагира, когато разтворих бедрата й, но когато бръкнах с пръст в котето й, отблъсна ръката ми машинално, без да се събуди. Примирен, седнах отново до леглото и прекарах половин час в тъпо отчаяние; после видях да влиза Естер. Тя беше весела, в блестяща форма и придружена от един приятел — дребен, много рус хомосексуалист, страшен сладур, с къси коси, когото бях вече виждал. Тя беше купила две дози кокаин и клекна, за да приготви тръбичките, после постави на земята парчето картон, което беше използвала; не беше забелязала присъствието ми. Първата доза взе приятелят й. Когато тя на свой ред коленичи на пода, полата й се вдигна високо и откри дупето й. Тя пъхна картонената тръбичка в ноздрата си и точно когато с точен и сръчен жест бързо смръкна белия прах, разбрах, че в паметта ми ще се запечати завинаги образът на това невинно, аморално животинче, което не беше нито добро, нито лошо, а само търсеше своята порция възбуда и удоволствие. Внезапно се сетих за начина, по който Учения описваше италианката: красива комбинация на частици, гладка повърхност без индивидуалност, чието изчезване няма да има никакво значение… И именно в това нещо бях влюбен, то беше единственият смисъл на живота ми — и най-лошото — продължаваше да е. Тя се изправи внезапно, отвори вратата — в стаята нахлу още по-силна музика — и се запъти обратно при гостите. Без желание станах и я последвах; когато стигнах в централното помещение, тя вече танцуваше. Започнах да танцувам близо до нея, но тя сякаш не ме виждаше, косите й се развяваха около лицето й, блузката й бе мокра от пот, зърната на гърдите й стърчаха под плата, бийт музиката беше все по-бърза — поне 160 BPM — и аз я следвах все по-трудно, скоро ни раздели група от три момчета, после се оказахме гръб в гръб, залепих задника си до нейния, в отговор тя започна да мърда, дупетата ни се търкаха все по-силно, после тя се обърна и ме позна. „Ола, Даниел…“, каза ми тя с усмивка и после пак затанцува, друга група момчета ни раздели и изведнъж почувствах, че съм страшно уморен, че ще падна, седнах на един диван и реших да си сипя уиски, но идеята не беше добра, защото веднага ми стана лошо, вратата на банята беше заключена и аз потропах неколкократно, повтаряйки: „I’m sick! I’m sick“^[6], докато най-сетне едно момиче дойде да ми отвори, беше се завило с кърпа през кръста; веднага затвори след мен и после се върна във ваната, където я чакаха двама младежи; тя коленичи и единият й го вкара веднага, докато другият заставаше в удобна за минет поза. Аз се втурнах към клозета и си пъхнах пръста в устата, повръщах дълго, мъчително, докато се почувствах малко по-добре, след което отидох да си легна в стаята, където нямаше вече никого, освен брюнетката, която преди малко ме бе отблъснала. Тя спеше все така спокойно с вирната над кръста пола и въпреки желанието си започнах да се чувствам ужасно тъжен. Станах и тръгнах да търся Естер и се вкопчих в нея, буквално и безсрамно, прегърнах я през кръста и я помолих да ми говори, да продължава да ми говори, да остане с мен, да не ме оставя сам; тя се освободи с растящо нетърпение, за да отиде при приятелите си, но аз настоявах, прегръщах я, тя отново ме отблъскваше и виждах как лицата на обкръжаващите стават все по-сериозни, вероятно те нещо ми казваха, но аз не разбирах нищо, грохотът на басовете покриваше всичко. Най-сетне я чух да повтаря настойчиво: „Please, Daniel, please… It’s a party!“^[7], но безрезултатно. Чувството, че съм изоставен, продължаваше да нараства, да ме поглъща, отново поставих глава на рамото й и тогава тя яростно ме отблъсна с две ръце, крещейки: „Stop that!“^[8] Тя наистина изглеждаше вбесена, много хора край нас бяха спрели да танцуват, аз се обърнах и се запътих към спалнята, свих се на пода, хванах главата си с ръце и за първи път поне от двайсет години насам започнах да плача.

