Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Possibilité d’une île, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 14гласа)

Информация

Сканиране и допълнителна корекция
NomaD(2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis(2016)

Издание:

Мишел Уелбек

Възможност за остров

 

Роман

Първо издание

 

La Possibilité d’une île de Michel Houellebecq

© Librairie Arthème Fayard, 2005

All rights reserved

 

© Галина Меламед, превод, 2006

© Мишел Уелбек, фотография на корицата

© Факел експрес, 2006

 

Превод: Галина Меламед

Редактор: Георги Борисов

Коректор: Венедикта Милчева

 

ISBN-10: 954–9772–42-X

ISBN-13: 978–954–9772–42–5

Формат 16/60/90. Печатни коли 26,75.

 

Цена 13 лв.

 

Факел експрес

 

Печат: Булвест-София АД, печатница „Вулкан“

История

  1. —Добавяне

Даниел 25, 8

Невероятното значение, което хората са придавали на сексуалните проблеми, винаги е ужасявало и озадачавало неочовешките им коментатори. Беше мъчително да виждаш как Даниел 1 постепенно се доближава до Лошата тайна, както казва Върховната сестра; беше тягостно да усещаш как полека-лека е осъзнавал една истина, която, след като бъде установена, може единствено да го унищожи. През историческите периоди повечето хора са смятали за правилно с настъпването на възрастта да намекват за сексуалните проблеми като за несъществени детинщини и да считат, че истинските теми, достойни за вниманието на зрелия човек, са политиката, бизнесът, войната и така нататък. По времето на Даниел истината започнала да излиза наяве; ставало все по-ясно и трудно да се скрие, че истинските цели на хората, единствените, към които биха са стремили спонтанно, ако имаха тази възможност, са изключително от сексуален порядък. За нас, неохората, това е истински препъникамък. Ние никога няма да можем, предупреждава Върховната сестра, да си съставим пълна представа за това явление; ние можем да се доближим до разбирането му само ако постоянно си спомняме няколко ръководни принципа, от които най-важният е, че при човешкия вид, както при всички предшестващи го животински видове, индивидуалното оцеляване няма абсолютно никакво значение. Дарвиновата измислица за „борбата за съществуване“ дълго време е прикривала елементарния факт, че генетичната ценност на даден индивид, способността му да предава на потомството си своите белези, най-общо може да се сведе до един-единствен параметър — броят на децата, които в крайна сметка той може да създаде. Ето защо не трябва ни най-малко да се учудваме, че всяко животно, независимо какво е то, било готово да пожертва щастието си, физическото си добруване и в крайна сметка живота си само за един обикновен сексуален акт — волята на вида (за да говорим с финалистки термини), мощният хормонален механизъм (ако държим на детерминистичния подход) неизбежно е трябвало да го доведе до подобен избор. Поради блестящата окраска и оперение, поради шумното и зрелищно любовно парадиране самците безспорно можели да бъдат открити и разкъсани от своите врагове; при все това подобно решение, систематично било предпочитано, казано генетически, след като позволявало по-ефективно размножаване. Това подчиняване на индивида на вида, основаващо се на неизменни биохимични механизми, е било също толкова силно и у човешкото животно, но при утежняващото обстоятелство, че сексуалните нагони не се ограничавали само в периода на разгонване, а можели да действат постоянно — животописите на хората ни показват например, че поддържането на физически облик, способен да прелъсти представителите на противния пол, било единственият смисъл на грижата за здравето и че старателната грижа за тялото, на което съвременниците на Даниел посвещавали все по-голяма част от свободното си време, всъщност нямало друга цел.

Сексуалната биохимия на неохората — и безспорно това е истинската причина за моя задух и за дискомфорта, който ме обхващаше, докато четях разказа на Даниел 1 и следвах етапите на неговата Голгота — е останала почти същата.