Мишел Уелбек
Възможност за остров (3)

Даниел 24, 1

Виж дребните същества, които се движат в далечината, погледни ги. Това са хората.

В светлината на залеза, без да съжалявам, присъствам на изчезването на вида. Последен слънчев лъч се плъзга по долината, преминава над планинската верига, която прегражда хоризонта на изток и обагря пустинния пейзаж с червени отблясъци. Металните решетки на защитната бариера около резиденцията блестят. Фокс кротко ръмжи; вероятно усеща присъствието на диваците. Не изпитвам никакво съжаление към тях, нито чувство за общ произход; считам ги просто за малко по-интелигентни маймуни, които поради това са и по-опасни. Случва ми се да отключа бариерата, за да се притека на помощ на някой заек или на някое бездомно куче; никога, за да помогна на човек.

Също така никога няма да ми хрумне да се съвкупя с женска от техния вид. Междувидовата бариера, която при безгръбначните и растенията често е териториална, при висшите гръбначни става най-вече поведенческа.

Някъде в Централния град е създадено същество, което е подобно на мен; най-малкото има моите черти и моите вътрешни органи. Когато животът ми престане, липсата на сигнал ще бъде уловена за няколко наносекунди; изработването на заместника ми ще започне веднага. Още на следващия или най-късно на по-следващия ден защитната бариера ще се отвори; наследникът ми ще се настани между тези стени. Тази книга е предназначена за него.

Първият закон на Пърс^[1] отъждествява личността с паметта. В личността съществува само онова, което е запаметено (независимо дали паметта е когнитивна, оперативна или афективна); именно благодарение на паметта например сънят ни най-малко не унищожава усещането за идентичност.

Според втория закон на Пърс адекватен носител на когнитивната памет е езикът.

Третият закон на Пърс определя условията за един буквален език.

Трите закона на Пърс поставили край на рискованите опити за сваляне на данните на паметта с помощта на информатичен носител в полза на пряк молекулярен трансфер, от една страна, а от друга, на това, което днес познаваме под името животопис. Замислен първоначално като просто допълнение, като изчаквателно решение, вследствие на работите на Пърс той приел голямо значение. Любопитно е, че този значителен напредък в логиката довел до възстановяването на една древна форма, по същество много близка до онова, което някога са наричали автобиография.

По отношение на животописа няма точна разпоредба. Началото може да се постави в кой да е момент от времето, така както и първият поглед може да се насочи към коя да е точка от пространството на картината; важно е постепенно отново да се появи цялата композиция.