Мишел Уелбек
Възможност за остров (35)

Даниел 25, 6

Освен Даниел 1, има само трима непосредствени свидетели на тези решаващи моменти: Злотан 1 — когото той нарича „Учения“, и Жером 1 — когото е кръстил „Ченгето“. Техните животописи по същество съвпадат с неговия разказ: незабавно приемане от страна на привържениците, безрезервна вяра във възкресението на пророка… Изглежда, планът веднага е проработил, ако изобщо може да се говори за „план“; Злотан 1, както показва животописът му, ни най-малко нямал чувството, че прибягва до измама, защото бил убеден, че ще постигне реални резултати след няколко години; според него ставало дума само за изпреварване на събитията.

Макар и много различен по тон и с елиптична краткост, която е смутила коментаторите, животописът на Венсан 1 също потвърждава хода на събитията и дори патетичния епизод със самоубийството на Жерар, онзи, когото Даниел 1 е нарекъл Хумориста, открит обесен в стаята си, след като се скитал окаян в течение на няколко седмици и точно когато Злотан 1 и Жером 1 започнали да обмислят как да го премахнат. Попаднал в плен на алкохола, Жерар се отдавал на сълзливи спомени за младите години, прекарани с пророка, и за „номерата“, които двамата заедно пробутвали. Изглежда, че нито единият, нито другият нито за миг не е вярвал в съществуването на Елоимите. „Беше само шега… — повтарял той, — само шега на надрусани хлапаци. Бяхме яли гъби, отидохме да се разходим сред вулканите и съчинихме цялата тая измишльотина. Никога не съм предполагал, че ще стигнем толкова далеч“… Бръщолевенето му започнало да става смущаващо, защото култът към Елоимите никога не бил изоставен официално, въпреки че доста бързо започнал да запада. Нито Венсан 1, нито Злотан 1 не отдавали голямо значение на хипотезата за съществуването на извънземни създатели, но и двамата споделяли идеята, че човешкото същество ще изчезне и че трябва да се подготви идването на неговия наследник. Според Венсан 1, дори и ако било възможно човекът да е създаден от Елоимите, близките събития показвали, че той все едно е навлязъл в процес на елоимизация или, казано по-просто, че за в бъдеще той щял да бъде господар и създател на живота. В тази перспектива посолството се превръщало в един вид мемориал на човечеството, предназначен да свидетелства за неговите стремежи и ценности пред бъдещата раса, което между другото се вписвало напълно в традиционната роля на изкуството. Жером 1 също бил абсолютно безразличен към въпроса за Елоимите, стига само да можел да се посвети на истинската си страст — създаване и организиране на структурите на властта.

Голямото разнообразие на мнения вътре в триумвирата на Основоположниците със сигурност е имало значение, както вече отбелязахме, за строгото и взаимнодопълващо се разпределение на функциите, което успели да осъществят, и за невероятния успех на елоимизма след възкресението на Венсан. От друга страна, то прави още по-учудващо съвпадението на техните свидетелства.