Празникът продължи и през следващия ден, към пет часа следобед Пабло се върна с шоколадови кифли и кроасани, взех един кроасан и го натопих в чаша с капучино, музиката беше по-кротка, някакъв мелодичен и бодър „чилаут“, няколко момичета танцуваха, размахвайки бавно ръцете си като големи крила. Естер беше на няколко метра, но не ми обърна никакво внимание, когато седнах, и продължи да разговаря с приятелите си, да си припомня други вечери и точно в този момент разбрах всичко. Тя заминаваше за САЩ за една година, а може би и завинаги; там щеше да намери нови приятели и, разбира се, ново гадже. Безспорно бях изоставен, но те също, в положението ми нямаше нищо особено. Тази абсолютна привързаност, която ме изпълваше и щеше да ме измъчва все повече и повече, докато ме унищожи, за нея не означаваше нищо, нямаше никакво оправдание и никакъв смисъл; телата ни съществуваха сами за себе си, не можехме да изпитваме нито едни и същи страдания, нито едни и същи радости, ние очевидно бяхме две отделни същества. Изабел не обичаше оргазма, а Естер не обичаше любовта, тя не искаше да бъде влюбена, отхвърляше това чувство за изключителност, за зависимост и цялото й поколение беше като нея. Бродех сред тях като някакво праисторическо чудовище с моите романтични тъпотии, с моята привързаност и моите вериги. За Естер, както за всички девойки от нейното поколение, сексът беше само забавно развлечение, почиващо на прелъстяването и еротизма, и не предполагаше някакъв специален сантиментален ангажимент; любовта, както и милостта, според Ницше винаги е била само фикция, измислена от слабите, за да създадат у силните чувство за вина, за да ограничат естествената им свобода и жестокост. Някога жените били слаби, особено, когато раждали; в началото имали нужда от закрилата на силен покровител и за тази цел измислили любовта, сега са станали силни, независими и свободни и вече са се отказали както да внушават, така и да изпитват едно чувство, което няма никаква конкретна мотивация. Хилядолетната цел на мъжете, изразена понастоящем перфектно от порнофилмите и свеждаща се до лишаване на секса от всякаква емоционална конотация и до превръщането му в чисто развлечение, при това поколение най-сетне се бе осъществила. Тези млади хора не можеха нито да почувстват, нито да разберат точно какво чувствах аз, но дори и да можеха, щяха да изпитат някакво смущение като от нещо смешно и малко срамно, като от някаква отживелица. Подложени на десетилетна усилена дресировка, те в крайна сметка бяха успели да изтръгнат от сърцето си едно от най-древните чувства и сега вече край — разрушеното не можеше да се възстанови, както парчетата от счупена чаша не могат да се слепят от само себе си; те бяха постигнали целта си: в нито един миг от живота си нямаше да познаят любовта. Бяха свободни.

Към полунощ някой отново включи техномузиката и гостите започнаха да танцуват; пласьорите си бяха тръгнали, но имаше още значително количество екстази и попърси. Скитах се в тягостните си мисли, навяващи тъга и безизходица като низ от тъмни стаи. Неволно си спомних Жерар, хумориста елоимит. „Това е нежелайно…“ — казах по едно време на някакво момиче, дрогирана шведка, която все едно говореше само английски; тя ме изгледа странно и тогава забелязах, че мнозина ме гледат странно и че от няколко минути си говоря сам. Поклатих глава, погледнах часовника си и седнах на един шезлонг до басейна; вече бе два часът, но беше все така задушно.

По-късно си дадох сметка, че отдавна не съм виждал Естер, и тръгнах да я търся. В хола нямаше много хора; прескочих неколцина гости в коридора и я открих в една стая в дъното, легнала в центъра на една група. Беше облечена само със златистата си поличка, вдигната до кръста. Зад нея стоеше висок къдрав брюнет, който можеше и да е Пабло, галеше дупето й и се канеше да й го вкара. Тя говореше с друг много мускулест брюнет, когото не познавах; междувременно си играеше с члена му, потупваше с него носа си, бузите си и се усмихваше. Затворих незабелязано вратата; още не знаех, но това щеше да бъде последният ми спомен за нея.

Още по-късно, когато слънцето изгряваше над Мадрид, набързо си избих една чекия до басейна. На няколко метра от мен стоеше момиче, облечено в черно, с безизразен поглед; помислих, че тя дори не е забелязала присъствието ми, но тя се изплю встрани точно когато се изпразних.

В края на краищата заспах и вероятно съм спал дълго, защото когато се събудих, нямаше никого; дори Пабло беше излязъл. На панталона ми имаше изсъхнала сперма и навярно бях разлял уиски върху ризата си, защото смърдеше. Станах с мъка, прекосих терасата, прескачайки остатъци от храна и празни бутилки. Облегнах се на балкона и се загледах в улицата под мен. Слънцето вече залязваше, скоро щеше да се стъмни и аз почти знаех какво ме очаква. Очевидно бях поел по финалната права.