Мишел Уелбек
Възможност за остров (31)

Даниел 25, 4

През нощта след първия ми контакт с Мари 23 сънувах странен сън. Бях в планината, въздухът бе така прозрачен, че различавах и най-малката подробност от скалите и ледените кристали; гледката се простираше далеч отвъд облаците, отвъд горите до линията на стръмните върхове, искрящи под вечните си снегове. Близо до мен, няколко метра по-долу, дребен старец, облечен с кожи, с лице с изсечени черти като на стар калмукски ловец, търпеливо дълбаеше снега около един кол; после все със същия си невзрачен нож започна да прерязва оптичния кабел. Знаех, че този кабел е свързан с прозрачната зала, разположена сред снеговете, където се събират световните ръководители. Погледът на стареца беше хитър и жесток. Бях сигурен, че ще успее, защото времето бе на негова страна, и че основите на света ще се сринат; той нямаше точна мотивация, но беше воден от животинска упоритост; според мен имаше интуитивното познание и способностите на шаман.

Както сънищата на хората, така и нашите, почти винаги са нови комбинации, получени въз основа на разнородни елементи от реалността, съществуващи в будно състояние. За някои това е доказателство, че реалният свят не е единствен. Според тях в сънищата си ние виждаме паралелни светове, съществуващи в смисъла на Еверет-Де Вит^[1], т.е. светове, в които някои събития през деня протичат по друг начин; сънищата не са израз на желание или страх, а ментална проекция на състоятелни поредици от събития, съвместими с глобалната еволюция на вълновата функция на Вселената, но недостъпни за непосредствено наблюдение. В тази хипотеза нищо не посочва защо сънищата не се подчиняват на обичайните ограничения на когнитивната функция, забраняващи на даден наблюдател достъпа до неустановими поредици от събития в собствения му свят; от друга страна, изобщо не виждах какво в моето съществуване може да породи паралелен свят, толкова далечен от моя.

Според други интерпретации някои от нашите съновидения са принципно различни от тези на хората. Изкуствени по произход, те са спонтанни реализации на ментални полуформи, създадени от променливото взаимодействие на електронните елементи в мрежата. Един гигантски организъм иска да излезе наяве и да създаде общо електронно съзнание, но за момента може да се прояви само чрез серии от онирични вълни, генерирани от еволюиращите подмножества на мрежата и чието разпространение е ограничено само в информационните канали, създадени от неохората; следователно той се старае да упражнява контрол върху установяването на тези канали. Ние самите сме несъвършени и преходни същества и мисията ни е да подготвим настъпването на едно цифрово бъдеще. Независимо от тази параноидна хипотеза, няма съмнение, че вероятно още от началото на Второто смаляване се беше извършила мутация в програмното осигуряване на мрежата и че атакувайки най-напред системата за кодиране, тя постепенно бе обхванала всички програми; никой не знаеше точните й параметри, но вероятно беше значителна и надеждността на нашата информационна система беше станала твърде зависима от случайността.

Опасността от онирична свръхпродукция била забелязана още по времето на Основоположниците и може да се обясни по-просто с физическата изолация, в която ние трябвало да живеем. Не бе известно никакво лечение. Единственото средство бе да избегнем изпращането и получаването на съобщения, да прекъснем всякакъв контакт с неочовешката общност и да се съсредоточим върху индивидуалната физиология. Аз го направих, включих устройствата за биохимичен надзор: за няколко седмици ониричната ми продукция се върна на нормалното си ниво и отново можех да се посветя на животописа на Даниел 1 и на моя коментар.