Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La Possibilité d’une île, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Галина Меламед, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Екзистенциален роман
- Постапокалипсис
- Постмодерен роман
- Социална фантастика
- Съвременен роман (XXI век)
- Философски роман
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Мишел Уелбек
Възможност за остров
Роман
Първо издание
La Possibilité d’une île de Michel Houellebecq
© Librairie Arthème Fayard, 2005
All rights reserved
© Галина Меламед, превод, 2006
© Мишел Уелбек, фотография на корицата
© Факел експрес, 2006
Превод: Галина Меламед
Редактор: Георги Борисов
Коректор: Венедикта Милчева
ISBN-10: 954–9772–42-X
ISBN-13: 978–954–9772–42–5
Формат 16/60/90. Печатни коли 26,75.
Цена 13 лв.
Факел експрес
Печат: Булвест-София АД, печатница „Вулкан“
История
- —Добавяне
Даниел 25, 8
Невероятното значение, което хората са придавали на сексуалните проблеми, винаги е ужасявало и озадачавало неочовешките им коментатори. Беше мъчително да виждаш как Даниел 1 постепенно се доближава до Лошата тайна, както казва Върховната сестра; беше тягостно да усещаш как полека-лека е осъзнавал една истина, която, след като бъде установена, може единствено да го унищожи. През историческите периоди повечето хора са смятали за правилно с настъпването на възрастта да намекват за сексуалните проблеми като за несъществени детинщини и да считат, че истинските теми, достойни за вниманието на зрелия човек, са политиката, бизнесът, войната и така нататък. По времето на Даниел истината започнала да излиза наяве; ставало все по-ясно и трудно да се скрие, че истинските цели на хората, единствените, към които биха са стремили спонтанно, ако имаха тази възможност, са изключително от сексуален порядък. За нас, неохората, това е истински препъникамък. Ние никога няма да можем, предупреждава Върховната сестра, да си съставим пълна представа за това явление; ние можем да се доближим до разбирането му само ако постоянно си спомняме няколко ръководни принципа, от които най-важният е, че при човешкия вид, както при всички предшестващи го животински видове, индивидуалното оцеляване няма абсолютно никакво значение. Дарвиновата измислица за „борбата за съществуване“ дълго време е прикривала елементарния факт, че генетичната ценност на даден индивид, способността му да предава на потомството си своите белези, най-общо може да се сведе до един-единствен параметър — броят на децата, които в крайна сметка той може да създаде. Ето защо не трябва ни най-малко да се учудваме, че всяко животно, независимо какво е то, било готово да пожертва щастието си, физическото си добруване и в крайна сметка живота си само за един обикновен сексуален акт — волята на вида (за да говорим с финалистки термини), мощният хормонален механизъм (ако държим на детерминистичния подход) неизбежно е трябвало да го доведе до подобен избор. Поради блестящата окраска и оперение, поради шумното и зрелищно любовно парадиране самците безспорно можели да бъдат открити и разкъсани от своите врагове; при все това подобно решение, систематично било предпочитано, казано генетически, след като позволявало по-ефективно размножаване. Това подчиняване на индивида на вида, основаващо се на неизменни биохимични механизми, е било също толкова силно и у човешкото животно, но при утежняващото обстоятелство, че сексуалните нагони не се ограничавали само в периода на разгонване, а можели да действат постоянно — животописите на хората ни показват например, че поддържането на физически облик, способен да прелъсти представителите на противния пол, било единственият смисъл на грижата за здравето и че старателната грижа за тялото, на което съвременниците на Даниел посвещавали все по-голяма част от свободното си време, всъщност нямало друга цел.
Сексуалната биохимия на неохората — и безспорно това е истинската причина за моя задух и за дискомфорта, който ме обхващаше, докато четях разказа на Даниел 1 и следвах етапите на неговата Голгота — е останала почти същата.